Методи Манченко: Екипността трябва да стои над егото на отделния журналист

07.03.2018 /12:43 | Автор : Лилия Динова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Методи Манченко като водещ на футболните студия на БНТ - изпълнен със страстта да предаде на аудиторията всичко вълнуващо от големите футболни първенства

„Да притежаваш лоялност и жертвоготовност, да се раздаваш на сто процента - това са основните неща в нашата професия,” убеден е един от най-популярните ни спортни журналисти, главният продуцент и ръководител на редакция „Спорт” в БНТ Методи Манченко

„Спортът е не просто зрелище, но и все по-значим социален феномен и БНТ полага сериозни усилия да приобщава все по-широк кръг зрители към широк спектър спортни събития. Олимпийските игри са най-сериозното изпитание за един голям екип от журналисти, спортни експерти и специалисти в различни области на телевизионната продукция. Наградата е признание за труда на всеки от тях”.

С тези думи главният продуцент и ръководител на редакция „Спорт” в БНТ Методи Манченко през ноември м.г. реагира при получаването от името на Национаната телевия на присъденото й от Международния олимпийски комитет бронзово отличие в конкурса „Златни рингове” - за отразяване на олимпиадата в Рио де Жанейро през 2016 г. Това стана на церемония в Лозана, където бяха връчени престижните отличия.

Казаното тогава от Методи Манченко до гояма степен синтезира и неговото собствено отношение към спортната журналистика, с която е свързан буквално генетично покрай баща си - дългогодишния спортен коментатор Васил Манченко, двукратен шампион на България по баскетбол, участвник в две олимпиади. Впрочем, и самият Методи е тренирал от малък баскетбол, а и досега по три пъти седмично се събира с приятели, за да целят коша.

Екипността, за която той говори и в Лозана, за него е неделима част и от любимата му спортна журналистика.

Роден на 17 ноември 1965 г. в София, завършил 133-то ЕСПУ „А. С. Пушкин“, дипломирал се като юрист в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, Методи започва да работи още като студент в спортния отдел на вестник „Народна младеж“ през 1985 г. През годините преминава и през издания като „Старт“, „24 часа“, „7 дни спорт“, „Стандарт”, „Дневник“-онлайн.

Официално в БНТ е от 2001 г., но още от 1991 г. сътрудничи там активно - най-вече покрай тръгналите по негова инициатива предавания за мачовете в NBA, които той коментира лично в ефир. Тогава много са помогнали за осъществяване на идеята му Нери Терзиева и Сашо Диков.

Днес, вече на шефски пост и с натрупана широка популярност сред зрителите, Методи продължава да върши работата си с любов и отдаденост, с тръпката на спортния фен и с взискателността на професионалиста.

Има и подкрепата на сигурен екип „в тила” си - съпругата Елена и 28-годишния син Васил, също изкушен от баскетбола.

- Методи, днес ти си едно от най-разпознаваемите лица на БНТ и може би малцина помнят предишната ти кариера в печатни издания. Как реши навремето от вестникар да станеш телевизионер? Лесно ли ти беше или трудно това прехвърляне? Имаш ли свои образци в спортната журналистика?

- Героят на моето детство е баща ми, Васил Манченко. Израснал съм в Българската национална телевизия. Пък и е известно правилото, че от пишещ журналист по-лесно се става телевизионен, отколкото обратното.

Влюбен съм спорта и журналистиката от дете и няма нищо по-хубаво от това, да пренесеш емоцията си и любовта си на хората и зрителите. Всичко стана съвсем естествено.

Няма нищо лесно, кариера не се прави лесно – трябва много упоритост и лишения. Лишавал съм от свободно време семейството си и до днес им дължа извинения. Няма събота, няма неделя, спортният живот напрекъснато тече... Това е някаква обреченост.

Онези, от които съм се учил, съм ги запомнил с това, че все нямат време и бързат... Нашата работа е много интензивна, напрегната и всеотдайна. Изисква много енергия, нуждае се от много млади хора. Затова политика на БНТ сега е да съчетава млади таланти и опитни журналисти.

- Спомена за колеги, от които си се учил. Ще уточниш ли кои са?

- Във вестникарството това са Андрей Кожухаров и Юлий Москов. В телевизионната журналистика - Николай Колев-Мичмана, Цветан Алипиев, Сашо Диков, Вера Маринова, Ричард Груев. А на продуценство имах невероятния шанс да се уча от Кеворк Кеворкян.

Един телевизионен продукт се прави колективно, от екип и това трябва да се знае добре. В моята работа съм задължен и на колегите ми от техническите служби. Благодарение на тях сме изнасяли и олимпиадите.

През 2008 г. в Пекин имахме студиен излъчвателен комплекс, една малка телевизия на място... Така беше и през 2010 г. във Ванкувър, през 2012 г. в Лондон, през 2014 г. в Сочи, през 2016 г. в Рио де Жанейро. Всеотдайност и голяма екипност беше това с олимпиадите и аз съм горд и щастлив, че бях team leader на всички.

Голямата изненада и радост дойде с наградата, връчена на 7 ноември 2017 г. - бронзово отличие на конкурса на Международния олимпийски комитет „Златни рингове“. Това беше за отразяването на Олимпиадата в Рио.

Радвам се, че и тази година успяхме да отразим Зимните олимпийски игри в Пьончан, Южна Корея. Новото ръководство на БНТ осъзна каква голяма традиция е отразяването на Олимпийски игри – това се прави още от 1968 година. Сега бяхме на ръба да не стане поради завишени цени и търговски причини, но с много усилия и с компромиси всичко мина както трябва, за моя гордост.

- Кои качества според теб са най-важните в журналистическата професия?

- Според мен всичко може да се развие. Естествено, трябва да имаш основата. Да притежаваш лоялност и жертвоготовност, да се раздаваш на сто процента - това са основните неща в нашата професия. Екипността трябва да стои над егото на отделния журналист.

- Трудно ли е да се упражнява журналистика в обществено-политическите условия у нас?

- Журналистиката е изключително важен фактор в демократичното общество. Не случайно я наричат четвъртата власт. И за да упражняваш тази власт в интерес на обществото, на всички хора, е необходимо да бъдеш честен към себе си и към публиката. А това е огромна отговорност!

Всички критични приказки за свободата на словото са безсилни пред истината, че българската журналистика извървя немалък път. В това отношение БНТ е стожер на достойнството на професията ни в последните 10-15 години. Журналистите в нашата телевизия успяха да наложат стандарти, които хората оценяват. Не случайно се радваме на много висок рейтинг на доверие, който е по-важен от рейтинга на гледаемост.

- Като част от голямото семейство на БНТ имаш ли отношение към споровете около предаването „Денят започва с култура“?

- Именно като част от това семейство аз не съм безучастен към този проблем. Мисля, обаче, че темата се преекспонира и не бих искал да наливам вода в мелницата на някои заинтересовани кръгове. Винаги с промени в ръководството се получават дрязги, напрежение, спорове между колеги. Но с един нормален диалог, професионален и колегиален, всичко може да се реши. Важното е от това да не се възползват външни на БНТ кръгове по интереси.

Не виждам в лицето на Емил Кошлуков някакъв медиен сатрап, но в същото време уважавам и позицията на колегите от сутрешния блок „Денят започва с култура“. Мисля, че всички си взеха поука и нещата вървят...

- Методи, ти си и автор на документални филми. Какво те подтиква да ги правиш?

- Липсата на документални свидетелства за българския спорт. Поради тази причина направих и филм за Борис Георгиев-Моката, исках да се види от зрителите какво остава след медала с личността на спортиста. Направих филм и за генерал Владимир Стойчев, патриарх на българския спорт, горд съм от този факт. Съавтор съм на филм за алпиниста Боян Петров.

За съжаление, отново нямам време. Това мое увлечение изисква отдаденост и енергия. Последният ми филм беше за 120-годишнината на курорта Боровец. Правя и обзорни филми след Олимпийски игри. Вдъхновяват ме много неща, но нямам физическо време за тях.

- С какво си зает сега?

- В момента съм на вълна световното първенство по футбол в Русия – новото предизвикателство за 2018 година. Цялата ми мисъл и енергия са насочени към подготовката за него и отразяването му.

- Освен към спорта, имаш ли предпочитания към нещо друго, примерно към някои изкуства?

- Като всеки човек, имам своите предпочитания. Определено ме вълнува музиката, а също и изобразителното изкуство.

Много се радвам, че през миналата година чух и видях Стинг в София. Музикални жанрове като джаз и ар енд би, хип-хоп и съвременните интерпретации в рапа ми харесват много.

Когато съм в чужбина, винаги гледам да посетя някоя галерия. Например, през декември миналата година бях в Москва за жребия на световното футболно първенство в Русия и посетих Новая Третяковская галерия в Москва. Тогава експозицията беше от авангарда на руското изобразително изкуство – там бяха и невероятните творби на Марк Шагал, цяла зала, както и магическият, уникалният „Черен квадрат“ на Казимир Малевич.

- Какво ще пожелаеш на читателите на нашия сайт и на по-младите си колеги?

- На читателите на сайта пожелавам през тази година да се сбъднат съкровените им мечти и желания. Да четат и да обогатяват и себе си, и хората наоколо със стойностни неща. А на младите си колеги пожелавам да се вглеждат повече и да анализират добри примери, практики, умения от по-големите – майсторите в занаята.

 

Сподели в
 

Известната журналистка и депутатка стартира подписка за проверка на сигурността на пътищата и не спира битките си за изсветляване на тъмните страни в управлението на България

17.11.2018/17:36

Романът на дългогодишната и известна радиожурналистка, писателка и поетеса е своеобразна фамилна сага с център на действието БНР

17.11.2018/14:28

Тази книга грабва отведнъж. Още от първите редове. Сграбчва те за гърлото като изненадващо докосване до интимната същност на една обикновена и необикновена личност, която е присъствала силно в годините на младостта ни. Георги Карауланов десетилетия беше любимец на журналистите и медиите – та досега. Те го нарекоха „Човекът, построил половин България”.

03.11.2018/16:04

Отправяйки най-топли пожелания към изключителния изследовател на историята на българската журналистика, СБЖ предлага на читателите интервюто с него, взето от колежката ни Розалина Евдокимова през 2014 г. и публикувано още тогава на нашия сайт под заглавието "Проф. Панайотов: Никога да не губим способността да различаваме Доброто от Злото!"

30.10.2018/20:52

Традиционната информационна закуска в РКИЦ се оказа и прощална, тъй като за представителя на Россотрудничество и директор на центъра Павел Журавльов тя беше последна. И както се казва, времето тече неусетно бързо, така и за него мандатът му в България приключи и дипломатът потегля за Москва.

30.10.2018/19:42

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Събранието се проведе в залата за пресконференции, намираща се в сградата на Съюза на българските журналисти - София, ул. „Граф Игнатиев“ 4, етаж 3. Събранието бе открито в 10,15 часа.

21.11.2018 /20:02

Съгласно решение на последното Общо събрание на СБЖ, проведено на 10 ноември т.г., да бъде огласен изходът от делата по искове на шест члена на СБЖ срещу решенията на ОС на СБЖ, проведено на 14 и 15.03.2015 г., предоставяме следната информация:

16.11.2018 /20:32

Становище на Комисията по журналистическа етика на СБЖ: Общинският съвет по наркотични вещества - Благоевград, изпрати писмо до СБЖ по повод предаване „На кафе” по Нова телевизия, излъчено на 14 ноември т.г.

16.11.2018 /12:04

 Мнения

Пошлото клипче, с което студентската ни телевизия „Алма матер” кани на кастинг кандидати за сътрудници, вече произведе поредния неприятен медиен скандал.

09.11.2018 /11:20 | Източник: СБЖ

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 31 гости

Бързи връзки