Милияна Балетич: Военният журналист се докосва до истината за живота и смъртта

18.12.2018 /13:55 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Милияна Балетич

Със сръбската журналистка Милияна Балетич се срещнах по време на Международната журналистическа конференция за истината срещу фалшификациите и за ролята на журналистите в събитията по света, която се състоя в СБЖ.

Тя е от хората, които веднага те спечелват с емоционалните си думи и откровеност. Да си призная, стреснах се, като я чух да произнася, че „журналистиката е злоупотреба с професията“ и реших да я поканя да даде интервю за сайта на СБЖ.

Милияна Балетич е единствената жена, която се занимава с афоризми в бивша Югославия и е публикувала над 2500 от тях в редовната си колонка във вестник „Дневник“, озаглавена „Намекване“. Нейната книга "Ексхумацията на истината" (2002) е събрала автентични свидетелства за войната, както и интервюта, правени тогава. През 90-те години е редактор и коментатор в новините и политическия отдел на държавната РТС, прави на живо предавания несамо от студиото, а и на терен и е военен репортер от бойните полета в гражданско-религиозната война при разпадането на бивша Югославия.

Като "храбра славянка“, пробила информационната блокада на многострадална Югославия чрез тюменския телевизионен ефир", през 1992 г. е наградена с плакет и ордена „Св. Императорско семейство Романови“. Като журналист Милияна непоколебимо се бори в името на истината, като това й носи  "печалбата", че през 1994 г., по предложение на тогавашния специален пратеник на ООН за бивша Югославия Тадеуш Мазовецки Съветът за сигурност на ООН издава решение, с което се забранява да упражнява  журналистическата си професия, което й носи отстраняване от телевизионния екран.

След 5 октомври 2000 г., по времето на управлението на Зоран Джинджич, властта започва политическо преследване срещу нея, като я изгонват от работа, конфискуват апартамента й и дори има искане към Трибунала в Хага за нейното екстрадиране, лепвайки й етикета "символ на журналистите-подпалвачи на войната".

След 9-годишен съдебен спор Милияна Балетич е възстановена на работа, но и до ден-днешен трябва всеки ден да се обажда в редакцията (подобно на тези които се обаждат полицията) където дава предложения за теми и емисии, но не и се дава да ги реализира. Въпреки съдебното решение, журналистката продължава да не може работи.

При тези обстоятелства, за да може да се занимава с журналистика, тя откри сайт www.milijanabaletic.com, където публикува коментари и анализи на настоящите вътрешни политически проблеми и глобалните движения. „Смятам, че съм една нормална и обикновена личност, за която парите и материалните блага не означават нищо, което говори, че никой не може да ме купи – ми сподели Милияна. - Единственото, което искам много, е най-после истината да излезе на бял свят.“ И макар че днес живее нормално, в душата й спомените са оставили дълбоките белези на преживяното и видяното.  Тя ми каза,че се е отучила вече да се бори, но е убедена, че само ако се борим за дадена кауза, винаги ще побеждаваме. 

- Милияна, малко стряскащо звучи формулировката ви: „Журналистиката – злоупотреба с професията“. Какво искате да ни кажете?

- Според мен глобализмът уби журналистиката. Това означава, че тези, които я „окупираха“, не дават нито един долар или евро, а накрая печелят от това. Те купиха най-големите професионалисти, което означава, че освен да си голям професионалист, трябва и да си човек без чувството на чест. Купиха ги за пропагандисти  и при това ги нарекоха „независими журналисти“, така че измамата да мине по-лесно и незабелязано.

На бивши журналисти, които не искаха да продават истината, им лепваха различни етикети, само и само да се откажат от професията. Не можеха да ги купят, но пък затова можеха да ги елиминират, и така от високо професионалната журналистика не остана нищо, а я превърнаха в услуга на своята пропаганда.

От друга страна лансираха пълни аматьори, като им дадоха възможност да се занимават с най-сериозните теми в журналистиката, за да се създаде впечатлението, че се дава възможност и за друго мнение. И за да не се спука балонът, защото народът усеща, че го лъжат, което е много жалко, тъй като нито един човек не иска да приеме аматьорски приказки. Така че това направо си е позор. Или с една дума,глобализмът уби журналистиката чрез купени журналисти-професионалисти и аматьори и поради това казвам,че тази журналистика е злоупотреба с професията.

- А фалшивите новини елементи ли са на тази злоупотреба и какво е мястото на хибридните войни в медиите?

- Вижте, тези висококачествени професионалисти имат задачата - за това им плащат техните шефове! - да опаковат пропагандата във формата на журналистическа истина и по този начин да промиват мозъците на хората. И то така,че народът несамо да не се противопоставя, а и да защитава своя „окупатор“, убеден че той мисли за неговото добро.

- Според вас кой и как злоупотребява с нашата професия – журналистите, които работят в нея и са принудени финансово и политически да са в услуга на управляващите, или пък самите управляващи?

- В духа на шегата ще ви отвърна, че това е търговия. Няма нечестна журналистика без нечестни журналисти, нито пък има купени пропагандисти на пазара на журналистиката без интереса и капитала на босовете. Трябва да има две условия – от една страна да е висококачественият като професионалист журналист, но нечестен като човек , а от друга – безкрупулни управляващи, които в името на своя интерес да го купят.

Все пак си мисля, че по-виновен е дивият  капитализъм, отколкото журналистиката, защото всяка професия си има и нечестни хора. При нас те са такива, които са купени, и такива, които не могат да бъдат купени. Но капиталът е много по-силен от тези две категории. Първите ги убиват с парите, които им наливат, а другите може и физически да бъдат  ликвидирани или по друг начин.

- Неизличима болест ли е според вас злоупотребата в журналистиката и можем ли да се излекуваме от нея?

- Можем. Ние в Сърбия имаме поговорка, че клин клин избива. И ако до 2000-та  година у нас имаше еднополярен свят, то сега той е мултиполярен и сблъсъкът е там, а зад честните журналисти трябва да застане някоя сила. Аз виждам такава в лицето на Русия. Трябва да застане зад тях и да ги защити, за да могат да работят, да търси точно тях. И понеже журналистиката не е евтина професия, трябва да се дадат и средства, най-вече за тв журналистиката.

Но аз мога да говоря единствено за Сърбия и сръбския народ, който е хитър народ, но е подложен на такава голяма пропаганда, че мозъците на хората вече са промити. Но ако има истински медии с добри професионалисти, качествена програмна схема, която поднася достоверна информация, то за по-малко от осем месеца народът ще разбере за какво иде реч. 

- И понеже споменахте народа, как се отразява този зловреден порок – злоупотребата в журналистиката, върху доверието на хората в медиите?

- Да ви кажа честно, днес хората са изпаднали в състояние, което може да се нарече зомбиране. Бомбардират го с много и различна информация и по тази, която му е най-близка, си изгражда мнението. Във всеки случай е вкарван в заблуждение и така лесно попада в капана на пропагандата.

- Какво е да си първата жена военен репортер в горещите точки в бивша Югославия? Какво е усещането?

- За мен войната е особен вид лудост, която владее човечеството. Тя има свой мирис и това е мирисът на барут и смърт. Има и своя цвят, своите закономерности и е ситуация, която кара човек  да деградира и да приема това за нормално състояние. За войната смъртта е нещо нормално, а животът - ако Бог го даде. Когато отразявах на живо по местата, където се водеше войната, и когато трябваше да погребвам мои близки, може да се каже, че дори изпитвах някаква съпротива към това, дето всички много плачеха.

Ще ви дам пример с един мой близък, който умря в болница. Тогава все си мислех, че тези хора не знаят какво е животът или смъртта, а, от друга страна, виждах как млади хора – на по 20-30 години, умираха на фронта убити или ранени, някои от тях обезглавени по най-жесток и кръвожаден начин, които се жертваха в името на това да живеят в друго време, в мир. Не ми беше никак лесно и приятно, когато някои не желаеха да гледат картини от войната по телевизията, защото си мислех: как може да са такива егоисти, да не изпитат поне малко съчувствие. А аз си мислех, че по този начин отдаваме на тези хора своето преклонение, своя пиетет, заради техните страдания и мъки.

Отдавна в моята страна войната отмина, вече изтекоха много години, и аз самата вече не мога да гледам картини от войните. А може би това е знак, че вече съм се върнала към нормалния си начин на живот.

- А къде бяхте военен кореспондент?

- О, навсякъде. Началото на войната ме завари във Вуковар, а след това Западът и хърватите разшириха фронта и военните действия се прехвърлиха най-вече в Дубровник. Та Вуковар, Дубровник, Мостар, Сараево. Бях навсякъде.  Да ви призная, беше ужасно. Там, където бяха най-големите главорези, си пролича колко е коварен Западът.

Сега всички се възмущават като гледат как в арабските страни обезглавяват невинни хора, но аз искам да ви кажа, че муджахидините в Босна и Херцеговина също сечаха главите на сърби и се снимаха с тях. Опаковаха ги в дървени сандъци по две и стъпваха върху тях с ботушите си докато очите им още се движеха и даваха признак на живот.

Това го показах по телевизията и затова от Запада, макар да бях независим журналист, ми лепнаха етикет за глас на пропагандистката машина на Милошевич. Непрекъснато твърдяха,че сърбите са агресорите и палачите. И нито една от западните медии не си правеше труда да напише и да говори за муджахидините, а те бяха не по-малко от десет хиляди.

А и още нещо. Спомням си и досега за един от най-страхотния пропаганден ход, който се отнасяше до случилото се на ул. „Вася Мискина“ в Сараево. Беше в началото на войната. На една голяма опашка хора се бяха наредили за хляб и мляко. Улицата е много малка, но с много високи сгради. Та там бяха заложили експлозиви и унищожиха всичките тези невинни хора. Всичко беше в кръв и разкъсани тела. А всички западни медии, като CNN, БиБиСи и други, твърдяха ,че това са го извършили сърбите. А камерите им бяха предварително инсталирани там!

Това бяха първите саможертвени акции на мюсюлманите, а го приписаха на сърбите, което не е вярно. Със страхотни лъжи прикриха това, което се случи във Вуковар, Сараево и Сребреница.

Снимки: Спирдон Спирдонов и личен архив  

 

Сподели в
 

Тя е водеща на тв предаване по БНТ, което, макар да се казва „Нощни птици“, може да бъде причислено към породата редки птици за днешната българска тв природа. И това е така, защото вече 13 лета то оцелява, при това успешно и с все повече нарастваща публика, в океана от реалити формати, биг брадъри и екзалтирани майстор готвачи.

23.03.2019/14:48

На 3 март изтича срокът за събиране на необходимите 250 000 лв. за ремонт и технически преглед на кораба-светиня „Радецки“. Дарителската кампания вече тече, като в подклепа на родолюбивата мисия се включи и СБЖ. Александър Николов, председател на сдружението „Енергийно бъдеще за България“, е един от моторите на тази благородна инициатива.

20.02.2019/18:07

Водещата на късните новини по БНТ смята за важен плюс репортерския си опит. Работила е и в радио, и във вестник

04.02.2019/08:53

На 8 февруари „Квадрат 500“ ще отвори врати за една бих казала уникална фотоизложба, която ни връща като с машина на времето в едни далечни години на България.

20.01.2019/13:06

Със сръбската журналистка Милияна Балетич се срещнах по време на Международната журналистическа конференция за истината срещу фалшификациите и за ролята на журналистите в събитията по света, която се състоя в СБЖ.

18.12.2018/13:55

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В специално разпространено писмо до всички журналистически съюзи, членове на МФЖ, секретариатът на организацията ни информира, че е изпратил призив-обръщение до евродепутатите с молба да се застъпят за приемането на Директивата за авторските права, с промените в Съображение 35., предложено от МФЖ.

24.03.2019 /21:10

По повод националния празник 3 март и 141-годишнината от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война, председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията

03.03.2019 /00:17

Публикуваме решението на УС на СБЖ за свикване на Общо събрание и дневния ред, както и факсимиле от съдебно "Определение", от което произтича невъзможността за свикване на отчетно-изборно събрание, докато срещу Съюза още има висящи съдебни дела

27.02.2019 /15:47

 Мнения

Дипломатката Жоржета Пехливанова, оглавявала посолството ни в Каракас преди закриването му през 2012 г., разказва свои преки впечатления от снимането на два филма на известната българска журналистка във Венецуела и Колумбия

21.03.2019 /13:12 | Автор: Жоржета Пехливанова | Източник: СБЖ

Германците обичат да се шегуват, че във федералната република има пет годишни сезона – четирите, познати на всички и… сезон на карнавалите. Той по традиция стартира на 11 ноември в 11.11 часа в Майнц. Този сезон слага началото на пищни и разточителни карнавални вечери и шествия в (предимно) старите, западни провинции. В някои от тях дори дните на големите карнавални шествия и пиршества са обявени за неработни.

06.03.2019 /18:31 | Автор: Елена Трифонова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 33 гости

Бързи връзки