Начало
 
 

Национална конференция дискутира кой, как и защо опитомява медиите

14.05.2018 /21:04 | Автор : Майя Любомирска | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Председателят на СБЖ Снежана Тодорова представи предложенията на Съюза за защита правата на журналистите и свободата на словото.

Нито един микрофон, нито една камера, нито един репортер от иначе многобройната ни гилдия не намери за необходимо да присъства на Втората национална конференция за медийна сигурност.

Организирана от Историческия факултет на Алма Матер, Балканския институт за стратегически прогнози и управление на риска, Института за икономика и международни отношения и Съюза на българските журналисти, дискусията сериозно анализира не само причините за чудовищната медийна криза, в която сме попаднали, но и формите за финансиране на традиционните и новите медии, практиките на изкривяване, фалшифициране и компрометиране на поднасяната  информация, медийния слугинаж на властта. Всичко това обаче няма да стане известно на обществото от традиционните медии, защото те просто проспаха това събитие. Струва ви се странно, ли? Не, не е странно.  Показателно е. За състоянието, до което са доведени медиите в България.

Не случайно първият панел беше за

„Пазарната диктатура и опитомяване на медиите“

В който модераторът доц. д-р Борислав Градинаров от Балканския институт за стратегически прогнози и управление на риска подчерта, че проблемът първо е в корпоративната олигархия, а след това в медиите.

Председателят на СБЖ Снежана Тодорова постави акцентът върху необходимостта

категорично да обединим усилия, за да променим тази чудовищно тежка криза в журналистиката

Председателят на СБЖ представи законодателните инициативи на Съюза  за защита правата на журналистите  и свободата на словото. „Невероятната сложност в отношенията медии-общество, собственици-медии и твърде нерадостната картина за днешното състояние на българската журналистика са причините СБЖ отдавна да бие тревога“ подчерта Снежана Тодорова, като припомни, че СБЖ е  правил многократно дискусии и разговори с подкрепа и на ЮНЕСКО и с личната подкрепа на г-жа Ирина Бокова. „Кризата наистина е чудовищна и журналистиката не е на дъното, а е много под дъното“, каза още тя.

Тодорова представи законодателните инициативи на СБЖ от  преди година за защита правата на журналистите и свободата на словото. „Предложенията бяха внесени преди година, тогава беше друг състав на парламента, но и до днес те не са разгледани. Нямаме никакви индикации за съдбата на предложенията ни. Единствено Елена Йончева ни информира, че предложенията са дадени на работната група, която подготвя нов медиен закон. Това предизвика сериозни притеснения в УС на СБЖ , че нашите предложения могат да бъдат параван не за защита на професията, а обратното“, подчерта председателят на Съюза.

„Медиите стават все по-евтини за изкупуване и все по-лесни за манипулиране

каза още Снежана Тодорова. Наблюдава се концентрация на медиите чрез фиктивно овладяване от частни лица, а всъщност държавата е тази, която контролира и ръководи медиите. Подставени лица се назначават за медийни собственици, най-често  това са кредитни милионери или представители на офшорни компании. Принизяването ролята на медиите се отразява много тежко на журналистическата професия,  както морално, така и материално. И за съжаление журналистите в България са едни от най-слабо защитените в Европа.

СБЖ предлага:

-Изработване на адекватно законодателство в сферата на труда и заетостта, което да защитава журналистите и другите медийни участници от произволно уволнение и репресивни мерки.

-В България няма браншови колективен трудов договор и повечето журналисти са оставени сами да договарят с работодателите условията на труда. Изключение правят само обществените медии – БНТ, БНР, БТА. Ние предлагаме да се въведе колективно трудово договаряне чрез допълнение към Кодекса на труда, като се спазва Етичният кодекс на българските журналисти, приет през 2004 г.

-Тези предложения бяха обсъдени  и приети от 154 журналистически дружества в страната, и колегите излязоха с предложение за признаване на журналистическия труд за втора категория труд.

-Призоваваме народните избраници да приемат регламент за собствеността на медиите, да се регламентира ясно държавното субсидиране на медиите, да излезе на светло не само кой е собственик, но и как се финансират, за да не се фаворизират едни за сметка на други, като се направят промени в Закона за обществените поръчки.

-Да се регламентира процент от републиканския бюджет, предоставен на медиите.

-Да се въведе гражданска квота в СЕМ.

-Да се увеличи наказанието за посегателство над журналисти и то да се определи в НК като квалифициращ признак за съответните състави на престъплението.

-Да се декриминализира обидата и клеветата, защото това е водило до злоупотреба с констатации на колеги, когато политиците използват твърденията. И за съжаление и сега към нашата Комисия по етика има отправено едно запитване как да реагираме по повод внесеното в съда жалба от двама ръководители на БСП срещу електронното издание  Поглед. Инфо. Ние считаме, че възможността да се счита, че истини и критични материали могат да бъдат възприети от съда като клевета и с това журналистът да бъде наказан за това, че съобщава истини, не е редно.“, каза в края на изказването си Снежана Тодорова.

Водещата роля за свободата на медиите е на обществото и ние трябва да го събудим

каза Светослав Терзиев. В изказването си той постави акцент върху неразбирането на журналистиката като наука и за това, че медиите не могат да продават новини, а те търгуват с информационен продукт и услуги. „Журналистиката не произвежда информация, произвежда я обществото“ , подчерта Терзиев. Той постави акцент и върху това как бяха унищожени имената в българската журналистика и как се стигна до тази лавина от безименни публикации.

Троловата журналистика е в апогея си

констатира в изказването си Валерий Тодоров и напомни, че тежката, сериозната журналистика беше подменена от платени публикации, а пиари под прикритие шестват из медиите.

За медийната концентрация, подставените собственици и финансирането говори Иво Атанасов. Той даде един много пресен пример: Намерението на една неизвестна фирма да купи ЧЕЗ стана водеща новина. След няколко дни в няколко медии се завъртя рекламният банер на същата тази фирма. И настъпи медийна тишина. Красноречива картината на състоянието на медиите днес.

За проблемите и зависимостите на медиите в Югоизточна Европа

във втория панел на дискусията се изказаха Коста Филипов, Мехмед Юмер и други. Разговорът не подмина и темите за  механизмите за влияние на традиционните и новите медии върху политическите процеси в Югоизточна Европа; как Интернет и социалните медии променят бизнес-модела на традиционните медии и какви трансформации можем да очакваме в бъдеще; опасностите за обществения ред и сигурността на гражданите, които се пораждат от непрозрачното финансиране на медиите и произтичащите от това рискове от появата на нови политически модели; еволюцията на механизмите за манипулация на информацията и ролята на медиите за тяхното налагане и мултиплициране; основните индикатори за „фалшива информация” и начините за нейната проверка и саниране.

Снимки: Авторът

 

 

Сподели в
 

Даниела Пенкова, която оглавява сайта, предлагащ документални филми по сериозни икономически и социални проблеми, написа гневен коментар по повод изтриването на видеото от социалната мрежа.

14.08.2018/21:35

Който е бил дете преди малко повечко от 50 години, ще се досети за какво ще стане дума. Тогава програмата на Радиото ни, което в ония времена бе само едно, започваше сутрин рано с минути за „Гимнастика” и с детското предаване „Бърборино”.

14.08.2018/21:27

Гаврил Белемезов, чиито корени са от елховcкия край, е сред хората,оставили значима следа в родната журналистика. За това припомня Добринка Костова, главен уредник в Етнографско-археологическия музей в Елхово.

06.08.2018/19:24

Донеотдавна тази специализирана телевизионна програма можеше да бъде посочвана като хубав пример. За изискани коментари, споделяни с ясни, нашенски думи, без нечистите примеси на чуждиците...

06.08.2018/19:20

За първи път в историята на Северния полюс на него беше развято копие на една от светините на България – Самарското знаме, което е флаг на тазгодишния Международен славянски ход, започнал от Мурманск. За това съобщи специално за сайта на СБЖ журналистът и поет Иля Виноградов. Преди десетина дни онлайн изданието на Съюза първо съобщи за началото на мисията, както и сега първо съобщава подробности от мястото на събитието.

31.07.2018/20:06

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

За всички интересуващи се колеги припомняме какви са възможностите за почивка на членовете на СБЖ в Международния дом на журналистите - Варна, и в Творческата база на СБЖ - Батак.

05.08.2018 /06:25

Председателят на УС на СБЖ изразява възмущение от призивите за „прочистване” на bTV от журналисти като водещия на предаването „120 минути”

25.07.2018 /22:20

Журналистическа дискусия за състоянието на българската журналистика, за защита на правата на журналистите и на свободното слово, клуб „Журналист“, СБЖ, София

13.07.2018 /12:33

 Мнения

Мнозина от колегите журналисти тези дни с превелика изненада откриват в електронната си поща нечакано писмо от непознат подател, който с настойчивостта на рекламен агент предлага „интересен проект” – „нов онлайн курс с последващи сериозни възможности” (запомнете това! – б.м.).

09.08.2018 /17:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

Странджанската драма е само следствие от дълго трупаното недоверие във властта и гняв от неравенства, злоупотреби, несправедливости. Още по-сигурен път към взрива е медийната кастрация, запушваща устата на обществото. Добре, че то все още намира сили да се оплези на „всесилните” и да викне СТИГА!

25.07.2018 /15:55 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 35 гости

Бързи връзки