Начало
 
 

Балканите и Освободителната Руско-турска война

11.02.2019 /17:50 | Автор : Анатолий Шчелкунов, специално за сайта на СБЖ | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


На 8 февруари в Дома на руската диаспора „Александър Солженицин” в Москва се състоя кръгла маса, чиято тема беше „Руско-турската война 1877-1878 в историята и съдбата на Югоизточна Европа”, посветена на подготовката на тазгодишното отбелязване на събитието и 140-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Русия и България, както и във връзка със 140-годишнината от сключването на Константинополския мир.

В дискусията взеха участие руски и български учени, политически и обществени дейци. Сред тях бяха първият зам.-председател на Международния съвет на руските съотечественици и почетен член на Руската академия за изобразителни изкуства княз Никита Лобанов-Ростовски, живеещ във Великобритания, изпълнителният директор на фонда „История на Отечеството”, както и учени от Московския и Софийския университет, руски и български дипломати. Участниците в кръглата маса обсъдиха геостратегическите и идейно-политическите фактори в Балканската политика на Русия, създаването на независими държави в Югоизточна Европа. Изказванията подчертаха, че и днес Балканската тема остава един от приоритетите на външната политика на Русия.

Пред участниците в конференцията беше представен албумът „Освобождението на България – лицата на войната и паметта. 140 години от края на Руско-турската война 1877-1878”, както и редки документи от Архива за външна политика на Руската империя при Министерството на външните работи на Русия и фондовете на Дома на руската диаспора.

В програмата на научния форум с доклади участваха и български учени. Една от тях беше доц. Тина Георгиева. А докладът „За османската дипломация на Берлинския конгрес (Александър Каратеодори)” на проф. Румяна Михнева и доц. Валери Колев, и двамата от СУ „Св. Климент Охридски”, прочете проф. Михнева. 

След пленарните заседания се състоя и премиерата на документалния филм „Руският граф на българите”, режисьор на който е Михаил Йолкин. Лентата е посветена на известния дипломат, героя на България и почетен гражданин на Варна граф Н. П. Игнатиев. С експресивен кинодокументален език авторите разказват как в резултат на продължителни дипломатически сблъсъци руският аристократ, бивайки посредник в преговорите между правителството на Китай и командването на обединените въоръжени сили на Великобритания и Франция, водещи т. нар. опиумна война срещу Поднебесната империя, руският посланик допринася за примирие между воюващите страни. Така той фактически спасява Пекин от пълно унищожение. Англо-френските войски са били готови да изгорят града, да разграбят перлата на хилядолетната китайска култура – Забранения град, а за столица да обявят град Нанкин. Игнатиев успява да сключи договор с китайското правителство, според който Русия укрепва земите си на Приморието и в Хабаровския край.

Особеностите на дипломатическата дарба на Игнатиев се разкрива по време на неговото пребиваване в Константинопол където той активно се застъпва в подкрепа на борещите се по това време за независимост балкански народи. Успява да се сдобие със специално подписан от турския султан ферман за предоставянето на автокефалия на Българската православна църква. Игнатиев е и инициатор на Константинополската конференция (1876 – 1877), която предявила искания Портата да предостави автономия на християнските провинции на Османската империя на Балканите. Отказът на султана, инспириран от Англия,  става причина за началото на войната между Русия и Турция, вследствие на която е и подписването на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 година. От руска страна документът е подписан от граф Н. П. Игнатиев. Въпреки това, състоялият се половин година по-късно Берлински конгрес по настояване на Англия, Австро-Унгария, Франция и Германия, орязва редица точки от договора, като великите държави са принудени да се съгласят с образуването на Балканите на независими държави: Сърбия, Черна гора, Румъния и Българско княжество. Руската делегация, в която в резултат от интригите на дипломацията на Великобритания и Германия отсъства граф Н. П. Игнатиев, не успява да се сдобие с приемането от другите участници в конгреса всички искания, залегнали в Санстефанския договор. В резултат на това Южна България получава административна автономия под името Източна Румелия. През 1885 г. Княжество България и Източна Румелия се обединяват.

Във филма участват правнучката на граф Н. П. Игнатиев – Олга Чевска, Бойко Коцев, посланик на България в Русия (2012 - 2018), членът на УС на Международната банка за икономическо сътрудничество Анатолий Шчелкунов – руски дипломат, писател, генерален консул на Русия във Варна (2005-2009), акад. Андрей Пантев – историк в БАН и Световната академия „Платон”, проф. д-р и. н. Илия Тодев от Института за исторически изследвания при БАН, Калина Канева – журналист и писател, автор на книги за граф Н. П. Игнатиев на руски и български език, Иван Семерджиев – кмет на с. Граф Игнатиево (2007-2015), Павел Журавльов – ръководител на представителството на Россотрудничество в България. 

„Авторите на филма са успели да пресъздадат такава атмосфера, че аз като че ли се пренесох в онази епоха и се озовах в семейството на Екатерина Леонидовна и Николай Павлович Игнатиеви - споделяйки пред участниците във форума своите впечатления от филма Олга Чевска. – Толкова искрени и достоверни бяха сцените от филма, че у зрителите се създаде впечатление за непосредствено участие в случващите се тогавашни събития.”

Филмът е сниман в Москва, София, с. Граф Игнатиево и на връх Шипка. Автори на лентата са Александър Звягинцев и Олга Буле. Представяйки филма Олга Буле изказа благодарност към участниците в него и сподели, че се надява и на среща с българските зрители по време на премиерната прожекция в София. 

        

Сподели в
 

„Константинополският мирен договор и Балканите” беше темата на Международната конференция, посветена на неговата 140-годишнина. Тя събра известни политици, историци, учени и общественици в РКИЦ. Организатори на срещата бяха партия АБВ, Руското историческо дружество, БАН и представителството на Россотрудничество в България.

20.02.2019/16:19

Станалият познат на целия свят като най-известният и целуващ матрос, Джордж Мендоса е починал на преклонната 95-годишна възраст през уикенда в старчески дом в Роуд Айлънд, САЩ. Така няколко години след медицинската сестра, увековечена на снимката, всички герои, свързани с фотография, станала част от световната история, вече са в един по-добър свят

19.02.2019/17:59

Представителят на Хавана за Източна Европа по туризма Давид Лобайна разказа в София за аткарктивните възможности за отдих на Острова на свободата и изтъкна радостта си от повишения интерес към тази дестинация от страна на наши пътешестественици

18.02.2019/18:48

На името на бившия директор на Регионалния исторически музей в Плевен проф. Михаил Грънчаров да бъде наречена улица в града, предлагат негови колеги от националното сдружение „Български музеи” в писмо до ръководството на Плевен.

18.02.2019/18:08

Във връзка с държавния празник на Руската Федерация, Деня на Защитника на Отечеството, на 22 февруари в София ще се състои ритуал по поднасяне на цветя на знакови мемориали.

18.02.2019/17:42

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателката на УС на СБЖ апелира към цялата журналистическа колегия да изрази активно и настоятелно пред законодателите в Народното събрание решителното отхвърляне на поправките, застрашаващи свободата на словото и устоите на демократичното общество

12.02.2019 /08:16

СБЖ, който вече изрази възмущението си, че тези поправки са покушение над свободата на словото и призова държавния глава да наложи вето, изразява удовлетворение и приветства принципното и обосновано решение на президента Румен Радев

04.02.2019 /15:54

Международната федерация на журналистите излезе с официално становище по критичната позиция на СБЖ относно застрашаващите свободата на словото поправки в Закона за защита на личните данни

02.02.2019 /12:49

 Мнения

Тия дни съм направо „Бясно ми е, чичо!“ (макар че Петър Стоянович го казва по друг повод!) И как няма да съм, след като се наслушах как от сутрешните телевизионни блокове със злорадо настървение водещи се нахвърлиха на поредната жертва на все по-тревожното отношение на властите към медиите у нас и „своеобразното“ им разбиране на тяхната свобода – Елена Йончева.

25.01.2019 /12:53 | Автор: Розалина Евдокимова

Пошлото клипче, с което студентската ни телевизия „Алма матер” кани на кастинг кандидати за сътрудници, вече произведе поредния неприятен медиен скандал.

09.11.2018 /11:20 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки