Начало
 
 

Глен Гринуолд за медиите в САЩ и огледалния свят на пропагандата

12.03.2019 /21:33 | Автор : Глен Гринуолд | Източник: The Intercept/Барикада Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Глен Гринуолд

Редките случаи, в които корпоративни издания разобличават потока от фалшиви новини за Венецуела, само подчертават силата и мащаба на самоналожената цензура, пише в The Intercept известният американски журналист, писател и юрист, нашумял още с публикуването на разкритията на Едуард Сноудън. Препечатваме неговата преведена на български и публикувана в „Барикада” статия.

Роденият на 6 март 1967 г. в Ню Йорк Глен Гринуолд е известен американски журналист, писател и юрист. В периода 2012-2013 г. е колумнист на британския вестник The Guardian, като освен това негови авторски статии се печатат в The New York Times, Los Angeles Times, The National Interest и др.

През 2012 г. с Гринуолд се свързва Едуард Сноудън, събрал голям масив от изобличителни материали за масовото електронно следене, осъществявано от NSA - Агенцията за вационална сигурност на САЩ. Гринуолд е първият журналист, който започва да публикува в The Guardian разкритията на Сноудън. През същата 2013-та американският колумнист е вкаран в списъка на Foreign Policy на стоте най-влиятелни световни интелектуалци.

На 10 март Гринуолд публикува в изданието The Intercept свой коментар по повод масовото тиражиране на фалшиви новини за Венецуела в големите американски медии. Статията беше преведена на български и публикувана в сайта „Барикада”, откъдето я препечатваме.
.............................................................

Всяка голяма война на САЩ през последните десетилетия е започвала по един и същ начин: щатското правителство фабрикува подстрекателска, емоционалнo провокативна лъжа, която големите медии третират безкритично като истина и същевременно задушават всякакво съмнение и несъгласие, като по този начин подклаждат първичен гняв към страната, която Вашингтон иска да нападне. Така започна войната във Виетнам (“Северен Виетнам атакува кораби на САЩ в залива Тонкин”), войната в Залива (“Саддам изхвърля бебета от инкубатори”), и разбира се, следващата война в Ирак (“Саддам има оръжия за масово унищожение и се е съюзил с Ал Кайда”).

Точно тази тактика бе използвана на 23 февруари, за да се създаде разказ в услуга на хората във Вашингтон, настояващи за операция за смяна на режима във Венецуела. По цял свят бяха излъчени кадри на горящи камиони, пренасящи хуманитарна помощ на границата между Колумбия и Венецуела. Знаменосците на натиска за смяна на режима в Каракас – Марко Рубио, Джон Болтън, Майк Помпео и шефът на USAid Марк Грийн – използваха Twitter, за да разпространяват една класическа фалшива новина: те категорично заявяваха, че камионите са подпалени нарочно от силите на президента Николас Мадуро:

“Всеки от изгорените от Мадуро камиони пренасяше 20 тона храни и лекарства. Това е престъпление, и ако международното право означава нещо, той трябва да плати висока цена”  #23FAyudaHumanitaria https://t.co/IrGzrOUX09”

Марко Рубио, (@marcorubio) 23 февруари 2019 г.

“Маскирани бандити, убити с бойни куршуми цивилни и изгаряне на камиони, пренасящи така необходими храни и лекарства. Това бе отговора на Мадуро на мирните усилия да се помогне на венецуелците. Страните, които все още признават Мадуро, трябва да вземат под внимание какво подкрепят pic.twitter.com/KlSebd2M5a”

Джон Болтън, (@AmbJohnBolton) 23 февруари 2019

“Държавният секретар Помпео: “Ние осъждаме отказа на Мадуро да позволи хуманитарна помощ да достигне Венецуела. Какъв извратен тиранин пречи храната да достигне до гладни хора? Кадрите на горящи камиони, пълни с помощ, са отвратителни” https://t.co/zzFNYVly2c

(@usconsfrankfurt) 24 февруари 2019

“Заповедите на #Мадуро за стрелба по и камионите с хуманитарна помощ и атаките срещу доброволци са безскрупулни. Осъждам убийствата и погазването на човешките права, извършени от Мадуро. Атаките срещу животоспасяващата помощ за Венецуела са потресаващи #EstamosUnidosVE https://t.co/BOSuVP1mTL”

Марк Грийн,  (@USAIDMarkGreen) 23 февруари 2019

Както е обичайно за мрежата още от самото й създаване, CNN пое водеща роля не само в разпространяването на тези правителствени лъжи, но и в претенциите, че независимо е установила истинността им. На 24 февруари CNN заяви на света нещо, което вече всички знаем, че е пълна лъжа: “Екип на CNN е видял полиция от венецуелската страна на границата да подпалва камионите със запалителни устройства”. Все пак това твърдение вървеше с щедрото пояснение, че “журналистите от мрежата не са сигурни, че подпалването е било нарочно”.

Други медии приеха лъжата, но поне избягваха да я гарантират със собствената си репутация, както направи CNN. “Хуманитарна помощ, предназначена за Венецуела, бе подпалена, както изглежда от войници, лоялни на Мадуро”, написа Telegraph. BBC пък безкритично съобщи, че “има съобщения за няколко изгорени камиона с помощи – нещо, което според Гуайдо е нарушение на Женевската конвенция”.

Тази лъжа, вървяща заедно с въздействащи кадри, имаше силен ефект. Оттогава насам твърдението, че Мадуро е изгорил камиони с хуманитарна помощ, бе повтаряно отново и отново от изданията в САЩ като доказан факт. В резултат на това политици, които до този момент гледаха да не коментират темата за Венецуела и дори демонстрираха нежелание да подкрепят смяна на режима, започнаха да излизат с изявления в услуга на този натиск. Телевизионни и тинк-танк светила, които сякаш нямат и една критична мозъчна клетка, когато стане въпрос за войнствени твърдения от официални лица, заеха челни позиции в биенето на барабаните на войната, без да отделят и секунда да се запитат дали им е казана истината.

Но този уикенд New York Times публикува подробна статия, допълнена с видеорепортаж, доказващи, че цялата история е била лъжа. Хуманитарните камиони не са подпалени от силите на Мадуро, а от протестиращи срещу него, които са хвърлили коктейл “Молотов”. Репортажът на NYT проследява и как се е разпространила лъжата: от официални лица в САЩ, които без каквото и да е основание са обявили, че Мадуро е отговорен, и от медии, които безмозъчно са повтаряли манипулацията.

Макар разследването на NYT да представлява съвсем качествена и нужна журналистика, е напълно незаслужено вестникът да претендира за заслугите, че е изобличил лъжата. Това се дължи на факта, че независими журналисти – от онези, които задават въпроси, вместо папагалски да повтарят правителствени опорки, поради което са маргинализирани и не са канени в мейнстрийм телевизиите – вече бяха използвали точно същите доказателства, за да опровергаят лъжите на Рубио, Помпео, Болтън и CNN, и то още в самото начало.

На 24 февруари, когато лъжата започна да се разпространява, намиращият се на терен във Венецуела Макс Блументал от независимия сайт Grayzone съобщи, че тези твърдения са “очевиден абсурд”. “Лично съм виждал гранати със сълзотворен газ да уцелват всеки възможен вид превозни средства в окупирания Западен бряг, но никога не съм виждал това да предизвиква пожар, подобен на този на моста Сантандер”. Блументал събира съществени доказателства, на основата на които може уверено да се твърди, че камионите са подпалени от протестиращи срещу Мадуро. Има включително видео на Bloomberg, на което се вижда как те използват коктейли “Молотов”.

В отговор на лъжите на Марко Рубио журналистът написа в Twitter следното:

“Не видях каквито и да е венецуелски правителствени сили да подпалват щатските камиони с помощ от колумбийската страна на границата. Вие също не сте. Всъщност наличните засега доказателства сочат в другата посока https://t.co/AVBPYtFMiR”

(@MaxBlumenthal) 24 февруари 2019

“Видео, публикувано от @graffitiborrao, изглежда показва момента, в който опозиционен активист хвърля коктейл “Молотов” върху камион с щатска помощ:pic.twitter.com/Z4Bg6dL4BR”

(@MaxBlumenthal) 24 февруари 2019

Междувременно и други хора – използващи мозъците си, за да оценяват критично заявленията на Вашингтон, когато се опитва да започне нова война, вместо да ги повтарят като света Истина – използваха същите доказателства, посочени от NYT, за да покажат, че анти-Мадуро тълпата е подпалила камионите. Освен това го направиха само часове след инцидента, а не три седмици по-късно. Но не е нужно да се уточнява, че те бяха игнорирани от големите издания в САЩ:

“Ето го моментът, в който камионът се подпалва от молотовка, хвърлена от колумбийската страна https://t.co/vlZKzJpbRu”

Буутс Райли (@BootsRiley) 24 февруари 2019

“Съобщенията, че венецуеласката армия е подпалила хуманитарната помощ като е изстрелвала гранати със сълзотворен газ отдалеч, представляват фалшиви медийни акробатики. Сълзотворният газ не може да подпали нищо. Освен това вижте къде са били камионите и къде са позициите на армията: pic.twitter.com/y7tyugOXXj”

Буутс Райли (@BootsRiley) 24 февруари 2019

“Нямате никакви доказателства, кой е подпалил камионите с помощи, а тези снимки показват, че вашите протестиращи побойници имат нещо общо: pic.twitter.com/VsvMDo2XaS

Дан Коен @dancohen3000) 24 февруари 2019

Лъжите на Марко Рубио са изобличени: Това видео показва протестиращ опозиционер, хвърлящ коктейл “Молотов” върху камиона с помощи върху моста Сантандер, свързващ Венецуела и Колумбия”: pic.twitter.com/4IgTt2u4pJ

Дан Коен @dancohen3000) 24 февруари 2019

Последните два туита, които показват и кадрите, разобличаващи разпространявани от Рубио, CNN и правителството на САЩ лъжи, са на кореспондента на RT America. Така че, моля, кажете ми: в този случай кой е действал като лъжлив пропагандист и агент на държавна телевизия и кой  като журналист, чийто интерес е да разбере и съобщи истината?

Така че всичко, което New York Times така гордо съобщава сега, е известно от седмици и вече е било представено от голям брой хора – с подробности и обширни доказателства. Но тъй като тези хора са принципно скептични към твърденията на Вашингтон и критикуват външната политика на САЩ, те са игнорирани и подигравани и като цяло не се допускат до ефира. Същевременно лъжците от правителството и техните съюзници в корпоративните медии, както обикновено, получиха платформа да разпространяват лъжите си, без да бъдат предизвиквани или опровергавани по какъвто и да е начин – точно както се предполага, че действат държавните пропагандни канали.

Никой от журналистите, поставили под съмнение твърденията за подпалването, или цитиращи същите доказателства като NYT, аргументирайки се, че щатското правителство и венецуелският им съюзник Гуайдо лъжат, не се появиха в ефира на националните телевизии. Не бяха допуснати. Доколкото изобщо съществуването им бе признато, то бе за да бъдат охулени като апологети на Мадуро – задето казват истината. Точно по същия начин тези, които се опитваха да се борят с пропагандата за иракската война през 2002 и 2003 г. бяха обявявани за поддръжници на Саддам. Само Рубио, Болтън, Помпео и други официални лица могат да разпространяват каквито лъжи искат, без никой да ги опровергава.

Това е особено забележително, като се има предвид, че руското правителство, отдавнашен съюзник на Мадуро, също публикува доказателствата, че историята за подпалените камиони е лъжа. Разбира се, твърденията на руските и венецуелските власти трябва да се разглеждат със същия скептицизъм, с който твърденията на всяко друго правителство. Но корпоративните медии в САЩ – които действат точно като държавни пропагандисти, колкото и да обичат да обвиняват другите в това – никога не публикуват гледните точки на правителства, враждебни към Вашингтон, освен в опит да им се подиграят.

Това дори не беше първия случай, в който откровени лъжи бяха разпространявани от щатските власти и медии в контекста на последните усилия за смяна на режима във Венецуела. По-рано през февруари снимка на моста между Колумбия и Венецуела бе разпространявана навсякъде като доказателство, че Мадуро блокира достъпа на хуманитарна помощ. В крайна сметка канадската обществена телевизия CBC публикува дълго извинение, в което признава, че сама се е хванала на тази пропагандна манипулация, започнала с туит на държавния секретар Помпео. След проверка обаче медията е установила, че мостът е затворен от години заради напрежението между двете държави. Почти никоя от медиите в САЩ, разпространявали тази лъжа, не публикува подобна корекция или извинение.

Също толкова невярно е широкоразпространеното в медиите твърдение, че Мадуро отказва да приеме каквато и да е хуманитарна помощ във Венецуела. Това е поредната откровена лъжа. Венецуелското правителство позволява доставките на значителни количества помощ от държави, които не се опитват да организират преврат за сваляне на президента. Правителството на Мадуро блокира влизането на камиони и самолети само от страни като САЩ, Бразилия и Колумбия, които открито заплашват Венецуела – нещо, което всяка държава би направила.

В добавка към това Червеният Кръст и ООН изразяват ясно опасенията си относно политизираната “хуманитарна помощ” от САЩ. Дори обществената радиомрежа NPR признава, че “усилията на САЩ да раздаде тонове храна и лекарства на нуждаещите се венецуелци не са просто хуманитарна мисия. Операцията цели също така да подбуди смяна на режима във Венецуела, поради което повечето международни хуманитарни организации не искат да имат нищо общо”.

Тези притеснения са очевидно валидни предвид историята на Елиът Ейбрамс, предвождащ щатската политика към Венецуела. В миналото той е злоупотребявал с “хуманитарната помощ”, за да вкарва оръжия и друго оборудване в латиноамерикански държави, чиито власти се е опитвал да свали – още един факт, който рядко се споменава в медийните репортажи в САЩ.

Тук става въпрос за класически фалшиви новини – разпространявани чрез Twitter от представители на щатското правителство и големите медии – с ясния и злонамерен стремеж да се започне война. Но няма да чуете западните привърженици на цензурата в социалните мрежи да призовават за закриване и изтриване на тези акаунти, тъй като “фалшивите новини” и войната срещу тях се отнася стриктно само за пропагандата на съперниците на САЩ. Вашингтон и съюзниците му поддържат мащабни програми за разпространение на фалшиви новини в интернет, но никой от тези кръстоносци срещу фалшивите новини не е обелил и дума за това.

Следващия път, когато се появят твърдения за Венецуела, наливащи масло в огъня на смяната на режима и войната, независимите журналисти и анализатори, които се оказаха абсолютно прави в този случай – и които разпознаха и документираха лъжите на щатските власти седмици преди да го направи New York Times – отново ще бъдат игнорирани, или най-много подигравани. Същевременно тези представители на медиите и външнополитическата общност, които безкритично усилваха и разпространяваха тази опасна лъжа, отново ще бъдат третирани като сериозни хора, чиито изказвания са единствените, които публиката си струва да чуе. С много редки изключения, несъгласните с щатската политика към Венецуела не се допускат до мейнстрийм трибуни.

Медиите в САЩ са проектирани така, че да не допускат дисидентство по отношение на външната политика на Вашингтон, особено когато става въпрос за фалшиви твърдения за “съперници”. Поради това гласовете на скептичните към напъните за смяна на режима във Венецуела, или пък на несъгласните с преобладаващото правоверие по отношение на Русия, до голяма степен изчезнаха от мейнстрийм медиите – точно както стана с несъгласните през 2002-2003 г.

Това не се случва, защото на медийните светила им се нарежда да правят това. Не е нужно да им се нарежда. Те са наясно, че тяхната работа е пропагандата. Те са ултрапатриотични ксенофоби, изпитващи страхопочитание към високопоставените чиновници, поради което нямат и капка критично мислене. Всъщност това е и причината да са водещи на телевизионни програми. Ако не бяха такива, нямаше да стигнат до телевизията. Както Ноам Чомски обясни на Андрю Мар от BBC преди вече доста години: “Не казвам, че се самоцензурирате. Сигурен съм, че вярвате във всичко, което говорите. Но казвам, че ако вярвахте в нещо различно, нямаше да седите тук”. Това чудесно резюмира цялата мръсна история около Венецуела.

 

Сподели в
 

Редките случаи, в които корпоративни издания разобличават потока от фалшиви новини за Венецуела, само подчертават силата и мащаба на самоналожената цензура, пише в The Intercept известният американски журналист, писател и юрист, нашумял още с публикуването на разкритията на Едуард Сноудън. Препечатваме неговата преведена на български и публикувана в „Барикада” статия.

12.03.2019/21:33

Голяма популярност във Фейсбук в последните дни придоби писмо на уругвайския журналист и преподавател по журналистикат в университета ОРТ в уругвайската столица Монтевидео - Леонардо Аребкорн, който е и местен кореспондент на информационната агенция Асошиейтед Прес. Предлагаме текста му поради силния обществен резонанс и значението на повдигнатите проблеми, съществуващи и у нас.

18.01.2019/09:19

Всъщност целта на моята понеделнишка колонка бе критика към правителството, че не обяснява действията си за избора на F-16, но Слави обвини вестника, че е слугински. Казва го авторът на онова ненадминато интервю с Бойко Борисов!

16.01.2019/18:29

Битката за истината засяга всички, пише в своя статия за фалша из социалните медии известният журналист от в. "Сега". Традиционните медии няма да оцелеят, ако не заложат на истината, но така ли правят те, пита още авторът.

30.11.2018/12:14

Основен извод от гостуването на Борисов при Трифонов: Журналистите са си журналисти, а шоумените са си шоумени.

22.11.2018/16:04

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В специално разпространено писмо до всички журналистически съюзи, членове на МФЖ, секретариатът на организацията ни информира, че е изпратил призив-обръщение до евродепутатите с молба да се застъпят за приемането на Директивата за авторските права, с промените в Съображение 35., предложено от МФЖ.

24.03.2019 /21:10

По повод националния празник 3 март и 141-годишнината от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война, председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията

03.03.2019 /00:17

Публикуваме решението на УС на СБЖ за свикване на Общо събрание и дневния ред, както и факсимиле от съдебно "Определение", от което произтича невъзможността за свикване на отчетно-изборно събрание, докато срещу Съюза още има висящи съдебни дела

27.02.2019 /15:47

 Мнения

Дипломатката Жоржета Пехливанова, оглавявала посолството ни в Каракас преди закриването му през 2012 г., разказва свои преки впечатления от снимането на два филма на известната българска журналистка във Венецуела и Колумбия

21.03.2019 /13:12 | Автор: Жоржета Пехливанова | Източник: СБЖ

Германците обичат да се шегуват, че във федералната република има пет годишни сезона – четирите, познати на всички и… сезон на карнавалите. Той по традиция стартира на 11 ноември в 11.11 часа в Майнц. Този сезон слага началото на пищни и разточителни карнавални вечери и шествия в (предимно) старите, западни провинции. В някои от тях дори дните на големите карнавални шествия и пиршества са обявени за неработни.

06.03.2019 /18:31 | Автор: Елена Трифонова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 32 гости

Бързи връзки