Начало
 
 

На среща с Владимир Висоцки

04.10.2018 /09:59 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Ролята на Хамлет се превърна в една от емблемите на космическия талант на Владимир Висоцки

На 6 октомври Руският културно-информационен център поднася приятна изненада за всички онези, които обичат и помнят Владимир Висоцки. В 18 ч. Голяма зала ще отвори врати за творческата вечер „Сред приятели“, посветена на 80-годишнината от рождението на известния актьор и бард на Русия, която отбелязахме неотдавна.

Ще звучат неговите разтърсващи стихове и песни в изпълнение на Анри Дончев, Евгения Бенова, Анна Верховска, Валентина Шчебетовска,Наталия Ерменкова и още много талантливи изпълнители. Гост ще бъде синът на Владимир Семьонович -Никита.

Музикално-поетичният спектакъл е организиран с участието на държавния културен център-музей на В. Висоцки „Домът на Висоцки на Таганка“ и със съдействието на представителството на Россотрудничество в България.

В навечерието на това чакано с нетърпение събитие ми се ще да припомня и фрагменти от един мой разговор със сина на Владимир Висоцки - Никита, с когото имах късмета да се видя преди няколко години. Наследил актьорската професия от известния си баща, той е и директор на едноименните фонд и Държавен център-музей. Никита Владимирович е спокоен човек, без излишни вълнения и пози, не го гони звездоманията и не се изхвърля, когато разказва за Владимир Семьонович и за своите задължения в името съхранението паметта на великия бард и актьор.

ПО-ЖИВИЯТ ОТ ЖИВИТЕ

Никита Владимирович, Маяковски е казвал, че обича живия Пушкин, а не онзи музейния. Нямали опасност вашият баща да се превърне в музеен експонат?

Ще ви кажа, че аз не бях много привързан към идеята да се прави музей на Висоцки.Обратното, смятах,че трябва да се запази архивът, да се съберат повече материали, свързани с неговото творчество, и всичко да се предаде в някой от държавните архиви. Но музеят се появи от желанието на хората, и то още първия ден, когато баща ми вече го нямаше. А аз се захванах с тази работа едва преди десет години. Дотогава имаше фенклуб, където се събираха хора с различни професии, които обичаха Висоцки. И именно те се захванаха да правят този музей. Но както се знае, това е много сложна работа и нея могат да я свършат само професионалистите. А това, което е имал предвид Маяковски, е че Пушкин не се побира в музейните рамки,защото става скучен. Но въпреки това великият поет има много музеи из цялата страна, паметници, а и почти всеки град има улица, кръстена на него. Значи никой не го е превърнал в хербарий и музеен експонат. Мисля, че и Висоцки не го заплашва това. А точно обратното – музеят е определена форма за съхраняване на спомена за него. Освен това се издават много книги и дискове, така че всеки по различно може да си спомни за него. В нашия музей идват предано влюбени в него хора и понякога споделят, че са недоволни, защото музеят е направен за онези, които не познават Висоцки. Така е – тук идват и млади хора, които никога не са го виждали, но музеят ни позволява да го опознаят и обикнат.

А как се отнасяте към хората, които след смъртта на баща ви говорят, че са неговите най-големи приятели, пишат спомени? Дори си спомням, че след като излезе дневникът на Валерий Золотухин (починал през 2013 г.-бел. автора), се вдигна шум, че той си бил позволил да твърди, че Владимир Семьонович бил най-големият му приятел.

Това, което се изписа по негов адрес, не беше най-точното, защото Валерий Золотухин действително беше неговият най-близък  и голям приятел. Веднъж в „Таганка“ попълвали шеговита анкета и един от въпросите бил: „Кой е най-близкият ви приятел?“ Баща ми, без да се двоуми, най-сериозно написал: „Золотухин.“ За мен написаното от Валерий в неговите дневници е може би най-доброто за баща ми, защото е създадено тогава, а не сега. А колкото до това, че сега всички се пишат приятели, мисля, че е пресилено, защото баща ми беше много сърдечен човек  и се отнасяше към всички добронамерено. Така възникваше усещането, че всеки му става голям приятел. От друга страна, има хора, които се стремят да привлекат внимание върху себе си и за тази цел прибягват до формулата „Аз съм приятел на Висоцки.“ Именно към тях се отнасям отрицателно, защото баща ми имаше много малко истински близки приятели. По този повод искам да ви разкажа една любопитна история. Отидох в Магадан, за да се запозная с родителите на моята жена, която е от този край. И там ми разказаха, че няколко седмици преди това там е изнесъл серия от концерти човек, на чийто афиши било написано: „Никита Висоцки – син на Владимир Висоцки, изпълнява песни и разказва спомени за баща си“. Разбирате ли, човекът пътувал из страната и изнасял концерти, разказвал къде се е учил и какъв баща бил Владимир Висоцки. Дори приличал малко на мен. У нас използват израза „Децата на лейтенант Шмидт“. И той се представял като тях за син на баща ми…

Сънувате ли го и „говорите“ ли си с него?

Да, сънувам го често. Когато той умря, на мен ми беше страшно тежко. Но първото ми сериозно усещане,че го няма, беше, когато разбрах че няма с кого да разговарям, да споделям. И вероятно заради това, когато го сънувам, той не ми казва нищо. Опитвам се насън да го питам нещо, да разговарям, но той мълчи. И това не е защото не иска да говори с мен.

Баща ви беше яростен отрицател на общоприетите норми, които потискаха личността на човека. Как звучи той днес, в условията на демокрацията, когато словото е свободно? Какви са неговите послания към съвременните хора и за какво толкова много го обичат всички, и то несамо в Русия?

Ще започна от края на вашия въпрос. Приятел съм с някои от космонавтите. Всички, които са излитали в Космоса, са вземали със себе си определен багаж, защото там всеки грам е от значение. Те са се лишавали от други неща, но задължително в багажа си са слагали записи на Висоцки. На борда на станция „Мир“ са се въртели километри ленти с негови изпълнения. Та моите познати ми казваха, че там, в космическото пространство, са знаели наизуст песните му и непрекъснато са го слушали.  Така повишавали настроението си и психическото и физическото им самочувствие се подобрявало значително. Вероятно в това е тайната на онзи успех, на онази любов, която всички хранеха към него,защото усещаха, че той не просто им помага, а им дава сила. С неговите песни много хора са преодолявали големи трудности. Едни алпинисти ми разказваха как при поредното си катерене на някакъв връх са висели дълго време над пропастта, докато ги извадят. За да оцелеят, те не просто пеели, а крещели неговите песни. Вероятно неговият талант е дар Божи. Без излишна скромност ще кажа, че той действително беше звезда, но не като днешните, които изгряват и бързо угасват. Той правеше всичко така, сякаш нямаше време и бързаше. И сега ще се върна към началото на вашия въпрос. Това, което той казваше тогава, е актуално и днес, защото е извън времето. То е вечната тема за любовта, смъртта, свободата. И вероятно Висоцки ще си остане завинаги сред нас и винаги ще бъде в живота на всички, които четат стиховете му и слушат песните му.

И тъй днес са се нароили много негови имитатори, бих искал да кажа, че втори Висоцки не е нужен, защото вече го има. И е по-жив от живите – истинският!

ноември 2006 г.           

Сподели в
 

Култовата постановка "Господа, другари, pichove и дами" на режисьора Димо Дешев от Драматично-кукления театър „Иван Радоев” в Плевен бе отличена на 6-ото издание на Европейския фестивал на пътуващия театър със Специалната награда за актьорски екип.

16.10.2018/18:23

Отличието бе връчено на голямата певица от председателя на Съюза на музикалните и танцови дейци Станислав Почекански по време на провеждането на песенните фестиали „Сребърни чучулиги” и „Альоша”

15.10.2018/20:45

На 24 октомври 2018 г. Столична библиотека закръгля девет десетилетия от създаването си. По този повод тя предлага на всички софиянци и гости на столицата да станат част от богата културна програма.

15.10.2018/18:14

През далечната 1933 г. професионалният историк акад. Юрдан Трифонов публикува своето фундаментално и цитирано и до днес съчинение „История на града Плевен до Освободителната война”.

13.10.2018/20:55

Хорове, певчески групи и индивидуални изпълнители от всички краища на България на 13 и 14 октомври ще представят творчеството си в двата фестивала, посветени на партиотичната, антифашистката и фронтовата песен

12.10.2018/20:46

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ отново настоява Народното събрание да обърне внимание на внесените преди повече от година наши предложения за законодателни промени в защита на журналистическия труд и свободата на медиите. Изискваме да се увеличи наказанието за посегателство над журналисти и то да се определи в Наказателния кодекс като квалифициращ признак от съответните състави на престъпление - заплахи, телесни повреди, убийства и пр.

07.10.2018 /20:52

Отличието е учредено съвместно от УС на СБЖ и от НС на БСП в памет на големия български публицист, оглавявал и СБЖ

03.10.2018 /07:14

Публикуваме изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, което тя не получи възможност да произнесе по време на дискусия в НС по повод медиен законопроект, задвижен от депутати от ДПС. На предложенията на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото и правата на журналистите, които бяха внесени преди повече от година в Комисията по културата и медиите, и досега не е даден ход

21.09.2018 /19:30

 Мнения

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

На сърдития на цял свят премиер Бойко Борисов медиите, опозицията и чужденците са му виновни за „охулването” на държавата, която именно неговото управление докара дотам, че на всички да изглежда логично убийството на журналистка, посмяла да засегне темата за корупцията

10.10.2018 /14:54 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 8 гости

Бързи връзки