Начало
 
 

„Литературно Търново” събра вековното вдъхновение от старата ни престолнина

03.07.2019 /18:48 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Така изглежда корицата на книгата, а снимката за нея е на Мирослав Момински

Томът е голям и тежък. И точното му название е „Литературно Търново – Търновски писатели и книжовници от свети Теодосий Търновски до наши дни”. А и съставителството, и идеята за създаването на книгата е на писателя, критика, литератора Владимир Шумелов.

„Литературно Търново” е резултат от непредставими почти 20-годишни усилия и упоритост на автора. Събраното той е разделил в 4 глави – писатели и книжовници от Търновската книжовна школа -- XIV и XV век, от Възраждането, от Освобождението на България до 1944-а и от 1944-а година до днес.

Представени са – по азбучен ред – 330 души. От тях живи телом са малко повече от половината – 185. Като най-младият е на 21 години.

Пъстрилото е голямо: белетристи, поети, драматурзи, режисьори, фолклористи, преводачи, издатели, историци, архивари, художници, музиканти, артисти, лекари, духовници, книжари... 

За всеки са поместени биографични данни, кратичко животоописание, данни за написаното от него, за отличията му... И – снимка или рисунка на лика му. Има и един шарж – на журналиста Петър Борсуков.

Споменах вестникар и тъкмо тук му е мястото да втъка и имената на някои от журналистическата гилдия, уважени в тома.

Сред тях са Йордан Кулелиев, Христо Медникаров, Йордан Великов, Марин Крусев, Марина Петрова, Сашка Александрова, Елена Чамуркова... 

Хора от местния в. „Борба”, от някогашния Общински вестник, от БТА. Да припомня, че от Освобождението до 1944-а в града излизат 207 вестници и списания.

Тук вижда белия свят първият вестник за театър в България, за който в сайта на СБЖ сме писали – „Търновски театър”, отпечатан в края на 1900-та година. Дело на Стоян Н. Коледаров.

Друг търновец – Теодосий Анастасов, е създател на първия студентски вестник у нас – „Студентска мисъл”, родил се в София през 1924-а г. Познавах този благ и изключително работлив и гостолюбив мъж – живееше в квартал „Лозенец” на уличката с тъй хубавото име „Добър юнак”... 

Прапрадядото на писателя и поета Васил Давидов пък – Атанас Андреев, превежда писмото на Христо Ботев до капитана на кораба „Радецки” – Дагоберт Енгландер.

А роденият и той в легендарния град – Здравко Сребров, е сред пионерите на научно-фантастичния жанр в България 

Заедно със Светослав Минков, основал през 1922-ра с Владимир Полянов издателството „Аргус”, първото, ориентирано към творби с такъв характер. Сребров е дядо на колежката ми от някогашния славен седмичник „Поглед” – Здравка Константинова, днес – професор по история на българската журналистика във Факултета по журналистика на Софийския университет „Свети Климент Охридски”... 

Още интересни факти да искате – „Литературно Търново” е насреща. 

Първият писател, обявен за Почетен гражданин на Велико Търново, е Емилиян Станев. Това става през 1967-а.

А петима великотърновски автори са носители на Голямата награда „Южна пролет” за дебютна книга...

Преводачката от италиански и френски пък – Даниела Петрова, преподавателка по португалски във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”, превежда на български почти всички издадени в страната ни книги на Паулу Коелю.

Книгата „затварят” 40 приложения – текстове за Държавния архив, за Държавния военно-исторически архив, за т.нар. „Народен университет”, за литературния периодичен печат от Освобождението до 1944-а, за Клуба на дейците на културата, Дружеството на писателите – клон Велико Търново, за създаването в града на Съюза на писателите от провинцията. За местните литературни клубове, сдружения, алманаси, за Регионалната библиотка „Петко Р. Славейков”, за читалищата „Надежда” и „Искра”, за къщите-музеи на Емилиян Станев и Петко Славейков.

И още – за да си поемат дъх очите ви – за периодичните издания за литература, изкуство и култура от 1990-а до 2019-а, за кръжока по фолклор към Филологическия факултет на Университета в града, за издателствата в Търново след 1990-а...

За мен – със съзнанието за субективизма на всяко лично мнение -- сред най-темпераментно и увлекателно написаните текстове са тези, дело на Радка Пенчева, Иван Станков, Сава Василев, Владимир Шумелов, Живка Радева, Ана Костадинова.

Дружно, като дух и нагласа, е създадено „Литературно Търново”. Чудесна книга не само за търновци, а и за българската литература. Нейната ценност тепърва ще става все по-видима, все по-голяма, все по-отчетлива...


 

Сподели в
 

Книгата му се казва „Репортер от Миналото време” и е издадена от „М3 Communications Group, Inc.” Страниците й са 200, илюстрирана е с повече от дузина факсимилета от публикации в наши вестници и списания, с няколко снимки и рисунки-винетки от Борис Димовски, които не се нуждаят от подписа му, за да се знае чии са. Хартията е лека – вестникарска...

15.09.2019/12:55

В. „Септемврийска победа” беше единственият всекидневник в Плевен. Излиза от 1945 г; като издание на местната организация на Отечествения фронт. Въпрос на здрави връзки и влияние беше да приемат студент на стаж.

28.08.2019/18:10

Барелеф ще бъде поставен на дома в Хасково, в който живя Карекин Карекинян (1927-2015 г.), оставил завиден фотолетопис на този край. Идеята е на дружеството на СБЖ в града.

11.07.2019/19:02

Юбилейни вестници и единични листове, издавани по повод различни годишнини, ще влязат в дигитална сбирка на на Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково.

07.07.2019/14:13

Годината е 1951-ва. На извънредно заседание на Бюрого на околийския комитет на БКП, съвместно с околийския народен съвет и Отечествения фронт, в Свиленград се разглежда писмо от редакцията на в. „Родопска борба“ - Хасково.

05.07.2019/15:29
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители.

11.10.2019 /20:57

Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) и Международната федерация на журналистите (МФЖ) се присъединяват към своята партньорска организация - Съюза на българските журналисти (СБЖ), в изразяването на подкрепа за журналистите от Българското национално радио (БНР), които са подложени на натиск от своето ръководство, посочва на сайта си ЕФЖ.

29.09.2019 /11:49

УС на СБЖ изразява категоричната си позиция в подкрепа на журналистите от БНР и настоява да бъде прекратен договорът за управление на генералния директор на БНР Светослав Костов във връзка с извършените груби административни нарушения, накърняващи свободата на словото, националната сигурност и изпълнението на лиценза на програма „Хоризонт“. Настояваме СЕМ да освободи от длъжност и членовете на УС на БНР.

20.09.2019 /17:22

 Мнения

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019 /20:44 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Няма да забравя с какво всеобщо възмущение навремето целокупният български телевизионен зрител посрещна решението на ръководството на БНТ да „модернизира” по европейски и световен тертип заставката на „По света и у нас”, като замени живото, действено въртяшо се земно кълбо като символ на събитията през деня, с друг модерен, статичен дизайн. Тогава неспокойният дух на Тамара Джеджева избухна, мисля, че беше по времето, когато работехме в „Поглед”, с гневната филипика „Върнете ни кълбото!” И то отново се завъртя пред очите ни...

16.09.2019 /19:11 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 31 гости

Бързи връзки