Начало
 
 

Симеон Идакиев: Аз не съм пътешественик, аз съм журналист

17.08.2019 /12:26 | Автор : Мая Данчева | Източник: БНР Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Авторката Мая Данчева със Симеон Идакиев в БНР

„Много обичам да пътувам, правя това 30 и няколко години, но не мога да живея другаде освен в България“. Признанието е на Симеон Идакиев, журналист, документалист, автор на десетки филми за различни места по света.

По-голямата част от българите, които са избрали да живеят извън страната, „боледуват за България“, смята той и допълва, че "България е невероятна съкровищница, в която има хляб за поколения журналисти".

„Аз не съм пътешественик, аз съм журналист, който пътува и си върши работата“, обобщава журналистът пред БНР.

Повечето хора го свързват с телевизионното предаване „Атлас“, което миналата година навърши 50 години. Последните му филми са посветени на съвременен Китай, а след 30 години наскоро е посетил отново Кападокия в Турция и е снимал филм за нея.

Автор е още на предаването „Един мъж – един микрофон“ по програма „Христо Ботев“ на БНР. В радиото се чувства у дома, защото преди повече от 50 години от там започва кариерата му. Все още помни и си пази първия си репортаж – за ботаническата градина в София. „Това е по-трудната медия, защото няма картина, която да ти помага, трябва всичко да се пресъздаде с глас – емоция… и това не е лесна работа.“

Написал е 11 книги   

Последната е посветена на магията на островите, които е посетил, а те са над 30. Книгата започва с Антарктида и завършва с архипелага Галапагос. „Бил съм на две места, където животните не се страхуват от човека и не бягат от него – едното е Антарктида, другото е Галапагос. Има един час, много любим за мен, когато слънцето залязва и се прибират лодките от морето с улов.

И е много забавно да видиш как на брега ги очакват всички - първо хората, дошли да си купят риба, след което пеликани, корморани наоколо, от водата излизат тюлени и всички те чакат да си получат пая. Но най-важното: никой не се страхува от никого.

Същото е в Антарктида – пингвинът няма да ти позволи да го погалиш, но е на метър и половина от тебе и не бяга. Ето това е библейска сцена. Нямате представа колко е хубаво да попаднеш на такова място – тоест, хармонията е възможна. Зависи от нас, хората.“ 

Нищо не може да замести живия разказ – на очевидеца, пътешественика, документалиста, смята Симеон Идакиев.

Южна Америка е слабостта му   

„Някога, когато аз тръгнах да пътувам, нямаше почти никаква информация, което, сега си давам сметка, имаше своите достойнства. Защото когато се върнеш от един континент като Южна Америка и го покажеш в България, това е чиста новост. И до голяма степен на това се дължи и моята, донякъде популярност“, разказва журналистът.

По-трудно ли се правят филми сега, когато хората пътуват повече и знаят повече за света? „Човек вече трябва да намери онзи начин, онази информация, която да заинтригува даже тези, които са били там“ – гласи краткият отговор на Идакиев.

Южна Америка е негова голяма слабост от години: „Имам близки приятели в Коста Рика в Централна Америка, бродих много по Перу, ходих до езерото Титикака. В книгата „Омагьосаните острови“ съм описал някои от тези острови в езерото Титикака, например тези, които се обитават от племето уро – острови, изплетени от тръстика, на които те живеят.

Това вече е туристическа атракция. Някога техните предци така са живеели, наистина – на осторви в езерото и само жените са слизали на брега, мъжете са ходели на риболов. Всеки, който се озове на Титикака, непременно ги посещава и тях.“

Няма безинтересни места на планетата   

Трябва обаче да имаш сетива да ги усетиш, убеден е Симеон Идакиев:. „Мръзнал съм много в Амазония например, не в Хималаите“, каза Идакиев, който помни и пребиваването си в Долината на смъртта в Калифорния, когато в пет следобед термометърът показвал 60 градуса на сянка.

Когато си на екватора, се изкушаваш да направиш класическата снимка – с единия крак стъпил в южното, а с другия – в северното полукълбо, допълва пъстрия си разказ журналистът.

Никак не са малко добрите хора по света, вярва Симеон Идакиев. И допълва, че „когато пътуваш в друга държава, където има други нрави, други обичаи – трябва да се съобразяваш с тях, не можеш да правиш каквото си искаш“.

„В Хималаите се минава по определен начин покрай свещени места – така че светинята да ти остане от лявата страна. Аз веднъж сбърках и тръгнах по другата пътека. Момчето шерпа, когото бях наел да ми носи багажа, защото там е много високо, с ужас възкликна: „Не, не, не - не оттам, върнете се!“ И аз се върнах и минах там, откъдето трябва, защото е много важно да си в съгласие с местните богове, не само с твоите.“  

Още от времената, в които започва обиколките си из близки и далечни места, е воден от веруюто да не вдига „камерата към всяка палма“.

Свързани:    Велико Търново награждава Симеон Идакиев

Телевизионният и радио журналист Симеон Идакиев беше удостоен с най-престижното индивидуално отличие на Международното туристическо изложение „Културен туризъм“, което се провежда във Велико Търново.
Дата: 22.04.2019


 

Сподели в
 

"Колко често, докато вървите по някоя улица, поглеждате към табелата с нейното име? А колко често, след като я прочетете, се замисляте за личността, на която е кръстена? Понякога се оказва, че знаем малко за съдбата на човека зад името..."

28.02.2020/12:00

"Книга на спомените" е темата на 5-ото издание на ученическия конкурс-обучение "Работилница за репортери". И през тази година конкурсът разширява своя обхват и дава възможност на все повече млади таланти да се включат в него.

27.02.2020/13:52

На 3 февруари американският в. „Уолстрийт джърнъл" публикува статия озаглавена „Китай е истинският болен човек на Азия", която предизвика гнева на хората в Китай и по света.

26.02.2020/12:00

Основателят н "Уикилийкс" Джулиан Асандж се изправи пред британски съд по дело за екстрадирането му в САЩ. Там го обвиняват в пробив на правителствени компютри и шпионаж, предаде Ройтерс.

25.02.2020/12:00

На 24 февруари (понеделник) 2020 г. за пръв път в Русенския университет ще гостува председателят на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти г-жа Снежана Тодорова.

24.02.2020/12:00

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Преди дни, и в навечерието на 3 март, в Дома на киното се състоя премиерната прожекция на документалната лента Breaking news на режисьора Асен Владимиров. В него авторът разказва как пресата на ХІХ век отразява Руско-турската война 1877-1878 година. Това е може би най-отразяваното събитие за онова време. Едни от най-известните военни кореспонденти и художници от цял свят отразяват двете страни на сражаващите се.

27.02.2020 /15:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„Преди ни плащаше испанското разузнаване, сега ни плащат руснаците. Кой дава повече?” Така Луис Маури, заместник-главният редактор на базирания в Каталуня испански вестник, се подигра на пропремиерските твърдения на БНТ и други издания у нас за „руска следа” в разследванията за „къщата в Барселона”. В коментара си, озаглавен „Повей от България”, той припомня, че вестникът му е бил обвиняван през 2017 г. и за „американска връзка”

23.02.2020 /20:18 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: Барикада

На 22 февруари юбилей празнува „Златният глас” на БНР, оставилата дълбока „Следа в ефира” водеща на предаването-явление „Разговор с вас” Божана Димитрова. За нея журналистиката продължава да е кауза, а „журналистите трябва да са най-близо и на страната на хората, да огласяват, да подкрепят справедливото недоволство, все с надеждата за още един работещ коректив.”

21.02.2020 /09:10 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

С Ани Заркова отдавна се бяхме договорили да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо изскачаше и все отлагахме във времето. Но ето че сега, когато и нас българите ни застигна едно от трите жестоки китайски проклятия (няма риск от коронавирус при цитирането му): "Дано живееш в интересни времена", Ани даде интервю за сайта ни, в което през личните й преживявания бистрим ситуацията в нашия занаят.

15.02.2020 /17:25 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Бай Ванко имаше кабинет в една стара тоталитарна сграда в центъра на града. Беше приватизирал по необходимост радиото, в което е работил цял живот. Той е вероятно единственият човек у нас, създал частно кабелно радио.

16.02.2020 /14:57 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково уреди изложбата „Любов към труда, любов към истината, любов към народа”, посветена на живота и делото на видния учен, химик и хуманист проф. д-р Асен Златаров.

12.02.2020 /15:45 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод хаоса с разпространението на пресата, настъпващ след фалита на отгледания с държавна благословия монополист в продажбите, председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното:

26.02.2020 /08:02

В речта си в памет на Апостола на свободата Васил Левски президентът Румен Радев призова „да изправим глави” и да не забравяме, че „всичко зависи от нашите задружни усилия“, „че времето нас обръща, но и ние него обръщаме”. Преди официалната церемония държавният глава поведе гражданско шествие от президентството до паметника на най-тачения български герой.

19.02.2020 /22:27

Бойкот за унижаващи журналистите властници, оставка на СЕМ, сформиране на нов регулатор с гражданска квота, избиране на журналистически омбудсман, спасяване на обществените медии от частни интереси, връщане на познанието в журналистиката, сплотяване и солидаризиране на колегията - тези и още много други предложения и мнения бяха изказани от авторитетни журналисти и медийни експерти на организираната от СБЖ обществена дискусия за свободата на словото и медийната среда

17.02.2020 /21:30

 Мнения

Постоянните подигравки, цинизми, заплахи на властта към журналистите са срам за България. И той е причинен от хора, които имат дори правни задължения да допринасят за позитивния имидж на държавата, за утвърждаване на европейските демократични ценности и традиции. Можем ли да приемем такива хора за елит?

18.02.2020 /06:30 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

07.02.2020 /16:09 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки