Павел Журавльов: За мен беше голяма чест да работя в България

30.10.2018 /19:42 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Павел Журавльов

Традиционната информационна закуска в РКИЦ се оказа и прощална, тъй като за представителя на Россотрудничество и директор на центъра Павел Журавльов тя беше последна. И както се казва, времето тече неусетно бързо, така и за него мандатът му в България приключи и дипломатът потегля за Москва.

За сметка на това контактите с Павел Владимирович се превърнаха в едно приятелство за всички журналисти, които следят дейността на РКИЦ, и несамо той ще отнесе със себе си спомените от прекараното време в България, а и ние ще запазим у себе си приятните мигове на контакти с него, човека, чиято запазена марка беше приятелската и сърдечна усмивка. Сред много свършени неща в България той обаче съжалява само за едно, което не е успял да направи – да се научи да свири на… гайда. Но за това и за още много други неща Павел Журавльов споделя в прощалното си интервю за сайта на СБЖ.  

Изненадахте ни, Павел Владимирович, с новината че напускате България, и то така бързо. Кое го налага?

Не е бързо, защото беше известно твърде отдавна, и това беше мое решение, което съгласувах с ръководството. Но за да не пречи тази новина на съвместната и плодотворна работа, постарах се максимално късно всички да узнаят за моето отпътуване. Рано или късно това трябваше да се случи, защото все пак тук сме командировани. Не исках обаче това да бъде главната тема за обсъждане, тъй като все пак работните въпроси бяха основни, а не моето отпътуване.

Неведнъж с вас сме си говорили за това, което свършихте в РКИЦ. Видимо е, че вие предадохте нов вид и разбудихте нов живот в Центъра. Ще ви помоля да споделите с какви чувства си тръгвате оттук и какво оставяте тук?

Тръгвам си оттук с чувството за изпълнен дълг. Това, което свършихме, е че модернизирахме Центъра, привлякохме вниманието на българската общественост към случващото се тук. Извършихме много голям ремонт в РКИЦ и стартирахме няколко нови проекта,така че беше направено много. Естествено е, че всяка раздяла с приятели, а аз оставям много такива в България, както и с тези от журналистическата общност, е сериозно сърдечно изпитание, защото в нея се съдържат и известни нотки на тъга и сантименталност. Но важното е, че сме живи и здрави и можем да продължим сътрудничеството си в други формати. Така че няма нищо фатално. Ние само сменяме това, което работим. Важното е руско-българското приятелство да укрепва,тези въпроси в българското общество относно отношението към Русия, и обратното, най-вече в контекста на културно-хуманитарното сътрудничество, да се реализират максимално ефективно.

Как успяхте да направите така, че в това сложно за българо-руските отношения време да накарате много българи да се обърнат към Русия? С какви нови проекти успяхте да заангажирате вниманието на българите?

На първо място ние изходихме  от това,че не е важно какво правим ние или какво предлагаме, а е важно това, което правим заедно и проявяваме разбиране какво иска българското общество. И тази концепция даде своите плодове, защото по този начин увеличихме броя на нашите партньори в лицето на много обществени организации и българската общественост, с които започнахме да организираме голям брой събития. А ако говорим за технологиите, то интересът към РКИЦ се засили заради многото проекти, които позволиха провеждането на мероприятия в едно или друго направление. Подходихме така и към въпроса за популяризирането на руския език в България и в резултат дори помещенията в РКИЦ станаха малко, за да провеждаме курсовете по руски език, защото се оказа, че интересът е огромен. В този смисъл още преди една година започнахме да преустройваме модела на организираните курсове по руски несамо на територията на Центъра, а и на други места в България. Освен това разгърнахме проекта „РКИЦ за децата“, чрез който в почивните дни предоставяме цялото пространство на РКИЦ за детски културни събития, като мултутро, всякакви кръжоци, майсторски класове,активно сътрудничество с православната църква. На територията на Центъра има и неделно училище. Така че проектите не са един или два, а много. Трябва да ви кажа, че библиотеката също стана самостоятелен център.Тя се превърна в културно пространство, където хората могат да почетат книги, да проведат групови занимания. В събота се организират четения на руски език за децата, които се ползват, между другото, с голям интерес. Именно чрез тези наши проекти успяхме да привлечем различни групи хора, с различни интереси.

И както Пушкин беше написал в прекрасното си стихотворение „Я памятник воздиг себе нерукотворный“ - не зарастет народная тропа, май стана така, че по време на вашия мандат несамо възрастните, но и броят на младите, открили пътя към РКИЦ, чувствително е нараснал.

Знаете ли, най-трудното беше, че нашият контингент като че ли беше основно сред възрастните хора, т.е. сред тези, които исторически са свързани с Русия, а втората част това са децата, които посещаваха курса по руски език или някакви кръжоци. Но 25-те години демокрация направиха така, че средното поколение изпадна от контекста на нашето активно сътрудничество. И във връзка с това предложихме редица мероприятия, които позволиха да се включи и тази категория хора в активните събития на РКИЦ. Мога да ви кажа, че днес акцентите са събитията за младите хора, за хората на средна възраст, а детската аудитория и възрастното поколение те винаги са били тук. Ще ви дам един пример. В курсовете по руски език около 30% са деца на възраст до 12 години, което отговаря на въпроса, че желанието да изучават руския език не е мотивирано от детето, а решението се взема от семейството, а това значи, че отношението на това семейство към самия руски език е и отношение към руско-българските отношения, то е позитивно, а това е много важно.

Вие май вдигнахте летвата много високо по време на работата ви тук. Какво ще е е най-важното, което ще кажете на вашия приемник за България, какво ще го посъветвате?  

В Россотрудничество работят сериозни професионалисти и поради това си мисля, че тук ще дойде високо квалифициран специалист. Не бих искал да давам някакви съвети, тъй като факт е, че това, което съм свършил тук, не е чак на сто процента  правилно. Разбира се, обаче, трябва да бъде съхранено онова, което ще се възприема като правилен ефективен модел, това, което прави нашето хуманитарно сътрудничество ефективно и полезно. Е, разбира се, някои неща вероятно ще отпаднат, но много ми се иска да се запазят „информационните закуски“, които се превърнаха в традиция и взаимно разбиране между ръководство и журналисти. Да се запазят тези модели и подходи за насърчаване изучаването на руския език в работата с детската и младежка общност. Смятам, че в бъдеще ще се предлагат и нови формати.

Най-после на този пост няма ли да видим жена? Досега само представители на силния пост се изявяваха.  

Мисля си, че и това може да се случи, защото никак няма да е лошо. Всяка жена винаги е добра стопанка и се отнася старателно към всякаквите там дела. В България много ни провървя, защото има голям културен център и много възможности, и то е във връзка с това, че отсреща има позитивен отклик в лицето на българската общественост. Така че ако е жена, ще бъде много добре.

Каква оценка бихте си поставили на работата ви тук?

Вероятно не е много правилно аз сам да се оценявам. Нека това да направят хората и нашите партньори, с които работим. Мога само да кажа, че всичко, което бяха моите задължения, всичко беше направено. Може би главното е, че Центърът живее, че е ремонтиран и има уникалните възможности във всичките технически и тематични параметри, като кино, изложби, концерти, конференции и големи събития като Нова година, фестивала „От винта“. Важното е, че успяхме да сформираме професионален и сплотен екип, който съм убеден , че и с друг ръководител ще може да работи достатъчно ефективно и да отговаря на задачите, които предстоят пред представителството на Россотрудничество в България.

Към края на разговора ни ми се иска да ви попитам: съжалявате ли за нещо, което неуспяхте да изпълните в РКИЦ и в България по време на вашия мандат тук?

Съжалявам само за едно - че работният ми график не ми даде възможност да се науча да свиря на гайда. Много мечтаех да направя това, защото е уникален инструмент, уникална традиция. Струва ми се,че това е един от факторите, който разкрива културния код и душевното състояние на българите като нация и народ и поради това много мечтаех да се науча да свиря на гайда. Вероятно ще решавам този проблем по друг начин.

За мен беше голяма чест да работя в България. Тя ще остане завинаги в сърцето ми. Тези хора, с които се сприятелих и работих, също ще останат в паметта и сърцето ми. Мисля, че ще продължим контактите и всичко ще бъде наред. Иска ми се да пожелая на всички да са живи и здрави и дружбата между Русия и България, която ни свързва, да продължи да се развива.

Не бих пропуснала да ви попитам как вашата съпруга Елена, която също направи много неща за приятелството, и децата ви приемат заминаването от България?

Децата са си деца. Те тъгуват по родината и мечтаят да се завърнат в Русия. Те възприемат света по техен си начин, но и сина и дъщеря ми тук започнаха да говорят по малко на български. Те се потопиха в българските традиции и имат много приятели сред българските деца. Смятам, че този опит, спомените за прекрасната природа, за нашите различни походи ще останат в сърцата им. А на съпругата ми искам отделно да благодаря, защото тя, изхождайки от своите житейски позиции, своята настройка за работа и като мой боен другар, сметна,че е длъжна да поеме част от задълженията, свързани с въпросите на дружбата, и благодарение на нея се възроди сътрудничеството и се активизира дейността на дамския клуб „Чайка“. Също и в работата във връзка с проведените във Варна форуми на  побратимените градове тя участва много сериозно и активно. В много от детските и културните събития в РКИЦ тя също участваше. Изобщо подкрепата на семейството в такива командировки зад граница е много важно нещо, защото създава настроение, правилната конструкция в работата с обкръжаващата те среда. Така че благодаря на моето семейство, на моята съпруга, и, разбира се, и на всички вас,мои приятели, които бяхте около мен и ми помагахте в работата. Без вас не бих направил нищо.

И на вас ви желая здраве,успехи и най-вече късмет, Павел Владимирович!

 

Снимки Иван Василев и личен архив

          

Сподели в
 

Тази книга грабва отведнъж. Още от първите редове. Сграбчва те за гърлото като изненадващо докосване до интимната същност на една обикновена и необикновена личност, която е присъствала силно в годините на младостта ни. Георги Карауланов десетилетия беше любимец на журналистите и медиите – та досега. Те го нарекоха „Човекът, построил половин България”.

03.11.2018/16:04

Отправяйки най-топли пожелания към изключителния изследовател на историята на българската журналистика, СБЖ предлага на читателите интервюто с него, взето от колежката ни Розалина Евдокимова през 2014 г. и публикувано още тогава на нашия сайт под заглавието "Проф. Панайотов: Никога да не губим способността да различаваме Доброто от Злото!"

30.10.2018/20:52

Традиционната информационна закуска в РКИЦ се оказа и прощална, тъй като за представителя на Россотрудничество и директор на центъра Павел Журавльов тя беше последна. И както се казва, времето тече неусетно бързо, така и за него мандатът му в България приключи и дипломатът потегля за Москва.

30.10.2018/19:42

Преди по-малко от месец отбелязахме годишнината от създаването на едно от авторитетните български списания - „Пламък“. Вече 95 лета то продължава да е търсено и обичано от читателите, макар и да има зад гърба си достолепна и респектираща история. Драматичните събития не успяха да угасят неговата светлина и днес то продължава да оставя неизбеляваща диря в българската литература и сред нейните почитатели и следовници.

21.10.2018/16:24

Многостранни са талантите на директорката по реклама и връзки с обществеността в списание „Осем”, която е известна актриса. Моноспектакълът й „Приятно ми е, Ива!” е едно от театралните събития на годината

20.10.2018/09:58

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Всяка година около Деня на народните будители СБЖ връчва своите годишни награди на онези журналисти, отличили се през дванайсетте месеца. Верни на традицията, в клуб „Журналист“ в СБЖ се стекоха представители на перото, словото и електронните медии не само от столицата, но и от страната, за да присъстват на церемонията по връчването на наградите.

09.11.2018 /23:07

Пошлото клипче, с което студентската ни телевизия „Алма матер“ кани на кастинг кандидати за сътрудници, вече произведе поредния неприятен медиен скандал.

09.11.2018 /21:13

Спомняйки си на днешния двоен празник за най-ярките имена в наша история, разбуждали гражданско, революционно и отговорно съзнание в обществото ни, виждаме все хора на духа, на словото, на устрема и всеотдайността. Остро ни е нужно и днес увлечението по техния пример и тяхната мисия. Особено в журналистиката. Ето защо СБЖ припомня един от образците на Ботевата публицистика - „Политическа зима”

01.11.2018 /03:23

 Мнения

Пошлото клипче, с което студентската ни телевизия „Алма матер” кани на кастинг кандидати за сътрудници, вече произведе поредния неприятен медиен скандал.

09.11.2018 /11:20 | Източник: СБЖ

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки