Начало
 
 

Маргарита Мартинова: В това, което се случва около нас, се втурвам с рогата напред

23.06.2019 /16:46 | Автор : Розалина Евдокимова Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Кметът на Лом Пенка Пенкова връчва грамотата и първа награда от поетичния конкурс „РазЛОМени слова“ на журналистката Маргарита Мартинова (вляво)

Юни донесе на обруления и забравен от Бога Северозапад и нещо много красиво и стойностно, което за сетен път доказа, че „Не се гаси туй, що не гасне“. В дунавския град Лом, пазещ още очарованието от миналото, бяха обявени резултатите от първия национален поетичен конкурс „Огърлица от разЛОМени слова“, а общинската художествена галерия „Поломие” събра ценителите на мерената реч. Участваха 93-ма автора от цяла България и с 271 свои творби. Конкурсът се организира от Съюза на българските писатели, Агенцията за хората с увреждания в България,община Лом и дружество „Будители“ в област Монтана.

Резултатите от конкурса бяха обявени от председателя на журито, поетесата доц. Мая Панайотова – заместник-председател на Съюза на фламандските писатели и член на Съюза на българските писатели. Доц. Панайотова е преподавала съвременна българска литература и в три университета в Белгия. Членове на журито са поетесата Валентина Михайлова - член на Съюза на българските писатели, и литературният критик Юлий Йорданов, единственият в Лом член на Съюза на българските писатели.

Първа награда журито присъди на известната журналистка Маргарита Мартинова от София. С нея се познаваме „от сто години“, както е прието да се казва за дългогодишното приятелство, но да си призная, едва тази година открих „тайната“  й страст – поезията. По повод престижното отличие и за това как се съчетават поетичното творчество и журналистиката и дали имат общи свои пресечни точки Маргарита Мартинова разказва пред сайта на СБЖ.

Като във вечната житейска дилема: кое е по-първото - яйцето или кокошката, – аз се обръщам с въпрос към теб, Марго: кое е по-първото при теб - журналистиката или поезията?

Поезията е дар божи, журналистиката е призвание. Начин на мислене, рефлекс, професионализъм. Вечна будност, незаспиващо желание да промениш, да помогнеш, да се пребориш. Почти всеки е писал през младостта си стихове. Но ако е бил цял живот журналист - той винаги ще вижда нещата с разума и очите на журналист. Независимо че в един момент, там някъде „отгоре“, някой ще започне да му изпраща строфи, думи и рими, които се подреждат в стихове.

Аз все още нямам издадена стихосбирка, но имам издадени три книги, свързани с работата ми на журналист, със съдбите на онези, на които съм помогнала: „Встрани от любовта“, „Седем върха“ и „Защо се разведохме“, която излезе и на руски – „Почему  мы развелись“. Работила съм в два ежедневника, а после към издателска къща „Земя“, заедно с прекрасен екип от нахъсани колеги, създадохме най-многотиражния и любим семееен вестник на българското семейство – „Вестник за дома“. Стигнахме до 275 000 тираж и съм го ръководила 17 години - от идеята до продажбата и събирането на парите, колкото и странно да звучи това. После станах издател на седмичника „Нещата от живота“, на „Семеен вестник“, на семейното и кулинарно списание „Вкусотии в чинии“ - което за 20 години е стигнало до  9 000 000 читатели. Издавала съм книги - научна литература. И още го правя. От екипа на „Вестник за дома“ хора , които за пръв път стъпват в редакция, излязоха издатели и главни редактори. От списанието - също. Нещо като школа за кадри се получи.

И аз съм се питала - има ли общо поезията с начина, по който съм изисквала да бъдат поднасяни материалите, със звучността и точността на думите, с атрактивността и сдържаността на заглавията, с концепцията, в която човекът бе най-важното - да му помогнеш да се оправя в бита, във взаимоотношенията. Навярно на подсъзнателно ниво - да. Но не бих могла да си представя живота си различен от живота на журналист. От 1969 година работя тази работа, та до днес. Макар и да е издателска сега.

Стиховете ти са от рода тежка артилерия, т. е. сериозни и разтърсващи. Дори на моменти звучат малко страшновато и мрачно. В днешното толкова шантаво време имаме ли нужда от такъв род поезия, която да ни раздира и кара да се замислим?

Болката, гневът на хората, бедността, несправедливостта, която ги раздира и потиска - всичко това има нужда не само от площаден или политически отдушник, а и от думи, написани в ритъм, рима, мисъл и емоция, които по-лесно стигат до съзнанието, запомнят се и водят поне до временен катарзис. До облекчение - че някой е казал това вместо тях и по начин, по който биха искали да звучи, но не могат да го изразят. И те прегръщат тези стихове. Които аз просто ги пиша такива, защото така зазвучават в мен.

Когато пишеш поезия, от какво бягаш - от журналистиката или от това, което е около нас?

Не бягам! Журналистиката обаче не търпи „съперници“. Пък и аз вече не съм на активна журналистическа работа, която те поглъща изцяло. Но в това, което се случва около нас, се втурвам с рогата напред. Екстравертно. Първо започва да ме боли - от нещо, от случка, от видяно, от чудо. След ден или два ме връхлита началото. Трябва да го запиша. Върху цигарена кутия, вестник, квитанция. После пиша следващите. Или ги ровя, или се изливат. После след ден-два пробирам бурените между думите, променям, намирам. Е това е. Не бягам чрез стиховете, а излизам извън себе си с тях. Писането вече не е самотно занимание, въпреки, че технически изисква своето време самотност. Днес стана така, че на другия ден десетки или стотици хора да прочетат стихотворението – на „Стената“.

Емили Дикинсън беше написала нещо незабравимо - за мечтата и пчелата, при теб как е - има ли я мечтата и жилото на пчелата дава ли стимул?

Животът ми излезе извън рамката на мечтите. Защото човек мечтае за онова, за което има представа. Нямах представа за живота - такъв, какъвто го изживях. Нямах и представа, че поезията ще ме връхлети отново след 30-40 години. Не съм го и мечтала. Пиша стихове от ученичка, печатах в „Пламък“ и „Септември“ като студентка, но както половината момичета, мечтаех да бъда на сцената. А после получих сцена по друг начин. („Нещата не са такива, каквито изглеждат“). Вестникът не изглежда на сцена, а всъщност е. Споделянето на стихове не изглежда, като появяване на сцена, а всъщност е. Питат ме, защо отлагам издаването на стихосбирка. Защото не изпитвам вътрешна потребност. Когато споделя стихотворение в сайта си, или на стената във фейсбук, или на страницата си, получавам контакт, досег, единение с десетки хора, с колеги, преоткривам ги - преоткриват ме.  Успяваме да „разговаряме“. И всеки път имам „сценична треска“, вълнувам се - как ще бъде прието, преди да пусна на “Стената“ (разбирай „сцената“) стиха си. И се отвори една неочаквано вълнуваща страница в живота ми - искрени думи,  съпричастие, окуражаване, благодарност. От тези, с които съм работила с десетилетия или се познаваме от десетилетия. Говорили сме за всичко друго, но не и за поезия, за чувствата, които индуктират думите, когато прескачат от единия в съзнанието на другия. Жалко, че това става в едно болно време, което не ние ще успеем да променим.

Но в момента се оказва, че хората жадно четат поезия. И в интернет, а и всеки ден в София и в страната става представяния на стихосбирки, на книги, четения, обсъждания. Което се случва обикновено в затишията преди настъпването на революциите...

Ето две от стихотворенията на Маргарита Мартинова:

МЪРТВИЛО

За този край до днес
съм нямала очи.
След всеки километър -
буца в гърлото присяда.

Проверка вятърът направи призори.
Във две редици къщите строи.
Заблъска портите,
прескочи през стобора.
Във всяка втора –
не намери хора!

Само земята със оголени гърди
примамва овдовелите дувари.
Обърнато с хастара си нагоре,
виновно миналото
в селото мълчи.
Тояжки не остави за опора.
Със щедрост йезуитска ги дари –
с местата празни
в пейките на двора.
С писмата от децата
недошли.
И залез –
полумъртъв от умора.

Преди да пламнат сухите треви,
последният свещта да загаси…

 

ЕМИЛИ И ПОДНЕБЕСНАТА ПЧЕЛА

С фуркетите на мисълта,

забити в старата й шапка,

нощем проникваше в света.

Всичко записваше в тетрадка.

 

Печеше черен кекс със ядки.

Минути? - колкото куплет.

И ни по-дълго, ни по-кратко

от буквите във всеки ред.

 

В едни - какаото горчеше,

в други не стига захарта.

Зависи – колко дълга беше

във мислите й песента.

 

Отглеждаше в свойта градина

една единствена пчела.

И още – трябваше да има

ливада. И една мечта.

 

Невидима пчелата беше.

От рими сбираше меда.

Емили сладките редеше

във кошнички от самота.

 

Намериха я зад вратата.

За Рая стискаше билет.

Една пчеличка – над главата.

И стих, надраскан със фуркет…

(Стихотворението е посветено на голямата американска поетеса Емили Дикинсън.)

Снимки Личен архив

Сподели в
 

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020/17:45

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020/16:58

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020/08:00

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020/19:22

На 22 юни преди 79 години започва най-кървавата война на ХХ век- Великата отечествена, която за тогавашния Съветски съюз е на живот и смърт. Редом до воините са и журналистите, или както е модерно днес да казваме – на първа линия. И понякога те освен своите преки задължения, се сражават, но не с перо и камера, а с оръжие, и много от тях загиват, изпълнявайки своя дълг.

20.06.2020/10:35

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 34 гости

Бързи връзки