Начало
 
 

Ерика Лазарова, една ярка звезда в духовния ни живот

12.03.2018 /12:42 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


„Проф. Ерика Лазарова не ни напусна“.

Пресклуб „Журналист“ в СБЖ събра приятели и почитатели на многоуважаваната съвременна жрица на науката проф. Ерика Лазарова, която преди една година ни напусна, за да отиде в по-добрия свят. Но тя е от онези хора, за които не може да се говори в минало време,защото чрез своите трудове и дела винаги ще напомня за себе си, за един задълбочен изследовател, изтъкнат учен, великолепен журналист, изключителен преводач. Затова възпоменателната среща бе под мотото „Проф. Ерика Лазарова не ни напусна“.

Организатори са СБЖ и по-конкретно дружество „Любословие“ и Институтът за изследване на обществата и знанията при БАН, където ЕрикаЛазарова започва своя научен път, както и научната секция „История, теория и критика на превода“ към СПБ, на който Лазарова е била10 години шеф.

„Тя не ни напусна, но тя ни и събра“ - каза проф. Здравка Константинова, която беше водеща на вечерта. Тя припомни,че Ерика Лазарова е следвала в своята журналистическа работа линията на проф. Асен Златаров и на неотдавна отишлия си от нас журналист и литературен критик Петко Тотев. Проф. Константинова припомни за изминатия й път. И тъй като тя е един учен, оставил ярка следа в това наше противоречиво време, когато на науката се гледа пренебрежително и през рамо, ще си позволя да припомня коя е проф. Ерика Лазарова. 

Завършила е философия в СУ „Св. Климент Охридски” и културен мениджмънт в Австрия (1993). Започва своя научен път в Института по култура, където се хабилитира през 1991 г. От 1995 до 2010 г. е ст.н.с. в Центъра по наукознание при БАН. Има над 160 научни публикации на български, английски, немски, френски, руски и чешки език, както и над 500 научнопопулярни публикации в периодичния печат. Нейните научни интереси са в сферата на историята и философията на културата, история на науката, етика, естетика.

Била е член на Общото събрание на БАН, секретар на Научния съвет на ИИОЗ и заместник-председател на Общото му събрание, член на Съюза на учените, Съюза на преводачите в България, Съюза на българските журналисти, на Академия „Българска книга”, на Международна организация за полиестетическо възпитание, на Международна организация „Мир чрез култура” (Австрия) и др.

Взела е участие в над 100 международни конгреси и конференции у нас и в чужбина – в Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Египет, Естония, Испания, Казахстан, Латвия, Мексико, Норвегия, Русия, Хърватия. Има специализации в Австрия, Германия, Люксембург, Холандия, Полша, Унгария.

Беше отличена с награди на Министерството на културата и Съюза на преводачите в България за превода на книгата на Фр. Ницше „Човешко, твърде човешко”. Автор на 20 книги, множество преводи, сред които на Оскар Уайлд и Фридрих Ницше и повече от 250 научни студии. През последните години с голям обществен интерес се посрещнаха трите й мащабни приносни труда: „Непознатият Найден Шейтанов”, „Богомило-катарската философия като живата етика” и „Българинът като балкански интелектуалец. Из историята на българо-румънските отношения”.  

Проф. Константинова припомни,че Ерика Лазарова е извършила истински подвиг, издавайки двутомника „Златен фонд на българската наука“. Относно този й труд тя каза, че е нямало друг човек в България, който да създаде такъв колосален труд, и то с уменията на интервюиращ от висока класа, навлязъл в научните полета, в душевността и различните пластове, за да се появят тези два безценни тома. Здравка Константинова сподели, че си спомня как Ерика Лазарова е извършила истински подвиг, превеждайки на Ницше „Зазоряване“ и „Човешко, твърде човешко“ (получила наградата на СПБ). Освен тях друг неин голям труд е преводът на монографията „Непознатият Оскар Уайлд или етическите уроци на Принц Парадокс” , която е отличена с наградата на Министерството на културата.

Проф. Константинова припомни за дългогодишното приятелство, което я свързва с Ерика и за това, че тя изключително много се е интересувала от етиката и е носела светлина у себе си, и то несамо пишейки за етиката, но и като човек.    

За това като каква познава проф. Ерика Лазарова сподели и доц. Николай Михайлов от Института за изследване на обществата и знанията и зам. -декан и ръководител на катедра във Факултета по журналистика и масови комуникации при СУ „Св. Климент Охридски“. „Тук ни събра духовността, таланта и изключителната проникновеност на Ерика, с която всички ние по един или друг сме се учили и обогатявали от това, което тя ни е предоставяла – каза доц. Михайлов. – Трудно е да говорим за любими хора тогава, когато те физически не присъстват между нас, защото човешката същност и пребиваване в света оставят в нашето съзнание следа, една неизгладима следа, която става част от нашето вътрешно усещане и вътрешното ни аз.“

Той сподели,че му е изключително трудно да говори за Ерика като за личност, която я няма. За доцента Ерика Лазарова е била като един подарък в живота,защото я е познавал още като ученик, когато тя е посещавала средношколския кръжок, в който той е бил, и от нея децата са получавали ценни знания, свързани с културата, духа и онова което обновява духа и е предизвикателство за него.

В процеса на работата с нея вече като учен в института той я опознава и като човек, който умее да насочи всеки по верния за него път. Така и Николай Михайлов благодарение на нея успява да намери своя път и да прави това, което тя е правила успешно, а именно да разширява своя духовен хоризонт. Той припомни, че не е имало област в науката, преводаческото майсторство или словото, която Ерика Лазарова да не е владеела до съвършенство, и която се е стремяла да предава на онези, които са идвали след нея. Тя е съчетавала у себе си академична строгост на учения с академичната и понякога безразсъдна ирония на истинския философ, е убеден доц. Михайлов.

Свои спомени споделиха и други нейни колеги и приятели от Съюза на преводачите в България, историци и хора на духовността. На тази вечер, изпълнена с много спомени и лични преживявания, свързани с проф. Ерика Лазарова, гост беше и нейната майка, към която всички присъстващи се отнасяха с много обич и топлота.

И когато човек се докосне до една такава личност като Ерика Лазарова, не може да остане безразличен, защото тя буди у него много теми за размисъл, било то свързани с историята на страната ни, духовността или пък етиката, толкова ценна и толкова кът за днешното ни егоистично време. И още нещо си мислех докато слушах всички нейни приятели и колеги - колко ценно би било за младите и бъдещи хора на науката, журналистиката, преводаческата дейност, по-често да се докосват до такива хора, да следват техния път не само борейки се за кариерни върхове, а преди всичко да потърсят портата на познанието, за да я отключат и намерят знанията, които да ги поведат по верния път на тяхната професия.

Снимки Красимир Пеков 

Сподели в
 

СБЖ смята за недопустимо овластени лица да унижават и да възпират журналисти, изпълняващи своя професионален дълг

21.09.2018/19:04

Комай и този път Атанас Тончев ни изненада – и на тази достолепна възраст, нейде към средата на 90-те – той остана верен на призванието на целия си живот и ни поднесе най-новото си заглавие от дългата поредица книги с името му – „Житейски истории – от минало и по-минало време”.

21.09.2018/12:16

Свиканата снощи край Съдебната палата проява учуди с липсата на публични оратори, становища и искания. СБЖ също беше там, за да отстои журналистическите права и солидарността в колегията, но организаторите нито сами взеха думата, нито я дадоха на някого

18.09.2018/15:03

На 13 септември 2011 г., преди 7 години, ни напусна Милен Вълков - председател на УС на СБЖ.

13.09.2018/14:38

На 14 септември от 21 часа БНТ2 ще излъчи документалния филм за големия журналист и публицист Стефан Продев „С Ботевски дух“. Документалната лента, дело на сценариста и режисьора Петко Горанов и оператора Божидар Симеонов, излиза в ефир само ден преди 91-годишнината от рождението на Стефан Продев. А утре, на 13 септември, от 14.30 ч. колегите ще могат да се срещнат с авторския колектив в Пресклуба на БТА.

12.09.2018/18:46

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Публикуваме изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, което тя не получи възможност да произнесе по време на дискусия в НС по повод медиен законопроект, задвижен от депутати от ДПС. На предложенията на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото и правата на журналистите, които бяха внесени преди повече от година в Комисията по културата и медиите, и досега не е даден ход

21.09.2018 /19:30

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители, за които се приемат предложения до 15 октомври 2018 г.

18.09.2018 /21:09

Европейският парламент (ЕП) прие спорната и преработвана реформа на разпоредбите за авторското право. На сесията в Страсбург евродепутатите одобриха с мнозинство от 438 гласа „за“, 226 „против“ и 39 „въздържали се“ позицията, която задължава интернет гигантите да заплащат труда на журналистите и артистите, когато използват техни произведения. Журналистите също така трябва да получават дял от всяко възнаграждение, свързано с авторското право, получавано от издателските къщи, реши ЕП.

12.09.2018 /16:56

 Мнения

Във връзка със задържането в РПУ Радомир на двамата журналисти от OCCRP – Димитър Стоянов от "Биволъ" и Атила Биру от Rise Romania – румънския партньор на "Биволъ", изразявам недоумението и категоричния си протест срещу ареста на представители на медии и нарушаването на правата на нашите колеги по време на изпълнение на служебните им задължения.

14.09.2018 /16:14 | Автор: Иван Върбанов | Източник: СБЖ

За читателите на сайта на СБЖ може би не е потребно да се припомня кой е Борис Ангелушев. И все пак... Роден през 1902-ра в Пловдив, учи в Художествената кадемия в Берлин, после отива в Прага, живее и в Цюрих, завръща се в родината си.

09.09.2018 /23:16 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки