Начало
 
 

Герд Лудвиг: с фотокамера в ада Чернобил

25.08.2019 /18:41 | Автор : Иван Василев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Току-що приключилата в Петербург фотоизложба, която привлече интереса и вниманието на световните медии – „Дългата сянка на Чернобил”, отново потвърди силата и възможностите на фотожурналистиката, когато зад камерата стои окото и съвестта на такъв майстор, като Герд Лудвиг.

Това име може да не е така популярно, както заслужава, но без него би обедняло съвременното изкуство на документалния образ, който оставя за историята достоверните свидетелства как сме живели своето трудно време. Снимката е не по-малко въздействаща от словото. Така той се вписва сред  върховите имена в днешната журналистика, който има какво да даде като резултат и като пример.

Когато стане дума за трагедията Чернобил – годишнина или изложба,- не може да се мине без неговите заковаващи снимки и особено факта, че той е единственият чуждестранен фотожурналист, влязъл в огнището на ада и заснел отвътре разрушения четвърти енергоблок на АЕЦ – най-опасното място на планетата. Но освен изложбата, той е издал и книга със същото заглавие  (в австрийското издателство Edition Lammerhuber), получила международно признание и отличена през 2015 г. с наградата „Фотокнига на годината”.

Големият журналист си има обикновено своя тема или събитие,

което осмисля нелеката му работа, и за Герд Лудвиг несъмнено това е Чернобил. Но за да стигне до него, американският фотограф с немски корени и постоянен автор на National Geographic, съосновател на фотоагенция Magnum, лауреат на премията World Press Photo, снима Чернобиль от 1993 г., изминава дълъг път, белязан с неутолимо любопитство, авантюризъм и смелост. Всезнаещият Гугъл издава, че той е роден в Алсфелд, Германия, през 1947 г. Учи немска литература, политически науки и физическо възпитание в в Марбургския университет, но го зарязва, за да пътува в Скандинавия и Северна Америка, работи като зидар, моряк, градинар и  мияч на съдове. След завръщането си в Германия учи фотография при професор Ото Щайнерт в Фолкванг Хохшуле (Академия Фолкванг, сега Университетът по изкуствата Фолкванг) в Есен, като завършва специалност „Фото дизайн“. Става съосновател на Visum, първата фотографска агенция в Германия. През 1978 г. се премества в Хамбург и започва да работи за големи международни издания и рекламни агенции. След като отива в Ню Йорк, той подписва в началото на 90-те години договор за фотограф в National Geographic.

Освен екологията, основна негова тема става разпадането на Съветския съюз. След десетина години непрекъснато „отразяване” на ставащото в Русия, той прави изложба, а списанието издава през 2001 г. книгата му „Разбитата империя: след падането на СССР, десетгодишна ретроспектива”. Печели отличия, но и признанието като най-меродавен и авторитетен автор в западните медии по темата. Но не е само тя. Той е ветеран от прочутата поредица „Ден в живота”, създадена от Дейвид Елиът Коен и Рик Смолан. Не закъсняват и най-престижните награди. Преселва се в Лос Анджелис, но продължава да снима за авторитетното списание, като създава и свои частни компании и проекти. Но

неговата привързаност и болка си остава Чернобил

За първи път снима последствията от най-тежката ядрена катастрофа през 1993 година, когато два пъти посещава Зоната. Няколко пъти през 2005-та, а общо му се събират прекарани там два месеца. Връщал се е и през предишните четири години.

Когато става чернобилската катастрофа, той е в Канада и научава със закъснение какво точно се е случило. Връща се в Ню Йорк и започва да звъни на приятелите си в Европа. Осъзнава мащабите на катастрофата, когато научава от тях, че почват да евакуират своите близки колкото се може по-далеч от епицентъра. По това време той отразява екологичните проблеми на територията на бившите съветски републики. Но има свободата сам да решава кога и какво да снима. „Когато снимам за National Geographic, сам си определям как и какво ще правя през следващите пет месеца – споделя Герд Лудвиг. - И, разбира се, исках да включа и Чернобил в репортажите си. Но тогава беше много сложно да получа разрешение за достъп, това зависеше от съветските власти. И макар да ме допуснаха до зоната на поражението, в самия реактор тогава не можех да попадна…”

Многобройните му обиколки през годините из тази опожарена земя и живот оставя трайни следи върху паметта на фотоапарата, но и в него самия. Какво е видял и преживял там?

Някога красивото съветско градче Припят, построено край централата, го посреща като ужасяващ призрак, огромна територия, напусната от 350 хиляди евакуирани. Но животът си иска своето. Мнозина от тях, особено по-възрастните, се връщат в заразените от радиацията родни огнища. Разруха и пустота, безнадежност- и една утеха: алкохолът. Човек не може да гледа снимките му спокойно – празни къщи, стаи, засипвани с радиоактивната пепел на забравата – сякаш току що обитателите са се изпарили. Детски играчки и учебници по пода, снимки – трудно сърцето издържа на такива гледки. А и мародерите са довършвали картината…Но той чува и друго -  мнозина  от завръщащите се казват, че по-добре да умрат на родна земя от рак, отколкото от разбито сърце в чужбина.

Герд Лудвиг освен че е блестящ майстор на камерата, е верен и на главното журналистическо правило: истината преди всичко! Разбира се, снима захвърлени кукли и други запомнящи се и въздействащи детайли, но опитното му око вижда и фалша и не може да го подмине. В едно интервю пред руското  радио „Эхо Москвы” в началото на август той споделя: „Когато за първи път се появих там през 1993 г., в стаите, училищата и детските градини още можеше да се видят изоставени вещи, но оттогава много неща изчезнаха, мародерите отмъкваха всичко, което можеше да се продаде на черния пазар…Сега, когато от цял свят идват да видят тези места, личи влиянието и на туристическата индустрия. Неочаквано виждате добре режисирано поставени кукли, противогази. Отначало го правели туристите, които снимат, но сега е дело на гидовете. И неосведомените туристи мислят, че си е така поначало. Но ако човек се вгледа, почти във всяка книга, хвърлена на пода, има снимка на Ленин или Маркс. А до тях – противогаз или кукла…Защо е нужно това? Аз се стараех да приповдигна тази завеса и да покажа на зрителите, че тези вещи не току така са поставени по този начин там.”

При многобройните си посещения в Зоната, изпитвал ли е някога страх , все пак е човешко?

„И да, е не – отговаря Герд. – Когато се намирате в зоната, не трябва да се поддавате на страха. Напротив, трябва да се концентрираш и да работиш, страхът идва по-късно.”

Гледам снимките как той крачи в сърцето на смъртоносния реактор, по полутъмните тунели, облечен в тежкия костюм, с пищящ дозиметър в ръка и си мисля – а какво е чувствал тогава?! Той самият отговаря по друг повод така: „Имах една цел: да разкажа правдивата история за последиците от чернобилската катастрофа – с надеждата, че в бъдеще такова нещо да не се повтаря.”

…Може да се изброяват многобройните престижни награди, които е получавал, високите оценки от авторитетни имена, или тези също верни думи: „Герд Лудвиг вижда красотата във всички прояви на човешкия живот. В своите фотографии той съчетава силната композиция, острата социална проблематика и журналистически поглед.” Но нека спрем с тия негови думи за почувстваното в реактора.

История ли твори с камерата?

Не – предупреждение!

Снимки Архив

Сподели в
 

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

29.07.2020/17:45

След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

22.07.2020/23:12

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

20.07.2020/17:56

В тия дни на небивало напрежение, когато в цялата страна улиците и площадите кипят от недоволството на народа и искането за оставка не само на правителството, а и на главния прокурор Иван Гешев, точно по това време се случи нещо интересно, което би могло да се нарече съвпадение, но в никакъв случай не е случайно. Състоя се и премиерата на новата книга на най-уважаваната българска журналистка Анна Заркова, емблематична със своите задълбочени разследвания и анализи на най-важни и тревожни явления в нашия обществен живот, които притежават и актуална непреходност. И сега, когато над мощните протести кънти името на Гешев, в ръцете ни е солидният том на Заркова: „Главните прокурори от Татарчев до Гешев“.

16.07.2020/20:49

Вечната бунтарка с тежък характер и с ироничен поглед зад очилата не си е отишла - тук е някъде, и тя крачи „по булеварда с лиричния ритъм” срещу лъжата.

15.07.2020/20:39

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

29.07.2020 /17:45 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

22.07.2020 /23:12 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

20.07.2020 /17:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тия дни на небивало напрежение, когато в цялата страна улиците и площадите кипят от недоволството на народа и искането за оставка не само на правителството, а и на главния прокурор Иван Гешев, точно по това време се случи нещо интересно, което би могло да се нарече съвпадение, но в никакъв случай не е случайно. Състоя се и премиерата на новата книга на най-уважаваната българска журналистка Анна Заркова, емблематична със своите задълбочени разследвания и анализи на най-важни и тревожни явления в нашия обществен живот, които притежават и актуална непреходност. И сега, когато над мощните протести кънти името на Гешев, в ръцете ни е солидният том на Заркова: „Главните прокурори от Татарчев до Гешев“.

16.07.2020 /20:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Авторът на първата българска печатна книга Филип Станиславов бе почетен в скромна церемония в град Никопол, съобщиха от местното читалище „Напредък”.

08.08.2020 /11:27 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Вълнуващи спомени от първите си артистични прояви в детски радиопредавания разказва известната актриса и поетеса в специално интервю пред Мария Спасова, подчертавайки: „Там се срещнах с хора, които са мой университет за цял живот. Преди всичко това са Валери Петров, Ангел Вълчанов, Леда Милева”.

06.08.2020 /18:35 | Автор: Мария Спасова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ изразява дълбокото си възмущение и категорично осъжда поредното посегателство срещу журналисти при изпълнение на професионалния им дълг, както и над упражнилите правото на свободно слово и на протест граждани по време на конференцията на управляващата партия ГЕРБ в София. Ако живеем в правова държава, реакцията на правоохранителните и правораздаващите органи трябваше да е незабавна. Къде е тя?

06.08.2020 /13:45

„Този план ще върви ръка за ръка с Плана за действия за европейска демокрация, който ще бъде насочен към повишаване на устойчивостта на нашите демократични системи и към укрепване на свободата и плурализма на медиите,” пише зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по ценностите и прозрачността Вера Йоурова в отговора си на писмото на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова от 10 април т. г., настояващо във възстановителните планове за Европа след кризата с коронавируса да бъде включено и подпомагането на медиите, журналистите и свободата на словото.

24.07.2020 /17:12

УС на СБЖ излезе с декларация, настояваща за изтегляне на внесения в НС от Вежди Рашидов законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, докато той не бъде подложен на широко обществено обсъждане. Изразена е също тревога от негативни и злепоставящи внушения и обобщения, отправени от прокуратурата към "свободните" журналисти.

14.07.2020 /17:42

 Мнения

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 15 гости

Бързи връзки