Войчех Сурмач: Клиентите на ПАП искат не само новини

03.07.2019 /18:51 | Автор : Елена Савова | Източник: БТА Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Войчех Сурмач говори на конгреса на агенциите в София

Казвам се Войчех Сурмач, президент на Полската агенция по печата. За първи път съм в София, в България. Това е странно, защото поляците обичат България и от много години и идват тук за почивка, но за мен е първи път.

Полската агенция по печата (ПАП) е, така да кажем, агенция от стария тип. Съществуваме от над 100 години.

Агенцията е основана през 1919 г., всъщност 1 месец преди да бъде създадена модерната полска държава след края на Първата световна война.

Така че имаме голям опит. Ние сме единствената агенция с толкова голяма история и традиции на полския пазар. Има още няколко малки агенции, но ние държим 90 процента от пазара.

Ние сме държавна собственост, но сме организирани като търговско дружество. Субсидиите, които получаваме от полското правителство, са около 10 процента от приходите ни, останалите 90 процента получаваме от участието си на пазара.

Къде търсите нови източници на приходи?  

От една страна, имаме традиционни източници - информационните услуги, които са основният ни бизнес. Търсим обаче и нови, както всички тук. Организираме събития, пресконференции, предлагаме медийни услуги за компании.

Например, ако някоя частна или държавна компания организира събитие, отиваме при тях и подготвяме материали специално за тях, като видеа, снимки, прессъобщения. Тези материали определено не се публикуват в основната ни услуга, това е продукт специално за клиента.

Това е втората област, в която работим. И, разбира се, според мен най-важната област за нас, това са технологиите. Работим по нови технологии като медиен мониторинг, проверка на факти, анализи на данни. Мисля, че в това е бъдещето ни. Работим усилено в тази посока от няколко години.

Възможно ли е независимостта и редакционната политика на агенциите да бъде повлияна от модела им на собственост?  

Зависи. Както знаете, в света има различни модели на собственост. Имаме модела, например на ДПА или на Асошиейтед прес или на британската Прес Асосиейшън – те са собственост на медийни организации.

Има го модела на полската агенция – ние сме собственост на държавата, но сме търговско дружество, налага се да се борим на пазара като всяка друга компания. Има и държавните агенции, които са 100 процента държавна собственост и са финансирани изцяло от държавата.

Съществуват и хибридни системи и за мен те са най-интересният случай. Такава е Франс прес, която е финансирана от държавата 30, може би 40 процента. Те получават много пари от правителството напълно законно, защото Европейската комисия издаде за тях специална директива, за да могат да го правят.

По този път върви и испанската агенция ЕФЕ. Мисля, че още европейски агенции ще последват този пример, защото това е най-ефективното положение за всяка агенция – когато, от една страна, си на частния пазар и правиш бизнес, а от друга - ти си от страната на държавата.

Разбира се, държавата ти плаща за услугите, които извършваш за нея. Голяма част от тези пари обаче, както във Франция, се плащат за това, че агенцията отвежда френската външна политика към целия свят. Така че Франс прес работи като агенция, която създава имиджа на Франция.

И това е нещо хубаво, защото според мен всяка държавна агенция, каквато имат много страни, трябва да бъде отговорна за имиджа на държавата си. Според мен точно сега това е най-добрият начин да съществуваме, защото, както чухме на VI конгрес в София , агенциите като цяло понасят загуби. Асошиейтед прес /АР/ понася загуби, Ройтерс също, всички търсят нещо ново.

Подкрепата от държавата е много важна в момента. Мисля, че това ни дава един вид свобода и всъщност независимост. Защото, от една страна, може да се каже, че зависим от държавата, разбира се, това е един вид зависимост, от друга страна обаче не забравяйте, че частните медии зависят от своите рекламодатели.

Така че положението има 2 страни. От една страна, са парите от държавата, а от другата – парите от пазара. Според мен по този начин се създава по-голяма независимост, отколкото при изцяло частна компания, която получава парите си само от пазара, или при агенция, която се финансира само от държавата. Точно затова според мен "френското решение" е най-доброто.

Кои са основните предизвикателства пред вашата агенция?   

Струва ми се, че най-голямото предизвикателство пред ПАП в момента е да работим усилено по новите технологии. В тях е бъдещето и търсим нови възможности, например изкуствен интелект.

Търсим инструменти, чрез които да анализираме големи масиви данни, защото това е многообещаваща възможност за клиентите ни. Клиентите ни искат не само новини. Новините се посрещат в мрежата.

Клиентите ни обаче нямат инструментите, чрез които да ги проверяват, затова ние разработваме инструменти, с които да анализираме големите данни. Това е много интересна насока и най-голямото ни предизвикателство в момента.

А за медиите в Полша като цяло?  

Ситуацията е много подобна, защото класическите медии трябва да се развиват от технологична гледна точка. Колегата от японската агенция Киодо, например, ни показа, че в Япония продажбите на традиционните вестници напълно са се сринали. Във всяка страна положението е същото.

Може би в Япония се е случило по-рано, в САЩ също е било по-рано, защото те са много модерни пазари. В нашата страна, в Полша, обаче сега ситуацията е много подобна.

Традиционните вестници понасят огромни загуби и трябва да преминат към дигитално съдържание много бързо. А това е огромно предизвикателство. За телевизиите, мисля че това е услугата на "видео он деманд" / видео при поискване/ и създаването на платформи като Нетфликс.

За радиото бъдещето са подкастовете. Всичко се случва в интернет, така че интернет е бъдещето. (Със съкращения)  

Свързани:   Ерик Уишар: Трябва да ползваме надеждни източници

За БТА дава интервю Ерик Уишар, главен редактор на агенция Франс прес за специалните проекти. Той участва в VI световен конгрес на информационните агенци в София през юни.
Дата: 02.07.2019


 

Сподели в
 

Журналистът Антон Стефанов съвсем спокойно може да бъде наречен изповедникът на звездите, защото няма популярна личност у нас, която да не е разкрила душата си пред него. Журналистиката обаче не е детската мечта на родения в София Тони.

15.10.2019/12:00

Няма безплатен обяд, същото се отнася и за информацията, смята проф. Милко Петров. Като преподавател по чуждестранна журналистика в ФЖМК към Софийския университет "Св. Кл. Охридски", той следи развитието на медиите по света и неминуемо прави съпоставка със случващото се у нас:

14.10.2019/12:00

Да се говори за "мафиотска държава" в пресата по повод действия на полския президент не надвишава границите на обществения дебат, постанови полският Върховен съд, цитиран от АФП.

13.10.2019/12:27

Украинският президент Володимир Зеленски постави световен рекорд, като даде в Киев пресконференция, продължила цели 14 часа, предаде АП.

12.10.2019/12:26

От няколко дни известният български учен и общественик проф. Стоян Денчев е член на Международния редакционен съвет на руското сп. „Высшее образование сегодня“ ("Висшето образование днес"), съобщи "Епицентър".

11.10.2019/12:00
 Реклама

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители.

11.10.2019 /20:57

Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) и Международната федерация на журналистите (МФЖ) се присъединяват към своята партньорска организация - Съюза на българските журналисти (СБЖ), в изразяването на подкрепа за журналистите от Българското национално радио (БНР), които са подложени на натиск от своето ръководство, посочва на сайта си ЕФЖ.

29.09.2019 /11:49

УС на СБЖ изразява категоричната си позиция в подкрепа на журналистите от БНР и настоява да бъде прекратен договорът за управление на генералния директор на БНР Светослав Костов във връзка с извършените груби административни нарушения, накърняващи свободата на словото, националната сигурност и изпълнението на лиценза на програма „Хоризонт“. Настояваме СЕМ да освободи от длъжност и членовете на УС на БНР.

20.09.2019 /17:22

 Мнения

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019 /20:44 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Няма да забравя с какво всеобщо възмущение навремето целокупният български телевизионен зрител посрещна решението на ръководството на БНТ да „модернизира” по европейски и световен тертип заставката на „По света и у нас”, като замени живото, действено въртяшо се земно кълбо като символ на събитията през деня, с друг модерен, статичен дизайн. Тогава неспокойният дух на Тамара Джеджева избухна, мисля, че беше по времето, когато работехме в „Поглед”, с гневната филипика „Върнете ни кълбото!” И то отново се завъртя пред очите ни...

16.09.2019 /19:11 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 25 гости

Бързи връзки