Начало
 
 

Свободата на словото е вредна - особено в парламента

13.05.2018 /12:21 | Автор : Светослав Терзиев | Източник: Сега Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Авторът Светослав Терзиев е д-р по журналистика и член на УС на СБЖ

Знаете ли, че медиите са се разпасали и плачат за още по-голяма държавна регулация? А правите ли разлика между свобода и слободия в медиите?

Медиите пък схващат ли, че сами са си виновни за окаяното състояние? "Репортери без граници" защо си пъхат носа където не им е работа и съчиняват неверни класации?

Ако ви кажат, че подобни разговори се водят в парламент, може да помислите, че става дума за Габон или друга африканска държава.

Само че Габон ще се обиди, защото репертоарът е от заседанието на българското Народно събрание в четвъртък.

Миналата година Габон бе на 108-о място по свобода на словото в охулената у нас класация, а България се нареждаше точно зад него - на 109-о място. Тази година Габон пак е на 108-о място, защото си е все същият, а България отиде на 111-о място заради продължаваща деградация.

От дискусията, предизвикана заради отчета на СЕМ, се разбра, че пропадането продължава. Само Делян Пеевски да бе виновникът - с цяла каца мед да го намажеш корпулентно, - но ето че неговите съмишленици са се разроили като оси в парламента и се надпреварват да си подават реплики срещу журналистите.

"Аз съм притеснен за самите журналисти

Кой български политик забрани свободата на словото? Дайте, аз ще го линчувам. Аз съм се борил за тази свобода през 1991-1992 г.", обърна се пламенно към депутатите председателят на комисията за култура и медии Вежди Рашидов (ГЕРБ).

Веднага ще му помогнем, но нека не прибягва към линч, за да не ни обвинят в подбуждане на омраза и насилие. За негово сведение борбата за свобода на медиите не свърши през 1991-1992 г. Самият той е казвал, че знае как по времето на тройната коалиция на Сергей Станишев (БСП, НДСВ и ДПС) съдбата на българските медии бе решена на "една маса, върху която се въртят много пари".

Достатъчно е да си спомни няколко от имената на седящите около масата и да ги огласи. И това ще свърши работа, за да пристъпим към идентифициране на виновниците.

"Проблемът е във вас" -   

обърна се към журналистите премиерът Бойко Борисов в интервю за Нова телевизия преди седмица и така подаде тон за последната дискусия. Той звучеше като ручило на гайда в почти всички изказвания.

Тома Биков от ГЕРБ, който дори се представя за бивш журналист, направи забележително изказване от името на управляващите:

"Често бъркаме качеството на журналистиката със свободата на словото. Тази класация (на "Репортери без граници" - б.а.) е манипулативна, тази класация не е меродавна. Какво означава убити журналисти - означава всички останали да си сложат автоцензура, а няма по-голям удар по свободата на словото от това (като в Малта и Словакия, които са по-напред в класацията от България - б.а.). Журналисти казали, че нямали свобода на словото - ми да излязат по телевизията и да кажат как ги притискат техните собственици! А не с анонимни интервюнца." 

Драги колега, бих се обърнал към Биков, ако въобще заслужава да го смятам за колега. Качествена журналистика не вирее без свобода на словото. Защо в България през последните години почти изчезнаха имената на журналисти, които могат да се запомнят с нещо - ами точно заради неспирното орязване на свободата на словото.

По тази причина класацията на "Репортери без граници" отразява обективен процес и не е манипулативна. Други държави, където са убити журналисти, са класирани по-напред, защото

в България убиват направо на цялата журналистика  

А отделните журналисти като физически лица престанаха да бъдат интересни. Правилно е забелязал Биков, че те стигат максимум до "анонимни интервюнца".

Тези "интервюнца" се пишат много често извън редакциите и се спускат наготово за публикуване, където послушни редактори или фиктивни собственици имат грижата само да ги разположат на страниците или сайта си. Затова редакциите вече са почти празни, а журналисти не се търсят. 

Професията е подменена от пиар, защото властта обича да се обгражда с пиари. Такава е и настоящата председателка на СЕМ София Владимирова, която пожела нейните регулаторски функции от името на властта да се разпрострат върху интернет изданията.

Пиарът се изучава във факултетите по журналистика и малцина схващат разликата между двете професии.

Накратко, пиарът е опакото на журналистиката 

Той е като фризьорството или естетическата хирургия - главната му задача е да разкрасява онзи, който му плаща (и понякога да очерня поръчково онзи, който прави въртели). Това също е обществена услуга, но не е журналистика, чието предназначение е да служи на обществото като пазител на неговото основно човешко право на информация.

Друг е въпросът, че когато обществото отказва да финансира журналистиката, тя лесно попада в ръцете на онези, които имат интерес да я издържат, за да го манипулират. Точно в този момент тя минава под дъгата и се превръща в пиар.

Което пък обяснява защо убийството на журналистиката става почти винаги с участието на властта - скрито чрез тайно финансиране или открито чрез държавна регулация.

За да не изглежда, че само управляващото мнозинство гази свободата на словото, нека видим какво мисли по същия въпрос опозицията, чието съществуване се оправдава от амбицията един ден да стане управляваща и да предложи алтернатива.

Депутатът от БСП Антон Кутев разви следната забележителна мисъл: В България има 2 обществени медии, контролирани пряко от властта (БНТ и БНР), но на тях се падат 3% от пазара. "Какво правим с останалите 97%? Те гарантират ли върховенството на закона, културното, образователното и детското съдържание - нищо такова не правят. Нямат и задължението да го правят, защото те работят за печалба", подчерта Кутев. Той сам се опроверга, щом стигна до

въпроса за финансирането на медиите: 

"Целият рекламен пазар в България е по-малък, отколкото е бюджетът на двете най-големи телевизии. Ако това е така, за каква свобода на медиите говорим? По финансирането на медиите в България има голям проблем и затова те стават зависими".

Сега депутатът трябва да избере едно от двете си твърдения, за да разберем какво иска: държавна регулация за "останалите 97% от медиите", защото всички трябва да носят еднаква отговорност пред властта, или държавна регулация за всички, защото така или иначе държавата им сипва дажби в хранилките.

Като теглим чертата на парламентарната дискусия, бих се обърнал и към невидимите участници в него:

- Драги Борисов, Цацаров и Пеевски, подписвайте си статиите, които спускате във вестниците и сайтовете. Щом толкова много държите на журналистиката, придържайте се към първата европейска Харта за професионалните задължения на журналистите, приета във Франция през 1918 г. Нейният чл. 1 гласи:

"Журналистът, който заслужава да се нарича така, носи отговорност за всичките си писания, включително и анонимни".

Когато твърдите, че журналистите сами носят отговорност за съдбата си, поне не изключвайте себе си.


 

Сподели в
 

Тони Николов коментира в Портал Култура публикуваната във в. "Труд" статия на Вежди Рашидов „За чистотата на духа и търговията с медийни услуги”.

07.07.2020/20:50

Предлагаме фейлетона на колегата Румен Белчев от "Стършел", който казва много за еволюцията на някои медийни герои в схващанията им дали се полага на журналистите затвор.

29.06.2020/15:25

Проектът на известния майстор на фотообектива предлага архивни кадри във фейсбук страницата „О, спомняте ли си, госпожо”, за да попречи на политици и партии постоянно да си препират миналото и да влизат „преродени” в нови роли.

18.06.2020/20:34

Известният журналист Иван Бакалов коментира на сайта на "Свободна Европа" казуса с "Божков тв", както нарече премиерът Бойко Борисов най-голямата частна телевизия в България, вкарвайки я в конфликта си с избягалия в Дубай бизнесмен Васил Божков.

13.06.2020/19:55

В обзор за обиколка на българския премиер из Варна колегата Диян Божидаров описва във в. „Сега” и унижението на препускащите след джипа при отразяване на турнето репортери.

12.06.2020/12:35

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 32 гости

Бързи връзки