Начало
 
 

Бащата на в. „Зора” Данаил Крапчев се отнасял щедро към всички

30.04.2019 /11:43 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Данаил Крапчев е убит, а после осъден посмъртно...

Вестник „Зора” е наричан „българският „Таймс”. И излиза в София – като независим информационен утринен всекидневник – от 18 май 1919-а до 7 септември 1944 г.

Негов редактор, директор, главен акционер е Данаил Крапчев. Роден на 15 декември 1880 г. в Прилеп, той следва в Щвейцария, завършва „История” в Софийския университет, а журналистическата си кариера започва през 1906-а.

За стореното от тоя титан на нашето вестникарство увлекателно разказва Ирина Александрова в неотдавна появилата се нейна книга „Данаил Крапчев – първопроходецът”.

Авторката и съставителката е избрала като подход – по думите на написалия предговора Бойко Василев, многогласието. Спомените на негови колеги, роднини, приятели.

Точно преди година багери разръфаха и сринаха сградата на в. „Зора” – на улица „11 август” № 18 в София. Писах в сайта „Любословие” за това кожодерство на градската, а и на гилдийната ни културна памет.

А ето няколко реда от миналото:

Те могат да ориентират истински обичащите историята на журналистиката ни. ”Зора” първоначално се редактира и печата в Придворната печатница – зад Двореца, днес – Национална художествена галерия. От там се мести в сградата на Демократическата партия, където бе някогашното кино „Славейков” – на пл. „Славейков”. Сетне – на ул. „Ломска”, към гарата. И – нейде в средата на 20-те години, се настанява в собствен дом на ул. „11 август” 18. Където, много години след това, доста лета се набираше и друга легенда – в. „Поглед”. 

Много неща могат да се научат от книгата на Ирина Александрова, но аз ще ви запозная – за начало – с отношението на Крапчев към редакторите, репортерите, сътрудниците.

„Зора” е с репортери във всички ведомства, както и с високоплатени кореспонденти във всички големи европейски столици – Лондон, Рим, Берлин, Париж, Женева...

Привлича за автор и Чудомир  

Най-големите заплати и хонорари у нас дава Данаил Крапчев. И по този начин привлича писателя Димитър Талев - тъкмо на страниците на вестника се печата голяма част от „Железният светилник” под заглавието „Хаджи Серафимовата внучка”.

Когато Чудомир пък праща първия си разказ в редакцията, прилепчанинът толкоз го харесал, че наредил на автора да се определи щедра месечна заплата. И тъй „задължил” и морално Димитър Чорбаджийски. Спечелвайки го за вестника.

На Крапчев и „Зора” дължим и „Чифликът край границата” и „Ако можеха да говорят” от Йордан Йовков. Пак с щедрост, доброта и уважение привлича и Александър Божинов, Райко Алексиев, Александър Добринов.

Държи много на хубавия печат, на качествената хартия.

Петър Лунгов – един от кореспондентите на вестника в чужбина, председател на Гражданското стенографски дружество, разказва:

„Редовно получавах по 4-5000 лева месечно. Имаше месеци, когато съм получавал и по 7000 лева. /.../ За моята по-широка подготовка често ми отправяше със сметкоразписка по 500, по 1000 лева отгоре.

За покупка на книги:  

Всяка Коледа и Великден получавах извънредно и по 2000 лева, а когато се ожених през 1939 г., получих като подарък, доколкото си спомням, 5000 лева”.

А и за всеки от словослагателите, линотиперите, метранпажите, стереотиперите, администраторите, коректорите, стенографите имало 13-а заплата; безплатно – въглища за зимата и прясно мляко за печатарите – сутрин; построено било зад основната сграда, зад печатницата и специално общежитие за нуждаещите се от квартира.

Тъй постъпвал Данаил Крапчев.

Не се изкушил и от предложението на Общината да получи парцел и да си построи дом в т.нар. „Журналистически квартал” в Лозенец. Къщата му била на ул. „Врабча” – гледал да е на 5 минути от редакцията, където прекарвал всеки ден от ранна сутрин до излизането, до „извъртането” на поредния брой през нощта...

* * *
Убили го на 10 септември 1944-та в Горна Джумая – днешния Благоевград. После т.нар. „Народен съд” го осъдил на смърт. Посмъртно.

... Ала не кой да е, а Симеон Радев му пише приживе: „Ти си единственият българин, чието място бих желал да имам!” Няма друг, увенчан с такова признание-мечта..

Свързани:   „Народе, осъзнай се...!”, казва за последно Данаил Крапчев

Създателят и главен редактор на най-престижния вестник преди 9 септември у нас „Зора” Данаил Крапчев намира своята трагична смърт в Горна Джумая, днес Благоевград, в карцера на затвора, който се намирал зад стария съд.
Дата: 02.10.2017


 

Сподели в
 

Експозицията е подредена на 1-ия етаж в западното крило на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и може да бъде разгледана до 31 януари 2020 година. Представени са оригинални броеве от течението на списание „Знание” и други творби на големия възрожденец Любен Каравелов

27.01.2020/15:53

„Ако възприемем повествователния стил – който е и най-подходящ за тази тема – ще започнем с това, че началото бе положено преди малко повече от половин век. Тогава, в сякаш нереално далечната 1969-а, е сключено междудържавно споразумение между България и Съветския съюз – за българско участие в изграждането на крупни промишлени, жилищни и комунални обекти в СССР“ – така започва увлекателният разказ за митарствата на един български журналист в Русия – главният редактор на списание „Труд и Здраве" Никола Терзиев

23.01.2020/10:56

Предаването на Радио Кърджали "Полет над Родопите" отбелязва третия си рожден ден. Автор и водещ на 2-часовото предаване е Божидар Чолаков.

05.01.2020/17:15

В залата на „Държавен архив“ Силистра се състоя възпоменателна вечер за преподавателя, историка, краеведа, научния изследовател и общественика д-р Станка Георгиева, приживе член на едно от двете дружества на СБЖ в крайдунавския град.

30.12.2019/13:03

Щрихи от портрета на журналиста Христо Събев пред премиерата на новата му книга от знаменитата поредица „Докосване до звезди”.

26.12.2019/13:43

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

872 дни - една цифра, пълна не само с героизъм, но и с много страдания, мъка и жажда за живот. Толкова дни жителите на Ленинград го защитават от фашистките окупатори и са били готови на всичко, за да не стъпи никога хитлеристки ботуш в града на Нева. От 8 септември 1941 г. до 27 януари 1944 г. продължава блокадата на града. 76 години след като се слага край на ада, не е забравен и подвигът на журналистите в Северната Палмира

26.01.2020 /15:44 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Имаше един лаф, който се беше превърнал в класика, но през последните години се позабрави - че България е страната на певците. Спокойно бих добавила към него и на виртуозните музиканти, които са нашите посланици на българската култура по света. Сред тях особено почетно място заема проф. Жени Захариева, чийто живот е отдаден на класическата музика и пианото.

26.01.2020 /15:37 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Родената в Токио през 1914 г. Цунеко Сасамото има следната рецепта за житейското си и творческо дълголетие: „Никога се оставяйте на мързела. Важно е да бъдете позитивни и да не се отказвате. Само се мобилизирате и гледате да оставате в крак с времето - така винаги ще продължавате напред.”

25.01.2020 /19:27 | Източник: random-times.com

На 8 април 2003 г. при американски обстрели по хотел "Палестина" и по бюрото на телевизия "Ал Джазира" в Багдад загинаха трима журналисти - испанец, украинец и йорданец. В тази несвършваща и до днес война в Ирак са убити около 400 журналисти, повечето иракчани, а общо цивилните жертви са над един милион. Справедливост за всичко това упорито търси с делото си срещу САЩ семейството на убития испански оператор Хосе Коусо.

23.01.2020 /12:47 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Експозицията е подредена на 1-ия етаж в западното крило на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и може да бъде разгледана до 31 януари 2020 година. Представени са оригинални броеве от течението на списание „Знание” и други творби на големия възрожденец Любен Каравелов

27.01.2020 /15:53 | Източник: Национална библиотека

„Ако възприемем повествователния стил – който е и най-подходящ за тази тема – ще започнем с това, че началото бе положено преди малко повече от половин век. Тогава, в сякаш нереално далечната 1969-а, е сключено междудържавно споразумение между България и Съветския съюз – за българско участие в изграждането на крупни промишлени, жилищни и комунални обекти в СССР“ – така започва увлекателният разказ за митарствата на един български журналист в Русия – главният редактор на списание „Труд и Здраве" Никола Терзиев

23.01.2020 /10:56 | Автор: Никола Терзиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Състоянието на медиите и на журналистиката у нас е от фундаментално значение за функционирането на демокрацията. По тази будеща много въпроси и безпокойства тема думата трябва да има цялото общество, а не само комисии, регулатори и работни групи.”

24.01.2020 /20:05

900 медийни работници са убити по света в последното десетилетие. През 2019-та има спад наполовина на жертвите, но повечето са дадени в страни без военни действия, което е тревожен сигнал за натиска срещу професията. Това сочи доклад на Монигоринговата служба за убити журналисти, действаща към световната организация за образование, наука и култура.

24.01.2020 /19:45

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя най-сърдечни поздравления и най-добри пожелания към цялата колегия по повод Коледа и Нова година

23.12.2019 /00:01

 Мнения

Размисли по повод излизащата на български книга на Максим Бехар „Световната PR революция”

18.01.2020 /07:38 | Автор: Йосиф Давидов | Източник: СБЖ

От все сърце желая на всички вас, драги колеги журналисти, на многобройните читатели на сайта на СБЖ, на вашите семейства и близки хора светли Рождествени празници и едно „добро плъзгане в Новата 2020 година”, както казват немците – einen guten Rutsch ins neue Jahr! Плъзгане, но плавно, а не като ...родния преход, тракащ вече три десетилетия.

24.12.2019 /12:57 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 37 гости

Бързи връзки