Здравка Маслянкова: Радиото е като първата любов

07.10.2018 /18:51 | Автор : Боян Стойчев | Източник: Аз-буки Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Здравка Маслянкова казва: Гласът е дар Божий

Кореспондентът трябва да притежава широка обществена култура, е мотото на Здравка Маслянкова – гласа на Националното радио за Велико Търново и региона.

Здравка е интересен събеседник, който с много специфичен глас споделя тайни за професията на журналиста, за нужните качества на разследващия репортер и за спецификата на радиокореспондента.

Тя е нетипичен журналист, защото по образование е специалист по медицина от Медицинския колеж във Велико Търново и е магистър по химия от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. 

Първите й стъпки в журналистиката са през 1997 г., когато през май печели конкурс за работа в новинарското студио на радио „Браво“ за Шумен. Тя откровено споделя, че радиото е като първата незабравима любов, към която се завръща през 2016 г.

Здравка Маслянкова е била репортер в радиостанциите „Браво“ и „ТНН“, рaзcлeдвaщ peпopтep и зам.-главен редактор на в. „Янтpa ДНЕС“. От 2016 г. е кореспондент на БНР във Велико Търново.

Отличавана е и от СБЖ  

Носителка е на престижни награди: „Чepнopизeц Хpaбъp“ за 2008 г.; „Журналист на годината“ на Българската асоциация на регионалните медии за 2008 г.; Гoдишнaта нaгpaдa нa СБЖ – 2009 г.; Голямата награда „Св. Константин-Кирил Философ“ на БАРМ – 2009 и 2015 г.; Нaгpaдa зa paзcлeдвaщa жypнaлиcтикa нa фoндaция „Рaдocтинa Кoнcтaнтинoвa“ зa 2015 г.; награда „Координатор на ПДИ“ за 2015.

Имате дълъг журналистически опит, сега отново работите в радио. С какво ви привлича тази медия?   

Радиото е като онази първа незабравима любов. То е много динамична и много красива медия, защото разказва с гласовете на хората. Представеният проблем по радиото е много по-значим и по-разбираем за аудиторията. Така че радиото си остава значима медия.

Щастлива съм, че съм в екипа на БНР, защото Националното радио доказва през годините, включително и днес, че е независима и неудобна медия за власт­имащите. 

Възможно ли е един регионален кореспондент да обхване и отрази всички прояви, които се случват в неговата област?   

Като кореспондент, отговаряш за всичко – това е голямо предизвикателство. Защото трябва да поддържаш широка обществена култура, трябва да можеш еднакво добре да разбираш от здравеопазване, икономика, образование, социални дейности.

Най-хубавото на тази работа е да прецениш кое събитие си струва или кой проблем да бъде представен и разказан в неговата пълнота, вземайки предвид абсолютно всички гледни точки. Така че времето не стига, в хубавия смисъл на думата. 

Какво правите, когато денят е беден на събития?   

Когато няма новинарски събития, е най-прекрасното време за един кореспондент, защото тогава има време да се занимава с проблемни репортажи или да се срещне с интересни и любопитни хора и да разкаже техните истории. Те изискват повече време, отколкото да отидеш на определено събитие, което да отразиш.

Винаги трябва да имаш усет и сетива за нещата, които се случват около теб, и да ти е любопитно. Спре ли да я има тръпката, спре ли да ти е любопитно – просто си сменяй професията. 

Притежаването на престижни награди стимулира ли по някакъв начин работата на журналиста?  

Наградите са признание, което съм получавала през годините за различни разследвания, които съм осъществила. Те са някаква платформичка, върху която да стъпиш, за да вървиш по-нагоре и да продължиш да се развиваш. А също и стимул, защото някой е оценил твоята работа и професионализма ти. Но наградата днес е дадена, утре е забравена. 

Имате много специфичен глас – той природна даденост ли е, или отработен инструмент?  

Гласът е дар Божий, обаче човек трябва да се грижи, да работи над него, да го поошлайфа. Гласът е важен, но по-важно е този глас да представи нещо значимо, да има какво да каже. 

Кое ви е по-интересно – предаванията, които се излъчват на живо, или продукцията, преминала през монтаж? 

Тръпката на живо е много-много голяма, защото за кратък период трябва да хванеш проблема, да го представиш през различните събеседници – така че да е ясно всичко, което се случва в момента. 

Достъпни ли са желаните събеседници в днешно време?  

През годините съм се научила на различни професионални хватки как да стигна до събеседника, който ми трябва. Понякога се е случвало да чакам с часове неговата поява. Но за тези 22 години все още не мога да кажа, че съм имала непреодолима трудност с осигуряването на желан събеседник.

За съжаление с развитието на медийната среда институциите често бъркат журналистиката с пиара. И все по-трудно става на журналистите да говорят със събеседника, който им трябва при развитието на даден репортаж. 

Какво обичате да правите повече – разследваща журналистика или отразяване на обикновено събитие? 

Всичко ми е интересно. Понякога много по-голямо удоволствие ми доставя, когато намеря любопитен и интересен събеседник. Друг път изпитвам голямо удовлетворение, когато успея да разчопля в пълната му цялост даден случай и съм била единствената в моя регион, която се е осмелила да го направи. По-важното е, че обичам да се срещам и да говоря с хора без значение от повода. 

Когато работите върху даден материал, какво определя неговата насоченост – дали да е към конкретни слушатели, или към по-масовата публика?  

Когато избирам да работя по дадена тема, водещото е какъв обществен отзвук и какъв обществен интерес би имала. За колкото по-широк кръг от хора темата е интересна – толкова по-добре. Няма смисъл да се правят елитарни теми, които интересуват 5, 10 или 50 човека. Смятам, че силата на репортера е в това – да намери начин да каже, каквото иска, и да не се страхува да го казва. 

В началото на вашата кариера имахте ли конкретен журналист, от когото да се учите? 

Журналистиката има своите азбучни правила, но това е и занаят, който се краде. Слушаш какво правят другите, гледаш как са го направили, четеш какво са направили, после сравняваш ти как си го направил или как би го направил.

Различни журналисти през годините са ми били за пример, но не искам да споменавам имена, защото са много. Все пак човек трябва и да прочете немалко книги и да хвърли поглед върху учебниците. Но по-важното е да гледаш какво правят другите и да се опитваш да го направиш по-добре.

Свързани:    БНР спечели със Здравка Маслянкова

Като търновец, от дете преселил се със семейството си в София, не минава ден, без да изчета двата старопрестолни вестника – „Борба“ и „Янтра днес“. Във виртуалните им варианти.
Дата: 29.01.2017


 

Сподели в
 

Започна онлайн регистрацията за медиите за Второто международно изложение за внос в Китай. Системата за регистрация media.ciie.org ще бъде достъпна до 30 септември т.г.

13.08.2019/15:25

Разказват, че веднъж при известния руски писател Лев Толстой дошъл един млад писател и го помолил да прочете ръкопис на свое произведение. "Защо Ви е това?" – попитал го Толстой. "Важно ми е да зная Вашето мнение" – отговорил начинаещият автор.

17.07.2019/12:05

Събеседникът ни Митко Димитров мечтае от дете да бъде като своя кумир Митко Цонев и да води новините по Националната телевизия. С желание и детска страст измисля новини и прави имитации пред телевизора.

21.06.2019/14:01

Изминаха 40 дни без Валерия Хантова, секретар на журналистическото дружество към СБЖ ,,Пътешествия и туризъм“, пише колежката й и припомня:

17.06.2019/21:47

Поради големия интерес към изложбата “В нейните ръце”, посетена до момента от над 13 000 души, тя ще бъде удължена с 2 седмици. Всички, които все още не са я посетили, имат възможност да го направят до 16 юни, неделя, съобщават за СБЖ.

30.05.2019/16:53
 Реклама

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители.

11.10.2019 /20:57

Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) и Международната федерация на журналистите (МФЖ) се присъединяват към своята партньорска организация - Съюза на българските журналисти (СБЖ), в изразяването на подкрепа за журналистите от Българското национално радио (БНР), които са подложени на натиск от своето ръководство, посочва на сайта си ЕФЖ.

29.09.2019 /11:49

УС на СБЖ изразява категоричната си позиция в подкрепа на журналистите от БНР и настоява да бъде прекратен договорът за управление на генералния директор на БНР Светослав Костов във връзка с извършените груби административни нарушения, накърняващи свободата на словото, националната сигурност и изпълнението на лиценза на програма „Хоризонт“. Настояваме СЕМ да освободи от длъжност и членовете на УС на БНР.

20.09.2019 /17:22

 Мнения

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019 /20:44 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Няма да забравя с какво всеобщо възмущение навремето целокупният български телевизионен зрител посрещна решението на ръководството на БНТ да „модернизира” по европейски и световен тертип заставката на „По света и у нас”, като замени живото, действено въртяшо се земно кълбо като символ на събитията през деня, с друг модерен, статичен дизайн. Тогава неспокойният дух на Тамара Джеджева избухна, мисля, че беше по времето, когато работехме в „Поглед”, с гневната филипика „Върнете ни кълбото!” И то отново се завъртя пред очите ни...

16.09.2019 /19:11 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 24 гости

Бързи връзки