Начало
 
 

Сродени завинаги около Кирилицата, ще съхраним онова, което е вечно - духът на напредъка

25.08.2018 /15:20 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Участниците в Славянски ход 2018 бяха посрещнати в СБЖ

Няма нищо по-драго от това да посрещнеш дългогодишни приятели, с които ни свързват не само човешки отношения, а и обща кауза и вяра. Това се случи в клуб „Журналист“ в СБЖ, където пристигнаха участниците от втория Международен православен славянски ход от Мурманск до Черна гора, посветен на 140-годишнина от Освобождението на България от турско робство. Начело на хода отново бе Самарското знаме, този път негово второ копие, което получи своето освещение, развявайки се на Северния полюс.

Участници в него са известни писатели, журналисти, общественици, на които делото на равноапостолните братя Кирил и Методий е скъпо и го кътат в сърцата си. Те трогнаха до сълзи събралите се на срещата с тях, когато се появиха под Самарското знаме в залата. Носеше го известният актьор от Мурманск Андрей Бобров, облечен в празнична моряшка униформа.

С „Добре дошли!“ ги посрещна председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова. Тя съобщи, че със срещата в клуб „Журналист“ започва българската част на Славянския ход, в която участниците в него ще посетят Шипка, Велико Търново, Пловдив, Варна, Шумен и други български знакови градове и места, свързани с духовността и културата. Снежана Тодорова изрази своята радост, че именно в Мурманск се слага началото на честванията в Русия на Деня на славянската писменост и култура и че там е и първият паметник на светите братя на руска земя, дар от България.

Участникът в Славянския ход 2018 журналистът Иля Виноградов сподели за местата, през които са минали на път за България. Според него труден е този ход, но затова пък изпълнен с много любов и надежда. Той представи на събралите се документалния филм „Дружба, отлята от бронз“, разказващ по един вълнуващ и неповторим начин как в онези далечни години в града край Полярния кръг са посрещнали скъпия дар от България, послание до мурманчани, а след това и до всички руски граждани да бранят делото на св. Кирил и св. Методий, дали на „вси словене книги да четат“.

„Празникът в Мурманск е уникален, защото именно мурманчани, с подкрепата на академик Дмитрий Лихачов и жителите на София, успяха първи в Русия да възродят този ден – се казва в документалния филм. - Неговите

главни вдъхновители и сподвижници, мурманският писател Виталий Маслов и дясната му ръка поетът Виктор Тимофеев,

вече не са между живите, но в Русия, както и в България, има хора, за които тези събития са част от личната им история.“ Лентата, разказва несамо за възраждането на славянския празник, но и за това как още през ХV в. е положено началото на дружбата между Северния край и слънчева България, как, вече в ХХ век, в Мурманск, преодолявайки 5 хиляди километра, пристигна първият в Русия паметник на светите братя Кирил и Методий, който при освещаването беше озарен и от Северното сияние – една добра поличба.

С много вълнение разказа за своята книга „Непримиримият живописец“ и известният руски писател мурманчанин Дмитрий Коржов, посветена на будителя Виталий Маслов, знакова фигура в мурманската литература. Според Коржов Маслов умееше да ражда големи идеи и да ги осъществява. Неговият интересен разказ бе придружен с показването на уникални фотографии, разказващи за живота на личния жител на Мурманск.

С голямо оживление бяха посрещнати разказите на журналистите Калина Канева и Васил Попов, имали късмета да придружават през петте хиляди километра от София до Мурманск камиона с репликата на монумента на светите братя, дело на ваятеля Владимир Гиновски, оригиналът на който се издига в София пред Националната библиотека „Св. Кирил и св. Методий“.

Калина Канева, която е и председател на журналистическото дружество „Приятели на Мурманск“,  подари на участниците в Славянския ход последните броеве на в. „За буквите - О писменехь“. Тя разказа за това как е тръгнала благородната идея и за своите срещи с Виталий Маслов.

А за Васко Попов придружаването на паметника по неговия път до Мурманск го е накарало да се почувства от един обикновен репортер в нещо по-възвишено. Той сподели, че неговото голямо желание е днешните малчугани да продължат да пишат на кирилица и да бранят святото дело на Кирил и Методий. Той пожела на участниците в Славянския ход да минават през онези скъпи места, където кирилицата я има, и да я бранят и работят в името на нейното съхранение.

Че днес проблемът за съхранението на културното наследство, културния ход на славянското наследство на славянските народи е много повече актуален,  отколкото през 80-те години, заяви депутатът от Мурманската областна дума Михаил Антропов, участник в Славянския ход.“Глобализмът изтрива националните и държавните граници и културните традиции – заяви Антропов. - Днес славянският свят се нуждае повече от всякога от защита, за това българските журналисти, мурманските писатели са се нагърбили с тази голяма отговорност и трябва да я съхраняват, трябва да се противопоставят на онова, което днес се случва в нашия свят. Днес много народи се отказват насилствено от кирилицата и преминават на латиница. Няколко бивши съветски републики вече го направиха. Наскоро и Казахстан смени кирилицата с латиница. Затова защитата  на културните ценности днес е актуална. Болно е, че нашият ход се наложи да заобиколи Украйна. Нашите два близки славянски народа – украинският и руският - скъсаха своите родови корени и днес се гледаме през заграждения.  Трябва да работим, за да няма повече такива разделения. А журналистът е този, който пишейки за тях, е чуван от всички. Именно днешният втори Славянски ход не е само възраждане,но и знак за продължаване да вървим напред и да защитаваме нашите славянски културни ценности.“

Гост на вечерта беше и бившият министър на културата Георги Йорданов, който винаги е очакван там, където се появи, защото неговите слова оставят дълбоки следи. За него това е една трогателна, мила и символична среща, тъй като тук се срещат побратимени близки. „Паметникът, който София и България подариха на Мурманск,

е един вечен повод за побратимяването на хората от Полярния кръг с жителите на България,

която е една от най-чудесните страни в тази част на Стария континент – каза Георги Йорданов. - Ние сме безкрайно признателни на големия руски писател Виталий Маслов и на гражданите на Мурманск,че през пролетта на 1986 г. първи по най-внушителен начин отбелязаха празника на светите братя. Нашият голям приятел и българолюбец Дмитрий Лихачов няколкократно ме бе уверявал преди това, че както оттук, от българската земя, тръгнаха буквите, писмеността и културата, така и празникът на Кирил и Методий няма да се чества само в България. Ние затова бяхме много признателни и радостни на Мурманск. И затова този знак на уважение и благодарност ще стои завинаги там, до Полярния кръг, а едновременно с това искаме да подчертаем, че територията, която се одухотворява от буквите на Кирил и Методий, е много голяма. Малък формат на този паметник сме дарили и на вечния град Рим и от Рим през София до Мурманск това стана символ на нашето желание новата велика цивилизация да остане вечна. А виждаме също, че понякога примерът е заразителен. Мурманчани заразиха Русия и само за няколко години там се издигнаха повече от 20 паметника на Кирил и Методий. А от 1991 г. празникът се отбелязва официално и там, а сега вече и съседна Сърбия ще отдава признателност на Кирилицата и на делото на великите братя. Ние, сродени завинаги около Кирилицата, ще съхраним онова, което е вечно, а вечен е духът на напредъка, на прогреса, който се олицетворява от великото дело на Кирил и Методий.“

С аплодисменти бяха посрещнати и специално отправените поздравления към участниците в Славянския ход от известната българистка и проф. в Самарския университет Людмила Карпенко и правнучката на граф Н. П. Игнатиев Олга Чевска. „Отправям сърдечните си поздрави към участниците във втория Славянски ход, чийто символ е

нашето легендарно Самарско знаме, превърнало се в паметник на кръвното и духовно единение

на нашите братски народи и нашата обща история – е написала проф. Карпенко. – С радост преживявам с вас това събитие,осъзнавайки нашата обща духовна традиция.“  „Ние,московските потомци на граф Н. П. Игнатиев, с огромно вълнение разбрахме, че в годината на 140-годишнината от Освобождението на България руският Север е изпратил посланици по следите на великите събития, дарили свободата на братята българи от 5-вековното робство“ – пише Олга Чевска. Тя припомня, че когато Самарското знаме тръгва от Самара към Плоещ, за да бъде връчено на Българското опълчение, три дни стои върху саркофага на един от големите руски светци, митрополита на Москва и цяла Русия Алексий, който е един от видните роднини в родословното дърво на рода Игнатиеви, погребан в Кремъл. Московчани минават на поклонение пред него. И така капките восък от техните свещи и пролятата кръв в боевете под него са се смесили и не са позволили на враговете да го пленят. „Скъпи участници в Славянския ход, елате в Москва и положете вашето Самарско знаме от ХХІ в. върху саркофага на св. Алексий, продължителят на кирило-методиевите традиции“ – пише Олга Чевска.

В края на сърдечната и непринудено среща между софиянци и участниците в Славянския ход всички запяха заедно с Андрей Бобров, който, акомпанирайки си на китара, изпълни известни руски песни. А Снежана Тодорова връчи на участниците в Хода почетни плакети „140 години от Руско-турската освободителна война 1877-1878 и възстановяване на българската държавност“.

През втория ден на посещението в София участниците в Славянския ход се срещнаха с представители на писателските съюзи у нас, организирана от председателя на Съюза на руско-езичните писатели в България Наталия Ерменкова.

Снимки Валя Чрънкина

Сподели в
 

На 24октомври от 17,30 ч. в клуб „Журналист“ в СБЖ ще бъде отбелязана 180-годишнина от рождението на големия български учен и патриот проф. Марин Дринов. Гост на събитието ще е неговият правнук д-р Владимир Сафронов-Дринов, който гостува в България по повод юбилейните тържества. Той ще представи новата си книга „Марин Дринов –Семейна летопис. 180-години от рождението му“.

22.10.2018/18:47

На 31 октомври ще отброим 40 дни, откакто си отиде Станини Асенова Дешева, родена на 13 февруари 1940 г. Тя посвети 25 години от живота си на БНР и „Детска редакция“ на програма „Христо Ботев“, беше част от екипа на кирило-методиевския вестник „За буквите“, раздаваше надежда и подкрепа и от Държавната агенция за българите в чужбина.

22.10.2018/18:08

Валери Добрев, дългогодишен журналист, фоторепортер и кинолюбител направи поредното си дарение на Историческия музей в Димитровград. Той предостави 18 диска с над 40 филма, заснети от него през различни години.

20.10.2018/16:27

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково бе домакин на представянето на книгата „Окото на залеза” от Иван Енчев, журналист и писател.

18.10.2018/18:24

Защита на разследващите репортери ще прокарва доклад, внасян днес в комисията по свободите на Европейския парламент. Инициативата съвпада с годишнината от атентата, в който загина малтийката Каруана Галиция, но във фокуса е и убийството на българката Виктория Маринова, на което не се гледа само като на криминално престъпление

15.10.2018/12:35

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ отново настоява Народното събрание да обърне внимание на внесените преди повече от година наши предложения за законодателни промени в защита на журналистическия труд и свободата на медиите. Изискваме да се увеличи наказанието за посегателство над журналисти и то да се определи в Наказателния кодекс като квалифициращ признак от съответните състави на престъпление - заплахи, телесни повреди, убийства и пр.

07.10.2018 /20:52

Отличието е учредено съвместно от УС на СБЖ и от НС на БСП в памет на големия български публицист, оглавявал и СБЖ

03.10.2018 /07:14

Публикуваме изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, което тя не получи възможност да произнесе по време на дискусия в НС по повод медиен законопроект, задвижен от депутати от ДПС. На предложенията на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото и правата на журналистите, които бяха внесени преди повече от година в Комисията по културата и медиите, и досега не е даден ход

21.09.2018 /19:30

 Мнения

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

На сърдития на цял свят премиер Бойко Борисов медиите, опозицията и чужденците са му виновни за „охулването” на държавата, която именно неговото управление докара дотам, че на всички да изглежда логично убийството на журналистка, посмяла да засегне темата за корупцията

10.10.2018 /14:54 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 9 гости

Бързи връзки