В Испания спира да излиза сп. „Интервю” - символът на демократизацията

31.01.2018 /13:53 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Част от корицата на последния брой на списание "Интервю"

Причините са финансови, твърдят издателите. Прочутият с разследванията си разкрепостен седмичник се сбогува с читателите, повтаряйки в последния си брой своята емблематична корица от 1976 г. с голата Марисол-Пепа Флорес - кинозвезда, изгряла в невръстна възраст по времето на франкизма, а при прехода към демокрация станала комунистическа активистка

Смъртта на качествените печатни издания, които карат читателите да мислят, далеч не е само български феномен. Това се случва навсякъде по света под дежурния предлог за липса на средства и читателски интерес на фона на експанзията на дигиталните медии.

Поредното емлбематично издание, което умря миналата седмица, е легендарното за цяла Испания седмично списание „Интервю”. То бе връстник и символ на демократизацията в тази страна.

Медийната група Zeta, която го издаваше, изтъкна като причина постоянния спад в продажбите и големите загуби, които тя търпи.

Заедно с „Интервю” и със същите мотиви спира и тръгналото през 1982 г. като „дъщерно” приложение, а после обособило се в самостоятелно издание - списанието за политически анализи „Тиемпо”.

Първият брой на „Интервю” излиза на 22 май 1976 г.

Трябва да се припомни, че това е решаваща за съдбата на Испания година. През октомври 1975 г. след близо 40-годишна диктатура умира генералисимус Франсиско Франко. Но демократизацията не започва веднага - това е сложен, деликатен и дълъг процес, защото франкистките сили в държавата все още са в пълната си мощ. През цялата 1976-та протича напрегнато обществено противоборство между крайната десница и привържениците на демократизацията, сред които зрее осъзнаването на необходимостта единството им да надделее различията.

1976-та е решаваща и за пробива на първите свободни медии, които хвърлят предизвикателство срещу все още действащата франкистка цензура. И ролята тъкмо на списание „Интервю” в това е наистина неоценима.

Идеята за издаването му хрумва на 29-годишния тогава каталунски дребен предприемач от Барселона с известен опит като спортен журналист Антонио Асенсио Писаро. Той е едва 18-годишен, когато започва да работи в спортния отдел на вестник „Корео Каталан”. Но умира баща му и се налага младежът да поеме скромния семеен бизнес - ателие за фотокомпозиции и механични приспособления с 4 работника и без особени перспективи.

Когато идва разкрепостяващата във всички посоки 1976-та, Антонио решава да използва момента и да извлече от обществените брожения комерсиален успех. За тази цел през март с.г. основава медийната група Zeta. Нюхът му очевидно е феноменален, защото наистина инвестира супер удачно изтеглените като заем 500 000 тогавашни песети - влага ги в старта на невижданото дотогава от испанците провокативно седмично списание „Интервю”.

Такова издание никога преди не е излизало в Испания, където франкистката цензура зорко е бдяла не само в медиите да не се промъкват революционни идеи, но и стриктно да се спазва католическия морал - никакви голотии!

Антонио Асенсио Писаро разбива тези табута.

Слага още на първата корица на „Интервю” красиво момиче (британска манекенка) - е, не чак голо, но в мокра и практически прозрачна туника. А в съдържанието вкарва разследвания за корупция във върховете, за полицейско насилие, за политическия преход - теми, каквито също дотогава не са стигали до читателите.

Още първият брой на списанието, излязъл в 100-хиладен тираж, се разграбва почти напълно. Нататък този заявен негов профил продължава да се засилва още повече и да печели огромна популярност, както с „откровените” си корици, така и със сериозните си разследвания.

Антонио Асенсио Писаро казва по-късно: „На испанците им липсваше секс, ние им го дадохме. Липсваше им прозрачност, ние им дадохме свободното мнение на нашите колумнисти. Списанието беше костюм по мярка. Беше коктейл. Но не „Молотов”."

Да, издателят на това революционно за времето си издание не може да бъде заподозрян в политическа революционност - единствените мотиви за всичко, което прави до смъртта си през 2001 г. Антонио Асенсио Писаро, са чисто комерсиални: стремеж да се „хване” по-голяма аудитория и да се печели по-добре.

Ето защо в по-късните му проекти се появява и например тръгналият през 1998 г. дълбоко консервативен и силно привързан към монархията и католицизма вестник „Ла Расон” - защото такова издание тогава липсва и от запълването на нишата идват добри приходи.

Голямата „тръпка” на Антонио Асенсио Писаро е стартираният през 1978 г. вестник „Ел Периодико де Каталуня”, който излиза в две издания - на испански и на каталунски. Профилът му е напълно интегристки, лоялен към испанската конституция. Вестникът и до днес е един от най-авторитетните.

Медийната група Zeta включва още много издания, а натрупва и опит с телевизиите, включително и в един така и неосъществен проект съвместно с магната Рупърт Мърдок. Но най-голямото бижу в медийната съкровищница на Zeta десетилетия наред остава „Интервю”, от чиито приложения се раждат и многобройни самостоятелни списания, като споменатото „Тиемпо”.

Броят, който превръща „Интервю” в исторически символ на испанската демократизация и който се продава в над единмилионен тираж, е номер 16 и излиза през септември 1976 г. Корицата му зашеметява всички. На нея чисто гола и в цял ръст се появява не коя да е, а доскорошната любимка на Франко, детето чудо на целомъдреното франкистко кино, станалата звезда още в невръстна детска възраст

Пепа Флорес, по-известна тогава с артистичния си псевдоним Марисол.

Фактът, че точно Марисол се е решила да се съблече и да се снима гола за „Интервю”, има по-революционизираща роля за масовото съзнание в Испания тогава, отколкото който и да е политически митинг (каквито също изобилстват в онзи период).

Интересна е и идейната еволюция на самата Марисол, родена през 1948 г. в Малага. Тя е от бедно и многодетно семейство. От малка танцува фламенко и пее. Когато е 11-годишна, я „открива” режисьор на сладникави аполитични филми, каквито единствено произвежда официалното франкистко кино.

Талантът на момиченцето и необичайната му за Испания руса и синеока красота носят на филмите с Марисол международни награди, а диктаторът Франко публично се умилява от малката актриса. По онова време девойчето е далеч от всякакви идеологии.

Но в последния етап на франкизма и особено при демократизацията Марисол активно се хвърля в политиката и при това заема много леви позиции. Още през 1975 г. участва в първата стачка на испански актьори в защита на техните трудови права.

Години наред Марисол, която се връща към оригиналното си име Пепа Флорес, е активистка на Испанската комунистическа партия. Тази нейна идейна обвързаност съвпада с периода на нейния втори брак  - от 1973 до 1986 г. тя е

омъжена за прочутия танцьор на фламенко и също активен комунист Антонио Гадес.

За него тя е трета съпруга.

И двамата участват в протести срещу влизането на Испания в НАТО през 1982 г. Включват се и в движението за солидарност с Куба. Кумове на сватбата им през 1973-та са кубинският лидер Фидел Кастро и легендарната кубинска балерина Алисия Алонсо.

Скулптура на починалия през 2004 г. Антонио Гадес в цял ръст стои днес на централния Площад на Катедралата в кубинската столица Хавана. У нас Гадес спечели голяма популярност с участието си в прожектираните в България през 80-те и 90-те филми на режисьора Карлос Саура „Кървата сватба”, „Кармен” и „Любовна магия”.

След развода си с него през 1986 г. Пепа Флорес (Марисол) се оттегля от активна политическа дейност. Постепенно изоставя и артистичната кариера, отдавайки се на третия си съпруг, трите си деца, а днес вече и на внуците.

Образът й от корицата на „Интервю” през 1976-та обаче остава емблематичен за всички в Испания. Ето защо сега, когато след 42-годишна история, издателската група Zeta реши да спре списанието, редакционният екип избра да сложи на корицата на последния си брой, с който се сбогува с читателите, отново

същата незабравима снимка на младата и бунтовна Марисол от 1976-та.

Но ако оригиналната корица отпреди 42 години е била цветна, сегашната, в знак на траур заради смъртта на списанието, излиза черно-бяла...

Аргументирайки решението си за закриването на „Интервю”, сегашните собственици на медийната група Zeta, в чиято управа е и един от синовете на основателя й Антонио Асенсио Писаро, разпространиха данни за спада в продажбите на списанието от последните години, които наистина сочат постоянна низходяща тенденция. В опит да го удържат на пазара, издателите бяха принудени да съкратят голяма част от редакционния екип, но дори и това не помогна за оцеляването на легендарното издание.

В различните си периоди „Интервю” успя да удържи много високото качество на публикациите си, макар постепенно да даде превес в тях на текстовете на изтъкнати писатели и публицисти за сметка на разобличаващите разследвания от най-силните си години. Тази промяна на профила на съдържанието също допринесе за спада на популярността на „Интервю”, чиято журналистическа сила отстъпи място на по-отвлечени литературни и философски обобщения.

Голите снимки на известни личности на кориците наистина останаха, но кого ли можеш да изненадаш с това в днешно време...

Така Испания бе принудена да се сбогува с легендата на своята демократизация и на своята разбуждаща обществените духове разследваща журналистика.

Тенденцията, разбира се, е световна. Докато медийната и обществената свобода се държат само в полето на пазарната сметка, няма да имаме нито едното, нито другото.

А що се отнася до изместващите „старите” медии социални мрежи, бляскава илюстрация за тяхната стъписваща роля на нови цензори получихме пак покрай спирането на „Интервю” и опита на списанието да разпространи последната си корица през Фейсбук и Инстаграм. И двете социални мрежи блокираха публикациите заради голата гръд на Марисол, която преди 42 години беше предизвикателство за цензурата на диктатора Франко...

Впрочем, няма да видите публикацията, която четете сега, и на Фейсбук-страницата на СБЖ пак поради същата причина - блокират я автоматично. Добре дошли при новия дигитален генералисимус!

Сподели в
 

По повод 110-годишнина от обявяването на Независимостта на България в Държавната агенция на архивите бе представена книгата на доктора на историческите науки и дипломат проф. Петър Куцаров „Независимостта на България и Русия“. Това е втората част от поредицата му „България в руските секретни архиви“. Първата беше посветена на Съединението.

10.10.2018/15:40

В заглавията на много от книгите му присъства думата „война“. Автор е на книги, в които разкрива жестокото й лице по време на събитията в Северна и Южна Корея, Виетнам, Лаос, Камбоджа. Пет са книгите му за войните в Азия през ХХ век. Сред тях са „Мълчаливата война“, „Войната в Южен Виетнам, както я видях“, „Студената война в Германия“… Такъв бе и животът на талантливия австралийски журналист Уилфред Бърчет - преминал в сложни и опасни времена.

09.10.2018/09:33

Ирина Вакуловска е известен журналист. Била е водеща на предавания в тв каналите РТР, СТС, НТВ и радиоводеща. за своята работа тя е лауреат в категорията „Авторски програми“на престижната награда „ТЕФИ“, която наричат „Оскар“ на руската журналистика.

05.10.2018/15:55

Преди време в разговор със сина на големия руски поет Константин Симонов – журналиста Алексей Симонов, той ми каза, че свобода на словото има само за тези, които са готови да се борят за нея. Това ми дойде на ум, когато се срещнах с топ перото на българската журналистика Велислава Дърева, за която можем да кажем, без да се замислим, че е точно онзи журналист, за когото свободата на словото е верую не само в работата, но и в живота. Та с кого друг можеш откровено да си говориш дали е свободно днес журналистическото слово у нас или не!

01.10.2018/15:00

Мишел Хунцикер и Силви Майс са две прекрасно изглеждащи дами, които немскоезичните телевизионни канали направиха много популярни и богати. Общото между тях е, те не са германки, но говорят перфектен немски. През последните дни в Германия излезе от печат автобиографичната книга на Мишел Хунцикер „Един външно перфектен живот“, а Силви Майс за пореден път даде „топ-интервю“ на водещо списание, в което пак разказа за възходите и паденията в живота си.

30.09.2018/14:07

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ отново настоява Народното събрание да обърне внимание на внесените преди повече от година наши предложения за законодателни промени в защита на журналистическия труд и свободата на медиите. Изискваме да се увеличи наказанието за посегателство над журналисти и то да се определи в Наказателния кодекс като квалифициращ признак от съответните състави на престъпление - заплахи, телесни повреди, убийства и пр.

07.10.2018 /20:52

Отличието е учредено съвместно от УС на СБЖ и от НС на БСП в памет на големия български публицист, оглавявал и СБЖ

03.10.2018 /07:14

Публикуваме изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, което тя не получи възможност да произнесе по време на дискусия в НС по повод медиен законопроект, задвижен от депутати от ДПС. На предложенията на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото и правата на журналистите, които бяха внесени преди повече от година в Комисията по културата и медиите, и досега не е даден ход

21.09.2018 /19:30

 Мнения

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

На сърдития на цял свят премиер Бойко Борисов медиите, опозицията и чужденците са му виновни за „охулването” на държавата, която именно неговото управление докара дотам, че на всички да изглежда логично убийството на журналистка, посмяла да засегне темата за корупцията

10.10.2018 /14:54 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 22 гости

Бързи връзки