Начало
 
 

Апостоли на българската духовност - с попътния вятър на времето

28.02.2019 /17:07 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Петко и Петранка - един тандем, който остави богато книжовно богатство стави след себе си безценно книжовно богатство

И ако казват, че зад всеки успял мъж стои една жена, то за журналиста и публицист Петко Тотев и неговата половинка Петрана Колева това не важи, защото и двамата бяха орисани от съдбата да са тандем и взаимно допълващи се по пътя на словото. Мнозина ги наричаха „будители” заради техния възрожденски плам, с който искаха българската култура и духовност да не бъдат затрити във времето, а да останат, защото какво е силен народ без дух и просвещение?

На техния живот и дело бе посветена вечерта, организирана от Националния литературен салон „Старинният файтон”. Да си спомнят за Петко и Петранка дойдоха техни приятели и колеги, и хора, на които те са протягали неведнъж ръка, за да им помогнат в трудни мигове. И се оказва, че в това наше жестоко и пълно с трудности всякакви време доброто не се забравя, а в незабравата някои виждат дори и чудо. „Чудото, за което става дума, бе дело на Петко Тотев и Петрана Колева – каза в своя разказа поетесата Елена Алекова. - Затова тази вечер сме се събрали не просто да почетем тяхната памет, но и да се поклоним пред това, което направиха през последните години и за което се бяха подготвяли през целия си живот – всеки в своя обсег, в своята област. Под „последните години” разбирам не само историческото и литературното време, в което те живяха, но и последните години от техния живот.” Според нея условно е да се казва днес, че ги няма, защото „Те са тук – с книгите, които ни оставиха; с присъствието си в сърцата ни; с духа си – като безсмъртни поданици на онази „Държава на духа” (по акад. Дмитрий Лихачов), за която работиха всеотдайно и безкористно цял живот, а сега и занапред ще работят в безсмъртността си.”

Елена Алекова сподели как малко преди да отиде в по-добрия свят с Петранка са подготвяли тази вечер, посветена на Петко Тотев и издадените негови книги след смъртта му.

Тя непрекъснато повтаряла: да не ги хвалят много

Едно поредно потвърждение, че скромните хора, които са дали и сторили много добри дела, си остават такива и не желаят да са под светлината на прожекторите, „защото и двамата – богати и щедри извънмерно на духовност и талант, бяха също тъй извънмерно скромни, смирени, някак тихи. Бягаха далече от барабаните и канонадите на литературния делник, от блясъка на прожекторите, от всяческата суета. И макар да не получиха медали, грамоти или дипломи „за заслуги” приживе, заслугите им към българската словесност и българската култура са много, много повече от тези на мнозина „заслужили” – дори взети заедно.)” След себе си Петко Тотев остави много изписани страници, които ако наистина сме държава на духа, би трябвало да съхраним, четем и да предадем нататък на младите, за да знаят и помнят корените и това, което са сторили и писали предците им. Той успя да дочака своя капитален труд – труда на живота си, който с ръка на сърцето бихме подредили до вечните български книги. Защото неговите пет тома „Единословия български” са „невероятен разрез на литературата ни във времето, че прочел написаното, дълго не можеш да дойдеш на себе си. В тях не просто е разгледана критически българската книжовност от ІХ век до наши дни в нейната непрекъснатост – в тях българската книжовност диша, тупти, живее с ритъма на вечността, всред незримите, но осезаеми все още за нас, българите от първата четвъртина на ХХІ век, предели на онази безсмъртна „Държава на духа”, в съществуването на която и двамата не се съмняваха нито за миг.” А публицистиката, журналистиката му не са по-слаби от литературните изследвания. За съжаление той не разлисти „Ръкотворни и неръкотворни”, както и „Културата е дом”, „Устойчиви злободневия” „Напечатано в „Жарава” и „Попътен вятър”, защото те заживяха своя живот, когато Петко Тотев вече беше в по-добрия свят. И всичките тези уникални книги минаха през ръцете на Петранка, която с голяма любов и с труд, достоен за преклонение успя да доведе светлото дело до неговия успешен край – да има събрано цялото творчество на един изключително талантлив, но скромен български журналист. „Стотици, стотици страници - каза Елена Алекова. - Подчертавам го, защото само така може да се изтъкне подвигът и на двамата: подвигът на Петко Тотев, задето успя

да напише всичко това с грижа за българите и България,

за човека и света, за природата и културата, за паметта към миналото, която трябва да пазим и тачим, и за полета на мисълта отвъд (кой както иска да разбира смисъла и значението на „отвъд“ – все ще е право и точно!); подвигът  на Петрана Колева, задето успя да изрови, подреди, „сортира”  по книги, а после и да набере и коригира множеството разнообразни по тематика, съдържание и жанрове текстове. Как им стигнаха силите – той полусляп и почти сляп през последните години, тя – почти обездвижена, стопяваща се, изчезваща...”

Сред присъстващите на вечерта беше и председателят на СБЖ Снежана Тодорова, която благодари на организаторите на вечерта в памет на Петко Тотев и Петрана Колева - Учители и Хора на словото с възрожденски  дух. Тя говори за техния значителен принос за българската литература, култура и духовност. Значима е ролята на публициста Петко Тотев за развитието на българската журналистика и запазване на нейните родолюбиви традиции, каза тя и отдели особено място на неговата съпричастност с идеята за създаване на Клуб "Акад. Дмитрий Лихачов" към СБЖ. Тя подкрепи инициативата за подаряване на техни книги на читалища у нас. Снежана Тодорова припомни, че Петко Тотев е носител на голямата награда на Съюза – „Златно перо”.

За Петко и Петранка говори и колежката на журналиста от в. „Антени” Калина Канева. Според нея думата будители е слаба за тях, тъй като тя вече като че ли е придобила официален служебен характер. „За тях двамата не мога да намеря точните думи – сподели Калина за сайта на СБЖ. – Те бяха такива скромни и тихи, не се набиваха на очи, а Петко беше толкова умен. Като преглеждам сега книгите му, виждам, че те са едно уникално и голямо богатство. А и като си помислиш, че всички тези страници са събрани от Петранка!... Събра всичко написано от него, систематизира, подреди в книгите. Тя му беше редактор и съставител, коректор. Владееше до перфектност българския език и правопис. И сега, когато вече са излезли четирите тома „Единословия български” и поредицата от пет книги,събрала публицистиката на Петко Тотев, „Написано за мнозина”, виждаме какво нещо е минало през очите и ръцете й. И накрая събра книгата спомени за него, предаде я за предпечатна подготовка. В нашия последен разговор с нея ми каза, че вече е готова и е приключила. Вярно, че по телефона не я виждах, но усетих, че някак си горчиво се усмихва.

Имах чувството, че се е забързала за някъде, но се питах закъде

И след това разбрах колко трагично си е отишла…”    

За двамата си припомниха и гл. редакторка на „Жарава” Божанка Димитрова и Ваня Стоилова от Клуба „Приятели на Алеко Константинов”. Мнозина знаят, че Петко Тотев обичаше децата. Той и Петранка без много да афишират са се радвали, когато едно момиче, поело по пътя на красивите български народни песни ги е поздравявало. Те я знаят още от малка, но днес Георгия Райкова вече е голяма и заедно с малката Йоанна Николаева, и двете от Певческата школа Стефан Кънев – Калинка Згурова пяха в памет на своите приятели Петко и Петранка. А актрисата Богдана Вульпе прочете откъси от публицистиката на Петко Тотев.

И понеже си припомняме за две личности с богат дух, искам да цитирам изречено от Петко Тотев през една мразовита януарска вечер, когато нито студът, нито поледицата спряха хора от всички краища на София да дойдат в „Старинния файтон” на неговата юбилейна вечер. Та тогава с неговата си присъща изключителна скромност Петко Тотев каза: „Аз бях

облагодетелстван от собствената си биография, за да премина през основните етапи на българската култура. По време на следването си бях в кръжока на Петър Динеков по възрожденска литература. След това известно време бях хоноруван асистент по старобългарска литература в СУ „Св. Климент Охридски“, като преди това бях учител в Котел и Габрово. Всичко това, събрано на едно място, ми позволи да премина по един съвсем естествен начин през основните етапи на българската култура и да се убедя още в самото начало, че това наистина е „Държава на духа“, защото иначе тя нямаше да може да просъществува при такива съседи, при такива конфликти между великите сили, при такива злощастни обстоятелства и конюнктури, които непрекъснато връхлитат нашия народ.

С това искам да отбележа, да окуража всички, които сте дошли тук, че ние сме наследници на един народ, който има многовековна култура. Малцина са народите, които имат такъв шанс да пребъдат след много исторически катаклизми и да продължат да създават своята култура, защото културата ни не е това, което е на повърхността. Тя е дълбоко под пластовете, натрупани в продължение на 1300, че и повече години. И когато събрах статиите, които съм написал през различните десетилетия, видях, че навярно подсъзнателно съм имал мисълта да покажа единството, приемствеността, несъкрушимостта на културното развитие, което ни крепи и е било основа на нашето пребъдване. И то е това, което витае и тази вечер в този „Старинен файтон“.

Накрая ми се ще да се върна към последната му книга. Когато разтворих „Попътен вятър”, и заглавието, и подзаглавието „Писано за мнозина” ми подсказаха, че той сякаш е искал да каже нещо на прощаване, да отправи към читатели с неговата пословична скромност и деликатност свое послание. „За мен журналистиката винаги е била отлична самопроверка”, е написал в тази своя последна книга, за да сложи точката с главата „Полетът”. Полетът към онзи по-добър свят, към нещо, което никому не е известно, а той с любопитство ще повдигне за себе си завесата…

Снимки Иван Василев

Сподели в
 

Парламентарната комисия по културата и медиите на днешното си заседание отхвърли на първо четене двете проектопредложения за промени в Закона за радиото и телевизита(ЗРТ) на ВМРО с 13 гласа “въздържали се” и само двама “за”. Единият предвиждаше въвеждане на квоти за българска музика в радио и телевизионния ефир. Вторият беше за противодействие на дезинформацията в интернет.

28.05.2020/19:27

Инициативата се реализира с подкрепата на Европейската културна фондация и на Европейската федерация на журналистите. Формулярите за кандидатстване се приемат до 22 юни 2020 г.

27.05.2020/16:27

Преподавателката във ФЖМК в СУ „Св. Кл. Охридски” и бивш член на НСРТ даде остро критично интервю за програмата „Денят с Веселин Дремджиев” по TV+ и TV1. По повод искането от доклада на Европейския семестър за изсветляване на собствеността доц. Божилова обърна внимание върху проблемите по тази тема в медийния сектор, медийните войни между олигарси и мълчанието в обществото ни.

25.05.2020/21:50

Проектът „Един пояс, един път”, Общокитайската асоциация на журналистите и Радио Китай за чужбина стартират онлайн кампания за най-вълнуващи видеоклипове и снимки от противопоставянето срещу пандемията от коронавирус. Авторите на отличените творби ще бъдат поканени да посетят Китай в подходящо време след приключване на пандемията. Материалите ще се приемат на имейла на СБЖ до 10 юни.

24.05.2020/18:14

Социалните мрежи се изпълниха с много топли думи и спомени за Митко, който бе обичан от всички, познавали го. Опелото ще е в църквата на Централните софийски гробища на 23 май, събота, от 13 часа.

20.05.2020/21:33

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 30 гости

Бързи връзки