Чермен Дудаев: Шипка е особен символ в моята съдба

12.03.2018 /17:13 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Чермен Дудаев по време на откриването на бюст паметника на Коста Хетагуров на Алеята на писателите в Двора на Кирилицата

Първата чуждестранна делегация в Двора на Кирилицата, водена от зам.-министъра на културата на Република Северна Осетия Чермен Дудаев, известен осетински поет, и талантливият скулптор Ибрахим Хаев, чиито деди са участвали в освободителните боеве на връх Шипка, присъстваха на откриването в Алеята на писателите на бюст паметник на основоположника на осетинската литература Коста Хетагуров. Той присъства в Двора на кирилицата защото създава великолепните си творби на свещените писмена на двамата братя св.св. Кирил и Методий.

Чермен Дудаев с готовност даде интервю за сайта на СБЖ, в което си говорим освен за боевете на Шипка и за културата на Северна Осетия.

Роденият във Владикавказ Чермен Аланович е завършил Архитектурно-строителния факултет на Северо-Кавказкия планинско-металургичен институт, но е обречен на музата на поезията, което проличава още при първата му книга „Очите на поета“, издадена през 2005 година. За свои учители в мерената реч счита Есенин, Маяковски, Блок, Гумильов, Висоцки, Гамзатов. За него поезията е живот и му помага по-добре и по-дълбоко да усеща обкръжаващият го свят. Редовно негови стихове са публикувани на страниците на вестниците и списанията в Северна Осетия.

За Чермен Дудаев родината е състояние на душата. Той е влюбен в Северна Осетия.

Навярно вие за първи път посещавате България, Чермен, но пък се оказва, че сте свързани с нашата страна вече 140 години. И тази връзка е вашият дядо, който е воювал за Освобождението на нашата страна от турско иго и е участвал в боевете на Шипка. Разкажете как разбрахте за този епизод от вашата семейна история и какво са ви разказвали за това?

Да, аз за първи път съм в България и съм впечатлен и вдъхновен от тази благодатна страна. Много ми харесва тук – и хората, и кухнята ви, архитектурата и отношението… Много ми допада духът на България. Наистина тази земя за мен и моето семейство е свързана със спомена за Шипка. За участието на моят прадядо, а по-точно дядото на моята баба, са ми разказвали по-възрастните. Неговият Георгиевски кръст и досега се намира в роднините ми. Разказвали са ми, че той е получил „Св. Георги“ за това, че е отблъснал атаката на неприятеля, предсказвайки направлението на настъплението му.  

Какво пазите от вашия прадядо и от времето, когато той е бил в България? Оставил ли е някакви спомени от нашата родина, за тези събития?

Спомени са останали, но за съжаление хората, които са се докосвали до героите на Шипка, вече ги няма. Останали са техните разкази, които съм слушал още като дете. Но осетинският народ пази спомена за подвига на Шипка. Учените в Осетия пишат за него в книгите си.

А вие писали сте за това?

Досега не, но България, която ме покори, Шипка, която не може да не покори човешкото сърце, обезателно ще я пресъздам в мои поетични редове.

В България сте по повод откриването на паметника на вашия сънародник, основателя на осетинската литература поетът Коста Хетагуров, в Двора на Кирилицата, основан от Карен Алексанян. С кой от българските писатели той е близък?

Господин Карен Алексанян е замислил велико дело и сега вече му вдъхва живот. Много съм му благодарен за сподвижничеството,за поканата, за топлия прием. Той ни запозна с факти от историята на България, разказа ни за създаването на Кирилицата, за нейната роля. Зарази ни с любов към Кирилския дух. Веднъж той ми позвъни и предложи да постави в Алеята на писателите в Двора на Кирилицата бюст на наш сънародник. Веднага му предложих Коста Хетагуров. В Осетия този човек винаги е бил номер едно. И това го знае всеки осетинец. У вас, в България, имате много прекрасни поети и писатели и Коста, със своето човеколюбие и хуманизъм, прилича на мнозина от тях. Той е написал: „Целият свят е мой храм. любовта – моя светиня. Вселената – Отечество мое!“ Той даже не е предполагал, че негов бюст ще бъде поставен на българска земя. Щастлив съм, че това е така. Щастлив съм за него, за себе си,за целия наш народ.

А вие как съвместявате поезията с вашия пост на зам.-министър на културата? Възможно и лесно ли е това?

Не е лесно. но се налага и аз върша своето дело.

Какви са вашите задължения на този пост и какви са най-важните проблеми в осетинската култура, които трябва да се решават?

На този си пост имам много задължения. Занимавам се с театрите, библиотеките, музеите, ансамблите… А проблеми има във всяка една област.Но всичките те са решими, само е нужно към работата да се подходи честно и отговорно. А освен това е необходимо още, и това е задължително, да се осъществи и международен диалог. Ние каним България за един такъв културен диалог. И той ще бъде. У нас има и градове побратими. Владикавказ беше побратимен с Кърджали. Приятелството между нашите народи е прекрасно.

Привърженик сте на студията за осетински език „Æ“ . Що за проект е това? Разкажете за подробностите около него и означава ли, че вие искате да съхраните чист вашия роден език?

Да. Преди две години се роди тази идея и беше открито училище. То събра хора от различни националности и възрасти, желаещи да изучават осетинския език. Главното е, че това е безплатно училище. Просветителството не е бизнес, а езикът и културата – не е бреме. Има неща, които не се купуват и продават.

Как младите се отнасят към този проект?

Много добре и посещават заниманията.

Не бих пропуснала да ви попитам за осетинската журналистика. Как нашите колеги в Северна Осетия работят? Имат ли свобода на словото, гласност и могат ли да пишат за всичко, което искат? Говори ли се за цензура във вашата страна?

У нас журналистите са абсолютно свободни да пишат за всичко. Никой не им се меси и не им пречи.

Какви медии има във вашата страна? Само държавни или имате и частни?

 И държавни, и частни. Както и у вас.

В България нашият Съюз на българските журналисти защитава правата ни. У вас има ли такава организация?

Такива организации безусловно имаме и действат в много региони.

Разкажете за вас. Как човек, завършил архитектурно-строителен факултет, става поклонник на поезията и се захваща с култура?

Това е най-често задавания ми въпрос. Така се разпореди съдбата. Аз обаче съм щастлив,    че съм завършил технически ВУЗ.

Четох, че ваши учители са Есенин, Маяковски, Блок, Гумильов, Висоцки, Гамзатов. Вие се определяте само с една дума – поет. Какво ви дадоха тези имена не само в поезията, а и като личност?

Това написах съвсем млад, когато бях на 16 години. Сега имената са много повече и всеки от тях ми дава частица от своето творчество, учи и наставлява.

Притежанието на тайнствената магия на поезията помага ли ви по-остро и по-дълбоко да усещате този свят?

Магията на поезията наистина е тайнство. Поетът е длъжен дори и сърцето на обществото да разкрива. Веднъж Фройд възкликва: „На всяка крачка откривам, че поетите са ме изпреварили!“

Тръгвайки си от България, какво ще отнесете със себе си от нашата страна? Ще се качите ли на Шипка да се поклоните пред паметта на загиналите воини? И ако да, как ще гледате нашата история през очите на поет?

От вашата страна ще отнеса топлотата и светлината, излъчвана от този прекрасен народ. Благодарност. Преклонение пред историята и традициите ви. И желанието да се върна отново. Шипка е отделен и особен символ в моята съдба, за моята душа. За мен е много важно да вдъхна въздуха на този връх и да видя откриващите се гледки от там. Запечатали се в очите на поета, навеки живеят в неговото сърце.

 

Снимки Личен архив

Сподели в
 

С известната сръбска журналистка родом от Ниш разговаряме за 20-годишнината от началото на бомбардировките на НАТО над бивша Югославия, за трагичните епизоди от войната, за професионалната й работа, за жените в Сърбия

25.03.2019/17:09

Тя е водеща на тв предаване по БНТ, което, макар да се казва „Нощни птици“, може да бъде причислено към породата редки птици за днешната българска тв природа. И това е така, защото вече 13 лета то оцелява, при това успешно и с все повече нарастваща публика, в океана от реалити формати, биг брадъри и екзалтирани майстор готвачи.

23.03.2019/14:48

На 3 март изтича срокът за събиране на необходимите 250 000 лв. за ремонт и технически преглед на кораба-светиня „Радецки“. Дарителската кампания вече тече, като в подклепа на родолюбивата мисия се включи и СБЖ. Александър Николов, председател на сдружението „Енергийно бъдеще за България“, е един от моторите на тази благородна инициатива.

20.02.2019/18:07

Водещата на късните новини по БНТ смята за важен плюс репортерския си опит. Работила е и в радио, и във вестник

04.02.2019/08:53

На 8 февруари „Квадрат 500“ ще отвори врати за една бих казала уникална фотоизложба, която ни връща като с машина на времето в едни далечни години на България.

20.01.2019/13:06

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В специално разпространено писмо до всички журналистически съюзи, членове на МФЖ, секретариатът на организацията ни информира, че е изпратил призив-обръщение до евродепутатите с молба да се застъпят за приемането на Директивата за авторските права, с промените в Съображение 35., предложено от МФЖ.

24.03.2019 /21:10

По повод националния празник 3 март и 141-годишнината от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война, председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията

03.03.2019 /00:17

Публикуваме решението на УС на СБЖ за свикване на Общо събрание и дневния ред, както и факсимиле от съдебно "Определение", от което произтича невъзможността за свикване на отчетно-изборно събрание, докато срещу Съюза още има висящи съдебни дела

27.02.2019 /15:47

 Мнения

Дипломатката Жоржета Пехливанова, оглавявала посолството ни в Каракас преди закриването му през 2012 г., разказва свои преки впечатления от снимането на два филма на известната българска журналистка във Венецуела и Колумбия

21.03.2019 /13:12 | Автор: Жоржета Пехливанова | Източник: СБЖ

Германците обичат да се шегуват, че във федералната република има пет годишни сезона – четирите, познати на всички и… сезон на карнавалите. Той по традиция стартира на 11 ноември в 11.11 часа в Майнц. Този сезон слага началото на пищни и разточителни карнавални вечери и шествия в (предимно) старите, западни провинции. В някои от тях дори дните на големите карнавални шествия и пиршества са обявени за неработни.

06.03.2019 /18:31 | Автор: Елена Трифонова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 57 гости

Бързи връзки