Начало
 
 

Велислава Дърева: Най-лесно се управлява безпаметен народ

09.04.2019 /19:46 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Велислава Дърева на представянето на книгата си „Атентатът’1925. Денят, в който се отвориха портите Адови”. Снимка: Къдринка Къдринова

Предизвикала бурни полемики още преди да излезе, книгата на известната журналистка „Атентатът’1925. Денят, в който се отвориха портите Адови” повдигна и на представянето си много болезнени въпроси от историята, на които още се гледа едностранчиво - през леви или десни канони

„Историята не може да се каже с едно изречение, но да допуснем това. Какво става с това изречение, ако говорим за атентата в църквата „Св. Неделя” на 16 април 1925 г.? 94 години след извършването му едните четат изречението в първата половина, другите във втората. Така си обясняват света - с половин изречение. Трябва да се чете цялото изречение на историята, а не да си избираме това, което на нас ни хареста, и това, което ни устройва. А изреченията са много и те всички са все по-ужасни. И колкото повече четеш, става все по-ужасно.”

С такива емоционални думи се обърна известната журналистка Велислава Дърева към стотиците хора, препълнили книжарница „Гринуич” вечерта на 8 април, когато бе представена новата книга на авторката „Атентатът’1925. Денят, в който се отвориха портите Адови”.

С книгата си Велислава се стреми да повдига завесата над премълчавани или замъглявани факти било от „левия”, било от „десния” прочит на събитията, свързани не само пряко с атентата, но и с провокиралите го предшествали драми, както и с последвалите го български и световни разломи. Нарекла е документалното си изследване синопсис, защото не претендира за пълна всеобхватност и изчерпателност. Но иска да подтикне към размисъл, защото фашизмът и антифашизмът присъстват все по-осеазаемо и в днешния ден на България, Европа и света.

Още преди книгата да излезе и да бъде представена, тя предизвика бурни реакции, най-вече в десния съвременен политически спектър. Срещу авторката се посипаха обвинения, че се опитва да оневини БКП и Коминтерна, на които наложеното сред общественото мнение тълкувание на онези страшни събития приписва еднозначно отговорността за атентата.

На премиерата на книгата си обаче Велислава за пореден път подчерта, че е бягала както от десния, така и от левия канон в осветяването на атентата. И призова: „Прочетете книгата!” Подчерта още: „Най-лесно се управлява безпаметен народ”.

Призивът книгата да се прочете преди да се изразяват каквито и да е съждения за нея, отправиха още мнозина от изказалите се. Историчката проф. Евгения Калинова дори направи паралел с известното охулване навремето на романа „Архипелаг ГУЛАГ” на Александър Солженицин, когато доста правоверни спрямо тогавашното уппавление писатели са ставали по събрания, за да заявят: „Не съм чел романа, но не приемам написаното в него и го осъждам!”

Евгения Калинова подчерта още, че журналистите са по-смели от историците и публицистичният жанр дава повече свобода за изказването на различни от общоприетите или общоналаганите гледни точки. Така именно журналистите вадят на показ спорни за историческата наука въпроси и подтикват към сериозен научен дебат по тези теми.

Проф. Калинова спомена и други подобни журналистически книги като изследванията на Румяна Угърчинска за атентата срещу папа Йоан-Павел Втора и на Христо Христов за убийството на Георги Марков. Тя оцени високо емоционалния, „задъхан тон” на книгата на Велислава Дърева и добави: „Имам една мечта: журналисти и историци да седнем на една маса и да говорим заедно за този трагичен период на 20-те години на ХХ век”.

За смелостта на Велислава Дърева да отвори такава дискусия, като наруши едностранния прочит на историята, прилаган с противоположни знаци и преди, и след 1989-та, говори и историчката проф. Искра Баева. Тя напомни, че атентатът в „Св. Неделя” е изследван и от проф. Георги Наумов, но ако онези събития не се поставят в контекста на предшествалите ги, съпътствалите ги и последвалите ги процеси и тенденции, същността на случилото се не може да се оцени. Проф. Баева посочи още, че макар някои да смятат за начало на несвършващото противопоставяне у нас Войнишкото въстание от 1919 г., то по-скоро започва от бунтовете в Дуранкулак през 1900 г.

Историкът проф. Николай Поппетров също изтъкна гражданската позиция и доблестта ва Велислава Дърева да заговори за „опасни” неща в една среда, в която за това не може да се говори. Той посочи също, че за разлика от историците, журналистите имат свободата да изразяват своите лични убеждения и това помага за отваряне на обществен дебат.

Проф. Поппетров отбеляза пряката връзка на атентата в църквата „Св. Неделя” с дивата омраза, отприщена с Деветоюнския преврат и убийствата на Александър Стамболийски и на Райко Даскалов. „През 1925 г. Александър Цанков още не е фашист. Той става фашист през 1931 г. През 20-те години виждаме озлобена група хора, която се хвърля да изтребва различните. Тук е замесена и омразата на града към селото, и омразата към интелектуалците - с ликвидирането на личности като Гео Милев и Йосиф Хербст,” каза проф. Поппетров.

„Фашизмът е много прост - и като доктрина, и като лидерски състав,” посочи историкът проф. Димитър Генчев, главен редактор на сп. „Понеделник”. Той подчерта колко актуална е темата на изследването на Велислава Дърева в контекста на нарастващата ултрадясна заплаха в днешна Европа. Проф. Генчев благодари на издателя на книгата Христо Георгиев от издателство „Синева”, както и на евродепутатите Сергей Станишев и Георги Пирински, които са осигурили подкрепата за изданието от страна на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.

„Искам преди всичко да благодаря на Велислава за гражданския и интелектуалния кураж да се захване с тази тема“, подчерта Сергей Станишев, когото проф. Генчев представи като „известен политик и по-неизвестен историк”.

Бившият премиер на България и настоящ председател на ПЕС каза: „Едно от определенията за историята е, че тя е политика, обърната към миналото. Всеки политически режим, всяка политическа епоха чете миналото в контекста на сегашните задачи, на сегашната политическа обстановка. Неслучайно Делегацията на българските социалисти в ЕП реши да подкрепи издаването на този труд на Велислава. Времето и в България, и в Европа, е твърде опасно. Убеден съм, че този, който не чете историята, не се опитва да извлече уроците от нея, е обречен на трагични грешки и повторения на лоши страници от нашата история“.

Станишев припомни как в опасна реалност са се превърнали маршируващи по улиците в Прибалтика фашистки батальони и как в Украйна се реабилитират крачилитев един строй с нацистите бандеровци. Той подчерта, че и „ние, в България, не сме изключение“, давайки за пример Луковмарш, който „става все по-самоуверен, но политическите сили не реагират адекватно”.

Според Станишев толерирането на езика на омразата между народите в Европа, към бежанци, мигранти, роми и евреи, ще доведе до същото, което се е видяло през 30-те и 40-те години на миналия век.

„Идеята за ЕС и европейска общност е неразривно и иманентно свързана с болката и страданията, породени от фашизма и Втората световна война. Антифашизмът и търсенето на начини народите от европейския континент да живеят в мир, във взаимно уважение, в диалог, търсейки общ интерес, да изграждат пространство, което се основава на споделени ценности като свобода, демокрация, равенство - това е реакция именно на фашизма в Европа“, изтъкна Станишев.

Председателят на ПЕС добави още: „Фашизмът във всичките му проявления, форми и разнородности се основава на омраза, разделение, омраза към различния, на насилие. Днес виждаме, че става все по-популярна тезата за Европа на отечествата. Всички сме патриоти на нашите отечества, но зад тази красива на пръв поглед идея се прокарва Европа на разделението и противопоставянето. Тя може да ни върне в ужасни времена, които никой от нас не би искал да преживее отново. Затова е полезна книгата на Велислава.“

Георги Пирински отбеляза в своето изказване, че авторката на „Атентатът’1925” е описала в книгата си „едно състояние на българското общество, което ужасява с дълбочината на ненавистта и омразата, нагнетяващи въздуха до непоносима горещина, до степента на жестокост, която проявяват палачите на интелигенцията, както казва Велислава, на всичко ляво, което не е съгласно с режима от 9 юни”.

Разтваряйки книгата, Пирински прочете цитат от нея, включен от Велислава в предговора. Това е следното становище за антифашистките корени на Европа, изразени от Гийом Балас и Серджо Коферати, евродепутати от Групата на социалистите и демократите: „Всички принципи и идеи, върху които ЕС е изграден, са продукт на антифашистката култура и борба. От Манифеста от Вентотене на Алтиеро Спинели, Ернесто Роси и Урсула Хиршман по време на режима на Мусолини, до създаването на Съвета на Европа и Европейската общност след Втората световна война. Спойката тогава на различните политически сили беше именно антифашизмът. Загубата на тази важна връзка с миналото обяснява мизерното настояще на Европа”.

Пирински подчерта, че убийствата на Йосиф Хербст и Гео Милев няма как да се тълкуват като криминални деяния, защо са „очевидно политически престъпления, предизвикани от политически мотиви и изпълнени по политическа поръчка”. Той призова: „Нека дискутираме, но като първо условие, нека прочетем книгата”.

Последна взе думата самата авторка Велислава Дърева, която отправи благодарност към издателя Христо Георгиев, към Сергей Станишев и Георги Пирински за помощта на Групата на социалистите и демократите в ЕП, към изказалите се историци, които са й помогнали с професионални съвети, както и специално към първите двама, прочели книгата й - проф. Филип Панайотов и Анжел Вагенщайн.

Велислава сподели как проф. Димитър Генчев оприличил пред нея книгата й на „Капричос”-ите на Гойя - рисунки на велиикя испанец, запечатали ужасите на войната. Тя подчерта, че събитията, които описва, наистина са изтъкани от ужас, но трябва да бъдат припомняни и осмисляни, за да не се повтарят.

Според авторката атентатът в „Св. Неделя” е провокиран от самата тогавашна власт начело с Александър Цанков. „Ако на тавана на храма „Св. Неделя“ са струпани килограми взрив, политиката на управляващите в онзи момент е струпала мегатонове политически взрив в държавата, който рано или късно, ще гръмне", каза Велислава. В своето изследване тя сочи и конкретни следи към няколко чужди разузнавания - английското, сръбското, френското, полското, немското.

Авторката разказа за работата си над книгата, колко документи е изчела, как в процеса на проучване на източниците е залитала ту към „левия канон”, ту към „десния”. Но всеки път си казвала, че трябва да чете още и още, докато съумее да си изгради цялата картина.

Велислава посочи, че в края на книгата „вместо послеслов са списъците на загиналите” - както във взривения храм, така и в последвалия „бял терор”. В онези събития според нея „няма невинни, невинни са единствено жертвите при атентата и жертвите, избити по един чудовищен начин след това”.

Велислава Дърева каза още: „През последните 30 години има заговор за подмяна на историята, на историчестата памет. Това е най-гигантският „фейкнюз”, произвеждан някога. Няма антифашисти, има някакви банди, някакви престъпници, цървули, каскети, неграмотни, които тръгнали срещу законната власт и следователно напълно си заслужават да бъдат разстреляни, избесени, задушени потопени в шлепове, изгорени живи в пещите, захвърлени по някакви оврази и канавки.“

Журналистката изрази възмущението си, че в същото време „убийците на антифашистите бяха канонизирани като светци и имената им са на онази черна стена срещу НДК”. Тя продължи: „Това са убийците на Гео Милев, на Йосиф Хербст, на Никола Вапцаров, на децата от Ястребино... Откога масовите убийци могат да бъдат закрилници на българския народ? Това е отвратително. Говори за липсата на елементарна човешка порядъчност. Това е проблемът и затова написах книгата. За да се помни и да се знае. Най-лесно се управлява безпаметен народ.”

На представянето на книгата на Велислава Дърева присъстваха стотици хора. Приготвените от авторката и издателя й 350 екземпляра на книгата, които бяха подарявани на присъстващите, се разграбиха като топъл хляб и не стигнаха за всички. Залата беше пълна с политици и активисти от БСП, с журналисти, историци, интелектуалция и много граждани.

 

Сподели в
 

Оживена дискусия за свободата на медиите се състоя в Клуб "Журналист" на СБЖ. Основен гост в нея бе Кристоф Льоклер, член на Групата на "мъдреците" по медийните въпроси към Европейската комисия и създател на авторитетния сайт Euractiv.

16.04.2019/19:21

Предизвикала бурни полемики още преди да излезе, книгата на известната журналистка „Атентатът’1925. Денят, в който се отвориха портите Адови” повдигна и на представянето си много болезнени въпроси от историята, на които още се гледа едностранчиво - през леви или десни канони

09.04.2019/19:46

На официална церемония в Благоевград бяха наградени журналисти в националния конкурс „Сърце и слово срещу наркотиците“, който се организира за 12-и пореден път в памет на ирландската журналистка Вероника Герин, убита през 1996 г.от наркомафията за своите разследвания. Конкурсът е по инициатива на Общинския съвет за наркотични вещества и Община Благоевград.

03.04.2019/21:07

Клуб „Журналист” на СБЖ събра посланици и представители на дипломатически мисии, журналисти и общественици на разговор за мира в нашия толкова размирен и тревожен свят. Инициативата бе на Пламена Заячка, председател на инициативен комитет на Движението за мир в България.

03.04.2019/20:25

„Атентатът’ 1925. Денят, в който се отвориха портите Адови” - това е заглавието на новата книга на известната журналистка. Премиерата ще е на 8 април, понеделник, от 18.00 ч., в книжарница „Гринуич”.

02.04.2019/19:37

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

УС на СБЖ изпрати отворено писмо до президента, председателя на НС, премиера, партийните парламентарни групи и редица чужди посолства, изразявайки тревога от съобщенията за спешно подготвян нов медиен закон, в работата над който не са привлечени нито журналистически организации, нито изявени авторитети от гилдията

16.04.2019 /16:42

От ареста на основателя на „Уикилийкс” в Лондон до готвения от управляващите у нас нов медиен закон и пострадалите при отразяването на сблъсъците в Габрово колеги - професията ни е под ударите на агресивно налаганата по света и у нас политика на диктат и насилие над обществото, на лишаването му от правото да бъде информирано и критично към силните на деня

13.04.2019 /10:27

„Репортери без граници” е изготвила 10 предложения към кандидатите за евродепутати, които биха допринесли за по-добрата защита на свободата на словото и независимостта на медиите, съобщават от международната организация.

12.04.2019 /21:22

 Мнения

Дипломатката Жоржета Пехливанова, оглавявала посолството ни в Каракас преди закриването му през 2012 г., разказва свои преки впечатления от снимането на два филма на известната българска журналистка във Венецуела и Колумбия

21.03.2019 /13:12 | Автор: Жоржета Пехливанова | Източник: СБЖ

Германците обичат да се шегуват, че във федералната република има пет годишни сезона – четирите, познати на всички и… сезон на карнавалите. Той по традиция стартира на 11 ноември в 11.11 часа в Майнц. Този сезон слага началото на пищни и разточителни карнавални вечери и шествия в (предимно) старите, западни провинции. В някои от тях дори дните на големите карнавални шествия и пиршества са обявени за неработни.

06.03.2019 /18:31 | Автор: Елена Трифонова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 77 гости

Бързи връзки