Легендарният „Кругозор“: журналистика с гласовете на времето

12.05.2019 /19:57 | Автор : Иван Василев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


...И досега, с добро чувство, си спомням възможността да се докоснем до пъстроцветния и многогласов свят, който преди години идваше като абонамент или на будките всеки месец, „опакован“ в квадратна книжка, носеща и 6 сини гъвкави грамофонни плочи – легендарният „Кругозор“ и неговото детско приложение „Колобок“. Цветни снимки и много картинки, интересни и разнообразни текстове, съпроводени с музикални композиции и песни, документални звукозаписи на интервюта и репортажи, изпълнения на популярни артисти – един цял и вълнуващ свят. Списание, което можеше не само да се прочете, но и да се послуша.

То се появи през1964 година като „чудо невиждано“ в тогавашния Съветски съюз и скоро стана невероятно популярно. Известни са случаи, когато ловци за рядкото списание са ограбвали будки за печатни издания – търсели са не пари, а новия брой на „Кругозор“. То постигна тираж над 500 хиляди. Не беше кой знае колко „солидно“ наглед – само 16 страници, а кориците носеха допълнтелно текст и от двете си страни. И достъпно като  цена. Цветни снимки, рисунки, текстовете кратки, но хванали най-същественото и любопитното. Представяне и интервюта на световни певци и музиканти, които тогава трудно стигаха до масовия руски читател/слушател. Журналистическите материали засягаха деликатни теми, а документираният звук даваше увереност за достоверност. Това беше някакакъв нов вид журналистика. Нови жанрове: песни-репортажи, интервюта-песни, звукови снимки, песни-пътешествия. Нов поглед към света.

Тези дни,по повод 55-годишнината на изданието, прочетох в руския печат и такава оценка: „Кругозор“ стана

"глътка свобода за жителите на СССР“

Силна и справедлива оценка! И това се отнася за времето на тоталната цензура, когато трудовите подвизи на съветските хора се противопоставяха на разложителното влияние на Запада. „Кругозор“ успя под формата на „развлекателно“ издание да акцентира на общочовешките ценности, да представи интимния живот на героите си в неговото богатство и особености. Задължителните изявления на партийните вождове съжителстваха с волнодумството на бардовете, между които можеше да се чуе дори и гласът на барда-дисидент Александър Галич.

В първите две десетилетия в списанието съществуваше звуковата рубрика “Кабачок 33 и половина оборота“, като закачка с популярното по това време предаване „Кабачок 13 стола“. 33 оборота в минута е скоростта, с която се прослушва гъвкавата  грамофонна плоча. Идеята за новите текстово-музикални формати е на барда Юрий Визбор. Началото поставя той още в първия брой с печатно-музикалния си материал „Пролетта идва от Хибин“. А текстът за работата и бита на полярниците върви с документален запис на шумове, монолог на журналиста, интервю и песен в съпровод на китара, написана по мотиви на пътешествието. По-късно композиция от този репортаж се превърна в самостоятелна песен със заглавие „На платото Расвумчор“. Появяват се и други бардове, певци като Владимир Висоцки, Евгени Клячкин, Юли Ким, дует „Иваси“, Александър Розенбаум и други.

Любопитна е и биографията на „Кругозор“. Негов кръстник е големият писател Лев Касил, който на минутата дал името, щом го запознали с концепцията му. Според спомени, той веднага си е получил хонорара – чашка коняк... Но когато се разрових в историята му, открих твърде любопитни факти, освен че машината за производството на гъвкавите грамофонни плочи е купена от Франция. Оказа се че в Петербург е издавано, със същото заглавие, илюстровано списание за наука, изкуство и политика, в което участват известни писатели като Достоевски, Лесков, Майков, Писемски и др.

За нас,българите, е важно,

че то излиза седмично от 1876 до 1878 година – времето на Априлското въстание и Освободителната война! В годината на Освобождението са издадени 4 броя,след което се поставя началото на прочутия дълголетник „Огоньок“. В рубриката „Политически кръгозор“ се разказва за въстанието и страданията на българите, всенародното движение в Русия в подкрепа на славянските братя, за хода на Руско-турската война. Не зная дали някой от българските историци е надниквал в този документ и какво е открил – но си заслужава!

Любопитно е също,че в град Бостън от 2006-а излиза на руски език американският „Кругозор“.

С какво остана в читателите/слушателите си това уникално и легендарно списание?

Отговор е дала още в първия му брой Галина Шергова: „Често твоята биография я подчертават следи от гласовете,следи, които не оставят знак нито на пясъка, нито на камъка. И докато продължава твоята биография, гласовете все ще звучат. Независимо дали това е биографията на човека, подвига или държавата.Такъв е законът на паметта“.

...Някак много бързо и безапелационно голямата Промяна се разправи с „остатъците от миналото“. „Кругозор“ също стана жертва на освобождаването от него,престана да излиза през 1992г. – и започнаха да се появяват суперлъскавите издания за живота и приключенията на съвременния хайлайф. От това животът ни не стана нито по-свободен, нито по-богат, не само материално, но и духовно.

Но вярвам, че който се е докосвал до него, пази някоя и друга книжка барабар със сините гъвкави плочи, а най-вече спомена за нещо отминало,но свидно...  

Сподели в
 

По повод 175-годишнината на българската журналистика и 125 години от учредяването на организирано журналистическо движение гост на СБЖ беше председателят на Съюза на руските журналисти Владимир Соловьов. Неговата визита предизвика интерес сред журналистическата общност, с която той проведе сърдечна среща-разговор, в който откровено отговаряше на зададените му въпроси.

24.05.2019/22:36

Тези дни излезе по книжарниците една книга, която събуди интереса на читателите. Журналистът Калин Тодоров успя да надникне „Зад завесата на соца“. Освен като журналист преди и след промените, той е известен с това, че е поел интереса към занаята ни не от кого да е, а от Соня Бакиш – дългогодишен редактор на сп. „Жената днес“ и може би най-респектиращата и достойна за уважение професионалистка, и на най-дълго управлявалия България премиер Станко Тодоров.

18.05.2019/19:44

Отдавна се бях „прицелила“ да разговарям с главния редактор на в. „Ереван“ Вартануш Топакбашян. И ето че събитие около вестника ни събра на разговор. Нашега или наистина, но вестник „Ереван“ вече е на 75 лета и е сред изданията, за които може да се каже, че в условията на демокрация у нас е дълголетник и успява да удържи на житейските бури.

14.05.2019/17:21

Съвсем неочаквано за всички, които го познаваха, той взе че замина за по-добрия свят. И то точно на 9 май. Наричаха го най-отчаяния, най-уволнявания, най-неспокойния журналист, който работеше и живееше между възхода и падението. И това беше Сергей Доренко, чието „добрро утррро, стрррана!” няма повече да звучи в ефир. И си отиде така, както беше изживял своите ненавършени 60 години - бурно и винаги в полет да търси истината. Беше един он най-ярките журналисти на съвременна Русия, златното перо на вестниците. Казваха,че той като Феникс възкръсваше от пепелта и отново се хвърляше напред като любимия си мотор. И въпреки пороя от гневни думи, които изливаше, самият Доренко се определяше като крайно раним и нежна душа.

13.05.2019/08:45

...И досега, с добро чувство, си спомням възможността да се докоснем до пъстроцветния и многогласов свят, който преди години идваше като абонамент или на будките всеки месец, „опакован“ в квадратна книжка, носеща и 6 сини гъвкави грамофонни плочи – легендарният „Кругозор“ и неговото детско приложение „Колобок“. Цветни снимки и много картинки, интересни и разнообразни текстове, съпроводени с музикални композиции и песни, документални звукозаписи на интервюта и репортажи, изпълнения на популярни артисти – един цял и вълнуващ свят. Списание, което можеше не само да се прочете, но и да се послуша.

12.05.2019/19:57
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява цялата колегия със светлия празник на светите братя Кирил и Методий, дарили ни с азбука и с път към уникалното място на България в световната духовност и напредък. Мисията на всички хора на словото днес е то да остане непобедим лъч на правдата

24.05.2019 /00:22

Никоя епоха не е комфортна за журналиста, посветен на истината, а първата жертва на всяка диктатура е истината на върха на перото, се казва в адреса на държавния глава до СБЖ по случай по случай 175 години от началото на българската журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение у нас.

22.05.2019 /17:31

В словото си по повод 175 години от началото на българската журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение в България председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова настоя за спешни действия, които да възпрат деградацията в свободата на словото у нас, да предпазят колегията от натиск и манипулации, да гарантират на обществото правото на обективна, качествена и независима журналистика

22.05.2019 /17:07

 Мнения

На 22 май ще отбележим с шествие в София 175-ата годишнина на първото печатно периодично издание в България и 125-ата годишнина от началото на организираното журналистическо движение в нашата страна. Въпреки всичко, тази професия все още е жива и се бори за своята мисия!

13.05.2019 /14:52 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Размисли за пренебрежителното отношение към вестник „Дума” и празника му, замислен от първия главен редактор Стефан Продев

02.05.2019 /20:43 | Автор: Константин Иванов | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 19 гости

Бързи връзки