Начало
 
 

Репортер с библейско име – Йосиф Давидов, разкрива щедро тайни на занаята ни

15.09.2019 /12:55 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Йосиф Давидов

Книгата му се казва „Репортер от Миналото време” и е издадена от „М3 Communications Group, Inc.” Страниците й са 200, илюстрирана е с повече от дузина факсимилета от публикации в наши вестници и списания, с няколко снимки и рисунки-винетки от Борис Димовски, които не се нуждаят от подписа му, за да се знае чии са. Хартията е лека – вестникарска...

Това – за обичащите цифрите и числата. 

А, още нещо за тях – томчето е прегърнало между двете си корици, първа и четвърта, както биха рекли полиграфистите, въведение, 13 глави и заключителни думи на автора.

Преди около 2 седмици известихме в сайта за появата на книгата. Но тя е от онези -- малкото, за които никога не е късно да се пише пак и пак... 

Текстовете не са препечатка на публикуваните репортажи навремето в списанията „Младеж”, „София”, „Отечество”, Паралели”, във вестниците „Труд”, „ПОГЛЕД”, „Антени”, „Отечествен фронт”, „Учителско дело”, „Транспортен глас”...Те са разказ за това как журналистът е успял да отиде, да види, да чуе и да сподели с читателите събития в част само от 58-те страни, до които го е завела репортерската му отдаденост.

Така той изпълнява заръката на Кирил (Кико) Нешев от ръководеното от Филип Панайотов през 1968-а списание „Младеж”, който му рекъл: „ Моля те опиши точно, без никакави измислици всичко, което си видял и научил, като цитираш думите на хората, с които си разговарял”.

„Тези прости думи ме направиха репортер” – споделя Йосиф Давидов 

Всяка история в книгата е сладкогласен и умен урок. От почти всяка страница греят и блестят съкровища за любознанието.

Може да научите китайски мъдрости и защо в националния календар на Етиопия има 13 месеца. Къде и с какво е избягал Керенски от резиденцията си на 8 ноември 1917 г. Какво значи на български названието на Адис Абеба. Кои са цветовете на панафриканизма и на чии нацинални флагове може да ги видите. Коя е „водната кула” на Източна Африка и коя африканска страна е „Швейцария на Близкия Изток”. Какво значи – в превод на български—Зимбабве.

Друго – колко голям е най-големият водопад в света: Виктория. Кои са най-древните хора, обитавали Родезия. Кой е бил най-богатият човек в Африка пред 70-те години на отминалия век. Къде е африканската Венеция; кога, от кого и откъде почва пътят на робите от Западна Африка, какво е било отношението към тая клета участ на Джоузеф Конрад и на Артър Конан Дойл... Коя е най-африканската страна в Африка; как по-различно „върви” времето там; как – с помощта на архитектурата – се пази нощната хладина денем и дневната топлина нощем. Къде точно е началният пункт на прочутите по цял свят източноафрикански сафарита... 

И понеже по-голямата част от историите – освен онези за Китай, Полша и Кипър -- са свързани с този континент – на юг от Европа: с Етиопия, Ангола, Гвинея-Бисау, Мозамбик, Нигерия, има много редове и за нашите специалисти, изпращани там през най-горещите дни и години на „Студената война” – през 60-те.

Архитекти, инженери, геолози – те бяха хиляди... 

Работеха здраво, получаваха немалки заплати, голяма част от които държавата ни прибираше. Сладък живот живееха в доста от посолствата лениви дипломати и посланици, жените и децата им, повечето – напълно незаинтересувани от озовалите се в съответната страна – макар и за кратко – техни сънародници.

Не един и двама нашенци „се бореха” със сухия режим, варяха ракии от цитруси, отскачаха до местни бардаци, въртяха непозволени сделки. Ала тяхно дело си остават и до днес стотици представителни сгради, училища, черкви, най-големият хиподрум в Африка, приучването на местните хора към непознати, но полезни технологии. Какви ле не „врътки” правеха и в Европа наши „тираджии”, оплели се в паяжината на лакоменето по пари, предали се на непочтеността. 

И за всичко това разказва Йосиф Давидов.

Без да изкривява истината, без да лустросва фактите, действителността 

Като на разперена длан в книгата са и отношенията между журналистите, готовността да се помогне на колега. Отношенията в БТА, в „Труд”. Много са колегите, за които отваря дума – по различни поводи – авторът. Ще изредя повечето от тях: Стефан Тихов, Филип Панайотов, Кирил Нешев, Владимир (Владо) Панов, Кеворк Кеворкян, Иван Григоров, Снежана Тодорова, Енчо Господинов, Стефан Смирнов, Тодор Кюранов, Коста Андреев, Любен Генов, Боян Трайков, Ненчо Хранов, Владимир (Владо) Игнатов, Кирил Янев, Васил Василев, Иля Карадимов, Борис Димовски, целият отдел „Международен” на „Труд” – Георги Илиев, Леон Хасил, Илия Пиронков, Георги Амуджев, Живко Кефалов, Бойко Вътов, Драгомир Драганов, Николай Томов... 

На няколко пъти се появяват и централата на СБЖ на улица „Граф Игнатиев” № 4, някогашният Клуб на журналистите, кантората на Социалната комисия към Международната организация на журналистите (МОЖ) на малката софийска уличка „Богдановец”, списание „Български журналист”. 

Лоша дума от Йосиф за колега няма да чуете и прочетете 

Нито за което и да било издание.

Но все пак не скрива горчилката, която е трябвало да преглътне, когато – докрай – се е стремял да бъде лоялен към нечия молба, а и към СБЖ. Какво му е струвало, само той си знае.

Пише дивно, с крилете или на гърба (изберете си онова, което по ви харесва) на вдъхновението авторът. Сред моите любими страници са онези за разговора му с Ясер Арафат; приключенията с чревоугодника, животаджия, женкар, но верен другар и приятел Фифис Йоану; запознанството и странноватото общуване с Клеър Стърлинг; приятелството с огромния арменец Агоп Пагосян – умел геолог и честен и справедлив съорганизатор и на сексуалните преживелици на подчинените си; човещината на хазаина на автора в Мадрид – Хосе Мануел. А може би най-покъртителното описание на човешка жестокост, което съм чел напоследък, е на кофара и заключалката за уста на някогашните роби. Не да не говорят. А да не ядат! Прангите за крака били нищо пред тия катинари...

Е, добре – какъв трябва да бъде добрият репортер? 

Може някой и това да попита. Има вече един даден отговор. От Кирил Нешев. 

Ще добавя: потребни са упорство, комбинативност, амбиция за доказване на качествата, които човек притежава, мигновени импровизации, находчивост, нетрепващи очи на изпечен играч на покер и пред най-изпитателните погледи на митничари, полицаи, мнителни събеседници, верни съратници, четене, четене, четене, предварителна подготовка и познания за местата и хората, към които сте поели или ви пращат, майсторлък в писането, който се трупа и с времето, чувството за хумор също не е излишно, а знаенето на чужди езици винаги помага.

Рецептата – и за вътрешнополитическите репортажи, а и за външнополитическите никога не е общовалидна и докрай изчерпателна. 

На 65 Йосиф Давидов – след 12 и в международната агенция „Глобалпрес”, където се среща с десетки посланици, се пенсионира. И става сътрудник на българския вестник в Мадрид – „Нова дума”. За същинската журналистика пенсия няма. За все по-дълбокото вникване в тънкостите й почивен ден не съществува. Отпуските, почивките, пенсиите – това са бляновете на чиновника.

Йосиф Давидов – атеист, български евреин от сефарадски произход, голям приказливец, любител на лютивото, ала мразещ кървящото месо –„алангле”, удивителният майстор на градинарски гювечи – не е от тях. Още за него: не вярва в застраховането като професия, въобще не става за бизнесмен, жестоко е разтърсван от малария (като четете абзаците за тая му неволя, ще затракат от пристъпа й и вашите зъби преди да ви облее поредната гореща вълна), радикално е преборвал клаустрофобия в самолетче, летящо с отворени врати ниско над африканската твърд.  

И, последно, но полезно да го знаете – името на надгробната плоча на баща му е изписано и на иврит, и на кирилица. А книгата, с която бегло ви запознах, е посветена на паметта на майка му.

Дай, Боже, на всяка майка такъв синовен дар! 


 

Сподели в
 

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020/13:47

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020/19:01

Прочутият ни генерал и командващ Първа българска армия е единственият чуждестранен пълководец, който преминава редом до съветските генерали от Трети украински фронт по Червения площад в Москва на Парада на победата на 24 юни 1945 г.

24.06.2020/10:00

Презрение за тия, дето нямат „Ни срам, ни очи”, и петнят езиковото ни пространство и човешките ни души.

23.06.2020/15:50

Регионалната библиотека „Христо Смирненски“ напомня за 565-ата годишнина от началото на съвременното книгопечатане .Под заглавие „Гутенберговата революция“ културната институция е публикувала онлай данни и илюстрации за откривателя на модерното книгопечатане и развитието му в света.

22.06.2020/11:19

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020 /19:01 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 18 гости

Бързи връзки