Начало
 
 

За мярката и медийната хигиена

06.03.2019 /18:31 | Автор : Елена Трифонова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Елена Трифонова

Германците обичат да се шегуват, че във федералната република има пет годишни сезона – четирите, познати на всички и… сезон на карнавалите. Той по традиция стартира на 11 ноември в 11.11 часа в Майнц. Този сезон слага началото на пищни и разточителни карнавални вечери и шествия в (предимно) старите, западни провинции. В някои от тях дори дните на големите карнавални шествия и пиршества са обявени за неработни.

Както е в Северен Рейн-Вестфалия,например. А в Кьолн се събират милиони туристи и гости на града, които наблюдават народните веселби.

По традиция любимци за пародиране са съвременни политици – национални и световни. Някои от образите са доста сполучливи.

Тази година в малко градче във федерална провинция Баден-Вюртенберг една жена стана и разказа джентърски виц пред цялата зала, събрала се да празнува. За три тоалетни на една гара – мъжка, женска и такава, за мъжете, които не са се ориентирали дали ще ползват писоар или ще седят…. Нищо и никакъв виц, публиката (уж) се смее, всичко е на шега, хората са се събрали да се веселят.

Но дамата с веселяшко облекло не е коя да е, а самата Анегрет Крамп-Каренбауер, станала известна като АКК. Или като наследницата на канцлера Ангела Меркел на партийния връх на Християндемократическия съюз на ФРГ.

АКК беше избрана за партиен лидер в началото на декември миналата година. Това веднага привлече вниманието към нея и към евентуалната й кандидатура за канцлер на следващите избори. Засега тя учтиво мълчи по този въпрос и се опитва да бъде добра ученичка на канцлера Меркел.

Изцепката обаче на карнавала й донесе неочакван - вероятно за самата нея - трус. Медиите я попиляха с коментари и тиражиране на думите й. Защото в Германия еднополовите бракове са признати, както и третият пол. А когато един политик, вероятен кандидат-канцлер, се шегува с подобни теми – това може да предизвика не само скандал, но и да стане взривоопасно за обществото.

АКК все още не се съобразява с екип от медийни експерти, които да й дават съвети какво къде и как трябва да казва. Но ако иска да има политическо бъдеще и да не е с групата на онези, които „танцуват едно лято“ в голямата политика, ще се научи да не казва това, което мисли. Или поне – не по начин, който би подразнил потенциалните избиратели.

Странното в случая е, че медиите в Германия я попиляха не толкова заради думите ѝ, а заради насмешката в думите, с които го направи. Защото политическият и публичният живот не само не приемат, но и не търпят и не позволяват политическо двуличие или хамелионщина. И г-жа АКК ще трябва да направи своя избор.

Не така стоят нещата в България. Българският министър-председател Бойко Борисов си позволи изключително неподходящ жест към своя гост – руския премиер Дмитрий Медведев. По време на съвместните им изявления след разговорите в Министерски съвет Борисов много свойски потупа (по-скоро блъсна) Медведев по ръката.

Медведев не успя да скрие изненадата и учудването си.

Няма протокол по света, който би похвалил подобен опит за проява на „момчешка“ близост. Каквато всъщност няма между двамата премиери. А и не може да има. Защото Медведев – колкото и да е спорен като качества и морал, представлява една огромна държава, исторически и всякак свързана с България. И е вестителят на президента Путин за българските политици.

Вероятно повлиян от небрежно-уличния стил на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, Борисов се хвърля да прегръща и потупва всеки свой гост. Този номер обаче не винаги минава, не се харесва, а е и на светлинни години далеч от доброто възпитание и познаване на държавния протокол. На втория ден от посещението на Медведев руските медии пуснаха именно тази снимка с потупването, но и позицията на шефа на „Газпром“, че нямат интерес към изграждането на хъб „Балкан“.

Медиите в България или не разбраха какво всъщност се е случило, или са на нивото на възпитание и познания на министър-председателя за поведение на публично място. Но един жест понякога говори много повече от сто думи.

Жестът в стил „Давайте дружить дальше..“ сякаш никога нищо не се е случило в българо-руските отношения – няма как да мине. А и в политиката, особено в голямата политика, всеки трябва да си знае мястото. Особено, когато винаги трябва да чакаш „началникът“ да ти каже какво да направиш по-нататък…..

Срамно за чакащите указания политици и дремещите журналисти….

Сподели в
 

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022/12:05

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021/16:00

Тези дни реших да се поразходя из личните си автобиографични страници. Човек прави своя самоотчет и равносметка за изминатия път. Годините на демокрация и Преход силно промениха ценности, реформираха и преобразиха цели сектори в обществената практика, а покрай подмяната на табелките по улиците, площадите, наименованията на училища и предприятия се смениха или изчегъртаха, ако щете, страници от биографиите ни...

29.09.2021/15:01

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021/16:39

Как преди три десетилетия демокрацията настъпваше през телевизията и до какви днешни въпроси ни доведе

05.08.2021/07:45

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки