Начало
 
 

Репортер с библейско име – Йосиф Давидов, разкрива щедро тайни на занаята ни

15.09.2019 /12:55 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Йосиф Давидов

Книгата му се казва „Репортер от Миналото време” и е издадена от „М3 Communications Group, Inc.” Страниците й са 200, илюстрирана е с повече от дузина факсимилета от публикации в наши вестници и списания, с няколко снимки и рисунки-винетки от Борис Димовски, които не се нуждаят от подписа му, за да се знае чии са. Хартията е лека – вестникарска...

Това – за обичащите цифрите и числата. 

А, още нещо за тях – томчето е прегърнало между двете си корици, първа и четвърта, както биха рекли полиграфистите, въведение, 13 глави и заключителни думи на автора.

Преди около 2 седмици известихме в сайта за появата на книгата. Но тя е от онези -- малкото, за които никога не е късно да се пише пак и пак... 

Текстовете не са препечатка на публикуваните репортажи навремето в списанията „Младеж”, „София”, „Отечество”, Паралели”, във вестниците „Труд”, „ПОГЛЕД”, „Антени”, „Отечествен фронт”, „Учителско дело”, „Транспортен глас”...Те са разказ за това как журналистът е успял да отиде, да види, да чуе и да сподели с читателите събития в част само от 58-те страни, до които го е завела репортерската му отдаденост.

Така той изпълнява заръката на Кирил (Кико) Нешев от ръководеното от Филип Панайотов през 1968-а списание „Младеж”, който му рекъл: „ Моля те опиши точно, без никакави измислици всичко, което си видял и научил, като цитираш думите на хората, с които си разговарял”.

„Тези прости думи ме направиха репортер” – споделя Йосиф Давидов 

Всяка история в книгата е сладкогласен и умен урок. От почти всяка страница греят и блестят съкровища за любознанието.

Може да научите китайски мъдрости и защо в националния календар на Етиопия има 13 месеца. Къде и с какво е избягал Керенски от резиденцията си на 8 ноември 1917 г. Какво значи на български названието на Адис Абеба. Кои са цветовете на панафриканизма и на чии нацинални флагове може да ги видите. Коя е „водната кула” на Източна Африка и коя африканска страна е „Швейцария на Близкия Изток”. Какво значи – в превод на български—Зимбабве.

Друго – колко голям е най-големият водопад в света: Виктория. Кои са най-древните хора, обитавали Родезия. Кой е бил най-богатият човек в Африка пред 70-те години на отминалия век. Къде е африканската Венеция; кога, от кого и откъде почва пътят на робите от Западна Африка, какво е било отношението към тая клета участ на Джоузеф Конрад и на Артър Конан Дойл... Коя е най-африканската страна в Африка; как по-различно „върви” времето там; как – с помощта на архитектурата – се пази нощната хладина денем и дневната топлина нощем. Къде точно е началният пункт на прочутите по цял свят източноафрикански сафарита... 

И понеже по-голямата част от историите – освен онези за Китай, Полша и Кипър -- са свързани с този континент – на юг от Европа: с Етиопия, Ангола, Гвинея-Бисау, Мозамбик, Нигерия, има много редове и за нашите специалисти, изпращани там през най-горещите дни и години на „Студената война” – през 60-те.

Архитекти, инженери, геолози – те бяха хиляди... 

Работеха здраво, получаваха немалки заплати, голяма част от които държавата ни прибираше. Сладък живот живееха в доста от посолствата лениви дипломати и посланици, жените и децата им, повечето – напълно незаинтересувани от озовалите се в съответната страна – макар и за кратко – техни сънародници.

Не един и двама нашенци „се бореха” със сухия режим, варяха ракии от цитруси, отскачаха до местни бардаци, въртяха непозволени сделки. Ала тяхно дело си остават и до днес стотици представителни сгради, училища, черкви, най-големият хиподрум в Африка, приучването на местните хора към непознати, но полезни технологии. Какви ле не „врътки” правеха и в Европа наши „тираджии”, оплели се в паяжината на лакоменето по пари, предали се на непочтеността. 

И за всичко това разказва Йосиф Давидов.

Без да изкривява истината, без да лустросва фактите, действителността 

Като на разперена длан в книгата са и отношенията между журналистите, готовността да се помогне на колега. Отношенията в БТА, в „Труд”. Много са колегите, за които отваря дума – по различни поводи – авторът. Ще изредя повечето от тях: Стефан Тихов, Филип Панайотов, Кирил Нешев, Владимир (Владо) Панов, Кеворк Кеворкян, Иван Григоров, Снежана Тодорова, Енчо Господинов, Стефан Смирнов, Тодор Кюранов, Коста Андреев, Любен Генов, Боян Трайков, Ненчо Хранов, Владимир (Владо) Игнатов, Кирил Янев, Васил Василев, Иля Карадимов, Борис Димовски, целият отдел „Международен” на „Труд” – Георги Илиев, Леон Хасил, Илия Пиронков, Георги Амуджев, Живко Кефалов, Бойко Вътов, Драгомир Драганов, Николай Томов... 

На няколко пъти се появяват и централата на СБЖ на улица „Граф Игнатиев” № 4, някогашният Клуб на журналистите, кантората на Социалната комисия към Международната организация на журналистите (МОЖ) на малката софийска уличка „Богдановец”, списание „Български журналист”. 

Лоша дума от Йосиф за колега няма да чуете и прочетете 

Нито за което и да било издание.

Но все пак не скрива горчилката, която е трябвало да преглътне, когато – докрай – се е стремял да бъде лоялен към нечия молба, а и към СБЖ. Какво му е струвало, само той си знае.

Пише дивно, с крилете или на гърба (изберете си онова, което по ви харесва) на вдъхновението авторът. Сред моите любими страници са онези за разговора му с Ясер Арафат; приключенията с чревоугодника, животаджия, женкар, но верен другар и приятел Фифис Йоану; запознанството и странноватото общуване с Клеър Стърлинг; приятелството с огромния арменец Агоп Пагосян – умел геолог и честен и справедлив съорганизатор и на сексуалните преживелици на подчинените си; човещината на хазаина на автора в Мадрид – Хосе Мануел. А може би най-покъртителното описание на човешка жестокост, което съм чел напоследък, е на кофара и заключалката за уста на някогашните роби. Не да не говорят. А да не ядат! Прангите за крака били нищо пред тия катинари...

Е, добре – какъв трябва да бъде добрият репортер? 

Може някой и това да попита. Има вече един даден отговор. От Кирил Нешев. 

Ще добавя: потребни са упорство, комбинативност, амбиция за доказване на качествата, които човек притежава, мигновени импровизации, находчивост, нетрепващи очи на изпечен играч на покер и пред най-изпитателните погледи на митничари, полицаи, мнителни събеседници, верни съратници, четене, четене, четене, предварителна подготовка и познания за местата и хората, към които сте поели или ви пращат, майсторлък в писането, който се трупа и с времето, чувството за хумор също не е излишно, а знаенето на чужди езици винаги помага.

Рецептата – и за вътрешнополитическите репортажи, а и за външнополитическите никога не е общовалидна и докрай изчерпателна. 

На 65 Йосиф Давидов – след 12 и в международната агенция „Глобалпрес”, където се среща с десетки посланици, се пенсионира. И става сътрудник на българския вестник в Мадрид – „Нова дума”. За същинската журналистика пенсия няма. За все по-дълбокото вникване в тънкостите й почивен ден не съществува. Отпуските, почивките, пенсиите – това са бляновете на чиновника.

Йосиф Давидов – атеист, български евреин от сефарадски произход, голям приказливец, любител на лютивото, ала мразещ кървящото месо –„алангле”, удивителният майстор на градинарски гювечи – не е от тях. Още за него: не вярва в застраховането като професия, въобще не става за бизнесмен, жестоко е разтърсван от малария (като четете абзаците за тая му неволя, ще затракат от пристъпа й и вашите зъби преди да ви облее поредната гореща вълна), радикално е преборвал клаустрофобия в самолетче, летящо с отворени врати ниско над африканската твърд.  

И, последно, но полезно да го знаете – името на надгробната плоча на баща му е изписано и на иврит, и на кирилица. А книгата, с която бегло ви запознах, е посветена на паметта на майка му.

Дай, Боже, на всяка майка такъв синовен дар! 


 

Сподели в
 

Парадакосите и нелепиците край нямат... И по света, и в България. Защо ли? Ами ето ви пример. Преди няколко години моя колежка, която работеше тогава във в. „Новинар” и поддържаше и рубрика за годишнини на известни личности, подирила снимка на легендарния в гилдията ни проф. Георги Боршуков.

28.03.2020/13:28

Главният уредник в Регионалния исторически музей Милен Вълчев публикува интересно проучване за присъствието на руската емиграция в Харманлийска околия между двете световни войни.

16.03.2020/12:59

Бай Ванко имаше кабинет в една стара тоталитарна сграда в центъра на града. Беше приватизирал по необходимост радиото, в което е работил цял живот. Той е вероятно единственият човек у нас, създал частно кабелно радио.

16.02.2020/14:57

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково уреди изложбата „Любов към труда, любов към истината, любов към народа”, посветена на живота и делото на видния учен, химик и хуманист проф. д-р Асен Златаров.

12.02.2020/15:45

Експозицията е подредена на 1-ия етаж в западното крило на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и може да бъде разгледана до 31 януари 2020 година. Представени са оригинални броеве от течението на списание „Знание” и други творби на големия възрожденец Любен Каравелов

27.01.2020/15:53

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Председателят на Съюза на журналистите в Подмосковието и секретар в СЖР Наталия Чернишова участва в Международната журналистическа конференция, посветена на 141-годишнина от установяването на българо-руските дипломатически отношения, организатор на която беше СБЖ.

25.03.2020 /18:19 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

До 17 април в Президентския център “Борис Елцин“ в Екатеринбург е подредена изложбата на личния фотограф на президента Борис Елцин и един от най-известните майстори на обектива в Русия и света Дмитрий Донски - „Зад кадър“ представя свои снимки, придружени от историите на тяхното създаване.

22.03.2020 /17:53 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Миналата седмица вицепрезидентът на МФЖ и секретар на СЖР Тимур Шафир беше гост на СБЖ по повод Международната журналистическа конференция във връзка със 141-годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Русия.

11.03.2020 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Какви истории стоят зад прочутия кадър, заснет на 5 март 1960 г.? Каква драма я предшества и още какви следват? Защо тиражиралият я италиански издател Джанджакомо Фелтринели и изнеслият илюстрирания с нея „Боливийски дневник” Антонио Аргедас загиват еднакво? Крачил ли е Бърни Сандърс до Че и Фидел в Хавана?

09.03.2020 /14:45 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Парадакосите и нелепиците край нямат... И по света, и в България. Защо ли? Ами ето ви пример. Преди няколко години моя колежка, която работеше тогава във в. „Новинар” и поддържаше и рубрика за годишнини на известни личности, подирила снимка на легендарния в гилдията ни проф. Георги Боршуков.

28.03.2020 /13:28 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Главният уредник в Регионалния исторически музей Милен Вълчев публикува интересно проучване за присъствието на руската емиграция в Харманлийска околия между двете световни войни.

16.03.2020 /12:59 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое специално послание президентът на Международната федерация на журналистите (МФЖ) Юнес Мджахед призовава организациите членки, сред които е и СБЖ, да продължават да бранят правата на журналистите дори и в тежките условия на глобалната здравна криза около коронависура/ Covid-19. Предлагаме текста на обръщението, получено в СБЖ.

23.03.2020 /13:12

Държавният глава е обезпокоен, че предвидените санкции за невярна информация могат да бъдат употребени срещу всяко неудобно свебодомислие и ще останат в сила и след края на сегашната криза с коронавируса. Румен Радев призовава също така за спешни социални мерки за защита на най-пострадалите от настоящата ситуация

22.03.2020 /13:52

Под предлог за борба с дезинформацията около сегашната пандемия, се предлага оспорван от гилдията и обществото орган като СЕМ да цензурира онлайн медии, което е в разрез с конституцията. Недопустимо е това да се прави по принцип, а особено пък в условията на извънредно положение и преди сериозно професионално обсъждане на преструктурирането на СЕМ, смята председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова

20.03.2020 /20:47

 Мнения

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

22.03.2020 /18:04 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

От началото на вечерните балконни аплодисменти – благодарност към лекари, медицински сестри, санитари, органи на реда, фармацевти, които се грижат разпространението на коронавируса да се ограничава, аз лично ръкопляскам силно за журналистите.

18.03.2020 /14:53 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 24 гости

Бързи връзки