Начало
 
 

Какво се случва в "Нова" на Домусчиев?

04.06.2019 /10:54 | Автор : Емилия Милчева / "Дойче веле" | Източник: Дойче веле Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Ако „Нова телевизия" беше частна кланица, никой нямаше да се интересува дали нейни служители са напуснали. Или са били „помолени“ да го направят. Но собствеността на медия е нещо много по-различно. И дори не е и бизнес на малкия български пазар, където едрите предприемачи се сдобиват с медии заради влияние в обществото, а не за да печелят от тях.

„Нова телевизия" заедно с „Нетинфо“ е най-голямата медийна група в България. А това означава огромна машина за влияние. Защото да притежаваш силата да убедиш аудитория от милиони да приеме позицията на телевизията по една или друга тема за своя собствена не е малко. Каналите са много - телевизионните плюс онлайн компанията „Нетинфо“, включваща сайтовете Gong.bg, Vesti.bg, DarikNews.bg, АБВ Поща, Vbox7.com, Sinoptik.bg, Edna.bg, както и части от много търговски сайтове и онлайн магазини като Grabo.bg и Trendo.bg. Да припомним, че 70% от акциите на „Нетинфо“ са собственост на „Нова броудкастинг груп”, а останалите 30% държат изпълнителният директор на „Нетинфо“ Христо Христов и собственикът на „Дарик радио" Радосвет Радев, като от известно време насам текат преговори собствениците на „Нова телевизия" да изкупят и техния дял.

Откакто притежатели на медийната група са българските бизнесмени братя Домусчиеви, зачестиха скандалите с журналисти от „Нова броудкастинг", тръгнали си не по собствено желание, а заради натиск, принуда или разногласия с новите собственици. Медийната гилдия, ако изобщо има такава, мълчи. Чуват се само отделни гласове.

Засега е известно, че от „Нова телевизия" са предложили на трима известни журналисти - Генка Шикерова, Миролюба Бенатова и Марин Николов, да работят оттук нататък на принципа на фрийлансърите. Това означава, че те ще предлагат произведените от тях филми, репортажи и разследвания, а телевизията ще решава дали да ги пуска, или не. Така журналистите губят правото на защита от медията в случай на съдебно преследване.

Междувременно научихме и за скандала в сайта Gong.bg, където екипът напусна заради натиск за публикуване на новини „с доста съмнителни факти и достоверност“, според директора на „Нетинфо“ Христо Христов.

"Иначе се губи доверие"

Новите собственици имат право на своя политика, това е частен бизнес - казват от лагера на онези, които смятат, че собственикът винаги е прав. Не така обаче стоят нещата, когато става дума за медии, оказали се собственост на бизнесмени, чиито повече от добри отношения с управляващите са публично известни.

Аудиторията на „Нова" е значителна, а за една медия най-важно е доверието. Отбеляза го един бивш журналист, който днес е експерт по комуникациите. В предаването на Веселин Дремджиев по „TV+" Ясен Гуев каза следното: „Може да не харесваш редакторите на новините и да ги смениш, но излизаш и казваш защо. Не е лошо да се обясни и на зрителите, защото иначе се губи доверие. Явно за тях (собствениците - б.а.) доверието няма толкова голяма стойност, колкото да контролират някакви неща“. Гуев припомни и неясния произход на средствата, с които бе закупена медийната група. 100 милиона евро от цената по сделката бяха осигурени чрез заем от четири банки, но не е известно откъде идват останалите 85 милиона евро.

Кой говори

Когато става дума за медии, произходът на капиталите е особено важен. Гражданското общество има право да знае кой му говори, заяви още през март Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация“. Има и още нещо - урокът, който обществото научи след скандала с медийната империя на Мърдок, избухнал заради разкрития за незаконните методи, с които журналистите от един вече закрит таблоид са събирали информация. „Това е пряката връзка между културата на директорския борд (на медията - б.а.) и доверието и качеството на нюзрума“, се казва в изследването „Собственици на медии и журналистическа етика“ на Центъра за международна медийна подкрепа.

В България доказателствата за тази пряка връзка се срещат почти ежедневно. И се виждат както в качеството на медийната информация, която потребяваме, така и в последните места в класациите за свобода на медиите. Виждат се и в мълчанието на журналистите. Резултатът е недоверие - не само в българските институции, а и в журналистиката като цяло. Което означава, че независимо дали казват истината или не, неизбежно възниква подозрението, че говорят лъжи и/или обслужват интересите на собствениците си. Така в един момент границата между истина и лъжа става неразличима.

Тежки поражения

Всички, които сме напускали медии заради несъгласие с политиката или разногласия със собствениците, знаем, че това е трудно начинание. А свитият медиен пазар в България допълнително го усложнява. Към списъка можем да прибавим и всичко това: липсата на финансиране и осигуряване на достатъчно време за разследвания; недостатъчната правна защита - няма организации на журналистите, освен СБЖ, които да се заемат с това; ниското заплащане и съответно ниските осигуровки, с малки изключения в телевизиите. Друга характеристика на медийния пазар е нежеланието на собствениците да инвестират в допълнителна квалификация на журналистите. А това допълнително снижава качеството на информацията и девалвира престижа на професията.

Накрая да кажем и това: нечистата медийна среда причинява тежки поражения. И то не само върху журналистите и тяхната работа, а и върху аудиторията. Или както би казал един от героите в „Кланица 5“ на Кърт Вонегът: това вече не са хора, а счупени хвърчила.

м.л.

Сподели в
 

Известната журналистка Копринка Червенкова, носителка на тазгодишната награда на СБЖ „Златно перо" в категория "Печат", отговаря в интервю за „Клуб Z" на въпроси за прехода, обществото и медиите. Получавайки наградата на СБЖ, тя оповести, че поради липса на средства от догодина спира да излиза нейният вестник „К"...

14.11.2019/14:58

Делото срещу основателя на WikiLeaks е фарс, демонстриращ как държавата може да смаже всекиго, пише в блога си известният британски автор, издател и правозащитник Крейг Мъри

31.10.2019/20:23

Членът на УС на СБЖ и бивш генерален директор на БНР Валери Тодоров коментира в своя публикация в сайта "Обаче" кризата в общественото радио.

20.09.2019/12:22

По повод гнусна публикация в ПИК срещу един от кандидат-кметовете в София редица медии излязоха с декларация в защита на етиката в журналистиката и настояха политиците да спрат да подкрепят и легитимират подобни издания под каквато и да е форма.

06.09.2019/19:25

Новината за демонтираните микрофони на журналистите по време на т. нар. пресконференция на премиера Бойко Борисов и бъдещата председателка на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в МС на 29 август предизвика иронични коментари сред колегията. Предлагаме подборката, публикувана от dnevnik.bg.

01.09.2019/09:07

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Барелеф на известния хасковски фотограф Карекин Карекинян (1926-2015 г.) бе открит на сградата, където бе последното му работно място - редакцията на вестник „Хасковска Марица“.

12.12.2019 /15:19 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 22 гости

Бързи връзки