Начало
 
 

Гостуващи у нас журналисти от Полша запознаха СБЖ със свой проект

14.12.2018 /20:52 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


По време на срещата с полските журналисти в СБЖ. Снимка: Мари Каналян

Четирима колеги от Полската журналистическа асоциация разказаха за подготвяна от тях конференция за свободата на словото в 12-те страни от инициативата за „Триморието” - инфраструктурен и геополитически проект на официална Варшава, подкрепян от Вашингтон, който обхваща страните от Балтийско до Черно и Адриатическо море, включително и България

Винаги отворен за откровен и прозрачен обмен на информация и мнения с колеги от цял свят, Съюзът на българските журналисти откликна и на заявеното в предварителна кореспонденция желание за среща от страна на представители на Полската журналистическа асоциация, подготвили свое гостуване в България. Асоциацията обединява предимно журналисти, симпатизиращи на настоящото управление в Полша.

Срещата се осъществи днес, на 14 декември, в СБЖ. Полската делегация бе 4-членна и се водеше от Дорота Желинска, международен координатор на Полската журналистическа асоциация (SDP според абревиатурата на полски). Освен нея в групата влизаха също Александра Рибницка, колумнист в седмичника Scieci и водеща на програма за международни новини по i TV, Ивона Шнайдерска, журналистка на свободна практика, която пише за „Газета Виборча”, и Пьотр Гочиек, колумнист, писател и журналист в Полското радио и в телевизия „Република”.

От страна на СБЖ делегацията бе приета от Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ, Иван Върбанов, главен секретар на СБЖ, Борислав Костурков и Васил С. Сотиров, членове на УС на СБЖ. На срещата присъстваха още авторката на тези редове - Къдринка Къдринова, отговорен редактор на сайта на СБЖ, както и Станислава Пекова, главен редактор на сп. „Черно и бяло”, Гергина Дворецка, автор на сайта „Европа и светът” и полонист, Мари Каналян, фотограф, и други колеги.

Снежана Тодорова и присъстващите членове на УС на СБЖ разказаха на полските гости за нашия Съюз, а също и за цялостната обстановка в медийната среда в България, за нивата на свобода на словото и на автоцензурата, за ролята на олигархични медийни групировки, за накърняваните от недобросъвестни издатели права на журналистите.

На свой ред колегите от SDP информираха за целта на своето посещение. Те обясниха, че организацията им е спечелила мащабен проект, финансиран от Полската национална фондация, средства в която вкарва полската държава. Фондацията е структура, създадена през 2016 г. от полското правителство за формиране на положителен облик на страната. Тя разполага с годишен бюджет от 100 млн. злоти, което е около 23 млн. евро.

Проектът, по който работят полските гости, проучва нивата на свободата на словото в 12-те страни между Балтийско море на север и Черно и Адриатическо море на юг, обхващани от инициативата на официална Варшава под надслова „Триморие”. Сред тези държави е и България. Останалите са Австрия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия, Чехия.

Из тези страни се провеждат срещи и разговори с различни журналистически организации и медии, като на журналистите се раздават предварително изготвени анкети за попълване.

Целта е резултатите от проучването да бъдат обобщени и анализирани на планирана за дните 28 февруари-1 март международна конференция във Варшава, която също ще е посветена на свободата на словото в държавите от „Триморието”. Полските организатори се надяват и на българско участие. Посланието им е, че страните от Централна и Източна Европа трябва да контактуват пряко помежду си, а не да четат една за друга през източници от трети страни и организации (беше спомената „Репортери без граници”), както и че трябва да се развиват общи инфраструктурни проекти, които да са в общ интерес.

На гостите бяха зададени уточняващи въпроси относно концепцията за „Триморието”, за чийто геополитически обхват журналистите международници у нас са добре информирани, макар тя да е слабо позната на широката българска публика.

Гостите изразиха своето мнение, че това е проект за много десетилетия напред и че той може да преминава през различни етапи на развитие. Засега акцентът е върху изграждане на инфраструктурни обекти и на общи ценности, като в случя бе изтъкната темата за свободата на словото.

Полските журналисти обясниха, че страната им е против проекти като Северен поток 2, които заобикалят Украйна и полската територия, лишавайки ги от транзитни такси, и затвърждават руския монопол в енергийните доставки. Отбелязаха също, че Полша държи да направи свой газов хъб въз основа на интерконекторните тръбопроводи Север-Юг, които да се изградят по инициативата „Триморие”. Признаха, че са в течение на същите желания и на българското правителство.

Подчертаха, че не инициативата „Триморие” разбива ЕС, каквито обвинения звучат от Германия, а че самите големи страни в ЕС говорят за „Европа на две скорости” - западна и източна. „Триморието” напротив, сближавало централно- и източноевропейците за общо сътрудничество, каквото вече функционирало във Вишеградската група.

 

ДОСИЕ:

Информация относно инициативата „Триморие”, която е на всеобщо разположение в интернет, показва, че генезисът на идеята идва от концепция, лансирана от полския маршал Юзеф Пилсудски още през 20-те години на 20-ти век и известна като „Междуморие” (Intermarium). Пилсудски тогава започва да действа за обединяване на малките държави между Балтийско море на север и Черно и Адриатическо море на юг с цел те да се превърнат в мощна и военно укрепена линия срещу тогавашния СССР.

Идеята му е за конфедерация, която териториално е още по-мащабна от сегашното „Триморие”, защото според маршала тя трябва да включва и Украйна, и Беларус, и цялата юголславска федерация, дори и Финландия. В същото време в неговия проект липсват Австрия и България.

Замисълът на Пилсудски не се осъществява заради многото противоречия между страните, които той иска да събира в конфедерация, а и заради общия им страх от полска доминация в новото формирование. Същевременно от 1922 г. Беларус и Украйна вече трайно влизат в състава на СССР.

Идеята обаче никога не умира напълно и привлича вниманието включително на отвъдокеанските геополитици, макар да е практически замразена след края на Втората световна война и при настъпилото тогава дълготрайно разпределение на сферите на влияние в света. Постепенната реанимация на „Междуморието” започва след рухването на Берлинската стена и на соцлагера и след разпадането на СССР.

Но особено активно концепцията започва да се разработва в геостратегически центрове в САЩ вече след настъпвъането на 21-ви век и дошлите с него нови световни пренареждания. Тя е сред акцентите и в нашумялата книга „Следващите 100 години” на основателя и директора на американската частна разузнавателно-аналитична агенция „Стратфор” Джодрдж Фридман. Той пише за зараждането към 2050 г. на Полски блок, обединяващ страните от Централна и Източна Европа, и за „полско-турска граница”.

Книгата излиза през 2009 г. През зимата на същата година се разразява руско-украинска газова криза, прекъснала доставките на руски газ за Европа. Кризата се урежда, а Русия форсира алтернативния проект за Южен поток, който да заобикаля Украйна и да стига до Южна Европа през Черно море.

От Вашингтон гръмко зазвучават призиви за освобождаване на Стария континент от газовата зависимост от Русия. Лансира се идеята за интерконекторни връзки Север-Юг точно през Централна и Източна Европа, по които да тръгне газ от различни източници - от израелски сонди в Средиземно море край Кипър, от Азербайджан, от Катар - или внесен от САЩ втечнен газ.

Именно прекъсването на газовата връзка между Русия и Европа, лишаването на Русия от сигурни приходи и отслабването й като геополитчески фактор е в основата и на бързото съживяване на старата идея на Пилсудски през 2014 г., след пламването на кризата в Украйна и последвалото присъединяване на Крим към Русия. В средата на същата 2014-та, след възражения от ЕС и натиск от САЩ, България замразява Южен поток. В края на годината Русия и Турция решават потока да стане Турски, като мине пак през Черно море.

Успоредно напредва разширяването на доставящия на Германия газ Северен поток и превръщането му в Северен поток 2. Берлин и до днес е под непрестанен американски натиск да го спре.

През 2015-та инициативата „Триморие” вече официално излиза с това си име под светлината на прожекторите. Издигат я съвместно президентите на Полша и Хърватия. А формалното стартиране на инициативата, представяна като предимно инраструктурна (за магистрали и конектори), е на срещата на 12-те страни участнички в Дубровник през август 2016 г.

Следващата сбирка е във Варшава през юли 2017 г., като това нарочно съвпада и с посещението на президента на САЩ Доналд Трамп в Полша, за да участва и той. Подкрепата му е пълна. Последната засега среща в този формат е през септември 2018 г. в Букурещ.

Наред с Русия, която не харесва случващото се по разбираеми причини, на инициативата гледа зле и Германия, която смята, че с това обединение се разбива единството на ЕС.

 

Сподели в
 

Четирима колеги от Полската журналистическа асоциация разказаха за подготвяна от тях конференция за свободата на словото в 12-те страни от инициативата за „Триморието” - инфраструктурен и геополитически проект на официална Варшава, подкрепян от Вашингтон, който обхваща страните от Балтийско до Черно и Адриатическо море, включително и България

14.12.2018/20:52

В края на октомври в Белград бе организирана конференция на журналистическите организации от Балканския регион, темата на която беше „Държавно съфинансиране на медиите“. От българска страна в нея взе участие председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова. За актуалните и болни теми в журналистиката, станали обект на дискусии по време на форума, тя сподели пред сайта на СБЖ:

03.12.2018/15:49

Тиян Сяодзун – главен кореспондент на в. „Икономик дейли” за България и Балканския полуостров, получи престижното отличие на СБЖ – „Златното перо” в категорията „Чуждестранен кореспондент в България”.

12.11.2018/13:39

Делегация, водена от президента на китайското законодателно издание „Правен ежедневник”, който е част от медийната компания „Икономик дейли”, се срещна в София с председателя на СБЖ Снежана Тодорова.

30.09.2018/14:50

12 журналисти и писатели от Мурманск – участници в Международния славянски поход, преминали над 6000 км, посетиха за първи път Пловдив. Поводът за визитата им бе домакинството на града като Европейска столица на културата през 2019 г.

31.08.2018/15:06

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява всички журналисти и семействата им с коледно-новогодишните празници, като им пожелава мир, здраве, обич и благоденствие

23.12.2018 /21:21

Събранието се проведе в залата за пресконференции, намираща се в сградата на Съюза на българските журналисти - София, ул. „Граф Игнатиев“ 4, етаж 3. Събранието бе открито в 10,15 часа.

21.11.2018 /20:02

Съгласно решение на последното Общо събрание на СБЖ, проведено на 10 ноември т.г., да бъде огласен изходът от делата по искове на шест члена на СБЖ срещу решенията на ОС на СБЖ, проведено на 14 и 15.03.2015 г., предоставяме следната информация:

16.11.2018 /20:32

 Мнения

Пошлото клипче, с което студентската ни телевизия „Алма матер” кани на кастинг кандидати за сътрудници, вече произведе поредния неприятен медиен скандал.

09.11.2018 /11:20 | Източник: СБЖ

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 18 гости

Бързи връзки