Антони Дончев: Ако искаме да променим обществото, нека уважаваме творците си

14.12.2018 /11:12 | Автор : Лилия Динова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Антони Дончев дирижара Биг-бенда на БНР

Проблемите идват от липсата на адекватна политика на държавата в подкрепа на образованието и културата, защото именно те променят душите и съзнанието на хората, смята диригентът на Биг-бенда на БНР

Бълграската действителност е такава, че свързва едно от най-изявените имена в джаза ни не само с музикалните му постижения, но и с протестите на музикалните състави в БНР против унизително ниското заплащане, разгорели се през тази година. Антони Дончев е диригент на Биг-бенда на БНР и беше с колегите си, когато те се присъединиха към неколкократните протестни прояви, които подкрепи и СБЖ.

А иначе роденият прз 1959 г. пианист и композитор Антони Дончев още навремето тръгва със силен старт, създавайки заедно с Христо Йоцов реномираната формация „Акустична версия“. С първата им поява на европейски подиум печелят Голямата награда в Белгия през 1985 г.

Успоредно с „Акустична версия“ Антони Дончев осъществява и проекти със световноизвестни музиканти. Автор е на музиката на над 40 театрални постановки, както и на над 20 игрални и телевизионни филми. Участвал е във фестивали и концерти в цяла Европа, САЩ, Корея, ХонгКонг, Тайван, Мексико.

Носител е на множество престижни награди. Сред тях и „Аскеер“ за театрална музика, както и Кристална лира на Съюза на музикалните дейци в България за Биг-бенда на БНР.

С Антони Дончев разговаряме дни преди големия Коледен концерт на Биг-бенда в зала „България“ и преди премиерата на постановката на режисьора Теди Москов в Малък градски театър „Зад канала“ – театрална версия на филма на Еторе Скола „Обичахме се толкова много“, музиката за която е на Антони Дончев.  Но започваме с по-невралгичната тема за протестите и за състоянието на обществото ни.

- Отиващата си година бе белязана от протестите на музикалните състави в БНР против унизително ниското заплащане. В тях се включи и ръководеният от вас Биг-бенд. Постигнахте ли нещо?

- Музикантите, хората на изкуството са с по-особена чувствителност. За да излезем на улицата, за да протестираме, значи проблемът вече е много наболял и голям. Той се влачи от години. Това е голяма несправедливост, която би трябвало да приключи.

Знайно е, че музикантът се изгражда от невръстна, детска възраст. Ние, музикантите от БНР, сме поставени в много неравностойно положение. Другите, които протестират в България, излизат и си постигат своето. Били по-важни. От кои по-важни? Това е пълен абсурд. Ако изкуството не е важно за едно общество, това е падение за нацията. Не можем да натикваме хората на изкуството в ъгъла и да очакваме, че ще имаме образована и културна нация, която ще промени обществото ни и живота в по-друга посока.

Властимащите дори не знаеха, че има музикални състави в БНР. Ние трябваше да докажем необходимостта да ни има. Поне това постигнахме с тези протести. Вече ни има и в промяната на Закона за радиото. С излизането на улицата показахме, че съществуваме и че сме необходими. Както е необходим и този натрупан в БНР огромен Златен фонд, създаван от десетилетия, който продължава да се обогатява.

- Как според вас да реши проблемът трайно и стабилно?

- Нещата трябва да се постигат с диалог, а не с протести. Но ние стигнахме до тях, защото не ни забелязваха. Всичко, което не ни харесва в обществото и с което се опитваме да се преборим - например агресивността, се дължи на променените ценности. На липсата на достатъчно културни натрупвания.

Ние изоставихме хората на изкуството, а те възпитават поколенията. Всичко идва от липсата на адекватна политика на държавата в подкрепа на образованието и културата, защото те променят душите и съзнанието на хората.

- За култура се отделят обидно малко пари от държавния бюджет…

- За това говорим. Заплащането е далеч от достойното. Ако искаме да променим обществото, трябва да уважаваме творците си. След като задоволим потребностите си и оцеляването си, трябва дълбоко да се замислим за душите си. Да не става оцеляване на всяка цена. Хора, които са изключително талантливи и правят наистина чудеса, са принудени да участват в недостойни формати и предавания, за да оцеляват. За да получат нещо адекватно на таланта си. Продават се за пари.

- Как ви се виждат днешните журналисти и медии? Справят ли се с обществената си мисия?

- Журналистика е осъзнала до такава степен ролята си, че вече е най-силната власт у нас. Но страшно много се спекулира с това. И от управляващите, и от журналистите. Разбира се, има и неподкупни журналисти. Качествени, кадърни професионалисти. Това се отнася и за актьори, музиканти, въобще за творците. За онези, които остават честни и стискат зъби докрай.

- Вие сте начело на Биг-бенда на БНР от осем години. Трудно ли е за един композитор да застане на пулта и да ръководи този оркестър?

- Правя уговорката, че моята работа, мисия бих казал, е да бъда повече водач, лидер на бенда. Не е толкова диригентска в чистия смисъл на тази дума. Аз съм повече обединител и правя така, че всички музиканти в бенда да бъдат едно цяло, един организъм.

Музиката, в която има импровизация, не е толкова свързана с техническото изпълнение, колкото с философския смисъл, който носи. Затова ролята на водача, на диригента става още по-важна и значима. Опитвам се да моделирам музиката в мига на нейното създаване. Това е по-различно от другата, класическата музика.

- Вие самият каква музика слушате, когато си почивате?

- Напоследък почти никаква. Нямам време. Искам да си почина от всичко. Но обичам хубавата музика. Не я деля на жанрове. От класическата музика слушам почти всичко. От другата – само избрани неща…

- Вие сте потомствен музикант. Какво е за вас музиката?

- Тя е откровение, което изпълва цялото ми същество, изпълва и живота и на хората, които са ми най-близки.

- Джазът е емблематичен за вашето изкуство. Какво е характерно за него и има ли истински ценители днес у нас?

- Искам да се дистанцирам малко от това, което се разбира под джаз. Това понятие се позамърси напоследък. Какви ли не музиканти започнаха да стават джазови. Затова бих предпочел моето име да се свързва с импровизационната музика.

В музиката на момента има такава искреност, която не се среща другаде. Това е музиката на раждането, на мига, на енергията, която е уникална. Музикантите, които изпълняваме такава музика, сме непрекъснато „голи“ пред нашата публика. Опитвайки се да бъдем истински докрай, ние се разголваме пред слушателите си.

Ценители у нас има, защото това е много истинска музика, без капка фалш и лъжа. Тя вълнува всеки, който се отваря за нея. Процесът е двустранен.

- На 15 декември ви предстои Коледен концерт. Какво ще чуят почитателите ви в зала „България“?

- Както подсказва поводът, публиката ще чуе прекрасни коледни песни, част от които са световноизвестни. Ще изпълним и български песни, посветени на този светъл празник, както и няколко инструментални пиеси. Ще спомена и песента на композитора Красимир Милетков, написана за вокалната група „Радиодеца“. Тя ще прозвучи със специалното участие на Васил Петров.

- Какво бихте пожелал на читатели на нашия сайт за празниците?

- Преди всичко да са благословени! Да имат светлина и радост в душите си. Дай Боже истинска радост! Това означава, че човек е постигнал нещо в живота си.

Сподели в
 

С известната сръбска журналистка родом от Ниш разговаряме за 20-годишнината от началото на бомбардировките на НАТО над бивша Югославия, за трагичните епизоди от войната, за професионалната й работа, за жените в Сърбия

25.03.2019/17:09

Тя е водеща на тв предаване по БНТ, което, макар да се казва „Нощни птици“, може да бъде причислено към породата редки птици за днешната българска тв природа. И това е така, защото вече 13 лета то оцелява, при това успешно и с все повече нарастваща публика, в океана от реалити формати, биг брадъри и екзалтирани майстор готвачи.

23.03.2019/14:48

На 3 март изтича срокът за събиране на необходимите 250 000 лв. за ремонт и технически преглед на кораба-светиня „Радецки“. Дарителската кампания вече тече, като в подклепа на родолюбивата мисия се включи и СБЖ. Александър Николов, председател на сдружението „Енергийно бъдеще за България“, е един от моторите на тази благородна инициатива.

20.02.2019/18:07

Водещата на късните новини по БНТ смята за важен плюс репортерския си опит. Работила е и в радио, и във вестник

04.02.2019/08:53

На 8 февруари „Квадрат 500“ ще отвори врати за една бих казала уникална фотоизложба, която ни връща като с машина на времето в едни далечни години на България.

20.01.2019/13:06

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В специално разпространено писмо до всички журналистически съюзи, членове на МФЖ, секретариатът на организацията ни информира, че е изпратил призив-обръщение до евродепутатите с молба да се застъпят за приемането на Директивата за авторските права, с промените в Съображение 35., предложено от МФЖ.

24.03.2019 /21:10

По повод националния празник 3 март и 141-годишнината от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война, председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията

03.03.2019 /00:17

Публикуваме решението на УС на СБЖ за свикване на Общо събрание и дневния ред, както и факсимиле от съдебно "Определение", от което произтича невъзможността за свикване на отчетно-изборно събрание, докато срещу Съюза още има висящи съдебни дела

27.02.2019 /15:47

 Мнения

Дипломатката Жоржета Пехливанова, оглавявала посолството ни в Каракас преди закриването му през 2012 г., разказва свои преки впечатления от снимането на два филма на известната българска журналистка във Венецуела и Колумбия

21.03.2019 /13:12 | Автор: Жоржета Пехливанова | Източник: СБЖ

Германците обичат да се шегуват, че във федералната република има пет годишни сезона – четирите, познати на всички и… сезон на карнавалите. Той по традиция стартира на 11 ноември в 11.11 часа в Майнц. Този сезон слага началото на пищни и разточителни карнавални вечери и шествия в (предимно) старите, западни провинции. В някои от тях дори дните на големите карнавални шествия и пиршества са обявени за неработни.

06.03.2019 /18:31 | Автор: Елена Трифонова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 55 гости

Бързи връзки