Как не можем да говорим в медиите

17.07.2019 /12:05 | Автор : Д-р инж.Георги Вълков | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Дано не ни чуват днес речта братята Кирил и Методий

Разказват, че веднъж при известния руски писател Лев Толстой дошъл един млад писател и го помолил да прочете ръкопис на свое произведение. "Защо Ви е това?" – попитал го Толстой. "Важно ми е да зная Вашето мнение" – отговорил начинаещият автор.

"Защо Ви е да знаете моето мнение, драги? А, ако допуснем, че го прочета и Ви кажа да не пишете, ще ме послушате ли?" – намръщил се класикът. "Ами тогава... Ако ми кажете да не пиша, то аз няма..." – промълвило смутено бъдещото дарование.

"Ако можете да не пишете, тогава не пишете!" – отсякъл графът и се оттеглил.

Ако трябва да перифразирам граф Толстой по отношение на съвременните ни говорещи в средствата за масова информация, би следвало да кажа: "Ако можете да не се изказвате, не го правете!" Особено когато не знаете как. 

"Жълтата фланелка" на водачи в листата за езикови лапсуси трябва да отдадем безспорно на политиците. При тях всеки говори, за да се направи на интересен, а правоговорът е на последно място. Основен признак на политика (особено ако е столичанин!) е

„мекането”:

„Ние говоримЕ … работимЕ … правимЕ …” и т.н. Използвана е диалектна форма на глаголите, което е недопустимо за речите на водещи политически фигури. Всъщност, според езиковите ни норми, глаголите от първо и второ спрежение в 1-во лице множествено число окончават на „м“ (говорим, работим, правим).

Изразът „ефективен и ефикасен” е формена тавтология, тъй като двете прилагателни са абсолютни синоними; в тълковния речник на БАН няма никаква разлика между тях, дори едната дума (ефикасен) се обяснява чрез другата (ефективен). 

Колкото до клиширани фрази от рода на:

„ще се случи", „ще го изговорим"

и пр., имам чувството, че това си е своего рода жаргон на управляващите (или на тези, които се асоциират с тях), за да се разграничават от "простолюдието", както се изрази неотдавна един от тях. А останалите просто им подражават, без да се замислят.

В радио-интервю чух един сценичен артист да казва, че техните професии "се случват на сцената". Глаголът "случва се" произлиза от случай (случайност и предполага случайно събитие, което е непредсказуемо (по определение) и, значи, непланируемо и неконтролируемо. Като че ли тези артисти/певци съвсем "случайно" са се озовали на същата тази сцена. Всъщност, те реализират професиите си на сцената, а не ги "случват" там. 

Журналистка от националното радио изобрети словосъчетанието „многолюдното множество”. Каква ли езикова култура трябва да имаш за да сътвориш подобна безмислено повторение? 

Но това не е единичен пример. Друга радио-говорителка оповестяваше на аудиторията думите на „една министърКА”, използвайки разговорната форма на „министър”, докато се позоваваше на интервюто на

тяхната колеГА

(вместо колежка). Т.е. бъркат се езиково допустимите форми на професии от женски род, някои от които са узаконени (като колежка, напр.), а други – не (министърКА), поради което се стига до нелепи словосъчетания от типа на „нашата колеГа” – все едно говори на български чужденец, в чийто роден език няма граматични родове.

Аналогично, кметицата най-често се обявява за кмет (и се създават шедьоври от рода на "Кметът е бременНА"!), канцлерът на Германия (Ангела Меркел) се нарича "канцлерка", а премиер-министър жена – "премиерка". Дали пък това не е последствие от джендърната теория!? 

По радиото често чуваме думи с неправилно ударение: „наркоманИи” вместо „наркомАнии”, "съдилищА" вместо "съдИлища", „ястиЯ” вместо „Ястия”. Или се употребяват в неправилното число думите „студио” и „дебати” – първата има само единствено число, а втората – само множествено. И думата "живот" има само единствено число, "животи" се допуска по изключение в поезията.

От интервюирани по масмедиите (някои от които на важни държавни позиции) чуваме неправилния термин

"електронно правителство";

такова понятие би означавало дословно правителството (министрите) да бъдат заменени с виртуални образи (програми), които да ръководят държавата. Точният термин е електронно управление, което предполага администриране с използване на информационни / комуникационни технологии за обслужване на населението.

В речта (и писмото) на разни интелектуалци се промъква неологизмът „налуден”?! Освен мания за оригиналничене, не виждам как да си го обясня – няма такава дума, правилната е „налудничав”.

Получила журналистическа награда телеводеща се обърна към аудиторията с думите: "Ако трябва да съм безкрайно честна..."!? Какво ли разбира под това абсурдно словосъчетание телеводещата? Размишляващият слушател – определено нищо смислено... 

Друго разпространено модно клише е изразът "няма драма". Навлиза стремително в папагалския речник на псевдо-елита и се изпразва от смисъл като всяко клише при честа и неудачна употреба.

Един министерски умник обясняваше на публиката по националното радио как "нямало драма" в разпределението на държавните партийни субсидии за получените гласове от последните парламентарни избори и партиите, неправомерно взели 6 милиона лева от недействителните и неподкрепящите ги гласове, щели да върнат парите в бюджета.

Не се разбра за кого е "драмата" (за избирателите или бенефициентите?), но определено стана ясно, че ако "няма драма", то има измама.

Не се знае от говорещите по масмедиите и съгласуването на числителни бройни със съществителни имена – един от вицепремиерите ни казва: „6 процентИ” (?) вместо „6 процента”. И не само той – и журналисти казват: „100 върхове” вместо „100 върха” и др. подобни.

Масово се бърка и пълният член на подлога. Наскоро прочетох название на софийска изложба:

„Да бъде благословен хлябА и животА”,  

в което двете съществителни не са членувани с пълния член. 

Експерти от Министерството на културата (забележете!) преименуваха акваторията (морската) на "Екватория", а един бивш министър (не министърКА!) на благоустройството преди време нарече абразията (морската ерозия) "абрОзия" (може би неудачна асоциация с напитката амброзия на Олимпийските богове!?).

На годишнината от рождението на Левски в Карлово (миналата година), един от четящите тържествените слова с патос изреждаше историческите заслуги на града, започвайки от тракийско време и завършвайки с Апостола.

Само че в изреждането вместо  свързващия предлог „освен че”, значещ допълнение (на достойнствата), звучеше „макар че”, което изразява противопоставяне и отрицание – съвсем неуместно в контекста. Явно и пишещият речта е бил толкова запознат с българския език, колкото и самият висок гост. 

Не мога да подмина и идиотската реклама на мобилния оператор „А1” (бившия „M-Tel”) в навечерието на  „черния петък” – едно привнесено от англосаксонския свят „шопинг” събитие, последното преди Коледа: „Няма нужда да ставаш в пет и половина за да хванеш „черния петък”. Няма нужда да се бориш с непознати, за да докопаш желания смартфон. В онлайн магазина на „А1”

започват черните седмици!”  

Ужасно! Кой плаща на такива рекламни „креационисти”? И кой малко мислещ клиент ще е щастлив да си има работа с фирма, обещаваща да му направи последващите седмици черни!? 

Това е състоянието на родния ни език в днешно време – изоригиналничен, измодерен, изкривен, измъчен. И то от най-високите трибуни и средства за масова информация. Какво ли ще стане с него, когато всичките глупави езикови клишета и неуместни чуждици се утвърдят в речника на подрастващото поколение?


 

Сподели в
 

Журналистът и пиар на Областна администрация Силистра Йордан Георгиев представя изложба по повод 60-ата си годишнина навръх рождения си ден на 15 януари т.г.

08.01.2020/11:36

Започна онлайн регистрацията за медиите за Второто международно изложение за внос в Китай. Системата за регистрация media.ciie.org ще бъде достъпна до 30 септември т.г.

13.08.2019/15:25

Разказват, че веднъж при известния руски писател Лев Толстой дошъл един млад писател и го помолил да прочете ръкопис на свое произведение. "Защо Ви е това?" – попитал го Толстой. "Важно ми е да зная Вашето мнение" – отговорил начинаещият автор.

17.07.2019/12:05

Събеседникът ни Митко Димитров мечтае от дете да бъде като своя кумир Митко Цонев и да води новините по Националната телевизия. С желание и детска страст измисля новини и прави имитации пред телевизора.

21.06.2019/14:01

Изминаха 40 дни без Валерия Хантова, секретар на журналистическото дружество към СБЖ ,,Пътешествия и туризъм“, пише колежката й и припомня:

17.06.2019/21:47

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

872 дни - една цифра, пълна не само с героизъм, но и с много страдания, мъка и жажда за живот. Толкова дни жителите на Ленинград го защитават от фашистките окупатори и са били готови на всичко, за да не стъпи никога хитлеристки ботуш в града на Нева. От 8 септември 1941 г. до 27 януари 1944 г. продължава блокадата на града. 76 години след като се слага край на ада, не е забравен и подвигът на журналистите в Северната Палмира

26.01.2020 /15:44 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Имаше един лаф, който се беше превърнал в класика, но през последните години се позабрави - че България е страната на певците. Спокойно бих добавила към него и на виртуозните музиканти, които са нашите посланици на българската култура по света. Сред тях особено почетно място заема проф. Жени Захариева, чийто живот е отдаден на класическата музика и пианото.

26.01.2020 /15:37 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Родената в Токио през 1914 г. Цунеко Сасамото има следната рецепта за житейското си и творческо дълголетие: „Никога се оставяйте на мързела. Важно е да бъдете позитивни и да не се отказвате. Само се мобилизирате и гледате да оставате в крак с времето - така винаги ще продължавате напред.”

25.01.2020 /19:27 | Източник: random-times.com

На 8 април 2003 г. при американски обстрели по хотел "Палестина" и по бюрото на телевизия "Ал Джазира" в Багдад загинаха трима журналисти - испанец, украинец и йорданец. В тази несвършваща и до днес война в Ирак са убити около 400 журналисти, повечето иракчани, а общо цивилните жертви са над един милион. Справедливост за всичко това упорито търси с делото си срещу САЩ семейството на убития испански оператор Хосе Коусо.

23.01.2020 /12:47 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Експозицията е подредена на 1-ия етаж в западното крило на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и може да бъде разгледана до 31 януари 2020 година. Представени са оригинални броеве от течението на списание „Знание” и други творби на големия възрожденец Любен Каравелов

27.01.2020 /15:53 | Източник: Национална библиотека

„Ако възприемем повествователния стил – който е и най-подходящ за тази тема – ще започнем с това, че началото бе положено преди малко повече от половин век. Тогава, в сякаш нереално далечната 1969-а, е сключено междудържавно споразумение между България и Съветския съюз – за българско участие в изграждането на крупни промишлени, жилищни и комунални обекти в СССР“ – така започва увлекателният разказ за митарствата на един български журналист в Русия – главният редактор на списание „Труд и Здраве" Никола Терзиев

23.01.2020 /10:56 | Автор: Никола Терзиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Състоянието на медиите и на журналистиката у нас е от фундаментално значение за функционирането на демокрацията. По тази будеща много въпроси и безпокойства тема думата трябва да има цялото общество, а не само комисии, регулатори и работни групи.”

24.01.2020 /20:05

900 медийни работници са убити по света в последното десетилетие. През 2019-та има спад наполовина на жертвите, но повечето са дадени в страни без военни действия, което е тревожен сигнал за натиска срещу професията. Това сочи доклад на Монигоринговата служба за убити журналисти, действаща към световната организация за образование, наука и култура.

24.01.2020 /19:45

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя най-сърдечни поздравления и най-добри пожелания към цялата колегия по повод Коледа и Нова година

23.12.2019 /00:01

 Мнения

Размисли по повод излизащата на български книга на Максим Бехар „Световната PR революция”

18.01.2020 /07:38 | Автор: Йосиф Давидов | Източник: СБЖ

От все сърце желая на всички вас, драги колеги журналисти, на многобройните читатели на сайта на СБЖ, на вашите семейства и близки хора светли Рождествени празници и едно „добро плъзгане в Новата 2020 година”, както казват немците – einen guten Rutsch ins neue Jahr! Плъзгане, но плавно, а не като ...родния преход, тракащ вече три десетилетия.

24.12.2019 /12:57 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 30 гости

Бързи връзки