Начало
 
 

Изповедите на Мирослав Миндов: истини за добро и човечност

07.07.2018 /22:32 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Снежана Тодорова поздрави с „Добре дошла“ съпругата на Мирослав Миндов Виолета

Пиша този репортаж от представянето на книгата на големия български актьор Мирослав Миндов в деня на неговия рожден ден – 7 юли. В навечерието на личния му празник клуб „Журналист“ събра всички, които го обичат и се прекланят пред таланта му, да се докоснат до книгата на живота му „Всичко в реалния живот е театър“.

Поетът Ивайло Диманов, който благодарение на своята упоритост и с подкрепата на ръководството на СБЖ успя да възроди любимия клуб на всички журналисти в сградата на „Граф Игнатиев“ 4, като гостоприемен домакин успя да поднесе една несамо вълнуваща и трогваща изненада, но и превърна вечерта на Мирослав Миндов в празник за душата на всички,които отделиха в петъчната вечер време за нещо красиво и незабравимо. Въпреки, че Мирослав Миндов не можа да присъства физически на своята вечер, неговият талант и дух бяха сред нас благодарение на поетичния рецитал „Обичам те дотук“, събрал най-прекрасните и незабравими любовни стихове на друг голям наш творец – поета Георги Константинов, звучащи на фона на музиката на Любомир Велев. Залата замря, когато започна любовната изповед на Мирослав Миндов, а някак си като че ли се чу и гласът на поета, който сякаш искаше да каже, че е писал прекрасните си изповеди в мерена реч специално за този достоен български актьор, защото в приказна хармония се сляха поезия и глас.

След като всички се насладиха на това така вълнуващо начало, председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова сподели, видимо развълнувана, че сме се събрали в навечерието на хубавия личен празник на Мирослав Миндов, за да го отбележим с появата на неговата книга изповед. Легендата на българския театър беше представен от своята съпруга Вили Миндова, която дълги години е неговата житейска опора и верен спътник. А проф. д-р Мирослава Кортенска, един от авторитетните български театрални критици, културолог и медиен експерт и изследовател на културните процеси у нас, сподели своите мисли за книгата „Всичко в реалния живот е театър“. Преди това обаче тя се обърна към Ивайло Диманов с думите, изпълнени с болка и съжаление, че съжалява, но няма такъв актьор днес, който да прочете неговите стихове така, както Мирослав Миндов рецитира стиховете на Георги Константинов. Кортенска каза, че не се познава с Мирослав Миндов, но четейки книгата, е имала задочен диалог с него. Тя разказа вълнуващата история на запознанството си с Виолета Миндова, която я потърсила и й изпратила книгата на актьора. „Не е за вярване - каза Мирослава Кортенска, - че

актьор като него е бил 15 години без роли!

Тази книга го представя несамо като актьор, а и като режисьор. Той е сред щастливците да бъде ученик не на когото и да е, а на самия Питър Брук. Българският актьор е сред тези, които познават европейския театър и малко от неговите колеги могат да се похвалят с такава интересна и богата творческа биография, и то по времето на най-тежкия соц.“ Според нея Миндов е представял достойно България на различни места и е пример за личност и доста емблематичен талант. Мирослава Кортенска сподели, че за нея е било истинско удоволствие да прочете книгата на актьора и е останала много изненадана, че той е бил член и на СБЖ. Рядко се среща актьор да владее и таланта на перото и словото, което днес се откроява ярко, тъй като, за съжаление, сме загубили отношението си към езика. Тя подчерта, че актьорът е много надарен и елитен човек. 

 „Чета развълнуван книгата на моя живот- е написал в предговора на книгата Мирослав Миндов, който Ивайло Диманов прочете, - от първия до последния ред. Душата на дете диша в моите старчески 93 години.

…Театърът ме научи да пиша,

да преценяван личностни и колективни постижения.

Театърът ме научи на високи творчески уроци по режисура и актьорско майсторство.

Театърът ме благослови с човешко щастие на труд и себеотдаване.

Вярвам, че тази книга ще разкрива на своите читатели истини за добро и човечност.“ Тези толкова прочувствени слова на Мирослав Миндов бяха посрещнати с аплодисменти от залата.

А Вили Миндова трогна всички с изповедта си за живота с един такъв човек, превърнал се в легенда след ролята си на Бойчо Огнянов във филма „Под игото“. Тя сподели, че когато съпругът й чуе разказа за вечерта, посветена на неговата нова книга, ще остане поласкан от това, че все още има хора, които го помнят. А това е толкова ценно в България, където мнозина се хранят от завист. За Мирослав Миндов неговата съпруга каза, че е щастлив човек, тъй като усеща обичта на своите почитатели. Според нея журналистите са го върнали към живота,защото не са го забравили, за разлика от колегите му, и цитира нескоро изречено от него, че се гордее да е член на СБЖ, а не се гордее, че е член на Съюза на артистите. В това прозвуча болката на големия български актьор от това, че е забравен от своите колеги по сцена.

Една петъчна вечер, посветена на изповедната книга на едно от големите имена на българския театър донесе на всички, които бяха дошли да го почетат, много наслада и им даде тема за размисъл. Но аз си мисля, че не той или неговите близки трябва да благодарят, че една вечер беше отделена на този актьор легенда, а ние всички трябва да сме му благодарни, че се докоснахме до неговата душевност и талант, а това не може да се сравни с никакви престижни награди, защото няма по-голяма награда от това да срещнеш и имаш за приятели такива хора, като Мирослав Миндов. За него Пелин Пелинов пише, че е „един от големите“, и че „дори в ония години, когато социализмът настъпваше в България по всички азимути, той беше станал звезда, която даваше отражение не само върху театъра и киното, а така също и върху целия културен живот в страната.“  Според него „Той беше роден за артист и режисьор, а не за номенклатурчик, който не умееше да се окопава и да се брани от противниците. И макар че беше комунист, той не беше усвоил тънките комунистически маниери на борба, защото по природа не беше двуличник, като мнозинството от гилдията. Не умееше нито да клевети, нито да отмъщава. И най-важното - беше доверчив и безкористен“. Все качества, рядко срещани при хора, целунати от съдбата, бих допълнила, и изкачили се на стълбата на славата. И тук ще си позволя нещо лично. Аз особено много се чувствам щастлива и благодарна, че големият актьор и редакторът на книгата Ангелина Шопова са избрали за заглавие това, което бях предпочела преди време за нашия разговор с него за сайта на СБЖ.

Наричат го „рицар на голямото слово“, а жените се възкликвали, че е божествен. Ще си позволя, обаче, да цитирам

писмо на Петър Увалиев до актьора,

защото не всеки може да се похвали и да е горд с приятел като такъв забележителен майстор на словото, който на всичкото отгоре не прелива от куртоазност и фалш, а от добро и чисто приятелство и дава откровена оценка на актьорските умения на Миндов:

„Драги Мирославе,

Отговорът ми позакъсня, защото исках да дочакам първия по-дълъг антракт в моята житейска трагикомедия, за да ти кажа по-надълго колко ме зарадва твоя неочакван привет. И наистина има защо да се радвам.

Ти си един от малцината, които не са забравили, че някъде по света все още живее един стар човек, от когото никой няма вече нужда, но комуто България е все още близка и скъпа. Твоята безкористност ти прави чест.

И най-вече ме възрадва и оживи приливът на толкова спомени – не само за срещите ни в лондонските мъгли и гостоприемството в Сатиричния театър, но и за по-отдавнашни, безвъзвратно отшумели години, когато дразнех софийските плиткоумци с театралните си критики в „Отечествен фронт“.

И там – в първия отзив не за сценична, а за радиопиеса („Негърът“ от Юджин ОНийл) споменах хвалебно (ако не ме лъже уморената памет) “един неизвестен младеж“, чийто умен изговор ме беше поразил, защото не приличаше на звуковите щампи на Народния театър. Сигурно това е било, ако не първият, то поне един от първите отзиви за твоето творчество.

Приятно е на старини човек да види, че е бил прав в младежките си прозрения…

Желая ти от все сърце здраве, щастие и все по-големи успехи.

Твой Петър Увалиев“

От всички нас, които те обичаме: Да си жив и здрав, Мастер!

 

Снимки Иван Василев и Личен архив   

Сподели в
 

Преди 190 години се е родил човекът, изрекъл словата: „Отечеството ми е Русия, родината - Тверската земя, а сърцето и любовта ми е България“. Генерал-фелдмаршал Йосиф Гурко, чийто живот и дейност,събраха в клуб „Журналист“, в СБЖ, известни историци, журналисти, дипломати и хора на изкуството.

15.07.2018/19:19

„Естествените полети на човешкия ум не са от удоволствие на удоволствие, а от надежда на надежда“, е написал Самюел Джонсън. И че няма нищо по-велико и по-силно от надеждата се разбра и на благотворителната вечер в клуб „Журналист“ в СБЖ, която събра приятели и всички, които припознаха свой най-близък човек в лицето на Надежда Огойска – една млада и красива българка, майка на две български деца, непожалена от тежка и коварна болест. Организатор на този празник на добротата и светлината бе журналистът, поетът и член на УС на СБЖ Ивайло Диманов, който беше подкрепен от всички в Съюза.

14.07.2018/20:01

Този колега – известен от години от БНР, от вестниците „Труд”, „168 часа”, „7 дни спорт”, „Ретро”, „Свободен народ”, „Галерия” – е рядко срещано съчетание на помнещ се с написаното журналист.

11.07.2018/09:57

Пиша този репортаж от представянето на книгата на големия български актьор Мирослав Миндов в деня на неговия рожден ден – 7 юли. В навечерието на личния му празник клуб „Журналист“ събра всички, които го обичат и се прекланят пред таланта му, да се докоснат до книгата на живота му „Всичко в реалния живот е театър“.

07.07.2018/22:32

На 12 юли от 18.00 ч. по инициатива на Ивайло Диманов в подкрепа на борещата се с окнозаболяване дъщеря на поетесата Маргарита Петкова със свои изпълнения ще се включат Точка БГ, Камелия Кондова, Стефка Янорова, Кристина и Михаил Белчеви, Богдана Карадочева, Стефан Димитров, както и самият Ивайло

07.07.2018/06:58
?>

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Журналистическа дискусия за състоянието на българската журналистика, за защита на правата на журналистите и на свободното слово, клуб „Журналист“, СБЖ, София

13.07.2018 /12:33

Преди десетилетия големият публицист Юлиус Фучик написа, че „Истината ще победи, но е необходимо решително да ѝ се помага.“. Днес тази мисъл звучи с още по-голяма сила, особено когато отваряме голямата тема за истината за медийната среда в България.

13.07.2018 /00:02

УС на СБЖ изразява дълбоко възмущение и остър протест от нарушаването правата на журналистите и свободата на словото, което особено зачести през последните месеци: уволнения, съкращения, неплащане на трудови възнаграждения, драстични нарушения на трудовото законодателство в национални и регионални медии.

08.07.2018 /12:58

 Мнения

Историята е проста. В няколко поредни петъка Слави Трифонов в своето предаване по Би Ти Ви учи Кристиан Талев, наричан още Криско, как се прави шоу. Хрумването е кръстено „Експериментът „Гледай как се прави”.

24.06.2018 /15:19 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Агонията на в. „Стандарт“ продължава и тя ще е много мъчителна и болезнена, защото няма пари дори за морфин. Не е за вярване, че ръководството на любимия и предпочитан от мнозина вестник завърза камъка и пусна на дъното най-стойностните си автори. Какво ли чудо трябва да стане, за да се възроди от пепелта този „Феникс“, от който нищо не е останало, освен пречупените му криле!

15.06.2018 /16:05 | Автор: Оля Ал-Ахмед | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 41 гости

Бързи връзки