Начало
 
 

Филмът „Руският граф на българите” е своеобразен паметник на Н. П. Игнатиев

27.02.2019 /20:18 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


В навечерието на националния ни празник 3 март – Освобождението на България от турско робство и утвърждаването на българската държавност, в РКИЦ се състоя българската премиера на документалния филм „Руският граф на българите”, посветен на една особено величава фигура от руската дипломация, неотменимо име от нашата история – граф Николай Павлович Игнатиев.

Руската премиера се състоя в първите дни на февруари по време на проведената в Дома на руската диаспора „Александър Солженицин” в Москва кръгла маса, чиято тема беше „Руско-турската война 1877-1878 в историята и съдбата на Югоизточна Европа”.

На представянето на лентата в София присъстваха изпълнителният директор на Фонда "История на Отечеството" Константин Могилевски, посланикът на България в Русия Бойко Коцев (2012-2018 гг.) и авторът на филма Олга Буле. А сред зрителите бяха руският посланик у нас Анатолий Макаров, руски дипломати, посланикът на Казахстан в София Темиртай Избастин, както и представители на други дипломатически мисии, лидерът на АБВ Румен Петков, председателят на СБЖ Снежана Тодорова и други. Водещият на премиерата Владимир Ястреба съобщи, че в залата са не само гостите, а и тези, които са инициирали създаването на филма, тези, които са подкрепяли делото и са помагали за неговото заснемане. Първи сподели своите вълнения около филма изпълнителният директор на Фонда "История на Отечеството" Константин Могилевски. Организацията е създадена преди няколко години с указ на президента на Русия. С нейна подкрепа е заснет и „Руският граф на българите”. „Така се случи, че в проведен от нас конкурс победители станаха два филма, единият днес има своята българска премиера, а другият „О войне не нам, не нам, а имени твоему”, ще имате възможност да видите на 6 март – заяви Могилевски. - Този е посветен на най-забележителния руски дипломат, който е работил в много нестандартни условия. Ако говорим за Руско-турската война 1877-1878, трябва да помним, че официалните руски власти са се стремили да избегнат тази война, тъй като Русия не е била готова за нея, но обществеността оказва такъв натиск върху властта и войната е обявена. За Русия тя беше народна война, а за граф Игнатиев беше много важно да има положителни резултати и на дипломатическото поприще. Руското управление му дава срок да подпише споразумение до 17 февруари – датата на коронацията на руския император и освобождаването на селяните от крепостното право. За съжаление, у нас в Русия не го помнят. Погребан е в Украйна и се говори, че за неговия гроб не се полагат грижи. Няма паметник, но ние вярваме, че този филм, направен от руски автори, ще бъде своеобразен негов паметник в знак на преклонение пред нашия сънародник – граф Игнатиев.”

В залата присъстваше човекът, по чиято инициатива беше направен филмът. И това е посланик Бойко Коцев. „Много искахме да направим такъв филм, и то по повод 140-годишнината от края на Руско-турската война 1877-1878 и във връзка с установяването на руско-българските дипломатически отношения, от което тази година се навършват 140 години. Благодарен съм на Синема продакшън, която заедно с българските си партньори дълго работеха по подготовката му. А защо точно граф Н. П. Игнатиев? Защото той заема много значимо място в освобождението на България от османско иго. Той е блестящ дипломат и основател на руската имперска  дипломатическа школа, а и добър патриот ”- каза експосланникът. Той подчерта и важната роля, която е имал руският дипломат за България, съдействайки за установяването на автокефалията на Българската екзархия. Според него филмът великолепно показва не само руската, но и българската гледна точка за личността на граф Игнатиев.

Лентата е изработена в Мосфилм, но в една продължителна работа и с български партньори. Биографът на графа на българите журналистката Калина Канева има основна заслуга по работата на филма. Тя сподели, че е изключително щастлива от това, че един филм разказва за добрия приятел на България и брилянтен дипломат. Журналистката си припомни за своето „запознанство” с личността на видния руснак и за това как дълги години, вървейки по стъпките му, е откривала негови родственици и дори някои от тях ги е запознавала, тъй като те не са се знаели. Плодът на нейното дългогодишно изследване е книгата й – обемист труд, посветен на делото на обичания от българите граф. Освен на български език, „Графът на българите” излезе и на руски. Калина Канева припомни изреченото от Симеон Радев, че „за руската политика през различните епохи може да се съди по различному. Но за освободителното дело на Русия трябва да се пише с преклонение и на колене.”

За работата по документалния филм разказа неговата сценаристка Олга Буле.  Тя сподели как са го снимали. Буле е гл. редактор на Синема Продакшън. Студията е правила много документални филми, сред които е и поредицата за Нюрнбергския процес, получила престижната награда ТЕФИ. „Филми много, но когато се появи идеята на посланик Коцев, беше като подарък от съдбата, защото, да си призная, за личността на граф Игнатиев, за разлика от България, в Русия знаят много малко – каза Олга Буле. – Днес имаме възможност да разказваме за личности от руската история, които бяха незаслужено забравени. Докосването до тяхната съдба силно впечатлява. И когато писах сценария за този документален филм, написах два пъти повече, защото просто не можех да се спра. Разбира се, че 45 минути са твърде малко и се надявам, че никой няма да се обиди.” 

Владимир Ястреба, който беше водещ на вечерта, подчерта, че  създаването и показването на такива филми е дело благородно и полезно, особено за подрастващото младо поколение, тъй като не бива да се забравя историята.

Снимките на „Руският граф на българите”са правени в Москва и София, в село Граф Игнатиево, Пловдивска област, на връх Шипка. Автори на сценария  са Олга Буле, А.Г. Звягинцев, а режисьор–постановчик  М.В. Йолкин. Както вече споменах, лентата е производство на студия „Продуцентски център „Синема Продакшън” със съдействието на представителството на Россотрудничество в България. Филмовата компания се намира на територията на Мосфилм и снима не само документални, но и игрални филми. Сред емблематичните ленти, създадени от „Синема Продакшън”, е и „Собибор”, в който участва като режисьор и актьор звездата на руското кино Константин Хабенски („Адмирал”), „На острова” и други касови заглавия.  

Олга Буле бе любезна да отговори на въпроси на сайта на СБЖ.

ОЛГА БУЛЕ: НАШИЯТ ЕКИП ВИНАГИ Е ГОТОВ ДА РАЗКАЖЕ ЗА ВЕЛИКИТЕ НИ ПРЕДЦИ

Чия беше идеята за заснемането на този филм, Олга? И кое беше най-трудното при неговото заснемане? Бих искала да кажа, че въпросът в началото на разговора ни беше зададен от мен и колегите Олга Гурска и Игор Ленкин.

Идеята възникна доста отдавна и до колкото знам, са я предложили българските колеги. Работихме благодарение на бившия български посланик в Москва Бойко Коцев. Историците от Руското историческо сдружение също много ни помагаха. Филмът беше финансиран от руска страна. И тъй като времето беше кратко, снимахме много интензивно. Материалът беше много, но източниците малко. В България използвахме написаното от журналистката Калина Канева, на която сме много благодарни. Тя стоически обиколи с нашия екип всички места.

А най-трудното беше обемът, защото да правиш филм на геополитическа тема е много тежко. Трябва да се обяснява за масовия зрител историята, а това не е обикновена наука. Стремихме са да направим всичко максимално разбираемо, а това е твърде сложно.

Освен с руските телевизионни канали, с български водите ли преговори за излъчването на филма „Руският граф на българите”?

Смятам, че ще бъде излъчен и у вас, но не съм продуцент, за да ви кажа точно с кого имаме намерение да преговаряме. Иначе в Русия се надяваме също да бъде излъчен, тъй като филми от подобен род се излъчват по „Русия 1”, „Русия 24” и канал „Култура”. В момента, доколкото знам, се водят разговори с канал „Култура”.

Той имаше своята локална премиера в Русия и това беше в Дома „Солженицин”. За нас обаче е важно да го видят повече зрители, защото много искам за граф Игнатиев да научат повече хора.

А за други известни руски личности мислите ли да правите филми? На първо четене се сещам поне за няколко, които също са били тясно свързани с България. Един от тях е и Василий Верешчагин, на който дори паметник не са издигнали в Русия.

Безусловно. Но за известни руски пълководци така или иначе имаше филми, но за такъв известен и достоен дипломат като граф Игнатиев няма. Но трябва да ви кажа, че нашият екип винаги е готов да разкаже за великите наши предци.

А как си обяснявате защо граф Игнатиев е забравен и непознат във вашата страна, дори и сред дипломатите?

Нашата страна е огромна и ние като че ли привикнахме да се разправяме с някои личности, но това си има своите политически моменти. Биографията на граф Игнатиев е един дебел пласт от нашия живот и история, който след приключването на дипломатическата си кариера се оказва забравен. Това беше един нееднозначен подход на историците към този период, защото той е заемал постове в някои министерства. Знаете, че след смъртта на Александър ІІ, с който той е бил близък, идва Александър ІІІ, с когото обаче отношенията им не стоят така добре, макар, че той е могъл да направи още много за Русия, защото е бил пълен с идеи. Но това вече е тема за друг филм.

В последно време все по-често взе да се чува, че в Украйна назрява идея да бъде премахнат гробът на граф Игнатиев в Круподерница и костите да бъдат извадени. И вие не пожелахте ли да снимате в неговото родно място?

За това не съм чула, но когато разработвахме темата за граф Игнатиев, исках да снимаме в Круподерница, но това е украинска територия и за съжаление за руските журналисти това е забранен път. Тази ситуация е трудно да се коментира, но дори договаряхме с местни стрингъри, които да отидат да заснемат родното му село, защото това беше изключително важно за филма ни. И то не само заради това, че е погребан там, а и заради това, че е живял там дълги години, но защото той непрекъснато го е сравнявал с България. С българския бит, с българските къщи… В неговото сърце този спомен е заседнал и много топло се е отнасял към това село и като че ли поради това като че ли в него е виждал и България.  Много съжаляваме всички, че не можахме да отидем и да снимаме там. Това е много несправедливо, но ситуацията сега е такава.       

Снимки Пресцентър РКИЦ

Сподели в
 

Роденият в Дъблин на 16 октомври 1854 г. магьосник на словото успява да се изяви за краткия си 46-годишен живот не само като писател, поет и драматург, но и като журналист. Пословични са и хапливите му епиграми, сентенции, афоризми, изречени сякаш днес. Например: „Няма защо да делим монарха от мафията - всяка власт е еднакво лоша”.

16.10.2019/21:01

Днес БНР излъчи интервю с двама интересни членове на гостуващата у нас делегация на виетнамската Асоциация на дружествата за приятелство с България, като и двамата са български възпитаници. „Добре е журналистите във вашата страна да разказват повече за Виетнам. Журналистите сте огънчето, което разпалва опознаването и приятелството,” казва посланикът на Ханой у нас Н. Пр. Доан Туан Лин

08.10.2019/15:08

Международната федерация на журналистите (МФЖ) разпространи сред своите членове - националните журналистически съюзи и асоциации - специален постер, издаден на английски, френски и немски език, по повод отбелязвания на 7 октомври Международен ден за достоен труд.

07.10.2019/01:24

Най-високото отличие на Съюза бе връчено на колегата от председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова. На церемонията присъстваха и ръководителите на БСТВ Любомир Коларов и Петко Тодоров, по чието предложение е присъдена наградата.

03.10.2019/15:39

Ще си позволя да започна репортажа си с думи на един от българските съвременни журналисти, към който всички питаем респект. Та Енчо Господинов казва: „Имам колеги, за които журналистиката е професия като всички други. Но имам приятели, за които журналистиката е съдба. Йосиф е един от тях, който носи цял живот журналистиката в съдбовната си раница, като войник маршалския жезъл.“ И това го доказа препълненият клуб „Журналист“ в СБЖ, където премиерата на книгата на Йосиф Давидов „Репортер от Миналото време“ сбра не само негови приятели и колеги, а и много млади журналисти, дошли да попият нещо ново за този толкова труден,но обичан наш занаят.

01.10.2019/22:53
 Реклама

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители.

11.10.2019 /20:57

Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) и Международната федерация на журналистите (МФЖ) се присъединяват към своята партньорска организация - Съюза на българските журналисти (СБЖ), в изразяването на подкрепа за журналистите от Българското национално радио (БНР), които са подложени на натиск от своето ръководство, посочва на сайта си ЕФЖ.

29.09.2019 /11:49

УС на СБЖ изразява категоричната си позиция в подкрепа на журналистите от БНР и настоява да бъде прекратен договорът за управление на генералния директор на БНР Светослав Костов във връзка с извършените груби административни нарушения, накърняващи свободата на словото, националната сигурност и изпълнението на лиценза на програма „Хоризонт“. Настояваме СЕМ да освободи от длъжност и членовете на УС на БНР.

20.09.2019 /17:22

 Мнения

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019 /20:44 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Няма да забравя с какво всеобщо възмущение навремето целокупният български телевизионен зрител посрещна решението на ръководството на БНТ да „модернизира” по европейски и световен тертип заставката на „По света и у нас”, като замени живото, действено въртяшо се земно кълбо като символ на събитията през деня, с друг модерен, статичен дизайн. Тогава неспокойният дух на Тамара Джеджева избухна, мисля, че беше по времето, когато работехме в „Поглед”, с гневната филипика „Върнете ни кълбото!” И то отново се завъртя пред очите ни...

16.09.2019 /19:11 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки