Начало
 
 

Снежана Тодорова: Юбилеят припомня - журналистът е призван да работи в интерес на обществото, а не за личния интерес на силните на деня

20.05.2019 /10:30 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


В далечната 1844 г. Константин Фотинов, издавайки първия брой на списание „Любословие”, поставя началото на периодичния печат в България, а преди 125 г. е положено началото и на организираното журналистическо движение. По този повод 22 май е посветен на тези знаменателни и така респектиращи годишнини.

СБЖ организира шествие в столицата по местата, свързани с българската журналистика, както и тържествена среща в аулата на СУ „Св. Климент Охридски“, а празникът ще завърши с концерт в залата на БНР. И какво по-хубаво нещо от това в навечерието на най-светлия български празник Деня на българската просвета и култура журналистите, които са част от българското просвещение, да отбележат своя празник. За СБЖ, за журналистиката у нас и за нейните плюсове и минуси разказва пред сайта на Съюза председателят на Управителния съвет Снежана Тодорова.

Тази година е юбилейна за СБЖ, г-жо Тодорова – 175 г. българска журналистика и 125 г. организирано журналистическо движение. Много ли са или са малко те и как се промени журналистиката у нас през годините?

През 2019 г. Съюзът на българските журналисти отбелязва  две забележителни годишнини: 175 години от началото на българската журналистика и 125 години от създаването на организираното журналистическо движение у нас.

Константин Фотинов със списание „Любословие” през 1844 година поставя началото на периодичния печат в България. Половин век по-късно, през 1894 г., в читалище „Славянска беседа” в София се свиква Първият журналистически събор. Около 170 известни български интелектуалци, като Т. Влайков, А. Константинов, Ю. Иванов, д-р Кр. Кръстев, Я. Сакъзов, д-р Ив. Шишманов, Ив. Кършовски, Е. Дабев, Д. и  В. Благоеви, Ив. Вазов, д-р Ал. Теодоров-Балан, Г. Георгиев, Ст. Заимов, Т. Постомпиров свикват този събор, водени от стремеж към професионално консолидиране. Достъпът на журналисти и литератори на събора е неограничен... Дори само изброяването на тези имена е достатъчно, за да усетим желанието за духовно единение на хората на духа в България.

Днес журналистиката преживява трудни времена. Недъзите на общественото развитие се отразяват в значителна степен на състоянието на журналистиката.Катастрофалното сриване на България в международните класации за свобода на словото (на 111-то място през 2019 година!) е показател за деградация.  Медиите стават все по-евтини за изкупуване и все по-лесни за манипулиране. Физически и юридически лица с пари и стремеж за обществено влияние лесно ги придобиват, префасонират, концентрират и дори - ликвидират. Най-голям интерес за влияние върху възможно най-много хора имат властите, защото медиите могат да бъдат инструмент за управление на обществените процеси. От 13 години в България се наблюдава концентрация на медиите чрез фиктивното им овладяване от частни лица, но чрез скрито държавно финансиране. Повечето частни медии са поверени на кредитни милионери или на загадъчни офшорки, а държавата щедро ги финансира през министерства чрез възлагане на поръчки без публични конкурси или чрез немотивирано разпределение на европейски фондове за комуникационни програми. По този начин ролята на медиите като пазители на човешкото право на информация е заменена от поръчков пиар и класическа пропаганда.

Принизяването на ролята на медиите се отразява тежко на журналистическата професия, която запада морално и материално.Журналистите в България са едни от най-слабо защитените в Европа. Свидетели сме на скрита подмяна на професията, защото журналистите се превръщат в пиари, пропагандисти или рекламисти.

Сега, когато  прелиствах документите на Първия журналистически събор, отново си припомних  една от причините за неговото свикване: „Подобряване на моралното и материално положение на журналистите”.125 години по-късно тази тема е актуална и от първостепенно значение за СБЖ!

СБЖ успя да се съхрани и след промените. Днес той явява ли се притегателно място за журналистите и най-вече за младите колеги? За какво най-често те се обръщат към вас и колко са членовете на Съюза?

През изминалите 30 години на демократично развитие СБЖ се запази, не се разцепи и продължава да съществува като най-голямата национално представена професионално-творческа организация със синдикални функции. Членството при нас е индивидуално. В нашите 151 дружество в София и страната членуват над 4500 журналисти. Радостно е, че младите колеги са силно мотивирани и с желание встъпват в редиците на нашия съюз. Много се надявам, че тази тенденция ще продължи и занапред. Младите най-често търсят компетентния съвет на нашия юрист при разрешаване на трудово-правен спор или подкрепа при назначаване на работа.

Трябва ли да облечем в закон нашата професия? И има ли нещо вярно в това, че без участието на журналистически организации и авторитетни имена от гилдията и под предлог за регулация ускорено се подготвя нов медиен закон? И може ли той да „сложи намордник на всички медии и на независимата журналистика”? И ако това е така, кой работи по този проект за закон и беше ли потърсено мнението на СБЖ?

Преди няколко дни  Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изпрати отворено писмо до президента, председателя на Народното събрание, премиера, парламентарните групи на ГЕРБ и Обединени патриоти, БСП, ДПС, Воля и др. , в което се изразява сериозно безпокойство относно подготвянето на нов медиен закон прибързано и  „на тъмно”, без участие на представители на журналистическата гилдия. Формалният повод за това бързане е необходимостта да се транспонира в българското законодателство новата редакция на европейската Директива за аудиовизуалните медийни услуги, която бе приета през ноември 2018 година. Все по-често представители на властта говорят за необходимост от „реален контрол” върху медиите, „ да се контролира докъде може да стигне тази свобода”, за съхраняване на „хигиената  в обществото”. Това ни тревожи, тъй като е прелюдия към въвеждане на цензура.

Свидетели сме за избухващи скандали в обществото, за които научаваме от медиите и най-вече от разследващите журналисти. Много хора във властта считат, че медийната свобода е отишла твърде далеч и трябва да й се сложи намордник. Съществува реална заплаха за свободното слово у нас!

Има ли риск чрез тези европейски директиви да бъде ощетена българската журналистика и да се озаптят не само електронните, а на практика и всички медии, защото вече почти всеки вестник си има електронен сайт?

Да, има риск! Ние изразихме опасение, че самата евродиректива се тълкува превратно и дори може да бъде използвана като повод да се озаптят не само електронните , но и всички други медии, тъй като почти всеки вестник има и електронен сайт.

СБЖ има ли позиция относно борбата с фалшивите новини?

СБЖ отдавна води битка срещу фалшивите новини и различните прояви на дезинформация. През последните месеци сме свидетели как влиза в удобна употреба и поводът за борба с т.нар. „фалшиви новини”. Това понятие активно се използва като бухалка на властта в много страни срещу неудобните медии, които разпространяват информации, които не се харесват на елитите.  Нашите управляващи  използват СЕМ за извършване на  законови промени, които да са угодни на властта.

Какви са необходимите промени, които да спасят професионалната и качествена журналистика?

СБЖ отдавна ратува за извършване на необходими промени, които да спасят професионалната и качествена журналистика. Необходимо е да се защити трудът и отговорната професия на журналиста, да се  подобри неговото социално положение в обществото,  да му се предостави възможност да изразява наистина свободно своята гражданска позиция, а не да се съобразява с политическите щения на управляващите и на своите издатели, които често са под контрол на властта.

Именно с такава цел Съюзът на българските журналисти внесе в Народното събрание преди три години Предложения за законодателни инициативи за защита правата на журналистите и свободата на словото. Нашите предложения потънаха в архивите, и то съвсем умишлено. Ако това продължи, сривът на журналистическата професия  е неизбежен. Нима ще го допуснем?

Ако говорим за значението на професията в днешно време, тя не се ли обезцени? И какво влияние могат да й окажат появата на много електронни медии, блогърството и социалните мрежи?

Електронните медии, блогърството и социалните мрежи промениха медийния пейзаж в голяма степен. Разшириха го, но не винаги тези нововъведения отговарят на основните постулати на журналистическата професия. Не всеки пишещ човек, нарекъл себе си „журналист”, е такъв.

Какви са основните качества, които трябва да притежават днешните журналисти?

Всеки, посветил се на професията „журналист”, трябва да спазва Закон №1 в професията:”Истината, истината и само истината!”. Журналистът е призван да работи в интерес на обществото , а не за личния интерес на силните на деня. Честност, почтеност и смелост – задължителни качества за истинския журналист!

Стефан Продев казваше, че „Истинската журналистика е работа за силни хора. За характери”. Задълбочените познания по теми, които отразяват, и общата култура са от голямо значение за професионализма на хората на перото, микрофона и камерата.

Днес институциите търсят ли СБЖ и как работите с тях?

Към нас се обръщат най-различни институции от България и чужбина. Ние работим не за слава, а „за ползу роду!”, подкрепяме много родолюбиви начинания и различни инициативи, които са в интерес на хората. Бих искала да изразя благодарност към президентската институция и лично към президента Румен Радев за  съпричастието с проблемите на журналистиката,  подкрепата и съдействието, които винаги сме получавали. Както знаете, СБЖ е НПО и високо цени своята независимост. Нашето разбиране е, че истинската журналистика  трябва да е в опозиция на всяка власт, за да е полезна.

СБЖ членува в най-голямата международна журналистическа организация – Международната федерация на журналистите, и в нейната регионална структура – Европейската федерация на журналистите. В рамките на тези структури осъществяваме сътрудничество с партньорски организации от различни страни по професионални и синдикални теми.

И един последен въпрос. Какво бихте казали с днешна дата и от висотата на повече от век и половина време на българските журналисти?

Да бранят истината с всеки написан ред! Да не се поддават на натиск и да помнят, че са призвани да работят в интерес на обществото. Да бъдат почтени и честни, за да спечелят уважението и признателността на читателите, слушателте и зрителите! Да са солидарни помежду си, за да победят! Да са единни в защита на професионалните права и свободи!

 

 

Сподели в
 

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020/17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020/09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020/07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020/06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020/20:57

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 25 гости

Бързи връзки