Начало
 
 

Не може програмен директор да води и предаване

30.01.2018 /18:50 | Автор : Валери Тодоров | Източник: obache.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Авторът Валери Тодоров е шеф на БНР между 2007 и 2013 г.

По повод спора около „Денят започва с култура“ е добре да знаем, че културата е територия на всички. А не само за избрани от нас самите. Свободата на словото е двустранен процес.

Ако допуснем, че назначеният неотдавна за програмен директор в БНТ Емил Кошлуков тепърва ще научава за правилата в обществените медии, не е зле все пак да вникнем в мотивите му и да видим дали наистина не е ограничен кръгът от събеседници не само в това предаване на обществената телевизия.

Ефирът не е само за приятели. Спомням си как в културната програма на националното радио „елитарни“ журналисти бяха разделили културата на наша и ваша.

В същото време си мисля, че ако не бъде спрян частният натиск върху обществените медии, ние ще се окажем не на 109-о, а на 209-о място от 180 възможни в рейтинга на „Репортери без граници“.

С извинение, не може програмен директор да води предаване. При това политическо. Нарича се конфликт на интереси. Програмният директор управлява програмното време на медията. Става като питката на Коледа – отчупва най-голямото парче с късмета и го слага пред себе си. Не може и да си директор, и да си водещ.

Къде е границата между медия и бухалка

Това концентрира прекалено много влияние за обществена медия и не е добра практика. Преди това друг програмен директор на обществената телевизия нагло се правеше на независим продуцент, консултант и какво ли не в условията на трудов договор с медията. По чудо не се оказа и режисьор.

Предишен генерален директор на БНР пък водеше предаване „Часът на директора“, в което спокойно нападаше журналистите, които ръководи. Медийният регулатор, какъвто би трябвало да бъде СЕМ, безпомощно кършеше ръце.

А един от дългогодишните председатели на СЕМ даже роди брилянтната мисъл, че правилата, които важат за обществените медии, не важат за частните. Значи, едното е медия, а другото е бухалка. И после ще се чудим защо има толкова омраза, фалшиви новини, фалш и манипулации в медиите. Затова.

Ще си изкривим душата, ако не признаем, че в някои предавания и на електронните медии достъп имат само избрани или по-точно подбрани събеседници и теми. Като чуя гласа на водещия и темите в някои медии, знам кои ще са събеседниците. Знам и кои няма да бъдат. И за съжаление това се случва и в двете обществени медии – БНТ и БНР.

Някога имаше списъци, сега - съображения 

И досега има медии, на които никой не знае собствениците. Ориентираме се по публикациите по различни теми. Някой купува на едро медии. Кой е той и защо го прави?

България пое председателството на ЕС. Не беше ли състоянието на медиите една от темите за дневния ред, заедно с цифровизацията? Защото цифровизцията на телевизията у нас забуксува, а на радиото изобщо не започна. Цифровите мултиплекси станаха ненужни още преди да са заработили. Само у нас от държавен монопол разпространението 100  процента стана частен монопол. Кой е виновен?

Всеки ден конкурентните медии си мерят рейтингите. Ако вярваме на тях, българите гледат по едно и също време по няколко телевизии. Всеки си наема свои рейтинги, социологически агенции.

Как стигнахме дотук и защо?

Участник в административно-творческия конфликт в БНТ е един от фаворитете от конкурса за генерален директор. Не го избраха за генерален, но той вече е в БНТ и се разпорежда като изпълнителен. През цялото време на конкурса някои медии упорито насаждаха 2 от кандидатурите. Сега вече и двамата са в БНТ. Ние, изглежда, сме страната на чудесата. Каквото ни предскажат, това и става. Може би СЕМ трябва да ни обясни защо така става.

В същото време, когато обществената телевизия се чуди по кой път да поеме, частните телевизии вече създадоха първите мултифункционални платформи за услуги по заявка. Това става години след като БНР създаде такава хибридна платформа – интернет радиото БИНАР.

А обществената телевизия, която с мъка си направи интернет сайта, е твърде далеч от подобно намерение. Преди твърдяха, че БНР било свръхфинансирано, а БНТ – недофинансирана. Сега, за радост на ръководствата, и двете медии са недофинансирани. (А всъщност бюджетът им е един и същ).

Никой не каза с какъв дефицит това ръководство на БНТ пое медията и защо. И защо се твърди, че една частна телевизия ще става официоз, а нещастната БНТ ще прави лайфстайл журналистика. Каквото и да разбирате под това.

Затова кадри на БНТ обилно се изливат в частната Нова телевизия. Слуховете твърдят, че тя ще става официоз. Като гледаш новините им, може и да повярваш.

И може и да не се позовавате на мен. Защото казах нещо, което не е тайна за никого.


 

Сподели в
 

Предлагаме фейлетона на колегата Румен Белчев от "Стършел", който казва много за еволюцията на някои медийни герои в схващанията им дали се полага на журналистите затвор.

29.06.2020/15:25

Проектът на известния майстор на фотообектива предлага архивни кадри във фейсбук страницата „О, спомняте ли си, госпожо”, за да попречи на политици и партии постоянно да си препират миналото и да влизат „преродени” в нови роли.

18.06.2020/20:34

Известният журналист Иван Бакалов коментира на сайта на "Свободна Европа" казуса с "Божков тв", както нарече премиерът Бойко Борисов най-голямата частна телевизия в България, вкарвайки я в конфликта си с избягалия в Дубай бизнесмен Васил Божков.

13.06.2020/19:55

В обзор за обиколка на българския премиер из Варна колегата Диян Божидаров описва във в. „Сега” и унижението на препускащите след джипа при отразяване на турнето репортери.

12.06.2020/12:35

Не, че СЕМ е цвете, ала сега пак ще се занимава с недоволствата в радиото, защото няма как да се произнесе за вместо прокурора за сключени от шефа на БНР договори за доставка на ток без обществена поръчка. А и народа ще занимават с това, вместо например с далаверите на олигарсите или с причините, довели до гладуването на хората, изхвърлени от работа заради пандемията.

10.06.2020/13:55

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020 /19:01 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 36 гости

Бързи връзки