Начало
 
 

Н. Пр. Алберто Труеба: Във въздигането на Аржентина е вградена и българска ДНК

11.07.2018 /13:51 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Н. Пр. Алберто Труеба, посланик на Република Аржентина у нас. Снимка: Къдринка Къдринова

В специално интервю за сайта на СБЖ аржентинският посланик у нас говори за двустранните ни отношения, за културното ни сътрудничество, за приноса на българската общност в развитието на страната му и за актуалната обстановка там 35 години след възстановяването на демокрацията

Аржентина е първата латиноамериканска държава, с която България установява дипломатически отношения. Това става още на 8 юли 1931 г. Оттогава, вече 87 години, с малки прекъсвания поради световни политичеси процеси, страните ни са свързани с дейни и ползотворни контакти в много сфери, сред които важно място заема и културата.

Срещнахме се и разговаряхме за българо-аржентинските връзки и за днешния ден на Аржентина, отбелязваща тази година 35-годишнината от възстановяването на демокрацията си, с извънредния и пълномощен посланик на страната у нас Н. Пр. Алберто Труеба, който бе любезен да даде специално интервю за онлайн изданието на СБЖ.

Негово Превъзходителство винаги се отнася с подчертано внимание и уважение към всички български журналисти и изразява особена удволетвореност от традиционно доброто сътрудничество между посолството на Аржентина и основаното през 2003 г. Сдружение на испаноговорещите журналисти в България.

- Уважаеми господин посланик, нека да започнем интервюто, като разкажете по-подробно за Програма „Юг” на аржентинското правителство, благодарение на която вече години наред български издателства са подпомагани за превеждането и представянето в България на аржентински автори.

- Програма „Юг” е инициатива, която е в ход от около 8-9 години. Тя се движи от министерството на културата, а като изпълнител в чужбина е министерството на външните работи. Целта е да се подпомага превеждането и издаването на аржентинска литература в други страни. Програмата действа в много страни - в Европа, Азия, Арфика.

Много сме доволни от резултатите, които тя дава в България. Тук работим с някои от най-големите български издателства, те са 7-8 на брой. Освен това вие имате изключителни преводачи и изследователи испанисти - не само много добре подготвени, с отлично владеене на езика, но и много отдадени на своята професия, на мисията си да хвърлят мостове между културите. Те са великолепни познавачи на латиноамериканските литератури и на аржентинската в частност.

Всяка година издателствата ни дават своите предложения - кои аржентински автори и творби биха желали да преведат и издадат. Всички такива предложения, дошли от цял свят, чрез министерството на външните работи се предават в министерството на културата на Аржентина и топрави своята селекция. В България по Програма „Юг”, която осигурява хонорарите на преводачите, вече са преведени около 60 аржентински автори. Диапазонът е много широк - от класици като Борхес или Кортасар до съвременни млади писатели, включително съвсем неизвестни, чиито творби са били харесани и предложени от издателствата. Нашето министeрство на културата е заинтересовано да популяризира и тази млада, търсеща утвърждаване литература.

С вашите издателства работим много добре - те винаги подготвят презентации на издадените по Програма „Юг” творби на панаирите на книгата. Не бива да пропускаме да споменем и безценната подкрепа на специалност Испанска филология в СУ „Св. Кл. Охридски”.

- На 8 юли се навършиха 87 години, откакто България и Аржентина са установили дипломатически отношения. Как се развиват и напредват те днес?

- Нашите отношения имат дълга историческа традиция. Аржентина признава независима България още в началото на ХХ век. На 8 юли 1931 г. установяваме дипломатически отношения. Първият наш пълномощен министър представя в София акредитивните си писма през 1933 г.

След войната сме тук от 1947 г. и от 1951 г. вече пълноценно си сътрудничим. Имаме някои кратки прекъвания, които, за щастие, не са продължавали дълго. Така че сме натрупали дълга традиция в отношенията, които винаги са били много добри във всички аспекти. Така е и сега, най-вече защото страните ни споделят много общи ценности, вървим в обща посока.

Разбира се, в редица конкретни сфери бихме могли да напреднем и много повече. Но като цяло отношенията са много добри. Винаги казвам, че отношението на българите към Аржентина е много добро, винаги ни приемат много добре. За двете години, откакто съм в България, съм срещал само доброномереност, дружелюбност, отзивчивост.

Трябва да подчертая също и приноса на България за развитието на Аржентина. Бих казал, че в изграждането на нашата нация е вградена и българска ДНК, с важен български принос в нашата култура. Всички сме имали някой съученик, или съкурсник в университета, или колега, или приятел от български произход. Трудно е сега да се изчисли колко точно са хората с български корени в нашата страна, които са деца или внуци на българи, но според мен са не по-малко от 50 000.

- Да, това е важен човешки фактор в българо-аржентинските връзки. Бихте ли разказали по-подробно за „българската следа” в Аржентина?

- Това са хора, пристигнали в страната ни най-вече в първите десетилетия на ХХ век - като се започне от 1900-та и се продължи към 20-те и 30-те години. Много работливи, много почтени. Пристигнали са на една земя, която им е дала много възможности. Трудили са се много и са преуспели.

Напълно са интегрирани, вече са истински аржентинци. Но както и много други общности унас от друг произход, те също са горди с корените си. Независимо, че третото и четвъртото поколение вече доста са се отдалечили от тези корени и повечето не говорят български, те все пак поддържат жива връзката помежду си и с България, оформяйки българска общност.

Имат културни центрове, свои организации, събират се, провеждат празници, учат български танци, обличат български носии. Така е например в Чако (североизто„на провинция недалеч от границата с Парагвай, където има много потомци на български преселници - б.р.).

Това е гордост и за Аржентина. Ние сме отворена страна, гостоприемна. Всички сме потомци на емигранти. Развили сме се като страна благодарение на емигрантите, дошли между края на XIXвек и Втората световна война. Затова трудно разбираме някои неща, които става днес в света във връзка с мигрантския проблем. Ние винаги приемаме преселници, включително и от съседни нам, братски латиноамерикански страни.

- Ще откроите ли някои известни личности с български произход в Аржентина? У нас е известен поетът Марио Несторов (1936-1980 г.), но сигурно можете да посочите и други?

- Български потомци се изявяват в най-различни сфери на живота в Аржентина - те са и политици,  и предприемачи,и хора на изкуството.

Вие споменахте Марио Несторов, чиито творби са част от аржентинското литратурно наследство. Аз ще посоча сега и още една много интересна личност от сферата на културата - художника Елиезер Алчех, роден във Видин през 1908 г. и починал през 1983 г. в Буенос Айрес. Установява се в Аржентина в началото на 50-те години. Има дъщеря, тя си е аржентинка. Тази година в България се подготвя ретроспективна изложби с творби на неяния баща.  

- Преливането на културите между нашите две страни очевидно обогатява и Аржентина, и България...

- Говорейки за културните връзки между нашите страни, не мога да пропусна големия интерес, с който аржентинската култура се приема тук, в България. Имам няколко приятели - големи български музиканти, като Веско Ешкенази или Людмил Ангелов, които са почитатели на аржентински композитори като Астор Пиацола например, и с таланта си спомагат за разпространението на аржентинската музика.

С такъв принос са и Нов симфоничен оркестър, „Симфониета София”, както и „Quarto Quartet”, с които посолството ни поддържа традиционно добри контакти.

А ако говорим за по-популярния жанр, радвам се, че тук са много разпространени също милонгите на разричните школи по танго, с които също поддържаме добри отношения. Радостни сме, когато виждаме колко се наслаждават българите на нашето танго, с какво удоволствие и майсторство го танцуват.

- Бихте ли разказали и за възможностите за българо-аржентинското делово сътрудничество?

- Нашето правителство в момента работи активно по интелигентната реинтеграция на Аржентина в международната общност, което означава да се разширят връзките ни към повече и по-различни партньори - не на идеологическа, а на прагматична основа. Освен към досегашните, разширяваме диапазона и към други важни партньорства.

Усилено работим например по изработване на споразумение между Меркосур и Европейския съюз, също така активизираме отношенията си със САЩ, Китай и Русия.

Целта ни е от една страна да подобрим положението на хората в Аржентина - да осигурим повече чужди инвестиции и така да се отворят повече работни места. И от друга - да засилим нашия износ.

В този ключ можем да разглеждаме и развитието на деловите отношения между Аржентина и България, защото вашата страна е член на ЕС. Ако се подпише споразумение между Меркосур и ЕС, а аз вярвам, че ще се подпише в не тъй далечно време, то ще облегчи и достъпа на повече и по-евтини аржентински стоки до пазара в България.

Що се отнася до инвестициите, ние сме много доволни от онова, което прави тук една аржентинска компания, наречена GNCGalileo. Тя от години работи тук, в централната част на България, заедно със свои съдружници българи, в сферата на компресирането и транспортирането на газ в контейнери.

Тази технология е разработена в нашата провинция Мендоса и тук тя се прилага успешно от няколко години от съответната българска компания, съдружник на GNCGalileo.

Освен това имаме две български компании, които работят много успешно в Аржентина вече от няколко години. Едната - „Стройпроект” от Стара Загора - изнася от България ракети за разпръскване на градоносни облаци. И вече толкова е напреднала, че е на прага на откриването на собствена фабрика на аржентинска територия, от която да продава производството си вече из цяла Латинска Америка. Това е добре и за нас - така ще се открият и нови работни места в Аржентина.

И има и друга българска инициатива, която е в областта на използването на слънчева енергия. У нас се обръща голямо внимание на използването на възобновяеми енергийни източници. Правят се много инвестиции в тази посока - и по икиномически, и по екологични причини.

Можем да отбележим също, че на българския пазар пазар присъстват аржентински хранителни продукти. Но тяхната продукция обикновено влиза чрез други страни в Европа. Появява се тук в големите вериги супермаркети.

Друга важна тема в нашето двустранно сътрудничество е медният концентрат, който идва от Аржентина. Медният концентрат е най-важната категория в аржентинския внос в България.

- Ако човек гледа рафтовете на магазините, би предположил, че на първо място във вашия внос е аржентинското вино...

- Българските компании, които внасят вино от Аржентина, са около девет. Работите им вървят доста добре. В България определено има търсене на аржентински вина, така че тази наша продукция заема достойно масто на българския пазар.

- А какво ще кажете за българските вина? Вие лично харесвате ли ги?

- О, да вие имате много добри вина! Аз винаги казвам, че българите са ценители на добрите чуждестранни вина, защото самите вие имате много добри вина, изработили сте си култура на виното.

- Какво бихте разказали на българската аудитория за актуалната обстановка в Аржентина?

- В Аржентина всичко е доста динамично, винаги ни се налага да се справяме с някакви бури, с някакви сътресения. Политически се стараем да укрепваме нашата демокрация, която възстановихме преди 35 години. Това още не е много зряла демокрация, тя е по-скоро в пубертета, образно казано. Но въпреки това тя е пълноценна, истинска и ние я укрепваме постоянно.

Гарантирана е свободата на словото, свободата на печата. Напреднали сме много в гаранциите за човешките права. Демократичните механизми действат ефективно. Всичко у нас се подлага на дискусии и дебати - най-демократично. Е, понякога и твърде разгорещено, дори в Конгреса. Но с пълно зачитане на демократичните норми.

Стъпвайки на това свое развитие, Аржентина заема достойно мястото си на световната арена и гласът й звучи авторитетно. Аржентина е страна с 40 милиона жители и е третата икономика в Латинска Америка.

В реинтеграцията на Аржентина в международния живот, за която вече говорих, разчитаме на подкрепата на всички - от азиатските страни до САЩ и Европа. А за преустройството на икономиката ни, фундаментална роля има Меркосур. Искаме да го свържем с Тихоокеанския регион, с една верига от международни ценности, да се подпише спарозумението Меркосур-ЕС, да засилим връзките му с Азия и т.н. Всичко това - поставено не на идеологическа, а на прагматична основа. Границата, която не бихме прекрачили, са демокрацията и човешките права.

Вярвам, че ако се работи съзнателно и съгласувано, без да се залита в крайности, резултатите няма да закъснеят. Аржентина все пак е една богата страна и динамиката е налице.

- Бих искала да ви попитам и за тазгодишното председателство на Аржентина на групата Г-20...

- Да, ние поехме това председателство, което е голяма чест за страната ни. То ни позиционира много авторитетно в света, придава важна роля на Аржентина и преминава под мотото за постигане на устойчиво и справедливо развитие.. Много усилия полагаме това да е едно успешно председателство.

През ноември т.г. ще домакинстваме на срещата на върха на лидерите от страните от Г-20. Наскоро в Буенос Айрес се състоя и среща на външните министри, където участва и министърът на външните работи на България, Екатерина Захариева.

Г-жа Захариева представляваше Еввопеския съюз на срещите на Г-20 в Аржентива, тъй като България беше ротационен председател през първите шест месеца на тази година и съответно г-жа Захариева председателстваше Съвета на външните министри на ЕС.

Това беше много успешна, много плодотворна среща, включително и за двустранните ни отношения. По време на посещението си г-жа Захариева се срещна и разговаря и с нашия външен министър.

- Според публикации в редица медии на тези предварителни министерски форуми в Буенос Айрес, предшестващи срещата на върха на Г-20 наесен, се е проявила доста забележимо и темата за търговските войни - чрез мита и такси, които вече виждаме навлезли в активна фаза между САЩ и ЕС...

- Не, не бих казал, че това е била доминираща тема на срещата на външните министри у нас. По-скоро можем да очакваме дискусия за това на срещата на върха през ноември.

- Но Аржентина бе домакина и на среща на финансовите министри от Г-20. Твърди се, че на нея е преобладавал конфронтационният тон по повод митата и таксите.

- Разбира се, темата е била обсъдена, но не бих определил дискусиите като конфронтация. Нека все пак да изчакаме срещата на върха през ноември.

- А каква е позицията на Аржентина по повод линията на американския президент Доналд Тръмп да въвежда мита за чуждия внос в САЩ?

- Като цяло смятаме, че е по-добре САЩ да не въвеждат такива мерки. Нашите принципи са в подкрепа на свободния пазар, свободната търговия. Именно затова търсим сътрудничество между Меркосур и ЕС, между Меркосур и Тихоокеанския регион и т.н. Активен член сме на Световната търговска организация,

Но пак повтарям, линията на Аржентина е обратна на протекционизма, от който всъщност и самите ние страдаме - защото ЕС, който под  натиска на влиятелни в селскостопанското производство свои членки налага тежки ограничения на аржентинските селскостопански стоки, включително на нашето месо. Водим преговори по тези въпроси.

- За финал нека се върнем отново към България. Как се чувствате в нашата страна, г-н посланик?

- Много добре! От две години сме тук със съпругата ми и сме много доволни, радваме се на сърдечно отношение, общуваме не само с колеги от дипломатическия корпус, но имаме и много приятели сред българите. Уви, ограничени сме от това, че българският език е труден за нас и не можахме да го овладеем. Но въпреки това изградихме хубави приятелства.

Харесваме София - с нейната зеленина, с приятните места за разходки. Особено през пролетта и лятото, тук винаги има интересни събития на открито. Включително състезания по танго!

Още ни липсва по-доброто познаване на цяла България, сравнително малко сме пътували из вътрешността на страната и не винаги успяваме да откликнем на всички покани за събития извън столицата поради голяма заетост. Но постепенно смятаме да наваксаме. Това лято например имаме покана да посетим Бургас за един фестивал на виното, а оттам ще пообиколим и крайбрежието наоколо. Във Варна вече сме били.

Наслаждаваме се тук и на вашата музика. Посещаваме много концерти, оперни спектакли, имаме прекрасни приятели сред вашите музиканти и изпълнители.

Знаете ли, не тъй отдавна гледахме „Аида” в Софийската опера. А сега, съвсем наскоро, нашият прочут оперен театър „Колон” в Буенос Айрес, отбеляза своята 110-годишнина също с представянето на „Аида”. Защото през 1908-ма той е открит пак с „Аида”.

Специално за участие в сегашния спектакъл „Аида” в „Колон” замина едно изтъкнато българско мецосопрано - Надя Кръстева. Знам, че тя повечето време е извън България, но все пак съм имал удоволствието да я гледам и слушам тук в „Кармен” миналата година.

Радваме се, че аржентинските филми, с които редовно участваме в „София филм фест” и в седмиците на ибероамериканското кино, се радват на голям зрителски интерес. Отлично работим със Софийския университет „Св. Кл. Охридски”. А също и с 90-то училище, което носи името на нашия нацонален герой „Генерал Хосе де Сан Мартин”. Винаги участваме във връчването на дипломите на учениците.

Щатливи сме да общуваме и с толкова много испаниски в България. Радваме се и на доброто сътрудничество с такива мотивирани разпространители на испаноезичната култура като членовете на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, което тази година навършва вече 15 години.

 

Сподели в
 

Европейският ден на езиците се отбелязва всяка година на 26 септември, по инициатива на Европейската комисия и Съвета на Европа. На самия ден или в седмиците преди и след 26 септември на различни места в Европа се провеждат езикови уроци, игри, дискусии, конференции, радио предавания, конкурси с участието на езикови и културни институти, асоциации, университети и училища.

25.09.2018/17:45

От 25 септември до 4 октомври Силистра е домакин на Дните на фотографията, съобщиха от Силистренската община.

25.09.2018/14:25

Празничният 22 септември ще бъде отбелязан в Плевен пред паметната плоча срещу входа на Драматично-куклен театър „Иван Радоев” на площад „Стефан Стамболов”.

21.09.2018/19:12

85-годишен дядо в Истанбул уби 76-годишната си съпруга заради нейната ревност, породена от активността му в социалните медии, съобщава турският в. "Хюриет дейли нюз".

20.09.2018/18:51

Нациионална научна конференция, посветена на 100-годишнината от Дойранската епопея и героичното участие на славната 9-а Плевенска пехотна дивизия е открита в Регионалния исторически музей (РИМ) в Плевен.

20.09.2018/18:15

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Публикуваме изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, което тя не получи възможност да произнесе по време на дискусия в НС по повод медиен законопроект, задвижен от депутати от ДПС. На предложенията на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото и правата на журналистите, които бяха внесени преди повече от година в Комисията по културата и медиите, и досега не е даден ход

21.09.2018 /19:30

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители, за които се приемат предложения до 15 октомври 2018 г.

18.09.2018 /21:09

Европейският парламент (ЕП) прие спорната и преработвана реформа на разпоредбите за авторското право. На сесията в Страсбург евродепутатите одобриха с мнозинство от 438 гласа „за“, 226 „против“ и 39 „въздържали се“ позицията, която задължава интернет гигантите да заплащат труда на журналистите и артистите, когато използват техни произведения. Журналистите също така трябва да получават дял от всяко възнаграждение, свързано с авторското право, получавано от издателските къщи, реши ЕП.

12.09.2018 /16:56

 Мнения

Във връзка със задържането в РПУ Радомир на двамата журналисти от OCCRP – Димитър Стоянов от "Биволъ" и Атила Биру от Rise Romania – румънския партньор на "Биволъ", изразявам недоумението и категоричния си протест срещу ареста на представители на медии и нарушаването на правата на нашите колеги по време на изпълнение на служебните им задължения.

14.09.2018 /16:14 | Автор: Иван Върбанов | Източник: СБЖ

За читателите на сайта на СБЖ може би не е потребно да се припомня кой е Борис Ангелушев. И все пак... Роден през 1902-ра в Пловдив, учи в Художествената кадемия в Берлин, после отива в Прага, живее и в Цюрих, завръща се в родината си.

09.09.2018 /23:16 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 36 гости

Бързи връзки