Така ли трябваше да се срещнем, Евгений!

02.02.2018 /16:45 | Автор : Константин Иванов | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Приятелите ще запомнят Евгений Станчев като майтапчия, отзивчив, дружелюбен и винаги нестандартен в професията

Май беше краят на юни миналата година, Евгений Станчев се обади, че за ден-два е в София, та да се видим, преди пак да си замине за Годеч, където прекарваше от април до декември.

Осигурявах „терен”. Любо Коралов, Коста Филипов, Пепи Герасимов и самият Евгений Станчев, все колеги от „Народна младеж”, донесоха мезета и питиета, развързахме торбата със спомените от тези най-хубави години, прекарани в младежкия вестник.

Пак, за кой ли път ни покани да му идем на гости, за кой ли път му обещахме... Е, изпълняваме обещанието – тъжна раздяла със стария колега и приятел...

С Евгений бяхме съученици в Ловешката езикова гимназия, той в английския, аз във френския отдел. Бяхме третия випуск – от 1952 до 1957 г. Годините бяха бедни, спяхме по 20 души в приспособените за спални класни стаи на училище „Васил Левски”.

Закуската - единия ден тахан халва... 

Следващия ден – създърма и боядисана водица за чай, вечерята - боб и компот или домати с ориз. Като се протриеха панталоните, отивахме при един шивач на Покрития мост да сложи ново „дъно”. „Глезехме се” с локумче, притиснато с две бисквити от лафкаджията бай Коста. И вероятно затова се чувствахме като братя – тогава преди повече от 6 десетилетия, та досега. Тези, които сме още живи... Евгений вече не е, но остава в сърцата ни и в спомените ни.

В средата на 60-те животът отново ни събра – този път в „Народна младеж”. Къдринка неотдавна чудесно описа в сайта на СБЖ невероятната атмосфера, та затова ще разкажа само няколко спомена, свързани с Евгений, с когото работехме в Международния отдел.

Отличителната му черта като журналист беше, че той умееше да пречупи отделна случка, събитие през неочаквана, дори неподозирана от другите светлина. Такъв си остана до края на журналистическата си кариера. Написа в „Поглед” запомнящия се репортаж „Чернобил – черно на бяло” за катастрофата с атомната централа.

Като главен редактор на „Дума” прати Велислава Дърева да вземе интервю от Симеон Сакскобурготски, друг на негово място не би се сетил, а още по-малко осмелил. Разказа ми как Явор Дачков му признал, че името му нашумяло едва когато самият Евгений беше го интервюирал за левия вестник. Наистина само, който е бил в „кухнята” може да оцени колко изненадващ е бил този ход на главния редактор на „Дума”, след като от години отношението на вестника към Дачков беше направо неприязнено, заслужено впрочем.

Но да отскоча пак назад в годините 

Приятелството не спря Евгений да ме направи „на бъзе и коприва”, когато, в съзвучие с официалната линия, бях оплюл на страниците на „Народна младеж” Бийтълсите. „Какво разбираш ти от бийтълси, бе музикален инвалиде”, ме сряза Евгений на планьорката. Запомних урока, да не пиша за неща, които не разбирам. Самият Евгений като студент се изявяваше и като естраден певец.

Тогава, когато свирепстваше „студената война”, Евгений се беше престрашил да почука на вратата на кабинета на Робърт Кенеди в Капитолия, да разговаря с „врага”, да се снима с него. Публикувахме снимката в „Народна младеж”. Последва разгромна статия в списанието на СБЖ, заклеймяваща го, че в САЩ се бил държал като „буржоазен журналист”.

Е, имали сме доста забавни преживявания. През 1968 г. в София се състоя поредният Световен фестивал на младежта и студентите. В нашата стая бяхме трима – Сирма Бончева, завеждаща международния отдел, Евгений и аз. По едно време на вратата се чука, показва се непознат мъж, пита кой е Константин Иванов, представя се:

„Аз съм от Фестивалния комитет, може ли за момент” и ми дава знак да го последвам навън. Сирма слага, както й е навикът, ръка на устатата, Евгений направо прихва. Другарят от „Фестивалния комитет” ми обяснява от коя служба е, казва ми на какъв телефон да се обадя, ако в общуването с чуждите делегати се натъкна на нещо съмнително, дава ми срещу разписка и 10 лева, с които евентуално да почерпя чуждестранен гост, като на сервитьора поръчам за госта водка, а за мене вода: да не би да се напия, а чужденецът пък нямало да схване разликата между „водка” и „вода”.

Беше майтапчия, отзивчив, дружелюбен 

Прибирам се в стаята, подигравките на Сирма и Евгений се сипят ли сипят. На следващия ден пак се почуква, надниква непознато лице, представя се, че е от Фестивалния комитет и се осведомява кой е Евгений Станчев и го моли да излезе с него навън. Този път аз прихвам, Сирма нещо не е така весела, знае ли дали няма да е следващата на другия ден. Размина й се.

Много дейни в контактите с журналистите бяха от посолството на КНДР. Поканите бяха написани на руски -  за „кинопросмотр и коктейл”. Отивам аз в посолството, което беше до зала „Универсиада”, настаняваме се в киносалона, започва един безкраен филм с кадри от всякакви заводи, ниви, градини, тържествени маршове на корейци, приветстващи Ким Ир-сен и той тях от трибуната.

По едно време колегата от „Работническо дело” Ненчо Хранов се надига да си ходи, поради „неотложна работа в редакцията”, учтиво, но твърдо го връщат на мястото му с обяснението „очень интересно”. Е, накрая изпихме по една ГДР-ска бира „Радебергер” и всеки - по редакциите.

„Как беше, пита ме Евгений. Отговарям: „Екстра, отпихме се на радебергер”. Знам, че Евгений е голям биролюбец. Следващия път като идва поканата от корейците, е ред на Евгений. Връща се след 2-3 часа, невинно го питам как е било. „Гледах втора част на филма, който ти си гледал миналия път”.

Ще речете: човекът е починал, неподходящо е така да се пише в такъв скръбен момент. Е да, но не само аз ще запомня Евгений именно така: майтапчия, отзивчив, дружелюбен и винаги нестандартен в професията.

Свързани:   Изгубихме одухотворения колега Евегений Станчев

Почина големият журналист, бивш главен редактор на „Поглед” Евгений Станчев. "Отиде си един голям Човек и Българин - БАЩА ми". Това написа във Фейсбук журналистката и PR-експерт Камелия Станчева. СБЖ изразява съболезнования на семейството
Дата: 02.02.2018


 

Сподели в
 

По повод 110-годишнина от обявяването на Независимостта на България в Държавната агенция на архивите бе представена книгата на доктора на историческите науки и дипломат проф. Петър Куцаров „Независимостта на България и Русия“. Това е втората част от поредицата му „България в руските секретни архиви“. Първата беше посветена на Съединението.

10.10.2018/15:40

В заглавията на много от книгите му присъства думата „война“. Автор е на книги, в които разкрива жестокото й лице по време на събитията в Северна и Южна Корея, Виетнам, Лаос, Камбоджа. Пет са книгите му за войните в Азия през ХХ век. Сред тях са „Мълчаливата война“, „Войната в Южен Виетнам, както я видях“, „Студената война в Германия“… Такъв бе и животът на талантливия австралийски журналист Уилфред Бърчет - преминал в сложни и опасни времена.

09.10.2018/09:33

Ирина Вакуловска е известен журналист. Била е водеща на предавания в тв каналите РТР, СТС, НТВ и радиоводеща. за своята работа тя е лауреат в категорията „Авторски програми“на престижната награда „ТЕФИ“, която наричат „Оскар“ на руската журналистика.

05.10.2018/15:55

Преди време в разговор със сина на големия руски поет Константин Симонов – журналиста Алексей Симонов, той ми каза, че свобода на словото има само за тези, които са готови да се борят за нея. Това ми дойде на ум, когато се срещнах с топ перото на българската журналистика Велислава Дърева, за която можем да кажем, без да се замислим, че е точно онзи журналист, за когото свободата на словото е верую не само в работата, но и в живота. Та с кого друг можеш откровено да си говориш дали е свободно днес журналистическото слово у нас или не!

01.10.2018/15:00

Мишел Хунцикер и Силви Майс са две прекрасно изглеждащи дами, които немскоезичните телевизионни канали направиха много популярни и богати. Общото между тях е, те не са германки, но говорят перфектен немски. През последните дни в Германия излезе от печат автобиографичната книга на Мишел Хунцикер „Един външно перфектен живот“, а Силви Майс за пореден път даде „топ-интервю“ на водещо списание, в което пак разказа за възходите и паденията в живота си.

30.09.2018/14:07

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ отново настоява Народното събрание да обърне внимание на внесените преди повече от година наши предложения за законодателни промени в защита на журналистическия труд и свободата на медиите. Изискваме да се увеличи наказанието за посегателство над журналисти и то да се определи в Наказателния кодекс като квалифициращ признак от съответните състави на престъпление - заплахи, телесни повреди, убийства и пр.

07.10.2018 /20:52

Отличието е учредено съвместно от УС на СБЖ и от НС на БСП в памет на големия български публицист, оглавявал и СБЖ

03.10.2018 /07:14

Публикуваме изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, което тя не получи възможност да произнесе по време на дискусия в НС по повод медиен законопроект, задвижен от депутати от ДПС. На предложенията на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото и правата на журналистите, които бяха внесени преди повече от година в Комисията по културата и медиите, и досега не е даден ход

21.09.2018 /19:30

 Мнения

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

На сърдития на цял свят премиер Бойко Борисов медиите, опозицията и чужденците са му виновни за „охулването” на държавата, която именно неговото управление докара дотам, че на всички да изглежда логично убийството на журналистка, посмяла да засегне темата за корупцията

10.10.2018 /14:54 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 130 гости

Бързи връзки