Начало
 
 

Ерика Лазарова, една ярка звезда в духовния ни живот

12.03.2018 /12:42 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


„Проф. Ерика Лазарова не ни напусна“.

Пресклуб „Журналист“ в СБЖ събра приятели и почитатели на многоуважаваната съвременна жрица на науката проф. Ерика Лазарова, която преди една година ни напусна, за да отиде в по-добрия свят. Но тя е от онези хора, за които не може да се говори в минало време,защото чрез своите трудове и дела винаги ще напомня за себе си, за един задълбочен изследовател, изтъкнат учен, великолепен журналист, изключителен преводач. Затова възпоменателната среща бе под мотото „Проф. Ерика Лазарова не ни напусна“.

Организатори са СБЖ и по-конкретно дружество „Любословие“ и Институтът за изследване на обществата и знанията при БАН, където ЕрикаЛазарова започва своя научен път, както и научната секция „История, теория и критика на превода“ към СПБ, на който Лазарова е била10 години шеф.

„Тя не ни напусна, но тя ни и събра“ - каза проф. Здравка Константинова, която беше водеща на вечерта. Тя припомни,че Ерика Лазарова е следвала в своята журналистическа работа линията на проф. Асен Златаров и на неотдавна отишлия си от нас журналист и литературен критик Петко Тотев. Проф. Константинова припомни за изминатия й път. И тъй като тя е един учен, оставил ярка следа в това наше противоречиво време, когато на науката се гледа пренебрежително и през рамо, ще си позволя да припомня коя е проф. Ерика Лазарова. 

Завършила е философия в СУ „Св. Климент Охридски” и културен мениджмънт в Австрия (1993). Започва своя научен път в Института по култура, където се хабилитира през 1991 г. От 1995 до 2010 г. е ст.н.с. в Центъра по наукознание при БАН. Има над 160 научни публикации на български, английски, немски, френски, руски и чешки език, както и над 500 научнопопулярни публикации в периодичния печат. Нейните научни интереси са в сферата на историята и философията на културата, история на науката, етика, естетика.

Била е член на Общото събрание на БАН, секретар на Научния съвет на ИИОЗ и заместник-председател на Общото му събрание, член на Съюза на учените, Съюза на преводачите в България, Съюза на българските журналисти, на Академия „Българска книга”, на Международна организация за полиестетическо възпитание, на Международна организация „Мир чрез култура” (Австрия) и др.

Взела е участие в над 100 международни конгреси и конференции у нас и в чужбина – в Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Египет, Естония, Испания, Казахстан, Латвия, Мексико, Норвегия, Русия, Хърватия. Има специализации в Австрия, Германия, Люксембург, Холандия, Полша, Унгария.

Беше отличена с награди на Министерството на културата и Съюза на преводачите в България за превода на книгата на Фр. Ницше „Човешко, твърде човешко”. Автор на 20 книги, множество преводи, сред които на Оскар Уайлд и Фридрих Ницше и повече от 250 научни студии. През последните години с голям обществен интерес се посрещнаха трите й мащабни приносни труда: „Непознатият Найден Шейтанов”, „Богомило-катарската философия като живата етика” и „Българинът като балкански интелектуалец. Из историята на българо-румънските отношения”.  

Проф. Константинова припомни,че Ерика Лазарова е извършила истински подвиг, издавайки двутомника „Златен фонд на българската наука“. Относно този й труд тя каза, че е нямало друг човек в България, който да създаде такъв колосален труд, и то с уменията на интервюиращ от висока класа, навлязъл в научните полета, в душевността и различните пластове, за да се появят тези два безценни тома. Здравка Константинова сподели, че си спомня как Ерика Лазарова е извършила истински подвиг, превеждайки на Ницше „Зазоряване“ и „Човешко, твърде човешко“ (получила наградата на СПБ). Освен тях друг неин голям труд е преводът на монографията „Непознатият Оскар Уайлд или етическите уроци на Принц Парадокс” , която е отличена с наградата на Министерството на културата.

Проф. Константинова припомни за дългогодишното приятелство, което я свързва с Ерика и за това, че тя изключително много се е интересувала от етиката и е носела светлина у себе си, и то несамо пишейки за етиката, но и като човек.    

За това като каква познава проф. Ерика Лазарова сподели и доц. Николай Михайлов от Института за изследване на обществата и знанията и зам. -декан и ръководител на катедра във Факултета по журналистика и масови комуникации при СУ „Св. Климент Охридски“. „Тук ни събра духовността, таланта и изключителната проникновеност на Ерика, с която всички ние по един или друг сме се учили и обогатявали от това, което тя ни е предоставяла – каза доц. Михайлов. – Трудно е да говорим за любими хора тогава, когато те физически не присъстват между нас, защото човешката същност и пребиваване в света оставят в нашето съзнание следа, една неизгладима следа, която става част от нашето вътрешно усещане и вътрешното ни аз.“

Той сподели,че му е изключително трудно да говори за Ерика като за личност, която я няма. За доцента Ерика Лазарова е била като един подарък в живота,защото я е познавал още като ученик, когато тя е посещавала средношколския кръжок, в който той е бил, и от нея децата са получавали ценни знания, свързани с културата, духа и онова което обновява духа и е предизвикателство за него.

В процеса на работата с нея вече като учен в института той я опознава и като човек, който умее да насочи всеки по верния за него път. Така и Николай Михайлов благодарение на нея успява да намери своя път и да прави това, което тя е правила успешно, а именно да разширява своя духовен хоризонт. Той припомни, че не е имало област в науката, преводаческото майсторство или словото, която Ерика Лазарова да не е владеела до съвършенство, и която се е стремяла да предава на онези, които са идвали след нея. Тя е съчетавала у себе си академична строгост на учения с академичната и понякога безразсъдна ирония на истинския философ, е убеден доц. Михайлов.

Свои спомени споделиха и други нейни колеги и приятели от Съюза на преводачите в България, историци и хора на духовността. На тази вечер, изпълнена с много спомени и лични преживявания, свързани с проф. Ерика Лазарова, гост беше и нейната майка, към която всички присъстващи се отнасяха с много обич и топлота.

И когато човек се докосне до една такава личност като Ерика Лазарова, не може да остане безразличен, защото тя буди у него много теми за размисъл, било то свързани с историята на страната ни, духовността или пък етиката, толкова ценна и толкова кът за днешното ни егоистично време. И още нещо си мислех докато слушах всички нейни приятели и колеги - колко ценно би било за младите и бъдещи хора на науката, журналистиката, преводаческата дейност, по-често да се докосват до такива хора, да следват техния път не само борейки се за кариерни върхове, а преди всичко да потърсят портата на познанието, за да я отключат и намерят знанията, които да ги поведат по верния път на тяхната професия.

Снимки Красимир Пеков 

Сподели в
 

На 19 юни т.г. сайтът ни публикува информация на друг сайт: sofiа.utre.bg, озаглавена „София връчва Награди за ярки постижения в културата за 2018 г.”

20.06.2018/23:46

Красноречив жест към българските журналисти бе включването в програмата на 28-ата национална конференция на Българската библиотечна информационна асоциация на един впечатляващ със задълбочеността си актуален научен доклад - изследване за периодичния печат и краезнанието, изнесен от д-р Анета Донева от Регионалната народна библиотека „Иван Вазов" - Пловдив.

20.06.2018/20:13

„Комуникационното пространство – политическо пространство” бе темата на CEECOM 2018, поредната конференция на мрежата на медийните и комуникационните специалисти от Централна и Източна Европа. Тя установи липса на сериозни сравнителни изследвания в областта на медиите и журналистиката

20.06.2018/06:32

„Трудово дело” бе наистина необикновен вестник. Бе под крилото на някогашното Главно управление на Строителни войски (ГУСВ), но нямаше нищо общо с наложената представа за военно, ведомствено издание...

20.06.2018/06:05

С дълбока скръб съобщаваме, че на 14 юни ни напусна нашата колежка в Съюза на българските журналисти - Анка Сиракова

19.06.2018/18:11
?>

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

За държавния глава ще бъде чест да е патрон на честванията за 125-годишнината на организираното журналистическо движение у нас, се посочва в писмо от Президентството до председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова

31.05.2018 /18:52

Председателите на журналистическите дружества са уведомени с писмо от председателя на УС на СБЖ какви са цените за съюзните членове в Международния дом на журналистите край Варна в различните периоди на летния сезон на 2018 г.

31.05.2018 /18:25

Отправеното му обвинение в държавна измяна може да се сравни само с драматичните гонения срещу хвърлените зад решетките турски или палестински журналисти, смята председателят на УС на СБЖ

17.05.2018 /12:15

 Мнения

Агонията на в. „Стандарт“ продължава и тя ще е много мъчителна и болезнена, защото няма пари дори за морфин. Не е за вярване, че ръководството на любимия и предпочитан от мнозина вестник завърза камъка и пусна на дъното най-стойностните си автори. Какво ли чудо трябва да стане, за да се възроди от пепелта този „Феникс“, от който нищо не е останало, освен пречупените му криле!

15.06.2018 /16:05 | Автор: Оля Ал-Ахмед | Източник: СБЖ

След като от 29 май вечерта светът беше разбунен от новината, че е убит поредният журналист в Киев, се оказа, че Аркадий Бабченко е… жив и се появи на пресконференция, на която стана ясно, че Службата за сигурност на Украйна (ССУ) е провела спецоперация, съобщи сайтът NEWSONE. За това лично заяви на брифинга шефът на службата Василий Грицак.

30.05.2018 /19:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 31 гости

Бързи връзки