Начало
 
 

Първият Закон за печата въвежда длъжността “отговорен редактор”

12.02.2019 /14:40 | Автор : Янко Крумов | Източник: Десант Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Вестник "Мир" излиза 50 години - в периода 1894 г. -1944 г.

Навършват се 136 години от приемането на първия Закон за печата в България. След Освобождението на България от турско робство през 1878 г. свободата на печата е гарантирана от Търновската конституция, която е приета на следващата 1879 г.

В член 79 от Основния закон е записано: „Печатът е свободен. Никаква цензура не се допуща, също и никакъв залог не се иска от писателите, издателите и печетарите. Когато писателят е познат и живее в Княжеството, издателят, печатарът и раздавачът няма да се преследват“.

Тази свобода остава гарантирана с малки изключения (1881-1883 и 1934-1944) до 1947 г., когато новата власт налага тотален контрол върху печатните издания и национализира печатниците и издателствата.

С приемането на Конституцията на Народна република България в края на същата година всички нормативни актове, свързани с вестникарската дейност, са отменени, пише БГНЕС.

Първите години след Освобождението са арена на политически страсти – либерали срещу консерватори, русофили срещу русофоби. В тази обстановка младата българска държава много трудно се управлява според либералната Търновска конституция. Много скоро е извършен първият преврат.

В 1881 г. е установен така нареченият "Режим на пълномощията". Две години по-късно е взето решение за Закон за печата, чиято цел е да предпазва властта от критика. Той често се използва и за разправата с неудобните опозиционни вестници.

С този закон се въвежда поста на „отговорния редактор“, който заедно с издателя е отговорен за написаното. Този пост е много горещ, много често хората, които застават на него, се оказват подведени под отговорност и дори лежат в затворите.

Животът на първия Закон е кратък.

Той е отменен през 1885 г. и заменен с нов, който също остава в сила 3 години. Това са години на важни промени – Съединението, Сръбско-българската война и превратът и контрапревратът.

След избирането на Фердинанд за княз и поемането на премиерския пост от Стефан Стамболов един от първите нормативни актове на новата власт е да приемат Закон за печата. Този път той ще бъде в сила до 1901 г.

В периода до войните за национално обединение /1912-1918 г./, които завършват с две национални катастрофи, Законът за печата е променян най-малко 3 пъти – всяка власт го променя в своя угода.

Особено интересен е този от 1904 г., останал в историята като Закона за Особата, защото трябва да предпазва от нападки княз Фердинанд и неговото семейство. След неговото приемане много издания са конфискувани, а срещу главните им редактори са заведени дела.

В годините на войните в България съществува военна цензура, както и в повечето европейски държави. Създадени са и специални институции, които да следят за информацията. Първата от тях е Дирекцията за печата през 1913 г.

Цензурата не е отменена след края на Първата световна война /1914-1918/, а остава в сила и по времето на управлението на Александър Стамболийски до 1922 г. Неговият режим успява да настрои големи части от българското общество, за това допринася и терора над журналистите, някои от които са арестувани и интернирани.

След свалянето на Стамболийски от власт през 1923 г., та чак до следващия преврат през 1934 г., в България не е приет закон за печата. Деветнайсетомайците въвеждат тежки ограничения и строг режим на предварителна цензура.

След тяхното отстраняване от власт ситуацията остава сложна, нещата не се подобряват през годините на Втората световна война /1939-1945 г./, когато е въведен и лимит на хартията, чиято цена скача с 50%.

Последният закон преди установяването на комунистическата власт е от 1943 г., който предвижда строг разрешителен регламент за издаването на вестник или списание.

Въпреки че периодът на Третото българско царство /1879-1946/ е доста сложен и противоречив, което се отразява и на свободата на словото, това е период, в който работят едни от най-големите пера на българската журналистика, които защитават достойно честта на журналистическата професия.

Сред тях може да споменем имената на Захари Стоянов, Петко Каравелов, Пейо Яворов, Йосиф Хербст, Гео Милев, Данаил Крапчев, Димитър Талев и други.

Мнозина от тях заради демократичните си възгледи ще имат трагична съдба – ще лежат по затвори или дори ще бъдат убити.

Особено място в българската журналистика преди 1944 г. заема Данаил Крапчев. Той е роден в град Прилеп през 1880 г., завършва Солунската гимназия. През 1907 г. заедно с Пейо Яворов редактира вестник „Илинден“ в София.

През следващите години работи и редактира различни вестници - „Илинден“, „Отечество“, „Родина“ и др. През 1919 година създава информационния всекидневник „Зора“, един от най-авторитетните и популярни вестници преди Деветосептемврийския преврат в 1944 г., на който е директор до края на живота си.

На 9 септември 1944 г. е арестуван от новата власт. Убит при неизяснени обстоятелства на 10 септември 1944 г. в завзетото полицейско управление на Горна Джумая. Осъден е посмъртно от Народния съд. През февруари 1994 г. Върховният съд на Република България отменя присъдата. 


 

Сподели в
 

Кузман Шапкарев (1 февруари 1834 – 18 март 1909 г.) е роден в Охрид. От родния си град Шапкарев пише на Раковски през 1860 г.: „Щастлив съм, че съм се родил българин!“.

22.03.2019/17:23

Тази година плевенското читалище „Съгласие” чества 150 години от създаването си и по този повод са предвидини серия амбициозни прояви.

16.03.2019/17:22

В живота на всеки народ има празници, които са неотделими от неговото битие. Датата Трети март е трайно свързана с историята на Третата българска държава. Всеки българин ще ви каже, че на този ден отбелязваме Освобождението от турско робство и че на тази дата е подписан Санстефанският мирен договор. Въпросът е защо точно на тази дата, а не по-рано или по-късно?

03.03.2019/09:57

Навършват се 136 години от приемането на първия Закон за печата в България. След Освобождението на България от турско робство през 1878 г. свободата на печата е гарантирана от Търновската конституция, която е приета на следващата 1879 г.

12.02.2019/14:40

На 5 февруари се навършиха 110 години от смъртта на калоферския книжар и издател Димитър Паничков - виден български родолюбец от периода на нашето Възраждане и първите години на свободна България.

08.02.2019/13:18

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В специално разпространено писмо до всички журналистически съюзи, членове на МФЖ, секретариатът на организацията ни информира, че е изпратил призив-обръщение до евродепутатите с молба да се застъпят за приемането на Директивата за авторските права, с промените в Съображение 35., предложено от МФЖ.

24.03.2019 /21:10

По повод националния празник 3 март и 141-годишнината от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война, председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията

03.03.2019 /00:17

Публикуваме решението на УС на СБЖ за свикване на Общо събрание и дневния ред, както и факсимиле от съдебно "Определение", от което произтича невъзможността за свикване на отчетно-изборно събрание, докато срещу Съюза още има висящи съдебни дела

27.02.2019 /15:47

 Мнения

Дипломатката Жоржета Пехливанова, оглавявала посолството ни в Каракас преди закриването му през 2012 г., разказва свои преки впечатления от снимането на два филма на известната българска журналистка във Венецуела и Колумбия

21.03.2019 /13:12 | Автор: Жоржета Пехливанова | Източник: СБЖ

Германците обичат да се шегуват, че във федералната република има пет годишни сезона – четирите, познати на всички и… сезон на карнавалите. Той по традиция стартира на 11 ноември в 11.11 часа в Майнц. Този сезон слага началото на пищни и разточителни карнавални вечери и шествия в (предимно) старите, западни провинции. В някои от тях дори дните на големите карнавални шествия и пиршества са обявени за неработни.

06.03.2019 /18:31 | Автор: Елена Трифонова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 32 гости

Бързи връзки