Генерал Зиап - най-търсенят от журналистите виетнамец, бе два пъти интервюиран от Даниела Кънева

02.09.2018 /13:35 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Генерал Во Нгуен Зиап

В дните, когато Виетнам чества 73-ата годишнина от обявяването на своята независимост, припомняме живота на самоукия пълководец, влязъл в историята като „победителя на три империи” и като автор на забележителни трудове по военна стратегия

Точно една седмица преди виетнамския национален празник 2 септември - деня, в който през 1945 г. бащата на виетнамската независимост Хо Ши Мин провъзгласява суверенната Демократична република Виетнам, днес вече Социалистическа република Виетнам, в тази страна се отбелязва и друга скъпа за народа й годишнина.

Защото на 25 август 1911 г. е роден един от най-забележителните и прочути по света виетнамци - легендарният генерал Во Нгуен Зиап, талантливият самоук пълководец, „червеният Наполеон”, създателят на Народната армия на Виетнам, надвил японските окупатори, френските колонизатори и американските нашественици и влязъл в историята като „победителят на три империи”.

Генерал Зиап почина в Ханой на 102-годишна възраст през 2013 г. А приживе бе най-търсеният от журналистите виетнамец. Малцина са колегите, успели да вземат интервюта от него. И чест за родната журналистическа гилдия е, че сред тях е и нашата Даниела Кънева. При това тя успява да го интервюира два пъти - през 1980-та, когато разговаря с него цели 6 часа в дома му, и през 2004-та, когато той изрича своя хуманен завет 21-ви век да бъде век на помъдряването на народите и век на мира.

Самата Даниела многократно е разказвала спомените си за тези две вълнуващи свои срещи със славния герой от битките за виетнамската независимост, включително и в предаване по БНТ по повод кончината му.

Признавам, аз също бях изкушена от желанието да се срещна с генерал Зиап и да го интервюирам, когато през 2010 г. отразявах 1000-годишнината на виетнамската столица Ханой. Голяма част от тържествата тогава преминаваше в реставрираната древна цитадела. А съвсем наблизо бе домът на генерал Зиап - минахме оттам с мои витнамски приятели. Но когато попитах за интервю, те ми обясниха, че генералът вече е много възрастен и болен и от една година е под специални грижи в болница.

При следващото ми гостуване във Виетнам - през 2014-та, когато отразявах 60-годишнината от „виетнамския Сталинград”, епохалната битка с французите в Диен Биен Фу, прославила генерал Зиап по цял свят, той, уви вече беше покойник... Но там, в Диен Биен Фу и из околните планински села, край които е бил разположен партизанският щаб на генерал Зиап, много от възрастните хора

още го помнеха "на живо" и разказваха с възторг за него.

Няма да забравя срещата ми със 101-годишната по онова време ветеранка Лу Тхи Дой от националността тай (във Виетнам съжителстват 54 етноса), която продължаваше да живее скромно в родното си село Мъонг Фанг. И ми разказа как с четвъртъта си дъщеря, тогава бебе, вързана на гърба й, както тайките носят децата си и до днес, тя обикаляла из бедняшките къщи в околността да събира ориз за партизаните.

Минавала смело през френските патрули, криейки ориза в торбата с бебето... После по тайни пътеки стигала до партизанския щаб в планината, при командира Зиап, за да предава малко по малко събраното.

„Исках и аз да помогна за нашата свобода, та децата да имат по-хубаво бъдеще. Затова отидох при Зиап. Бях много слаба след четвъртото раждане и той каза да внимавам за здравето си и за бебето, да правя само онова, което е по силите ми. Аз реших, че мога да обикалям селата в местността и да събирам от селяните ориз за нашата народна войска,” обясни ми през 2014-та госпожа Лу.

Тя събира цели 9000 тона ориз, въпреки че по онова време пресяването му е било много трудоемко и примитивно, на ръка. Изпълнява и различни други задачи в щаба на Зиап. Генералът я нарича своя „сестра” до края на живота си...

Там, в Диен Биен Фу, благодарение на миниатюрната, но толкова силна Лу Тхи Дой, благодарение на още много срещнати ветерани, председатели на селски управи, младежи, войници, самодейни ансамбли, долових онази уникална общностна сила на виетнамския дух, която прави този народ победител във всички негови исторически премеждия. Именно тази сила е способна да роди и такива велики личности като големия революционер и вдъхновител на освободителните идеали Хо Ши Мин и неговия верен съратник, генерала хуманист Во Нгуен Зиап.

И двамата отдавна вече са се слели със своя народ. Всеки, който иска да разбере Виетнам, включително и причините за днешните впечатляващи успехи в шеметното развитие на тази страна, просто трябва да се вгледа в живота и моралните принципи на тези двама мъже.

По повод миналогодишното отбелязване на националния празник на Виетнам разказах на сайта на СБЖ за изключителните качества на Хо Ши Мин не само като идеолог и водач на битките за национално освободжение на родината му, но и като журналист. А сега, в дните на 73-атата годишнина на виетнамската независимост, искам да се спра на биографията и приноса на легендарния генерал Зиап. И да напомня, че освен с подвизите си като военачалник, той е известен и  като изтъкнат автор на трудове по военна стратегия. Една от най-прочутите му книги е озаглавена

„Народна война, народна армия”

и в нея той обосновава самата философия на непобедимостта на един народ, бранещ родината и независимостта си. Тази книга става и наръчник за много националноосвободителни движения по света.

Во Нгуен Зиап се ражда на 25 август 1911 г. в село Ле Туй, провинция Куан Бин, Централен Виетнам. Това са земи, славили се винаги с непокорния и бунтовен дух на населението си. Съседната провинция Нге Ан пък е родина на бащата на независм Виетнам Хо Ши Мин. Впрочем, и Хо, и Зиап учат (всеки в своето време, Хо е с 21 г. по-възрастен от Зиап) в елитния държавен лицей в старата виетнамска столица Хюе. Самият Зиап по-късно разказва, че е син на обикновен селянин, но има твърдения, че бащата е бил учен. Сигурното е, че той е участвал във въстания срещу френските колониални власти през ХІХ век.

Още 14-годишен, Зиап се присъединява към младежкото революционно и националноосвободително движение и година по-късно е изключен от престижното училище за подривна дейност. През 1930 г. участва в антиколониално въстание и е арестуван. В затвора се запознава с бъдещата си жена Ти Куан Тан, също като него прегърнала борбата за независимост.

През 1933 г. Зиап излиза на свобода и е приет в Ханойския университет. Учи право. Дипломира се през 1937 г. и се жени за любимата си Тан. Става член на комунистическата партия, която е много популярна, включително и покрай управляващия по същото време във Франция Народен фронт с участието на комунистите.

Заради затворническото минало на Зиап не му дават да се занимава със завършеното административно право и той се заема с учителстване. Изчел всичко, написано от Наполеон и Сун Цзъ, той завладява учениците си с умението да изрисува по памет на дъската схемата на всяко наполеоново сражение и да цитира мъдрости от древнокитайския военен стратег.

Възпитаниците му го кръщават „генерала”

– без да подозират, че въпреки липсата на военно образование той наистина скоро ще стане военачалник.

След хитлеристката окупация на Франция през 1940 г. и установяването на режима на ген. Петен във Виши, който на индокитайски терен действа като съюзник на Япония, преследването срещу поборниците за независимост на Виетнам се ожесточава. А виетнамската територия неофициално, но де факто е предадена от френските колаборационисти на окупаторите от Япония, която във Втората световна война е в съюз с нацистка Германия и фашистка Италия.

През 1940 г. Зиап бяга в съседен Китай. Жена му Тан и малката им дъщеричка остават във Виетнам. Тан заедно със сестра си служи за местна свръзка на нелегалните, но и двете са арестувани от колониалните власти, в затвора са подложени на жестоки мъчения и накрая са убити. Дъщеричката на Тан и Зиап, за която няма кой да се грижи, умира. От репресии загиват също бащата и две сестри на Зиап.

Личната драма мотивира още по-силно Зиап за борба. В Китай той се запознава със също намиращия се там Хо Ши Мин, от чиито публикации се възхищава. Влиза във Виетмин (Лига за борба за независимостта на Виетнам) и Хо му възлага

формирането на народна освободителна армия.

Започва от нулата, със зле въоръжени и неориентирани във военните дела партизани. Водят го изчетените книги и природният му талант на стратег.

За бойно кръщение на войската на Виетмин се смята атаката по два поста на френската армия на 24 декември 1944 г. През март 1945 г. японската армия разкарва наместниците на Петен във Виетнам, прекъсва споразумението от 1941 г. и сама поема властта там, слагайки за своя марионетка бившия виетнамски император Бао Дай.

Зиап повежда бойците на Виетмин на бой с японците. Впрочем, между май и август 1945 г. САЩ активно подпомагат и въоръжават армията на Виетмин, командвана от Зиап, защото я броят за своя съюзническа сила в региона, тъй като тя се бори с Япония.

Зиап се справя блестящо с японците и на 28 август 1945 г. (три дни след 34-ия му рожден ден) бойците му превземат Ханой. А на 2 септември Хо Ши Мин обявява независимостта на Демокртична република Виетнам (ДРВ) и става неин първи президент.

Зиап отначало е министър на вътрешните работи, а после оглавява отбраната, посвещавайки се на бързото изграждане на силна и боеспособна армия, готова да противостои на сериозен противник. Ясно е, че пренареждането на света след края на Втората световна война няма да остави независим Виетнам на спокойствие. Както и става – новото разделение, дошло със Студената война, връща Франция като подкрепяна от САЩ метрополия, амбицирана да неутрализира съветско-китайското влияние, което вижда в ДРВ.

Преди пламването на войната с французите в края на 1946 г. генерал Зиап преминава през интензивен личен период. Нашумява връзката му с известната и красива балерина Туонг Хуйен, с която редовно обикаля нощните клубове в Ханой. Загрижен за добродетелта му, Хо Ши Мин запознава своя по-млад съратник с образованата и от добро семейство Данг Тай Хай. Зиап се жени за нея през август 1946 г. и тя му ражда две момчета и две момичета.

После го увлича водовъртежът на битките с французите. Генерал Зиап успява да сформира в делтата на Червената река истинска действена войска, която от началото на 1950-та преминава в настъпление. А на 7 май 1954 г. постига

историческата победа край Диен Биен Фу,

която гръмва из цял свят и фактически слага края на Франция като колониална сила.

Именно тогава всички научават и името на генерал Зиап като майстор стратег, спечелил емблематичната битка. Това е най-мащабната в световната история победа на довчерашна колония над метрополия, а журналистите я наричат „виетнамския Сталинград”.

Диен Биен Фу влиза във военните учебници. Както заради таланта на самоукия виетнамски военачалник, успял да мобилизира и духа, и физическата самоотверженост на своя вдигнал се за свободата си народ, така и заради пагубната надменност и самоувереност на френското военно ръководство и на американските му съюзници.

Командващият френските войски в Индокитай ген. Анри Навар решава да приложи концепцията на „таралежа”, изпробвана успешно в други колониални сблъсъци – създаване на укрепена база, способна да устои на щурмове и служеща като опорен пункт за прегрупиране на войски, откъдето да се удря по противника. Изборът пада на разположеното недалеч от границата с Лаос и обкръжено с планини селище Диен Биен Фу.

Там има и летище, наследено още от японците, което е разширено. С десанти са прехвърлени около 16 000 бойци плюс много бойна техника, включително танкове и артилерия. Изградени са 7 полеви крепости, окопи, минни полети и т.н. Командващ гарнизона е полк. Де Кастри. Офицерите от щаба му се чувстват толкова сигурни в укрепния „таралеж”, че всяка вечер се шегуват между две глътки коняк „Наполеон” как в Диен Биен Фу е по-спокойно, отколкото под крилото на Светия дух...

Сметките на друг един почитател на марката „Наполеон”, но във военното дело, обаче са други. Генерал Зиап събира за обсадата на Диен Биен Фу 50 000 свои бойци и им осигурява необходимото въоръжение и бойна техника, дори и артилерия – нещо, което французите смятат за невъзможно при наличния планински терен. Снабдяването става по планински пътеки и реки – на гръб, с кошници, с велосипеди, с магарета и т.н. Така, както само виетнамците умеят. Успяват да изтеглят на ръце до хълмовете край Диен Биен Фу дори установки за съветски „катюши”.

За да не се забележи придвижването, клоните на дърветата по планинските маршрути се преплитат старателно като зелени тунели. Изкопават се и подземни тунели и траншеи, спускащи се от планините досами френските крепости. И когато на 13 март 1954 г. Виетнамската народна армия започва щурма на Диен Биен Фу, челните й отряди израстват сякаш „изпод земята” (а всъщност от тунелите) пред самите вражески укрепления.

След около двумесечи сражения французите капитулират. Това е

огромен пробив за Виетнам,

който отива на Женевската конферанция за Индокитай с много силна позиция и успява да издейства решение за обединението на страната. Друг е въпросът, че то не се осъществява заради натиска и манипулациите на третата световна сила, на която й предстои да си счупи главата във Виетнам – САЩ.

Генерал Зиап ясно вижда очертаващата се перспектива за война с американците и започва да се готви: в Ханой са открити военни училища, в съкратени срокове се създават нови родове войки – ВВС, ВМФ, бронетанкови, ПВО, като на последните генералът придава особена важност.

След като през 1964 г. САЩ започват преки военни действия срещу ДРВ, те се сблъскват с подготвена и модернизирана армия. А на американските бомбардировки отговаря адекватна ПВО, която с помощта на съветски специалисти сваля над 1300 бойни самолети на САЩ – и това постижение получава името

„въздушното Диен Биен Фу”. 

Като военен министър на ДРВ генерал Зиап е в основата и на приложената в Южен Виетнам тактика на изтощаваща противника партизанска война. Но му се налага и доста да спори с шефа на политотдела на армията Нгуен Ши Тан, който настоява за широкомащабни военни операции. Тан умира през 1967 г. и Зиап, въпреки че е привърженик на друг подход, трябва да реализира в началото на 1968-а именно плана на съперника си, влязъл в историята като „офанзивата Тет”. (Тет се нарича виетнамската Нова година).

Офанзивата е неуспешна и с много жертви, но психологически въздейства изключително силно върху набиращото мощ антивоенно движение в САЩ, като така в крайна сметка подготвя почвата за мирния договор от 1973 г. Превземането на Сайгон през 1975 г. е организирано не от Зиап, а от ген. Ван Тиен Зунг, който обаче в мемоарите си твърди, че е бил напътстван все пак от Зиап.

След обединението на страната през 1976 г. Зиап става вицепремиер. Той не подкрепя навлизането на виетнамската армия в съседна Кампучия (Камбоджа) през 1978 г., въпреки че тогава, както и по време на избухналата по същия повод кратка война с Китай в началото на 1979-а, формално още е военен минисър.

Сдава поста на Ван Тиен Зунг през 1980 г. Две години по-късно излиза от Политбюро на ВКП, а през 1991 г., когато е 80-годишен, подава оставка и като генерал. Но продължава с активните си обществени изяви чак до разболяването си през 2009-а.

Генерал Зиап се ползва с огромен авторитет в страните, които е победил, и особено в САЩ, където за него са снимани филми и са написани книги. В класацията на американеца Майкъл Ли Ленинг „Сто велики пълководци” виетнамският стратег е поставен на 40-то място – преди Суворов, Ней, Жуков и т.н.

В интервюто си пред Даниела Кънева през 2004 г. той й разказва как при него са идвали американски ветерани от Виетнамската война и как са му говорили за мир и приятелство. Факт е, че по онова време отношенията между САЩ и Виетнам вече са напълно нормализирани и сътрудничеството между двете страни в различни области се развива успешно.

В същото време Зиап е наясно с тежката обстановка в други части на света - тогава в разгара си е войната в Ирак, започната от САЩ и съюзниците им без санкция на Съвета за сигурност на ООН. Все пак генералът казва пред пратничката на БНТ: „Макар положението да е сложно и законът на джунглата да властва навсякъде, постепенно народите ще се извисят и 21-ви век ще донесе мир в цял свят". Той добавя още:

„Моята стратегия е стратегия на мира. Аз съм генерал на мира.”

Това наистина звучи като негов завет...

Нисичък и дребен дори за виетнамските стандарти – около 1,50 метра, Зиап до последно респектира околните и с острия си език, и с военната си строгост и дисциплина, която обаче често се пропуква от изблици на емоционалност. Така си спечелва още едно прозвище - „Вулкан под леда”.

20-ти век със сигурност нямаше да е същият без лавата на самоотвержените бойци на генерал Зиап. А завещаният от него самоотвержен и победен дух зарежда и шеметните темпове в развитието на Виетнам през 21-ви век. Предизвикателствата на глобализирания свят със сигурност не могат да уплашат народ, който продължава свято да тачи идеалите и хуманизма на Хо Ши Мин и Во Нгуен Зиап.

Буквално преди броени дни, по повод 107-ата годишнина от рождението на генерал Зиап, младежите в родната му провинция Куан Бин, организираха мащабно честване в негова памет под надслов „Генерал Зиап в сърцата на младежите от Куан Бин”. Над 1000 ученици и студенти взеха участие в специалната програма, включваща изпълнения на самодейни състави и награждаване на победителите в конкурс на разработки, посветени на примера на легендарния герой...

Сподели в
 

Константин Иванов разказва за главните редактори, с които е работил - Хараламби Трайков, Христо Марков, Валентин Караманчев, Радослав Радев, Генчо Арабаджиев, Боян Трайков, Стефан Продев

22.09.2018/07:15

На 24 септември по БНТ1 ще бъде излъчен документалният филм „Мокър от дъжд не се бои". Сценарист е Драгомир Драганов, режисьор Николай Василев, а оператор – Борислав Георгиев. Лентата е посветена на една тъжна годишнина - 35 години от пожара, изпепелил сградата на Софийския държавен цирк. Предпремиерата се състоя в Дома на киното, а във фоайето беше подредена фотоизложбата на фотожурналиста от вестник „Поглед" Иван Григоров, който единствен е запечатал в кадри спомена от опожаряването на едно от най-любимите места за млади и стари в София.

21.09.2018/12:26

Клуб „Журналист” на СБЖ събра на уникална среща 25 гостуващи у нас български възпитаници от 11 държави в Латинска Америка, които днес са в интелектуалния елит на страните си. Те изповядаха своята обич към втората си родина и благодарност за полученото образование. Споделиха удивителни лични истории - за любови и деца, родени тук, за цели научни школи отвъд океана, тръгнали от техните български учебници, за човешки истини, които ние сякаш сме забравили, а те още пазят. Накараха ни отново да открием онази България, която сами загубихме, а те още боготворят

09.09.2018/20:06

Не е за вярване, но все пак има телевизия, в която можеш спокойно да гледаш сутрешния блок и това се дължи както на качествените дискусии и плурализъм на гледни точки в студиото, така и на неговия водещ, който успява с майсторство да „жонглира“ с тях. Това е Златимир Йочев, който е част от екипа на Bulgaria ON AIR и който, без да е въоръжен с агресия или пък да показва, че има претенции да знае повече от гостите си, предлага да сме свидетели на спокойно и нормално общуване в студиото на „България сутрин“. Приятно и полезно като начало на нашия обичайно нелек ден.

06.09.2018/10:38

Длъжен съм най-напред да обясня откъде дойде това заглавие за моя стар приятел Илия Пехливанов, който през тези дълги и белязани с какви ли не събития и промени десетилетия, кое от кое по-историческо и трагично, продължава да изненадва с непреходната си и неутолима отдаденост на едно дело и на една тема, които, откъдето и да ги погледнеш, би трябвало да станат съдба на всички ни, ако искаме да ни запомнят, че и „ний сме дали нещо на светът”.

03.09.2018/10:57

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Публикуваме изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, което тя не получи възможност да произнесе по време на дискусия в НС по повод медиен законопроект, задвижен от депутати от ДПС. На предложенията на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото и правата на журналистите, които бяха внесени преди повече от година в Комисията по културата и медиите, и досега не е даден ход

21.09.2018 /19:30

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители, за които се приемат предложения до 15 октомври 2018 г.

18.09.2018 /21:09

Европейският парламент (ЕП) прие спорната и преработвана реформа на разпоредбите за авторското право. На сесията в Страсбург евродепутатите одобриха с мнозинство от 438 гласа „за“, 226 „против“ и 39 „въздържали се“ позицията, която задължава интернет гигантите да заплащат труда на журналистите и артистите, когато използват техни произведения. Журналистите също така трябва да получават дял от всяко възнаграждение, свързано с авторското право, получавано от издателските къщи, реши ЕП.

12.09.2018 /16:56

 Мнения

Във връзка със задържането в РПУ Радомир на двамата журналисти от OCCRP – Димитър Стоянов от "Биволъ" и Атила Биру от Rise Romania – румънския партньор на "Биволъ", изразявам недоумението и категоричния си протест срещу ареста на представители на медии и нарушаването на правата на нашите колеги по време на изпълнение на служебните им задължения.

14.09.2018 /16:14 | Автор: Иван Върбанов | Източник: СБЖ

За читателите на сайта на СБЖ може би не е потребно да се припомня кой е Борис Ангелушев. И все пак... Роден през 1902-ра в Пловдив, учи в Художествената кадемия в Берлин, после отива в Прага, живее и в Цюрих, завръща се в родината си.

09.09.2018 /23:16 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 28 гости

Бързи връзки