Начало
 
 

Апостоли на българската духовност - с попътния вятър на времето

28.02.2019 /17:07 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Петко и Петранка - един тандем, който остави богато книжовно богатство стави след себе си безценно книжовно богатство

И ако казват, че зад всеки успял мъж стои една жена, то за журналиста и публицист Петко Тотев и неговата половинка Петрана Колева това не важи, защото и двамата бяха орисани от съдбата да са тандем и взаимно допълващи се по пътя на словото. Мнозина ги наричаха „будители” заради техния възрожденски плам, с който искаха българската култура и духовност да не бъдат затрити във времето, а да останат, защото какво е силен народ без дух и просвещение?

На техния живот и дело бе посветена вечерта, организирана от Националния литературен салон „Старинният файтон”. Да си спомнят за Петко и Петранка дойдоха техни приятели и колеги, и хора, на които те са протягали неведнъж ръка, за да им помогнат в трудни мигове. И се оказва, че в това наше жестоко и пълно с трудности всякакви време доброто не се забравя, а в незабравата някои виждат дори и чудо. „Чудото, за което става дума, бе дело на Петко Тотев и Петрана Колева – каза в своя разказа поетесата Елена Алекова. - Затова тази вечер сме се събрали не просто да почетем тяхната памет, но и да се поклоним пред това, което направиха през последните години и за което се бяха подготвяли през целия си живот – всеки в своя обсег, в своята област. Под „последните години” разбирам не само историческото и литературното време, в което те живяха, но и последните години от техния живот.” Според нея условно е да се казва днес, че ги няма, защото „Те са тук – с книгите, които ни оставиха; с присъствието си в сърцата ни; с духа си – като безсмъртни поданици на онази „Държава на духа” (по акад. Дмитрий Лихачов), за която работиха всеотдайно и безкористно цял живот, а сега и занапред ще работят в безсмъртността си.”

Елена Алекова сподели как малко преди да отиде в по-добрия свят с Петранка са подготвяли тази вечер, посветена на Петко Тотев и издадените негови книги след смъртта му.

Тя непрекъснато повтаряла: да не ги хвалят много

Едно поредно потвърждение, че скромните хора, които са дали и сторили много добри дела, си остават такива и не желаят да са под светлината на прожекторите, „защото и двамата – богати и щедри извънмерно на духовност и талант, бяха също тъй извънмерно скромни, смирени, някак тихи. Бягаха далече от барабаните и канонадите на литературния делник, от блясъка на прожекторите, от всяческата суета. И макар да не получиха медали, грамоти или дипломи „за заслуги” приживе, заслугите им към българската словесност и българската култура са много, много повече от тези на мнозина „заслужили” – дори взети заедно.)” След себе си Петко Тотев остави много изписани страници, които ако наистина сме държава на духа, би трябвало да съхраним, четем и да предадем нататък на младите, за да знаят и помнят корените и това, което са сторили и писали предците им. Той успя да дочака своя капитален труд – труда на живота си, който с ръка на сърцето бихме подредили до вечните български книги. Защото неговите пет тома „Единословия български” са „невероятен разрез на литературата ни във времето, че прочел написаното, дълго не можеш да дойдеш на себе си. В тях не просто е разгледана критически българската книжовност от ІХ век до наши дни в нейната непрекъснатост – в тях българската книжовност диша, тупти, живее с ритъма на вечността, всред незримите, но осезаеми все още за нас, българите от първата четвъртина на ХХІ век, предели на онази безсмъртна „Държава на духа”, в съществуването на която и двамата не се съмняваха нито за миг.” А публицистиката, журналистиката му не са по-слаби от литературните изследвания. За съжаление той не разлисти „Ръкотворни и неръкотворни”, както и „Културата е дом”, „Устойчиви злободневия” „Напечатано в „Жарава” и „Попътен вятър”, защото те заживяха своя живот, когато Петко Тотев вече беше в по-добрия свят. И всичките тези уникални книги минаха през ръцете на Петранка, която с голяма любов и с труд, достоен за преклонение успя да доведе светлото дело до неговия успешен край – да има събрано цялото творчество на един изключително талантлив, но скромен български журналист. „Стотици, стотици страници - каза Елена Алекова. - Подчертавам го, защото само така може да се изтъкне подвигът и на двамата: подвигът на Петко Тотев, задето успя

да напише всичко това с грижа за българите и България,

за човека и света, за природата и културата, за паметта към миналото, която трябва да пазим и тачим, и за полета на мисълта отвъд (кой както иска да разбира смисъла и значението на „отвъд“ – все ще е право и точно!); подвигът  на Петрана Колева, задето успя да изрови, подреди, „сортира”  по книги, а после и да набере и коригира множеството разнообразни по тематика, съдържание и жанрове текстове. Как им стигнаха силите – той полусляп и почти сляп през последните години, тя – почти обездвижена, стопяваща се, изчезваща...”

Сред присъстващите на вечерта беше и председателят на СБЖ Снежана Тодорова, която благодари на организаторите на вечерта в памет на Петко Тотев и Петрана Колева - Учители и Хора на словото с възрожденски  дух. Тя говори за техния значителен принос за българската литература, култура и духовност. Значима е ролята на публициста Петко Тотев за развитието на българската журналистика и запазване на нейните родолюбиви традиции, каза тя и отдели особено място на неговата съпричастност с идеята за създаване на Клуб "Акад. Дмитрий Лихачов" към СБЖ. Тя подкрепи инициативата за подаряване на техни книги на читалища у нас. Снежана Тодорова припомни, че Петко Тотев е носител на голямата награда на Съюза – „Златно перо”.

За Петко и Петранка говори и колежката на журналиста от в. „Антени” Калина Канева. Според нея думата будители е слаба за тях, тъй като тя вече като че ли е придобила официален служебен характер. „За тях двамата не мога да намеря точните думи – сподели Калина за сайта на СБЖ. – Те бяха такива скромни и тихи, не се набиваха на очи, а Петко беше толкова умен. Като преглеждам сега книгите му, виждам, че те са едно уникално и голямо богатство. А и като си помислиш, че всички тези страници са събрани от Петранка!... Събра всичко написано от него, систематизира, подреди в книгите. Тя му беше редактор и съставител, коректор. Владееше до перфектност българския език и правопис. И сега, когато вече са излезли четирите тома „Единословия български” и поредицата от пет книги,събрала публицистиката на Петко Тотев, „Написано за мнозина”, виждаме какво нещо е минало през очите и ръцете й. И накрая събра книгата спомени за него, предаде я за предпечатна подготовка. В нашия последен разговор с нея ми каза, че вече е готова и е приключила. Вярно, че по телефона не я виждах, но усетих, че някак си горчиво се усмихва.

Имах чувството, че се е забързала за някъде, но се питах закъде

И след това разбрах колко трагично си е отишла…”    

За двамата си припомниха и гл. редакторка на „Жарава” Божанка Димитрова и Ваня Стоилова от Клуба „Приятели на Алеко Константинов”. Мнозина знаят, че Петко Тотев обичаше децата. Той и Петранка без много да афишират са се радвали, когато едно момиче, поело по пътя на красивите български народни песни ги е поздравявало. Те я знаят още от малка, но днес Георгия Райкова вече е голяма и заедно с малката Йоанна Николаева, и двете от Певческата школа Стефан Кънев – Калинка Згурова пяха в памет на своите приятели Петко и Петранка. А актрисата Богдана Вульпе прочете откъси от публицистиката на Петко Тотев.

И понеже си припомняме за две личности с богат дух, искам да цитирам изречено от Петко Тотев през една мразовита януарска вечер, когато нито студът, нито поледицата спряха хора от всички краища на София да дойдат в „Старинния файтон” на неговата юбилейна вечер. Та тогава с неговата си присъща изключителна скромност Петко Тотев каза: „Аз бях

облагодетелстван от собствената си биография, за да премина през основните етапи на българската култура. По време на следването си бях в кръжока на Петър Динеков по възрожденска литература. След това известно време бях хоноруван асистент по старобългарска литература в СУ „Св. Климент Охридски“, като преди това бях учител в Котел и Габрово. Всичко това, събрано на едно място, ми позволи да премина по един съвсем естествен начин през основните етапи на българската култура и да се убедя още в самото начало, че това наистина е „Държава на духа“, защото иначе тя нямаше да може да просъществува при такива съседи, при такива конфликти между великите сили, при такива злощастни обстоятелства и конюнктури, които непрекъснато връхлитат нашия народ.

С това искам да отбележа, да окуража всички, които сте дошли тук, че ние сме наследници на един народ, който има многовековна култура. Малцина са народите, които имат такъв шанс да пребъдат след много исторически катаклизми и да продължат да създават своята култура, защото културата ни не е това, което е на повърхността. Тя е дълбоко под пластовете, натрупани в продължение на 1300, че и повече години. И когато събрах статиите, които съм написал през различните десетилетия, видях, че навярно подсъзнателно съм имал мисълта да покажа единството, приемствеността, несъкрушимостта на културното развитие, което ни крепи и е било основа на нашето пребъдване. И то е това, което витае и тази вечер в този „Старинен файтон“.

Накрая ми се ще да се върна към последната му книга. Когато разтворих „Попътен вятър”, и заглавието, и подзаглавието „Писано за мнозина” ми подсказаха, че той сякаш е искал да каже нещо на прощаване, да отправи към читатели с неговата пословична скромност и деликатност свое послание. „За мен журналистиката винаги е била отлична самопроверка”, е написал в тази своя последна книга, за да сложи точката с главата „Полетът”. Полетът към онзи по-добър свят, към нещо, което никому не е известно, а той с любопитство ще повдигне за себе си завесата…

Снимки Иван Василев

Сподели в
 

Роденият в Дъблин на 16 октомври 1854 г. магьосник на словото успява да се изяви за краткия си 46-годишен живот не само като писател, поет и драматург, но и като журналист. Пословични са и хапливите му епиграми, сентенции, афоризми, изречени сякаш днес. Например: „Няма защо да делим монарха от мафията - всяка власт е еднакво лоша”.

16.10.2019/21:01

Днес БНР излъчи интервю с двама интересни членове на гостуващата у нас делегация на виетнамската Асоциация на дружествата за приятелство с България, като и двамата са български възпитаници. „Добре е журналистите във вашата страна да разказват повече за Виетнам. Журналистите сте огънчето, което разпалва опознаването и приятелството,” казва посланикът на Ханой у нас Н. Пр. Доан Туан Лин

08.10.2019/15:08

Международната федерация на журналистите (МФЖ) разпространи сред своите членове - националните журналистически съюзи и асоциации - специален постер, издаден на английски, френски и немски език, по повод отбелязвания на 7 октомври Международен ден за достоен труд.

07.10.2019/01:24

Най-високото отличие на Съюза бе връчено на колегата от председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова. На церемонията присъстваха и ръководителите на БСТВ Любомир Коларов и Петко Тодоров, по чието предложение е присъдена наградата.

03.10.2019/15:39

Ще си позволя да започна репортажа си с думи на един от българските съвременни журналисти, към който всички питаем респект. Та Енчо Господинов казва: „Имам колеги, за които журналистиката е професия като всички други. Но имам приятели, за които журналистиката е съдба. Йосиф е един от тях, който носи цял живот журналистиката в съдбовната си раница, като войник маршалския жезъл.“ И това го доказа препълненият клуб „Журналист“ в СБЖ, където премиерата на книгата на Йосиф Давидов „Репортер от Миналото време“ сбра не само негови приятели и колеги, а и много млади журналисти, дошли да попият нещо ново за този толкова труден,но обичан наш занаят.

01.10.2019/22:53
 Реклама

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители.

11.10.2019 /20:57

Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) и Международната федерация на журналистите (МФЖ) се присъединяват към своята партньорска организация - Съюза на българските журналисти (СБЖ), в изразяването на подкрепа за журналистите от Българското национално радио (БНР), които са подложени на натиск от своето ръководство, посочва на сайта си ЕФЖ.

29.09.2019 /11:49

УС на СБЖ изразява категоричната си позиция в подкрепа на журналистите от БНР и настоява да бъде прекратен договорът за управление на генералния директор на БНР Светослав Костов във връзка с извършените груби административни нарушения, накърняващи свободата на словото, националната сигурност и изпълнението на лиценза на програма „Хоризонт“. Настояваме СЕМ да освободи от длъжност и членовете на УС на БНР.

20.09.2019 /17:22

 Мнения

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019 /20:44 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Няма да забравя с какво всеобщо възмущение навремето целокупният български телевизионен зрител посрещна решението на ръководството на БНТ да „модернизира” по европейски и световен тертип заставката на „По света и у нас”, като замени живото, действено въртяшо се земно кълбо като символ на събитията през деня, с друг модерен, статичен дизайн. Тогава неспокойният дух на Тамара Джеджева избухна, мисля, че беше по времето, когато работехме в „Поглед”, с гневната филипика „Върнете ни кълбото!” И то отново се завъртя пред очите ни...

16.09.2019 /19:11 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки