Начало
 
 

Екатерина Генова: Не видях интерес за професионална дискусия от новата власт в БНТ

16.04.2018 /08:06 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Екатерина Генова

По повод неотдавнашното ѝ уволнение от БНТ и трансформирането на БНТ 2 потърсихме за интервю популярната журналистка Екатерина Генова, доскоро оглавявала дирекция „БНТ и региони” в Националната телевизия. От около две седмици сме помолили за интервю и генералния директор на БНТ Константин Каменаров. Все още очакваме отговорите му.

Уважаема г-жо Генова, журналистическата колегия у нас в последните няколко години постояннно вибрира от уволнения на знакови журналисти, закривания и трансформирания на медии, преки заплахи. На този много обезпокоителен фон станахме свидетели и на вашето уволнение от БНТ. Разкажете, моля ви, какво се случи и каква е причината да постъпят така с вас?

Освобождаването на един директор в БНТ е нормална практика, особено когато директорът изповядва различна философия за  тематичната палитра на каналите на обществената телевизия. Изразих мнението си, че не бива съдържанието на  сравнително нов канал като БНТ 2 да бъде рязко променяно, защото това не е в интерес на зрителите. И досега съм убедена, че БНТ 2 трябваше да запази регионалната си насоченост и особено регионалните новини, с които БНТ бе единствена  на телевизионния пазар. Опитах се да поставя за дискусия въпроса, дали културно-образователната тематика не подхожда много повече на „БНТ Свят”, чиято аудитория доказано има интерес към предавания за култура и образование. Вероятно точно тези опити за обсъждане, диалог и размяна на мнения доведе до освобождаването ми. Не видях никакъв интерес от страна на новата власт в БНТ за професионална дискусия. Видях  афинитет към спускане на решения, взети неясно къде и от кого. Опасявам се, че този управленски подход ще доведе до огромен дефицит на прозрачност в управлението на БНТ. Колкото до начина, по който бях освободена, това е въпрос на възпитание и на мениджърска  етика.   

В свое вестникарско интервю генералният директор на БНТ Константин Каменаров разказа за предприеманите от него промени в структурата и програмата на БНТ и там отбеляза, че новините в ръководената досега от въс БНТ 2 стрували 4 пъти по-скъпо, отколкото в телевизията-майка. Вашият коментар?

Не е добре, когато човек на такава позиция разпространява неверни твърдения. Няма как телевизионен продукт, изработван от 3,5 -4 пъти по-малко хора, отколкото в дирекция „Информация“,  да струва четири пъти повече . Защото в БНТ  имаше правила и тарифи, които стриктно се спазваха при финансирането на новините на БНТ 2. Тезата за по-скъпите новини на БНТ 2 е от устойчивите коридорни слухове. Не беше трудно да се направи сметка, в която да се включат не само хонорарите, но и заплатите на произвеждащите  емисии за БНТ 1 и за БНТ 2. Тази аритметика  щеше да опровергае коридорните приказки   и да спести на генералния директор неудобството да ги разпространява публично.  По същия начин с лека ръка бе обявено, че рейтингът на БНТ 2 бил твърде нисък. Без да се видят данните през годините от най-гледаните проекти на БНТ 2, без да се направи целево проучване на аудиторията по региони, без да се анализира рекламирането на канала и позицията му на задни места в плей листата на дистрибуторите. През 2016  година по искане на екипа на Вяра Анкова „Алфа рисърч“ направи проучване, в което бяха включени и въпроси   за гледаемостта на БНТ 2 , за интереса към регионалната тематика и към предаванията  на втория канал на обществената медия в  конкретните региони. От проучването се разбира, че БНТ 2 е предпочитан източник  за:

- актуални новини от региона,
- полезна информация от региона,
- информация за важни обществени събития в региона,
- по-подробна прогноза за времето в региона.

След април тази година, зрителите вече са лишени от тази предпочитана информация. И те реагират остро в социалните мрежи. Жалко, че след спирането на новините на БНТ 2  зрителите остават с усещането  за лишаване от информация и от  други гледни точки, за налагането на официозност. Жалко е за БНТ.

Обсъждани ли са в БНТ осъществяваните сега от генералния директор промени и ако да, на какви ниво? Как се приема този процес от работещите в обществената телевизия журналисти? Притесняват ли се колегите да го коментират или ръководството се допитва до мнението им?

През последните 7 години в БНТ бе изградена много добра система за прилагане на продуцентския принцип в правенето на предавания и в изграждането на програмните схеми. Редакционната политика  се осъществяваше така, че позволяваше  всяка добра идея да бъде обсъдена и да стигне до осъществяване. Имаше прозрачност при изграждането на програмните схеми и креативните хора получаваха  шанс да реализират идеите си.  Сега политиката е коренно различна. Продуцентските съвети са неглижирани, новостите  се спускат отнякъде без да се обсъждат, членовете  на Управителния съвет превишават правата си и се намесват при определянето на телевизионното съдържание, при обсъждането на бюджетите на предаванията, отхвърлят предложения на продуцентските съвети и на директорите без дискусии… Този стил на работа е доста объркващ за работещите в телевизията, особено на журналистите. Управителният съвет си е присвои ролята  на програмните директори,  на продуцентите ,  на новинарите, на отговарящите за спорта… Това нарушава вътрешните  правилници  за продуцентството в БНТ и също допринася за стреса на колегите. Диалогът ръководство – екипи отсъства или ако го има, е формален. Прегазени са правилата за съставяне и промени в програмните схеми. Вместо по предложения на продуцентите и на програмните директори, схемите сега се правят от един човек. И затова зрителят е подложен на изпитанието   да гледа „По света и у нас“ едновременно по три канала /уникално по рода си решение в европейската практика/  или да попада на едни и същи предавания в един и същи ден, щракайки от БНТ1 на БНТ2 и на БНТ свят. Рейтингите, на които толкова държи това ръководство, за огромно съжаление падат все по-надолу. Една от най-гледаните новинарски емисии, тази в 18 часа, беше „смачкана“ като времетраене, после частично възстановена, но зрителското внимание към нея вече  е намалено. Могат да се дадат още много примери за деструктивни решения и за липсата на нови идеи, но по-важният въпрос е защо и докога това ще е позволено на този екип. Къде е сега регулиращата роля на регулатора? Ще поемат ли отговорност петимата от СЕМ, ако програмните промени не се окажат в интерес на зрителите и ако БНТ освен рейтинга си, загуби и доверието на зрителите? 

След като БНТ е обществена телевизия, извършва ли се там систематизиран анализ на обществения интерес към програмите и предаванията?

 Досега  важните  промени и новости се тестваха с обсъждане в продуцентските съвети, а също и със социологически  проучвания.  Сега от името на  зрителите решават няколко човека и един програмен директор /жена/, които действат според личните си разбирания и интереси. Концепцията, с която е избран генералният директор, се смята за  закон свише и не се допускат никакви разговори за  начините на осъществяването й. Виждайки как една не много конкретна концепция може да сътвори хаос в БНТ,  на дневен ред излиза темата  за въвеждане на  задължително изискване за тематична и съдържателна приемственост  при смяната на генералните директори в обществената телевизия. То трябва да се заложи в правилата за избор на генерален директор. Защото не е изключено  след 2 години  да се появи победител в конкурса, който да е записал в концепцията си, че  БНТ 2 ще стане селскостопански или пък медицински канал, а БНТ HD – фолклорен. Тук регулаторът и неговите членове трябва да бъдат отговорни и  да изискват деклариране на  последователност  в защита на интересите на зрителите.А ако се правят резки  промени, те да са аргументирани и придружени от обществено обсъждане.

Как виждате цялостното състояние на българската журналистика днес? Доколко според вас са гарантирани свободата на словото, плурализмът на мненията, защитата на журналистическия труд?

Журналистиката ни в последните години не е в най-добрата си форма, но аз не споделям мнението, че нямаме такава. Нито, че журналистите са виновни за негативните явления и настроения. На фона на развитието на социалните мрежи, медиите все по-трудно  могат да си позволят  грубо погазване на свободата на словото и на плурализма. Разбира се, правят се опити и  те идват от корпоративните зависимости. Опитите за политическо влияние са маскирани като корпоративен интерес , но зрителят, читателят, слушателят веднага ги разпознава. Моите надежди са, че именно под натиска на аудиторията медиите все по-често ще се държат професионално и ще изпълняват основната си мисия да работят в полза на обществения интерес. А колкото до защитата на труда на журналистите  от самата гилдия – това се случва много трудно  заради противоположните корпоративни влияния в различните медии.  Тук виждам голяма територия за работа на професионална организация  като СБЖ. 

СБЖ вече втора година очаква в Народното събрание да бъдат разгледани нашите законодателни инициативи в защита на свободата на словото, прозрачността на медийната собственост и журналистическия труд. В същото време се разшумя и за друго законодатлно предложение, издигнато от депутата Делян Пеевски и други негови съпартийци от ДПС. Кой и как според вас трябва да осъществява контрол, за да се избегне риска от приемането на закони, които под благовидна форма всъщност да слагат юзди на независимата и критична журналистика?

Не познавам в детайли различните законодателни предложения, но съм привърженик на правилата в нашата професия. Правила трябва да има в гилдията като общност и във всяка медия. И те да се спазват. И да има механизъм за контрол при нарушаването им. Свободата на словото е и свобода да работиш по правила. Ако пак се върнем на БНТ, плурализмът, различните гледни точки, равнопоставеността на всички страни – това бяха закони  при създаването на всяко предаване, на всяка новинарска емисия.  Много добре знаехме, че всяко наклоняване на везните в полза на една или друга страна, всяко премълчаване или преувеличаване отнема безвъзвратно от доверието на зрителите. А ние правехме телевизията  на зрителите.   

Лично вие къде виждате мястото си оттук-нататък? Оставате ли в журналистиката?

Слава Богу,  „журналист“ не е пост, нито длъжност. Да си журналист е призвание и страст, които  не  могат да се  отнемат.  Гордея се с направеното в БНТ и съм гневна, че се позволява  разрушаването на един добре структуриран канал, спечелил си доверието на аудиторията . Преди години Ефир 2 беше закрит, за да се освободи честота и терен за частен телевизионен канал. Днес информационното съдържание на БНТ 2 се  заменя с телевизионен театър и други предавания от архива на БНТ, без анализ и без аргументи. Сигурно скоро ще се разбере, заради  чии интереси се прави .    

 

.........................

Предлагаме и подборка от мнения и данни за работата на БНТ2, предоставенини от Екатерина Генова.

МНЕНИЯ НА ЗРИТЕЛИ ОТ СТРАНИЦАТА НА БНТ2 ВЪВ ФЕЙСБУК:

- Една от малкото телевизии, които се стремяха да показват социалните проблеми на местно ниво. Личеше си професионализмът и личната ангажираност на екипа. Жалко. 

- И сега какво - освен по БНТ 1 и по БНТ 2 ли ще гледаме новини за всяка дупка по софийските улици? А регионални репортажи, само ако се режат лентички от централната власт?  

- Кой  спря регионалните новини в 21.00 ? Тази власт определено е решила всичко да съсипе, много жалко за граденото, но явно щом не носи дивиденти на управляващите, не е нужно никому. Цензура до последно, вярвай народе и напред към светли бъднини !

- Една от малкото позитивни и интересни новинарски емисии. Твърдо против съм.

- На кого му попречи информацията в повече?.

- Много грешно решение. Новините на БНТ 2 бяха много добре реализирани

КАКВО ПОСТИГНА БНТ2 ЗА ШЕСТ ГОДИНИ

БНТ 2  бе програма, която отразява събитията и фактите там, където хората живеят. Благодарение на екипите на регионалните телевизионни центрове в четири региона, БНТ 2 бе най-близо до зрителите. Това бе единствената телевизия в България, която излъчва ежедневно от пет различни студиа, в пет различни града – София, Пловдив, Варна, Русе и Благоевград.

За тези години каналът на националната медия не само изгради собствен облик, но реализира обществено-значими  проекти.

Екипът, започнал  от нулата,  реализира  стойностни кампании, проекти и предавания, и  се превърна в гласа на хората от България.

 БНТ 2 реализира едни от най-успешните обществено значими кампании, които  доведоха до реални резултати, защото всяка една кампания на БНТ 2 бе кауза:

-  2011 г. - „Да върнем блясъка на храма” - призив за събиране на средства за възстановяване стенописите в храм-паметника „Александър Невски” –   събрани бяха близо 40 000 лв. По-важният резултат бе, че след организираните от кампанията срещи с институциите започнаха промени в статута на храма, които облекчават процедурите за ремонт. След като темата бе поставена от медията, пречките пред възстановяването на стенописите започнаха да отпадат една по една.

-  2014 г. – Обявено бе  началото на мащабната кампания „Купувам българско”, която призова  зрителите да подкрепят родните производители и да купуват техните продукти. Обществената медия застана зад българските производители в момент, когато те бяха заплашени от масови фалити, заради въведеното ембарго от страна на Русия върху стоки от Европейския съюз. Вследствие на тази мярка, в българските магазини се появиха европейски продукти на дъмпингови цени. С тази инициатива БНТ се обърна към българския потребител за солидарност.  От 2014 г. до днес повече от 20 милиона  стоки, маркирани с логото „Купувам българско“, са достигнали до потребителите, БНТ2 е излъчила повече от 1500 тематични репортажа за производството на качествени български продукти, а над 460 публикации в електронни и печатни медии са отразили кампанията.

Сред постиженията на кампанията на БНТ2 „Купувам българско“ е инициирането на промени в Наредбата за изискванията към млечните продукти, които след репортажи в новините предприе Министерството на земеделието и храните. Резултатът от съвместните усилия на институции, производители и журналисти е изделията от мляко и имитиращите продукти да се предлагат на отделни щандовете в магазините. Под егидата на кампанията „Купувам българско“ през 2016-та производителите на български храни и напитки сключиха меморандум с Българската асоциация на хотелиерите и ресторантьорите за включване в менютата на заведенията на продукти от местните производители -  първата крачка към популяризиране на българските храни и напитки и по света. В поредица от обществени дискусии темата за достъпа на български производители на храни и напитки до туристическото предлагане у нас, БНТ2 срещна интересите на бизнеса и отговорните институции.

Организираните в рамките на кампанията инициативи и конструктивните обществени дискусии по актуални за бизнеса проблеми ангажираха усилията и на редица институции: Парламентарната комисия по земеделие и храни, Парламентарната комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление в Народното събрание, Министерството на земеделието и храните, Министерството на икономиката, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия и др.

„Купувам българско“ се реализира в партньорство с Асоциация на млекопреработвателите и млекопроизводителите в България, Националният браншови съюз на хлебарите и сладкарите, Българска национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика, Национална браншова камара на дървообработващата и мебелна промишленост, Асоциация на месопреработвателите в България, Съюза на птицевъдите в България, Асоциацията на земеделските производители в България и Националното сдружение на общините в Република България.

Кампанията „Купувам българско“ на БНТ2 е отличена с Първа награда от BAPRA Bright Awards  и с награда от конкурса „PR   Приз 2015“ в категорията PR проект на медия. Носител  е и на наградата „Златна мартеница“ за активна журналистическа позиция в подкрепа на българското производство.

„Търси доброто”  е  успешна рубрика в новинарските емисии на БНТ 2. Тя започна по конкретни поводи, които зрителите на БНТ 2 споделиха с екипа. Търсенето и показването на доброто, положителното в човешките отношения и в действителността често бе изискване, което зрителите отправяха към БНТ 2 в социалните мрежи. С рубриката „Търси доброто“ БНТ 2 отговори на очакванията на аудиторията. 

Много млади хора минаха през тези години през новинарския екип на БНТ 2. Някои от тях днес работят в други медии, на други предстои да изберат журналистиката като професия. Показателен е например личният разказ на единадесетокласника Ивайло Ивайлов, призьор в „Работилница за репортери 2017", работил един месец с новинарите на БНТ 2 и изразил адмирациите си към екипа.

Един от най-оригиналните  и най-популярни  проекти на БНТ 2, който стартира преди девет години, е танцовото реалити „Надиграй ме”  - единственият по рода си телевизионен формат, който  популяризира българските традиции и фолклор сред различни обществени и социални групи.

В „Надиграй ме“  участваха  представители с различни професии от любителски клубове, ученици от училища с хореографски паралелки, деца от танцови школи. Предаването е  възможност за широка публична изява на стотици възпитаници на специализирани училища и хореографски паралелки и на хилядите самодейци от цялата страна.

Особено значим бе сезонът, който си постави за цел да възроди неделните хорá на мегданите в градовете и селата на България. Финалът на този сезон през 2015 година бе  пред храм-паметника „Св. Александър Невски” и  живото излъчване постигна рекорден рейтинг по гледаемост. Още един рекорд записа следващият сезон на „Надиграй ме“, когато зрителите изпратиха смс-и, съпоставими с активността в най-гледаните формати на частните телевизии. Над  пет  хиляди са участниците в шоуто  за осем години!

Единствено по БНТ 2 през последните 4 години се излъчваха  „Регионални новини” в 21 часа – новинарски емисии, отразяващи в пет обособени модула случилото се в регионите на България. От студиата във Варна, Благоевград, Пловдив, Русе и София се редуваха самостоятелни 7 минутни емисии, а новините завършваха с регионален спорт. Зрителите бяха  активни участници в процеса на създаване на новините, а институциите и местната власт вземаха решения и правеха промени след репортажите в тези новини.

БНТ2 утвърди  престижната  инициатива за организиране и излъчване на празнично Коледно матине в ефира на обществената телевизия.

Значителен е приносът на журналистите от БНТ2 в създаването на собствена филмова документална продукция. В двата сезона на поредицата „Съвременници“  бяха  създадени филмови портрети на наши съвременници, оставили трайна следа в обществения и културния живот.

Сподели в
 

Клуб „Журналист” на СБЖ посрещна колегите на напусналия ни внезапно изтъкнат учен изтоковед, които се събраха да си спомнят за изключителната му личност по покана на неговата съпруга Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ

07.12.2018/10:10

Европейският шампион по плуване за трансплантирани, журналистът Геоги Пеев, получи кристален плакет със символа на Хасково - статуята на Св. Богородица, в знак на уважение към спечелените на първенството 5 медала -2 златни и 3 сребърни.

06.12.2018/18:09

Под този може би силно стряскащ някои днешни демократи лозунг преминават сега юбилейните празници на сатириците от Пазарджик.

06.12.2018/11:23

Международна журналистическа конференция на тема „Истината срещу фалшификациите. Ролята на журналистите в събитията по света“ събра в клуб „Журналист“ на СБЖ участници от няколко балкански страни и Европа. Организатори на форума бяха Националната асоциация „Сигурност“ и Съюзът на българските журналисти.

05.12.2018/18:24

По повод състоялата се преди дни вечер, посветена на 112-годишнина от рождението на големия приятел на България и световно ценен учен акад. Дмитрий Лихачов, в СБЖ се получиха писма от неговите внучки.

05.12.2018/10:38

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Събранието се проведе в залата за пресконференции, намираща се в сградата на Съюза на българските журналисти - София, ул. „Граф Игнатиев“ 4, етаж 3. Събранието бе открито в 10,15 часа.

21.11.2018 /20:02

Съгласно решение на последното Общо събрание на СБЖ, проведено на 10 ноември т.г., да бъде огласен изходът от делата по искове на шест члена на СБЖ срещу решенията на ОС на СБЖ, проведено на 14 и 15.03.2015 г., предоставяме следната информация:

16.11.2018 /20:32

Становище на Комисията по журналистическа етика на СБЖ: Общинският съвет по наркотични вещества - Благоевград, изпрати писмо до СБЖ по повод предаване „На кафе” по Нова телевизия, излъчено на 14 ноември т.г.

16.11.2018 /12:04

 Мнения

Пошлото клипче, с което студентската ни телевизия „Алма матер” кани на кастинг кандидати за сътрудници, вече произведе поредния неприятен медиен скандал.

09.11.2018 /11:20 | Източник: СБЖ

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 26 гости

Бързи връзки