Начало
 
 

Нихилизъм и немара неуморно доизтриват дирята на Ангелушев

09.09.2018 /23:16 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иван Тодоров

За читателите на сайта на СБЖ може би не е потребно да се припомня кой е Борис Ангелушев. И все пак... Роден през 1902-ра в Пловдив, учи в Художествената кадемия в Берлин, после отива в Прага, живее и в Цюрих, завръща се в родината си.

Живописец, график, плакатист, карикатурист, художник на филми, карикатурист, илюстратор, автор на проекти за пощенски марки, създател на шрифтове.

Той оформя през 1962-ра първите броеве на много търсеното и обичано списание „Космос”. 7 години по-рано прави лицето на сп. „Жената днес”. Негова е „главата” на в. „Труд”, префасонирана частично по-късно. Също негова е главата на в. „Стършел”.

Дотук да спрем, може да се рече – необикновен вестникар Ала това е наистина само част от стореното за занаята ни от него. Работи за общинското сп. „Сердика”, сътрудничи на „Отечествен фронт”, сп. „Наша Родина”, в. „Литературен фронт”...

В края на 1965-а в някогашната читалня на СБЖ са изложени проекти за „главата” на подготвяния да започне да излиза седмичник „ПОГЛЕД”.

Спечелил проектът на Борис Ангелушев  

С рошавите букви, устремени нагоре – като взор, като изстреляна стрела, с „о”-то, приличащо като близначе на онова от първата сричка на „Космос”, побрало в себе си звезда. Ала и с компаса в добавка, неотменна част от замисъла и идеята на автора – да помага „ПОГЛЕД” на всеки да намира добрия път и да върви по него... 

Още преди това, разбира се, пълничкият, едроглав и красив мъж обичал да посещава някогашния Клуб на журналистите. След като спечелва и надпреварата за „главата”, почнал да се отбива често и в редакцията на „ПОГЛЕД”. Слизайки в града от вилата си в Драгалевци. 

А в Клуба – докъм края на 90-те бе и легендарната маса, на която художникът обичал да сяда. Бил табиетлия – все на един и същи стол – да вижда кой влиза и излиза... А сред постоянното присъствие около софрата били Милка Пейкова, Георги Ковачев... 

Тая маса, заедно с огромното огледало на източната стена, разтварящата се като хармоника врата между двата салона и стъкленият таван във вътрешното помещение бяха емблеми на Клуба на журналистите. Най-вече – масата, на колоната до която – след смъртта на художника през 1966-а, е поставен знак с инициалите му – БА.

Както се прави в страните с умен народ  

Подир 1989-а Клубът бе даден на наематели. Помня предприемача Соломон Анжел, после, с риск да пропусна някой между тях, сина на някогашния журналист от сп. „Отечество” – Борислав Дионисиев. Днес няма и помен ни от маса, ни от огледало, ни от присъствието на Ангелушев.

А е трябвало малко, ама наистина малко – помещенията да се предоставят на наемателите със задължението да не пипат забележителностите му. Да се стопанисва, да се преустройва, да се печели. Но да се опази духът на мястото, споменът за незабравимите. Толкоз. 

За това обаче са потребни хора  

с чутие за памет, за традиция, за приемственост, хора с уважение към наистина заслужилите. 

Подир смъртта на Борис Ангелушев съпругата му Герда подготвя целия му архив, за да се направи музей на негово име. Това тъй и не става. През 1993-та подарява къщата му в Драгалевци и всичко, сътворено от него, на Фондацията, наречена нему. Те пък предоставят цялото рисунково съкровище на Националната художествена галерия.

Самотна, Герда умира в Дома за Стари хора в Горна баня. Там почина и Елисавета Багряна. 2002-ра закръгли век от рождението на Ангелушев. Не съм запомнил гилдийна активност, достойна за годишнината... 

А, слава Богу, споменатата вече фондация, учредена от Валери Петров, Милка Пейкова, Георги Ковачев и още неколцина, спомогна да се отпечата през 2003-та монографията на Атанас Стойков. Хубав том – поклон пред майстора Борис. 

Тази година обаче немарата пред паметта му стигна висините на падението.

Срината бе кафе-сладкарницата „Феята”  

В нея Борис Ангелушев неведнъж е обсъждал вестникарски решения с колеги от „Стършел” – Карандаш, Георги Анастасов... Погледнете фотоархива на Тодор Славчев – той ще ви каже много.  Там – в сладкарницата, знак за присъствието му обаче нямаше. Имаше само в Клуба ни. 

Но и „Феята” – любима на десетки вестникари, бе ликвидирана. Обезобразена и целенасочено изоставена предварително, предадена на времето да я погрозни, да я състари, да я подготви за края й. Нови чорбаджии ще построят нова сграда. А сред тия, от които е зависела съдбата й, личат бивш министър от служебно правителство, бивш, многолетен шеф на НДК... 

През пролетта същото стана и с печатницата на „Зора”, „Отечествен фронт”, „Кооперативно село”. Там, където набираха „ПОГЛЕД”, „Трудово дело”, „Еврейски вести” – постройката на улица „11 август” № 18.

На тавана й, разказвал ми е гонещият век Кирил Янев, един от бащите на „ПОГЛЕД”, се пазели до края на 60-те оригиналните ръкописи на десетки разкази на един от сътрудниците на „Зора” – Йордан Йовков. Написани били на ръка, на дълги, тесни листчета, като шпалти. От пожарната отсекли, че мястото било пожароопасно, натоварили всичко на камиони и –

на „Вторични суровини”. На боклука 

Да чухте някакъв протест срещу събарянето на сградата на „Зора” и сградата на „Феята” от СБХ, от нашия съюз? Да пролича нечия загриженост за последиците от тия безумни съсипии? 

Своя огромна вина има и общината. Ангелушев работил навремето с мерак за нейното списание „Сердика”. Живял е в апартамент – заедно с Христо Радевски, на бул. „Патриарх Евтимий” 27, после – на някогашната улица „Мусул” № 10, сега – „Архитект Йордан Миланов”. Днес някои улици са прекръстени, номерацията не навсякъде е прежната. Но нищо не пречи да се сложи по една паметна плоча поне...

А той ни е оставил „Обесването на Левски” – не сте българи, ако не се сетите за тая картина. Хиляди творби -- стотици илюстрации, стотици карикатури, стотици пощенски марки, плакати, графики. Благодарение на него няколко поколения виждахме и виждаме героите от нашата и чуждестранната литературна класика...

Наричали Ангелушев – не само приятелите му – великан, учител, стихия. Казвали, че е „обичан от всички” и „вечно усмихнат”. Валери Петров пише 2 дни след смъртта му в "Стършел”: „Той вече е в нас”. 

Ангелушев наистина е в нас. Но подир всичко изпуснато, допуснато и ненаправено овреме заслужаваме ли, достойни ли сме да изричаме, че сме негови колеги? Не ми се ще да изпиша моя отговор... 


 

Сподели в
 

На 22 май ще отбележим с шествие в София 175-ата годишнина на първото печатно периодично издание в България и 125-ата годишнина от началото на организираното журналистическо движение в нашата страна. Въпреки всичко, тази професия все още е жива и се бори за своята мисия!

13.05.2019/14:52

Размисли за пренебрежителното отношение към вестник „Дума” и празника му, замислен от първия главен редактор Стефан Продев

02.05.2019/20:43

Дипломатката Жоржета Пехливанова, оглавявала посолството ни в Каракас преди закриването му през 2012 г., разказва свои преки впечатления от снимането на два филма на известната българска журналистка във Венецуела и Колумбия

21.03.2019/13:12

Германците обичат да се шегуват, че във федералната република има пет годишни сезона – четирите, познати на всички и… сезон на карнавалите. Той по традиция стартира на 11 ноември в 11.11 часа в Майнц. Този сезон слага началото на пищни и разточителни карнавални вечери и шествия в (предимно) старите, западни провинции. В някои от тях дори дните на големите карнавални шествия и пиршества са обявени за неработни.

06.03.2019/18:31

Тия дни съм направо „Бясно ми е, чичо!“ (макар че Петър Стоянович го казва по друг повод!) И как няма да съм, след като се наслушах как от сутрешните телевизионни блокове със злорадо настървение водещи се нахвърлиха на поредната жертва на все по-тревожното отношение на властите към медиите у нас и „своеобразното“ им разбиране на тяхната свобода – Елена Йончева.

25.01.2019/12:53
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява цялата колегия със светлия празник на светите братя Кирил и Методий, дарили ни с азбука и с път към уникалното място на България в световната духовност и напредък. Мисията на всички хора на словото днес е то да остане непобедим лъч на правдата

24.05.2019 /00:22

Никоя епоха не е комфортна за журналиста, посветен на истината, а първата жертва на всяка диктатура е истината на върха на перото, се казва в адреса на държавния глава до СБЖ по случай по случай 175 години от началото на българската журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение у нас.

22.05.2019 /17:31

В словото си по повод 175 години от началото на българската журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение в България председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова настоя за спешни действия, които да възпрат деградацията в свободата на словото у нас, да предпазят колегията от натиск и манипулации, да гарантират на обществото правото на обективна, качествена и независима журналистика

22.05.2019 /17:07

 Мнения

На 22 май ще отбележим с шествие в София 175-ата годишнина на първото печатно периодично издание в България и 125-ата годишнина от началото на организираното журналистическо движение в нашата страна. Въпреки всичко, тази професия все още е жива и се бори за своята мисия!

13.05.2019 /14:52 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Размисли за пренебрежителното отношение към вестник „Дума” и празника му, замислен от първия главен редактор Стефан Продев

02.05.2019 /20:43 | Автор: Константин Иванов | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 13 гости

Бързи връзки