Начало
 
 

Мая Бежанска: Изкуството дава много любов. Позволявайте си го!

13.06.2019 /20:36 | Автор : Лилия Динова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Мая Бежанска на сцената

Известната актриса от Централния куклен театър се вдъхновява от срещите си с малките зрители. Всяко лято с група други творци работи за деца в неравностойно положение, събрани на Юндола

Обаятелна, чаровна, дребничка, но и голяма, много талантлива актриса, Мая Бежанска бе удостоена с награда за принос в развитието на културата по случай 24 май. През последните две десетилетия тя блести и в кукления театър, и на драматична сцена, и в киното, и като певица.

Родена е на 19 май 1972 г. в Благоевград. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Николина Георгиева, която й е учител не само в Академията, но и в живота.

Мая Бежанска е актриса в Централния куклен театър от 2000 година. Припознава кукленото изкуство за своя любов още в трети клас. И до днес неуморно следва мечтите си.

Омъжена е, майка е на 17-годишната Аглая. С моноспектакъла си „Комедиантката“, постановка на Сливенския куклен театър, бе в Русия на фестивал на моноспектаклите в град Орел.

- Мая, как приехте награждаването ви по случай 24 май?

- Бях много приятно изненадана, защото съм човек, който не търси оценки и признание, а развитието си. Не винаги по пътя си имаш успехи, но при всички случаи получаваш уроци. За мен е по-важна работата ми и какво давам, и какво взимам от хората при срещите си с тях. Голяма чест за мен е тази награда. От години „дълбая“ в професията и се опитвам да държа ниво, достойно за актьор.

- Вие сте актриса в Централния куклен театър, но играете и в драматични спектакли, и в киното...

- Обичам да наблюдавам света около себе си. Театърът е пространство, което позволява на актьора да изрази от сцената видяното в живота, да защитава каузи и идеи. Предпочитам през изкуството да говоря за тези неща, отколкото да изляза на улицата и да крещя и недоволствам…

Кукленото изкуство ме зареди с приказност и безкрайно въображение, в които можеш да плуваш, да бъдеш себе си, да бъдеш открит. Обичам истината, с която се работи в театъра. Ако човек е искрен, винаги достига до сърцата и умовете на хората. А съм и човек, който се вдъхновява от децата. Има много неща, които мога и научавам от тях. Срещите ми с тях за мен са много ценни и важни.

А драматичния театър ме провокира с думите, с предизвикателството на текста. Докато в кукления театър има други изразни средства. Радвам се, че имах шанс да стъпя и на голямата сцена. Много е хубаво и вълнуващо!

- Играете в моноспектакъла „Колекционерката“ вече 50-о представление на сцената на Театър „199“ от пет години. Как се роди идеята за това представление и кое му носи успех?

- Театър „199“ прави конкурс за нова българска драматургия всяка година. И „Колекционерката“ на Радослав Чичев спечели този конкурс. Заедно с режисьорката Катя Петрова реализирахме спектакъла. Тогава точно с нея репетирахме „Бурята“ на Шекспир в Централния куклен театър. Много ми хареса текста, труден е за драматизация, но пък си заслужаваше усилията… Мисля, че се получи нещо добро. Това е спектакъл, който борави с душата на човека. Катя покани Рин Ямамура, японка, която живее в България, за сценограф на постановката. Автор на музиката е Христо Йоцов. Любовта, с която подходихме към този поетичен спектакъл, направи така, че той вече пет години да се радва на публиката.

- Преди време участвахте в популярното шоу „Като две капки вода“ по Нова телевизия. Какво ви донесоха превъплъщенията и имитациите в него?

- Това е много специфично шоу, следя го отдавна. Харесвам го, защото е много позитивно. Трудно е да изграждаш толкова образи на сцената за толкова кратко време и да пееш, да съумееш да влезеш в кожата на някой друг. Но пък е голямо и вълнуващо търсене и изживяване.

- Преди години се роди триото Стефан Вълдобрев, Камен Донев и Мая Бежанска. Изпяхте „Белите маратонки“, „Обичам те, мила“, „Работа“ и те за нула време станаха хит. Имате ли носталгия по онова време, липсва ли ви?

- Беше страхотно време! Имахме страшно много участия, пътувахме непрестанно, безкрайна публика имахме. И тримата изживяхме този миг, после всеки продължи по пътя си. Нямам носталгия, по-скоро ми липсват срещите със Стефан и Камен. Но ние си запазихме приятелството, ходя на техни представления, на концертите на Стефан… Гордея се с тях и им се радвам и сега.

- Интересувате ли се от други изкуства и кое ви радва повече – театърът или музиката? Коя изява на сцената ви е най-любима?

- От всички изкуства се интересувам. Музиката като че ли най-много ме привлича. Обичам да ходя на концерти, слушам почти непрекъснато музика. Друго изкуство, което открих преди години и разбрах, че е много свише – това е поезията. В нея има и музика, и изобразително изкуство, и всичко... Да намериш точните думи, да опишеш точните състояния… Иначе имам приятели художници, ходя на техни изложби, ходя по галерии и музеи и когато пътувам по света.

Но театърът събира в себе си всички изкуства, той е синтезът им.  Актьорът трябва да е любопитен и отворен за всичко.

- А каква музика слушате?

- Обичам джаз, фънк джаз, обучавам се в класическата музика. Не твърдя, че съм голям познавач.

- Любими автори поети имате ли?

- Константин Павлов, Борис Христов, Емили Дикинсън, Жак Превер…

- Какво мислите за състоянието на изкуството и културата у нас?

- Имам си своите разочарования. Иска ми се нашият театър да не е толкова комерсиален. Наскоро гледах „Макбет“ на италианската трупа, която гостува по време на Световния театър в София. Иска ми се повече таквива спектакли у нас. За съжаление, българският театър много залага на комерсиалното, за да има успех. Трябва да се намери балансът! Може би поради липсата на пари отново, но нашият театър не пътува. А обратната гледна точка е много важна. Трябва да се канят повече спектакли от чужбина и да има повече обмен. Пък и в съвременната българска драматургия липсват големите теми, върху които да се работи.

- Какво мислите за журналистиката у нас, била ли сте мишена или жертва на жълти и на фалшиви новини?

- Била съм преди години, но всички, които ме познават добре, знаят докъде е лъжата и докъде е истината. Затова престанах да им обръщам внимание. За жалост, има хора, които се „хранят“ с жълти и фалшиви новини. Но затова имат вина и журналистите, разбира се. Някои от тях.

Ще ми се критиката да е по-градивна към изкуството. Да не е толкова хейтърска. Да се гледа обективно и с чисто сърце на тези теми. Много е важен и тонът, с който се поднасят нещата. Има колеги, които работят навън - за тях се пише именно градивна критика. А тук тя липсва и често е унизителна за твореца.

- Каква е Мая извън сцената?

- Имам нещо, което правя всяка година от четири години насам, за  което отдавна мечтаех - работя с деца в неравностойно положение. Ние сме група от трима творци, вече сме сдружение. Всяко лято през юли и август правим детски лагери за тези деца на Юндола, до Велинград.  Децата са предимно от града и селото, както и от социални домове. Там сме без телефони и телевизия, без зависимости. Всяка смяна е от осем дни.

- Кое ви накара да правите това?

- Обичам децата! Когато им даваш любов и искреност, и трудните деца стават добри…

- Любимите занимания в свободното ви време кои са?

- Спортувам, карам сърф, ски, конна езда от време на време. Иначе нямам време за друго хоби освен театъра.

- Какво бихте пожелала на читателите на нашия сайт?

- Много е важно хората да бъдат заедно, никой да не гледа на себе си като отделно от този свят същество. Да има любов и състрадателност. Всеки има какво да даде на другия. Изкуството дава много любов. Позволявайте си го!

 

Сподели в
 

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020/17:45

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020/16:58

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020/08:00

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020/19:22

На 22 юни преди 79 години започва най-кървавата война на ХХ век- Великата отечествена, която за тогавашния Съветски съюз е на живот и смърт. Редом до воините са и журналистите, или както е модерно днес да казваме – на първа линия. И понякога те освен своите преки задължения, се сражават, но не с перо и камера, а с оръжие, и много от тях загиват, изпълнявайки своя дълг.

20.06.2020/10:35

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 26 гости

Бързи връзки