Легендарният „Кругозор“: журналистика с гласовете на времето

12.05.2019 /19:57 | Автор : Иван Василев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


...И досега, с добро чувство, си спомням възможността да се докоснем до пъстроцветния и многогласов свят, който преди години идваше като абонамент или на будките всеки месец, „опакован“ в квадратна книжка, носеща и 6 сини гъвкави грамофонни плочи – легендарният „Кругозор“ и неговото детско приложение „Колобок“. Цветни снимки и много картинки, интересни и разнообразни текстове, съпроводени с музикални композиции и песни, документални звукозаписи на интервюта и репортажи, изпълнения на популярни артисти – един цял и вълнуващ свят. Списание, което можеше не само да се прочете, но и да се послуша.

То се появи през1964 година като „чудо невиждано“ в тогавашния Съветски съюз и скоро стана невероятно популярно. Известни са случаи, когато ловци за рядкото списание са ограбвали будки за печатни издания – търсели са не пари, а новия брой на „Кругозор“. То постигна тираж над 500 хиляди. Не беше кой знае колко „солидно“ наглед – само 16 страници, а кориците носеха допълнтелно текст и от двете си страни. И достъпно като  цена. Цветни снимки, рисунки, текстовете кратки, но хванали най-същественото и любопитното. Представяне и интервюта на световни певци и музиканти, които тогава трудно стигаха до масовия руски читател/слушател. Журналистическите материали засягаха деликатни теми, а документираният звук даваше увереност за достоверност. Това беше някакакъв нов вид журналистика. Нови жанрове: песни-репортажи, интервюта-песни, звукови снимки, песни-пътешествия. Нов поглед към света.

Тези дни,по повод 55-годишнината на изданието, прочетох в руския печат и такава оценка: „Кругозор“ стана

"глътка свобода за жителите на СССР“

Силна и справедлива оценка! И това се отнася за времето на тоталната цензура, когато трудовите подвизи на съветските хора се противопоставяха на разложителното влияние на Запада. „Кругозор“ успя под формата на „развлекателно“ издание да акцентира на общочовешките ценности, да представи интимния живот на героите си в неговото богатство и особености. Задължителните изявления на партийните вождове съжителстваха с волнодумството на бардовете, между които можеше да се чуе дори и гласът на барда-дисидент Александър Галич.

В първите две десетилетия в списанието съществуваше звуковата рубрика “Кабачок 33 и половина оборота“, като закачка с популярното по това време предаване „Кабачок 13 стола“. 33 оборота в минута е скоростта, с която се прослушва гъвкавата  грамофонна плоча. Идеята за новите текстово-музикални формати е на барда Юрий Визбор. Началото поставя той още в първия брой с печатно-музикалния си материал „Пролетта идва от Хибин“. А текстът за работата и бита на полярниците върви с документален запис на шумове, монолог на журналиста, интервю и песен в съпровод на китара, написана по мотиви на пътешествието. По-късно композиция от този репортаж се превърна в самостоятелна песен със заглавие „На платото Расвумчор“. Появяват се и други бардове, певци като Владимир Висоцки, Евгени Клячкин, Юли Ким, дует „Иваси“, Александър Розенбаум и други.

Любопитна е и биографията на „Кругозор“. Негов кръстник е големият писател Лев Касил, който на минутата дал името, щом го запознали с концепцията му. Според спомени, той веднага си е получил хонорара – чашка коняк... Но когато се разрових в историята му, открих твърде любопитни факти, освен че машината за производството на гъвкавите грамофонни плочи е купена от Франция. Оказа се че в Петербург е издавано, със същото заглавие, илюстровано списание за наука, изкуство и политика, в което участват известни писатели като Достоевски, Лесков, Майков, Писемски и др.

За нас,българите, е важно,

че то излиза седмично от 1876 до 1878 година – времето на Априлското въстание и Освободителната война! В годината на Освобождението са издадени 4 броя,след което се поставя началото на прочутия дълголетник „Огоньок“. В рубриката „Политически кръгозор“ се разказва за въстанието и страданията на българите, всенародното движение в Русия в подкрепа на славянските братя, за хода на Руско-турската война. Не зная дали някой от българските историци е надниквал в този документ и какво е открил – но си заслужава!

Любопитно е също,че в град Бостън от 2006-а излиза на руски език американският „Кругозор“.

С какво остана в читателите/слушателите си това уникално и легендарно списание?

Отговор е дала още в първия му брой Галина Шергова: „Често твоята биография я подчертават следи от гласовете,следи, които не оставят знак нито на пясъка, нито на камъка. И докато продължава твоята биография, гласовете все ще звучат. Независимо дали това е биографията на човека, подвига или държавата.Такъв е законът на паметта“.

...Някак много бързо и безапелационно голямата Промяна се разправи с „остатъците от миналото“. „Кругозор“ също стана жертва на освобождаването от него,престана да излиза през 1992г. – и започнаха да се появяват суперлъскавите издания за живота и приключенията на съвременния хайлайф. От това животът ни не стана нито по-свободен, нито по-богат, не само материално, но и духовно.

Но вярвам, че който се е докосвал до него, пази някоя и друга книжка барабар със сините гъвкави плочи, а най-вече спомена за нещо отминало,но свидно...  

Сподели в
 

Арман Бабикян е от породата хора, за които откровено може да се каже, че шило в торба не стои. С днешна дата той е от малцината, на които не им пука да кажат,че царят е гол. В най-напеченото откъм климатични и разтърсващи страната времена Арман Бабикян се съгласи да гостува на сайта на СБЖ и да си говорим за нещата в журналистиката и живота.

08.08.2019/18:28

Единственият у нас вечерен информационен всекидневник, излизал в годините на социализма, „Вечерни новини” е с особен статут и структура. Макар че обхваща предимно софийски теми и се печата в столицата, той разработва на страниците си и много национални проблеми, разпространява се в цялата страна, има кореспонденти във всеки окръг, а също и в много европейски столици чрез кореспондентите на БТА. Ето разказа на трима ярки колеги, работили в изданието.

07.08.2019/17:02

За него спокойно може да се каже, че е последният екшън герой.Наричат го още и главният дълголетник на телевизионния екран и любимеца на няколко поколения зрители, които неговата усмивки и характерни изрази караха да го чакат с нетърпение. И докато на някои им пришиват към името звезда или легенда, за Николай Дроздов спокойно може да се каже, че наистина е легенда за руската телевизия.

24.07.2019/20:10

Жегата това лято не е само от температурните аномалии, но и тя е голяма навсякъде около нас. Дори в медиите, че и в СЕМ опасните температури си казват думата. За жегата в медийната среда си говорим с доскорошния член на Съвета за електронни медии Иво Атанасов.

23.07.2019/10:07

Животът му е толкова интересен, че дори и най-талантливият сценарист би се смутил, ако трябва да сътвори герой с такава съдба. Преминал през черните и трагични страни на живота, той стига до световно признание, става една от най-търсените личности в областта на изкуството. Бога ми, наистина по живота на княз Никита Лобанов-Ростовски би бил създаден филм бестселър. И този човек съдбата го е свързала с нашата страна, защото тук, в София той поема своята първа глътка живот. Неговите предци бягат през 1917 г. от Русия и не избират нито Франция, нито Англия или друга европейска страна, а пристигат в България, която става техен дом.

16.07.2019/09:37
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Становищата и изявите на прокурорски среди и организации, включително и лично на единствения кандидат за нов главен прокурор, насочени срещу критични медийни публикации относно процесите около избора за този ключов пост, подхранват още повече съществуващото обществено безпокойство за устоите на демократичната и правова държава у нас, сочи в своя декларация УС на СБЖ.

09.08.2019 /14:20

В своя декларация УС на СБЖ напомня, че с този избор е нарушен член 25 от Закона за радио и телевизия, в който съществува изискване за професионален опит, обществен авторитет и професионално признание на членовете на СЕМ. Същото изискване съществува и в Закона за хармонизация на българското и европейското законодателство.

22.07.2019 /19:39

Ситуацията със свободата на словото в България продължава да буди безпокойство, особено след поредицата от кадрови събития в най-голямата медийна групировка у нас – „Нова Броудкастинг Груп” ЕАД (НБГ).

05.06.2019 /18:25

 Мнения

В тия редове няма да прочетете и дума за частните телевизии и радиостанции. Те си имат чорбаджии и – решат ли – могат да си излъчват каквито щуротии им хрумнат. Най-страховитото, което може да ги сполети, е да платят някой и друг лева глоба...

31.07.2019 /18:28 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Като тазгодишна носителка на това отличие, връчвано от БСП, недоумявам от последвала статия срещу мен от ръководните среди на същата партия. В нея думите ми след моето награждаване са изопачени, а казаното от мен е определено като „провокация”. Само защото съм посмяла откровено да споделя свое мнение за важни обществени процеси. А уж точно заради това са ме наградили...

31.07.2019 /11:42 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 8 гости

Бързи връзки