Фотографът на кралската сватба Алекси Любомирски

23.05.2018 /09:27 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Алекси Любомирски по време на снимки

Когато видях кой е авторът на снимките на новосформираната кралска двойка Хари и Мегън, веднага, незнам защо, но се сетих, че фамилията Любомирска носи и нашата уважавана колежка от сайта Мая. Това ме запали да се разровя, за да видя къде се крият корените на модния фотограф Алекси Любомирски, който има привилегията да се брои за фотограф на кралския дворец в Лондон. Негови са серията снимки от сватбата на годината, както я броят светските журналисти.

И все пак кой е Алекси Любомирски? За него лъскавите списания неведнъж са отбелязвали, че когато го видите за първи път, се питате кой е този модел, защото той наистина слага в джоба си най-изявените дендита, за каквито се броят Джъстин Тимбърлейк и английският музикант Марк Ронсън. И това не е изненада, защото пред 2009 г. сп. GQ го определя за един от най-елегантните мъже в света. Но дотук не свършват неговите качества, защото преди всичко Алекси е един от най-големите майстори на обектива, а и след като е преминал школата на топ фотографа Марио Тестино, роденият в Лондон красавец с родители майка перуанка и баща поляк, произхождащ от стара дворянска графска фамилия, много бързо се превръща в любимец на редакторите на водещите световни лъскави списания и звездите от първа величина. Славата на Алекси, която се носи по света, е, че освен големия си талант, той има и качеството да се влюбва в моделите, които снима за кориците на елитните издания.

Но да се върнем към началото на живота му

Цялото си детство Алекси прекарва между Англия и Париж, града, където неговите родители се запознават по време на Втората световна война. Когато е на 8 г., заедно с майка си и втория си баща англичанин пристигат в Ботсвана, като на 11 получава подарък фотоапарат, който обаче не пробужда у него веднага страст към снимките. Истинската любов към фотографията се пробужда у него чак по време на следването при едно пътуване до Перу. Тогава бъдещият фотограф се увлича по репортажното снимане, което много бързо заменя със страстта си към модната фотография. Дипломирайки се, той подготвя неголямо портфолио,с което обикаля много агенции и редакции. В края на краищата  неговото упорство е възнаградено и той получава картбланш към света на модата при агента Камила Лоутър. Дамата му предлага да започне работа като асистент не при кого да е, а при Марио Тестино и прохождащият в занаята фотограф се съгласява на мига. Впоследствие обаче става ясно, че да си асистент на творец от ранга на Тестино никак не е леко. Непрекъснати полети от единия край на света до другия, работа по 24 часа, плътен график през седемте дни на седмицата… Алекси е наясно, че не може да открадне дори миг време за своите собствени проекти.

По време на едно от пътуванията младият фотограф завързва романтична връзка с топ модела Жакета Уилър, откритие за света на модата на Тестино. Любомирски прави няколко снимки на красавицата в банята й, които попадат при главния редактор на сп. The Face и той ги публикува.  След тях и руската версия на Vogue пуска снимки на Алекси, като по-късно за това го молят и от сп. Pop.  Този интерес от модните списания кара току що прохождащият в модната фотография Любомирски да напусне Марио Тестино и да се захване със самостоятелна кариера. Четирите години работа при него са голяма школа за Алекси. Тестино го учи как да работи със светлината, на отношения с моделите, които застават пред обектива. Оказва се, че да снимаш световно известни личности никак не е лесна работа, а напротив, много по-трудна, отколкото да направиш фотосесия на професионален модел. От учителя си младият фотограф се научава как за предразполага на снимачната площадка своите обекти. На неговите снимки могат да се видят световноизвестни модели, които несамо се смеят, но и плачат, тъжат, показват своята чувствителност и вътрешна красота. „Трябва така да направиш, че да помогнеш на моделите ти да бъдат естествени, да са самите себе си – казва Алекси Любомирски. – Така те са великолепни. А най-важното е да откриеш техните най-характерни черти. Длъжен съм да бъда този човек, който превръща във магия снимката и проследява всичко, за да се получи най-истинският кадър.“  

От 2005 г. фотографът аристократ живее със семейството си в Ню Йорк . С неговите фотошедьоври могат да се похвалят списания като Vogue, Harper's Bazaar и L'Officiel. За рекламните кампании на Valentino, Lancome и L'Oreal, негово дело, се говори дълго след това. А за звезди като Рене Зелуегър, Деми Мур, Кейт Бланшет, Дженифър Енистън, Гуен Стефани е престижно да бъдат обект на неговия обектив. Зад гърба си Алекси Любомирски има вече и книга. „Decade“ не е просто ретроспективно издание на неговите фотографии, а разказва и историята на модата, пречупена през субективното виждане на фотографа. Той е и автор на своеобразен учебник за младите джентълмени Notes for a Young Prince, в който разсъждава за това как да си останат принцове в съвременното общество и във века на супермодерните и авангардни технологии. Книгата е негово своеобразно послание към синовете му.

Тези дни, когато светът реши да избяга от проблемите си, като стана свидетел на сватбата на внука на английската кралица принц Хари и  актрисата Мегън Маркъл, за Алекси Любомирски също се оказа, че има място пред прожекторите на аристократичното събитие, защото

официалните сватбени фотографии са негово дело

Той, заедно със съпругата си бяха гости на сватбата на шестия по ред наследник на английския трон. Заедно с това обаче имаше и привилегията да заснеме церемонията.  Между другото, той е поканен, тъй като е първият, заснел обявяването на годежа на двамата. На принца му харесва снимката и така между тях се поражда приятелство, което е увенчано с поканата несамо за присъствие на сватбената церемония, а и за фотосесията на събитието на годината за Албиона. От канцеларията на Кенсингтънския дворец разпространиха съобщението: „Техни кралски височества са много доволни от официалните снимки, направени от Алекси Любомирски, и се радват от възможността да ги споделят.“

За стила на работа

Световноизвестният фотограф и досега твърди, че още не е оформил своя стил на работа, но за сметка на това пък е убеден, че неговите корени и честите пътешествия в детството несъмнено оказват голямо влияние на творчеството му. Неговите цветни фотографии са красиво и магично съчетание между светлината и сянката и никога не оставят равнодушни зрителите, застанали пред тях. За него критиците казват, че владее до съвършенство изтънчеността на кадъра, постановката на сюжетите и емоционалното състояние на героите си.              

                

Сподели в
 

По повод 175-годишнината на българската журналистика и 125 години от учредяването на организирано журналистическо движение гост на СБЖ беше председателят на Съюза на руските журналисти Владимир Соловьов. Неговата визита предизвика интерес сред журналистическата общност, с която той проведе сърдечна среща-разговор, в който откровено отговаряше на зададените му въпроси.

24.05.2019/22:36

Тези дни излезе по книжарниците една книга, която събуди интереса на читателите. Журналистът Калин Тодоров успя да надникне „Зад завесата на соца“. Освен като журналист преди и след промените, той е известен с това, че е поел интереса към занаята ни не от кого да е, а от Соня Бакиш – дългогодишен редактор на сп. „Жената днес“ и може би най-респектиращата и достойна за уважение професионалистка, и на най-дълго управлявалия България премиер Станко Тодоров.

18.05.2019/19:44

Отдавна се бях „прицелила“ да разговарям с главния редактор на в. „Ереван“ Вартануш Топакбашян. И ето че събитие около вестника ни събра на разговор. Нашега или наистина, но вестник „Ереван“ вече е на 75 лета и е сред изданията, за които може да се каже, че в условията на демокрация у нас е дълголетник и успява да удържи на житейските бури.

14.05.2019/17:21

Съвсем неочаквано за всички, които го познаваха, той взе че замина за по-добрия свят. И то точно на 9 май. Наричаха го най-отчаяния, най-уволнявания, най-неспокойния журналист, който работеше и живееше между възхода и падението. И това беше Сергей Доренко, чието „добрро утррро, стрррана!” няма повече да звучи в ефир. И си отиде така, както беше изживял своите ненавършени 60 години - бурно и винаги в полет да търси истината. Беше един он най-ярките журналисти на съвременна Русия, златното перо на вестниците. Казваха,че той като Феникс възкръсваше от пепелта и отново се хвърляше напред като любимия си мотор. И въпреки пороя от гневни думи, които изливаше, самият Доренко се определяше като крайно раним и нежна душа.

13.05.2019/08:45

...И досега, с добро чувство, си спомням възможността да се докоснем до пъстроцветния и многогласов свят, който преди години идваше като абонамент или на будките всеки месец, „опакован“ в квадратна книжка, носеща и 6 сини гъвкави грамофонни плочи – легендарният „Кругозор“ и неговото детско приложение „Колобок“. Цветни снимки и много картинки, интересни и разнообразни текстове, съпроводени с музикални композиции и песни, документални звукозаписи на интервюта и репортажи, изпълнения на популярни артисти – един цял и вълнуващ свят. Списание, което можеше не само да се прочете, но и да се послуша.

12.05.2019/19:57
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява цялата колегия със светлия празник на светите братя Кирил и Методий, дарили ни с азбука и с път към уникалното място на България в световната духовност и напредък. Мисията на всички хора на словото днес е то да остане непобедим лъч на правдата

24.05.2019 /00:22

Никоя епоха не е комфортна за журналиста, посветен на истината, а първата жертва на всяка диктатура е истината на върха на перото, се казва в адреса на държавния глава до СБЖ по случай по случай 175 години от началото на българската журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение у нас.

22.05.2019 /17:31

В словото си по повод 175 години от началото на българската журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение в България председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова настоя за спешни действия, които да възпрат деградацията в свободата на словото у нас, да предпазят колегията от натиск и манипулации, да гарантират на обществото правото на обективна, качествена и независима журналистика

22.05.2019 /17:07

 Мнения

На 22 май ще отбележим с шествие в София 175-ата годишнина на първото печатно периодично издание в България и 125-ата годишнина от началото на организираното журналистическо движение в нашата страна. Въпреки всичко, тази професия все още е жива и се бори за своята мисия!

13.05.2019 /14:52 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Размисли за пренебрежителното отношение към вестник „Дума” и празника му, замислен от първия главен редактор Стефан Продев

02.05.2019 /20:43 | Автор: Константин Иванов | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 28 гости

Бързи връзки