В Испания спира да излиза сп. „Интервю” - символът на демократизацията

31.01.2018 /13:53 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Част от корицата на последния брой на списание "Интервю"

Причините са финансови, твърдят издателите. Прочутият с разследванията си разкрепостен седмичник се сбогува с читателите, повтаряйки в последния си брой своята емблематична корица от 1976 г. с голата Марисол-Пепа Флорес - кинозвезда, изгряла в невръстна възраст по времето на франкизма, а при прехода към демокрация станала комунистическа активистка

Смъртта на качествените печатни издания, които карат читателите да мислят, далеч не е само български феномен. Това се случва навсякъде по света под дежурния предлог за липса на средства и читателски интерес на фона на експанзията на дигиталните медии.

Поредното емлбематично издание, което умря миналата седмица, е легендарното за цяла Испания седмично списание „Интервю”. То бе връстник и символ на демократизацията в тази страна.

Медийната група Zeta, която го издаваше, изтъкна като причина постоянния спад в продажбите и големите загуби, които тя търпи.

Заедно с „Интервю” и със същите мотиви спира и тръгналото през 1982 г. като „дъщерно” приложение, а после обособило се в самостоятелно издание - списанието за политически анализи „Тиемпо”.

Първият брой на „Интервю” излиза на 22 май 1976 г.

Трябва да се припомни, че това е решаваща за съдбата на Испания година. През октомври 1975 г. след близо 40-годишна диктатура умира генералисимус Франсиско Франко. Но демократизацията не започва веднага - това е сложен, деликатен и дълъг процес, защото франкистките сили в държавата все още са в пълната си мощ. През цялата 1976-та протича напрегнато обществено противоборство между крайната десница и привържениците на демократизацията, сред които зрее осъзнаването на необходимостта единството им да надделее различията.

1976-та е решаваща и за пробива на първите свободни медии, които хвърлят предизвикателство срещу все още действащата франкистка цензура. И ролята тъкмо на списание „Интервю” в това е наистина неоценима.

Идеята за издаването му хрумва на 29-годишния тогава каталунски дребен предприемач от Барселона с известен опит като спортен журналист Антонио Асенсио Писаро. Той е едва 18-годишен, когато започва да работи в спортния отдел на вестник „Корео Каталан”. Но умира баща му и се налага младежът да поеме скромния семеен бизнес - ателие за фотокомпозиции и механични приспособления с 4 работника и без особени перспективи.

Когато идва разкрепостяващата във всички посоки 1976-та, Антонио решава да използва момента и да извлече от обществените брожения комерсиален успех. За тази цел през март с.г. основава медийната група Zeta. Нюхът му очевидно е феноменален, защото наистина инвестира супер удачно изтеглените като заем 500 000 тогавашни песети - влага ги в старта на невижданото дотогава от испанците провокативно седмично списание „Интервю”.

Такова издание никога преди не е излизало в Испания, където франкистката цензура зорко е бдяла не само в медиите да не се промъкват революционни идеи, но и стриктно да се спазва католическия морал - никакви голотии!

Антонио Асенсио Писаро разбива тези табута.

Слага още на първата корица на „Интервю” красиво момиче (британска манекенка) - е, не чак голо, но в мокра и практически прозрачна туника. А в съдържанието вкарва разследвания за корупция във върховете, за полицейско насилие, за политическия преход - теми, каквито също дотогава не са стигали до читателите.

Още първият брой на списанието, излязъл в 100-хиладен тираж, се разграбва почти напълно. Нататък този заявен негов профил продължава да се засилва още повече и да печели огромна популярност, както с „откровените” си корици, така и със сериозните си разследвания.

Антонио Асенсио Писаро казва по-късно: „На испанците им липсваше секс, ние им го дадохме. Липсваше им прозрачност, ние им дадохме свободното мнение на нашите колумнисти. Списанието беше костюм по мярка. Беше коктейл. Но не „Молотов”."

Да, издателят на това революционно за времето си издание не може да бъде заподозрян в политическа революционност - единствените мотиви за всичко, което прави до смъртта си през 2001 г. Антонио Асенсио Писаро, са чисто комерсиални: стремеж да се „хване” по-голяма аудитория и да се печели по-добре.

Ето защо в по-късните му проекти се появява и например тръгналият през 1998 г. дълбоко консервативен и силно привързан към монархията и католицизма вестник „Ла Расон” - защото такова издание тогава липсва и от запълването на нишата идват добри приходи.

Голямата „тръпка” на Антонио Асенсио Писаро е стартираният през 1978 г. вестник „Ел Периодико де Каталуня”, който излиза в две издания - на испански и на каталунски. Профилът му е напълно интегристки, лоялен към испанската конституция. Вестникът и до днес е един от най-авторитетните.

Медийната група Zeta включва още много издания, а натрупва и опит с телевизиите, включително и в един така и неосъществен проект съвместно с магната Рупърт Мърдок. Но най-голямото бижу в медийната съкровищница на Zeta десетилетия наред остава „Интервю”, от чиито приложения се раждат и многобройни самостоятелни списания, като споменатото „Тиемпо”.

Броят, който превръща „Интервю” в исторически символ на испанската демократизация и който се продава в над единмилионен тираж, е номер 16 и излиза през септември 1976 г. Корицата му зашеметява всички. На нея чисто гола и в цял ръст се появява не коя да е, а доскорошната любимка на Франко, детето чудо на целомъдреното франкистко кино, станалата звезда още в невръстна детска възраст

Пепа Флорес, по-известна тогава с артистичния си псевдоним Марисол.

Фактът, че точно Марисол се е решила да се съблече и да се снима гола за „Интервю”, има по-революционизираща роля за масовото съзнание в Испания тогава, отколкото който и да е политически митинг (каквито също изобилстват в онзи период).

Интересна е и идейната еволюция на самата Марисол, родена през 1948 г. в Малага. Тя е от бедно и многодетно семейство. От малка танцува фламенко и пее. Когато е 11-годишна, я „открива” режисьор на сладникави аполитични филми, каквито единствено произвежда официалното франкистко кино.

Талантът на момиченцето и необичайната му за Испания руса и синеока красота носят на филмите с Марисол международни награди, а диктаторът Франко публично се умилява от малката актриса. По онова време девойчето е далеч от всякакви идеологии.

Но в последния етап на франкизма и особено при демократизацията Марисол активно се хвърля в политиката и при това заема много леви позиции. Още през 1975 г. участва в първата стачка на испански актьори в защита на техните трудови права.

Години наред Марисол, която се връща към оригиналното си име Пепа Флорес, е активистка на Испанската комунистическа партия. Тази нейна идейна обвързаност съвпада с периода на нейния втори брак  - от 1973 до 1986 г. тя е

омъжена за прочутия танцьор на фламенко и също активен комунист Антонио Гадес.

За него тя е трета съпруга.

И двамата участват в протести срещу влизането на Испания в НАТО през 1982 г. Включват се и в движението за солидарност с Куба. Кумове на сватбата им през 1973-та са кубинският лидер Фидел Кастро и легендарната кубинска балерина Алисия Алонсо.

Скулптура на починалия през 2004 г. Антонио Гадес в цял ръст стои днес на централния Площад на Катедралата в кубинската столица Хавана. У нас Гадес спечели голяма популярност с участието си в прожектираните в България през 80-те и 90-те филми на режисьора Карлос Саура „Кървата сватба”, „Кармен” и „Любовна магия”.

След развода си с него през 1986 г. Пепа Флорес (Марисол) се оттегля от активна политическа дейност. Постепенно изоставя и артистичната кариера, отдавайки се на третия си съпруг, трите си деца, а днес вече и на внуците.

Образът й от корицата на „Интервю” през 1976-та обаче остава емблематичен за всички в Испания. Ето защо сега, когато след 42-годишна история, издателската група Zeta реши да спре списанието, редакционният екип избра да сложи на корицата на последния си брой, с който се сбогува с читателите, отново

същата незабравима снимка на младата и бунтовна Марисол от 1976-та.

Но ако оригиналната корица отпреди 42 години е била цветна, сегашната, в знак на траур заради смъртта на списанието, излиза черно-бяла...

Аргументирайки решението си за закриването на „Интервю”, сегашните собственици на медийната група Zeta, в чиято управа е и един от синовете на основателя й Антонио Асенсио Писаро, разпространиха данни за спада в продажбите на списанието от последните години, които наистина сочат постоянна низходяща тенденция. В опит да го удържат на пазара, издателите бяха принудени да съкратят голяма част от редакционния екип, но дори и това не помогна за оцеляването на легендарното издание.

В различните си периоди „Интервю” успя да удържи много високото качество на публикациите си, макар постепенно да даде превес в тях на текстовете на изтъкнати писатели и публицисти за сметка на разобличаващите разследвания от най-силните си години. Тази промяна на профила на съдържанието също допринесе за спада на популярността на „Интервю”, чиято журналистическа сила отстъпи място на по-отвлечени литературни и философски обобщения.

Голите снимки на известни личности на кориците наистина останаха, но кого ли можеш да изненадаш с това в днешно време...

Така Испания бе принудена да се сбогува с легендата на своята демократизация и на своята разбуждаща обществените духове разследваща журналистика.

Тенденцията, разбира се, е световна. Докато медийната и обществената свобода се държат само в полето на пазарната сметка, няма да имаме нито едното, нито другото.

А що се отнася до изместващите „старите” медии социални мрежи, бляскава илюстрация за тяхната стъписваща роля на нови цензори получихме пак покрай спирането на „Интервю” и опита на списанието да разпространи последната си корица през Фейсбук и Инстаграм. И двете социални мрежи блокираха публикациите заради голата гръд на Марисол, която преди 42 години беше предизвикателство за цензурата на диктатора Франко...

Впрочем, няма да видите публикацията, която четете сега, и на Фейсбук-страницата на СБЖ пак поради същата причина - блокират я автоматично. Добре дошли при новия дигитален генералисимус!

Сподели в
 

За потомката на храбрия подполковник Павел Калитин, загинал в боевете край Стара Загора, опазвайки неопетнено Самарското знаме, Ирина Каховска-Калитина може да се каже, че е представител на старата руска интелигенция. Тя носи у себе си загадъчността и поезията на руската душа и сякаш животът й е посветен на красивото.

18.02.2018/14:54

Май беше краят на юни миналата година, Евгений Станчев се обади, че за ден-два е в София, та да се видим, преди пак да си замине за Годеч, където прекарваше от април до декември.

02.02.2018/16:45

Причините са финансови, твърдят издателите. Прочутият с разследванията си разкрепостен седмичник се сбогува с читателите, повтаряйки в последния си брой своята емблематична корица от 1976 г. с голата Марисол-Пепа Флорес - кинозвезда, изгряла в невръстна възраст по времето на франкизма, а при прехода към демокрация станала комунистическа активистка

31.01.2018/13:53

Георги Ганев е автор на романи, сборници разкази и политическа сатира. Член на СБЖ и на СБП. От двадесетина години живее в Аризона, САЩ. През 2017 г. получи годишната „Априлова награда“ на община Габрово за последния си роман-бурлеска „Ангелът и Яков“.

30.01.2018/09:55

Вървенето по дирите на една изгубена снимка ме срещна с един изключително интересен и благ човек. Моят съпруг тръгна да търси един свой изгубен портрет, който преди десетилетия му направил един от класиците във фотожурналистиката Тодор Славчев. Той намери координатите на неговата внучка, която е подхванала изключително благородното дело да съхрани и дигитализира огромния фотоархив на своя дядо, което прави вече много години.

27.01.2018/17:03

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод декларацията на журналистите от предаването „Денят започва с култура” на БНТ, УС на СБЖ заявява категоричната си позиция, че свободата на словото и на журналистите в обществената телевизия трябва да бъдат гарантирани при всички обстоятелства. Ненамесата в работата на журналистите е неотменима част от професионалните и етичните стандарти и тази ценност, извоювана през годините, трябва да бъде отстоявана ежедневно.

22.01.2018 /17:55

Управителният съвет на Съюза на българските журналисти (СБЖ) подкрепя декларацията на бургаската журналистическа колегия в защита на свободата на словото.

19.01.2018 /16:28

СБЖ винаги ще се противопоставя на превръщането на журналистите в заложници или оръдия на битките между олигарси, или каквито и да е други противостоящи си лагери, и ще продължи да настоява свободата на словото и журналистическите права да бъдат законово защитени - цел, заложена и в законодателните инициативи, които отдавна вече са внесени от нас в Народното събрание и чието гласуване става все по-неотложна необходимост.

17.01.2018 /10:04

 Мнения

Достойно влизам в книгата на рекордите на Гинес – упражнявах престижна журналистическа професия в страна членка на ЕС, близо година не ми се плащаше заплата за труда ми, но аз оцелях. Значи мога да оцелея и на Марс.

19.02.2018 /08:09 | Автор: Оля Ал-Ахмед | Източник: СБЖ

Българските данъкоплатци ще трябва да платят от джоба си за дързостта на един водещ да размахва среден пръст от екрана на националната телевизия

15.02.2018 /18:38 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки