Яна Шишкова: Китайският език ми даде всичко!

20.12.2017 /08:07 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: сп. "Черно и бяло" Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Яна Шишкова

В днешното ни толкова трудно за живеене време може би хора като учителката Яна Шишкова са като находка, защото е от рядката порода хора, които никога няма да видиш намръщени или хвърлящи лоши погледи на околните. Тя цялата грее от усмивка, а добротата й щедро облъчва. Чедо на едни от известните журналисти Мая Матова и Дянко Шишков, тя не е поела по техния път, а е избрала благородната професия на български учител.

Преподава нестандартна и звучаща екзотично дисциплина китайски език и култура. Щом чуеш това, веднага ти се иска да научиш повече от нея за Поднебесната. Това направи и сп. „Черно и бяло“, което реши да я подложи на „разпит“, за да научи как един млад човек се оказва влюбен в учителската професия и какво му дава тя. И тъй като си мисля, че и за нашего брата журналиста ще е полезно да разбере как младите днес могат успешно да се справят в България, реших да представя Яна Шишкова и на сайта на СБЖ.

Та ето коя е Яна Шишкова    

Дългогодишен преподавател по китайски език и култура в 138 СУ. „Проф. Васил Златарски“, 18-то СОУ „Уилям Гладстон“, СУ „Св. Климент Охридски“ и The University of Sheffield – City College Tessaloniki. Основен автор и редактор на блога „Всичко за Китай“, администратор и идеен вдъхновител на ФБ групата „Учители за силно българско образование“. Носител на „Награда за особен принос към приятелството между Китай и България“, връчена от Посолството на КНР (2004).

Какво е да си учител в днешното ни толкова трудно време, и то по китайски език, Яна?

Да си учител е щастие. Нищо по-малко не може да опише това състояние на духа. Учител се раждаш, това е вид талант, като всеки друг. Можеш, разбира се, да станеш по-добър с времето и рутината, но ако нямаш изначалната искра, не можеш да чувстваш достатъчно добре аудиторията си, да премерваш учебното съдържание, да разбираш кога трябва да се засили или облекчи темпото. Що се касае до китайския език – да си учител по този предмет е най-лесно, в сравнение с всички останали предмети, тъй като във всяка една секунда имаш по нещо интересно да обясниш и разкажеш, а публиката слуша със затаен дъх.

В днешно време наистина става все по-трудно да си учител, не защото отношенията са се променили или децата са станали различни, но защото МОН и всякакви НПО-та се опитват да контролират една иначе творческа професия. Както и в оперното пеене, майсторството се познава според интерпретацията, така и в учителството без свободата на интерпретацията няма нормален учебен процес. За бумащината няма и да говоря – лавината от ненужни документи превръща българския учител в писарушка, отнема му от безценното време за подготовка и пряко общуване с децата. Това трябва да отпадне незабавно.

Защо китайски? Езикът на Поднебесната ли те избра или ти него?

Случи се да израсна в най-тежките времена на 90-те. Това бяха гладни и страшни времена, а след влизането на Закона за реституцията моето семейство изгуби апартамента си и остана на улицата. Така се случи на 15 години да бъда бездомна за четири месеца време и да живея в пещера, заедно с други такива като мен деца, между 12 и 20 годишни. Единственото, което ме спаси, бе блестящото ми образование и силните морални ориентири, заложени в мен от моите родители. След тези събития, аз на много ранен етап реших за себе си, че следва да съм финансово независима и работоспособна до последните си дни, били те и в дълбока старост. Това можеше да се случи, ако имам творческа професия, като преводач или човек на науката. Отделно винаги съм търсела предизвикателства, а нямаше нищо по-трудно от китайския! Всичко бе решено – в момента, в който видях на Стената на плача, че съм влязла тази специалност, сърцето ми се разтуптя и разбрах, че няма по-желана за мен специалност.

Какво ти дадоха езикът и културата на тази древна и толкова мечтана от всички страна?

Китайският език ми даде всичко, което съм аз днес – научи ме на самодисциплина, трудолюбие, последователност, методичност, умение за общуване. Даде ми среда на изключителни учители и колеги, даде ми достъп до уникални, будни и неординарни деца, част от които отдавна вече са пораснали и са мои млади колеги на по тридесет. Даде ми шанса всеки един мой ден да е уникален и интересен – аз никога не съм работила в конвенционалния смисъл на думата, защото работата е и моето хоби. В годините съм развила лекции в над единадесет китаистични направления, които преподавам в университети и основно на китайските паралелки от 138 СУ. „Проф. Васил Златарски“ в София, където в осми клас децата имат по цели двадесет часа език и култура седмично.

Езикът ми даде шанс да си изградя име, защото успях да подготвя учениците ми да станат 2-ри в Европа и 3-ти в света на състезанието „Китайски езиков мост за ученици“ през 2008 г., 1-ви в Европа и 2-ри в света на същото състезание през 2010 г. Тези постижения позволиха да изградя истинска китаистична школа, да привлека инвестиции и да отворим под патронажа на Институт Конфуций-София Класна стая Конфуций в нашето училище.

На какво искаш да научиш твоите ученици и какво е най-важното да знаят за страната, чийто език изучават?

За Китай всеки един, който пристъпва към изучаването на езика и културата, следва да знае безброй неща – от история, през философия, етикет, литература и традиции, затова няма да конкретизирам. Това, на което главно уча учениците ми, е да са смели и човеколюбиви, да не се боят от поемане на отговорност, да разсъждават като бъдещи политици, дипломати и ръководители, защото те имат нещо уникално на фона на всички останали – те познават както европоцентричния мироглед, с който ни тъпчат в училище, така и диаметрално противоположния подход към нещата на Изтока. Така те са пълноценни хора с огромен ресурс за взимане на решения.

Как минава един твой ден в училище?

Крайно интензивно. Училището е динамична среда, в която, освен непосредствената ми задача да предам и обуча на нови знания и умения, аз решавам всякакви проблеми – междуличностни или лични драми, подготвям децата за мероприятия и състезания, създавам колектив, като определям и помагам да се правят колективни задачи, водя ги по най-различни събития, повишавам чувството за значимост и самочувствието на децата. Хората погрешно възприемат репченето на младите за прекомерно самочувствие. Напротив, днес децата са изгубили ориентир, на тях не се дават задачи, свързани с труд и усилия, и те се лутат в неумението си да вършат нещо. Те са самотни и неспособни да формулират цел, затова и трябва непременно да им се помага да превъзмогват мързела и страха си, да се дават микро- и макроцели и да се поощрява всяко едно преодоляване на собствения страх. Това са все задачи, които понякога консумират 24 часа от времето ти, без изобщо да броим рутинните задачи по проверка, подготовка и писане на документи, контролни, домашни.

А за какво най-често си говориш с учениците ти?

Когато уча някого на нещо, аз ясно си давам сметка, че упражнявам изключителен авторитет и учениците ми се вслушват в съветите ми или мненията ми. Точно поради това избягвам всякакви оценки на събития или хора, а по-скоро чрез поне два или три различни подхода показвам дадена ситуация пред тях, така че да си направят сами изводите. В същото време, с цялото си поведение се стремя да съм пример, защото думите са нищо без делата. Ако ги карам да работят по много, то те със сигурност виждат, че аз не се щадя за тях и работя многократно повече, съответно им е неудобно да се оплакват, че съм поставила дадена задача.

Конфуций или Лао Дзъ е близък до твоята душевност и житейска философия?

Категорично Конфуций. Ако най-опростенчески речем, че конфуцианството е учение за структурата и управлението на обществото, то даоизмът по-скоро е учение за това как да бъдем пълноценни личности извън обществото. Аз съм обществено насочен човек. Всичко, което върша, е свързано с хора. От там за мен всяка една общност, дори например група туристи в рамките на 2-3 дена тур, следва да има свои правила, които да се зададат в самото начало. Правилата, етикетът, уважението, последователността, човеколюбието, справедливостта – това са все аспекти на едно хармонично общество. Аз възприемам себе си като една много малка част от обществото, съответно много често съм склонна да пренебрегна нуждите си за доброто на цялата ми общност. Това не ме принизява по никакъв начин, уточнявам, доколкото „колективизъм“ е станала мръсна дума тук, но ме прави онзи мотор, който кара нещата да се движат.

Смятам, че сме забравили напълно, че растежът може да бъде както вертикален, така и хоризонтален. Кариерата не е непременно нещо, свързано с постове, но е развитие именно на онова място, което е най-подходящо за теб. И това е щастие – да разбереш за какво си най-подходящ, кое те радва и прави пълноценен, в какво можеш най-много да допринесеш. В този смисъл, аз съм щастлив човек.

Според теб, учениците или държавата ощетяват учителите в България?

Никога, в нито един момент, учениците не биха могли да ощетяват българския учител! Това е просто абсурдно изказване. Ние сме по-възрастните. Ако не сме наясно със себе си и не се виждаме отстрани, нима са ни виновни децата? Те са камертон – реагират безпогрешно на фалша и некадърността. Така че, ако някой колега има проблем с учениците, следва обезателно да потърси причините първо в себе си.

„Държава“ у нас стана твърде размито понятие. Съществува една притча, според която един ден Конфуций с учениците си минавал покрай брега на една река. Видял как една жена горко плаче. Разпитали я и се оказало, че съпругът й и синът й били изядени от тигри. Тогава Конфуций възкликнал учуден защо тя все още живее на това място, на което жената отвърнала: „Управлението е добро.“

У нас е истински Рай, но липсата на каквото и да било управление с ясна отговорност, цели и средства, кара хората да са неспокойни и да се спасяват поединично. Тогава се разпада цялото общество, а всеки формулира свой морал и забравя общия кодекс, който ни е спасил през всичките хилядолетия изключителна история.

Държавната политика в областта на образованието е смесица от внушения на зловредни НПО-та, некадърност на законотворците, користност или просто некомпетентност на чиновниците в МОН, а това са лицата, които контролират битието на милион и половина души, потребители на образователната система. Всичко добро и традиционно гледат да заменят за сметка на половинчати мерки, заимствани от тук и там. Как можеш например да предлагаш американски модел, когато на всеки е ясно, че изходното равнище на учениците от общинските гимназии в Америка е трагично? Как можеш да се ориентираш по хора, които не знаят къде се намира на картата Европа?

Защо не се ориентираме по водещите в света, като Южна Корея, Китай, нидерландите? Но не да копираме на парчета разни практики, а цялостно да изследваме моделите, да вземем, както преди, по няколко, да ги внедрим в различни училища и да видим за няколко години резултатите. И чак след сравнителен анализ да се опитаме да въведем за цялата страна. Науката обаче е изгонена да подсмърча в най-тъмния ъгъл, затова и нищо не се гради на научни основи.

Напоследък зачестиха нападенията и грубото отношение към учителите. Как мислиш, защо вашата професия така се обезличи и защо вече тя загуби уважение?

Според мен има една много ясна и логична причина. Тези нападения и отношение се внушават от години не към учителите, но към трите стълба на всяко общество – отбраната (военни, полицаи), образованието и здравеопазването. Това е последователна политика, прилагана към твърде много други държави, чийто пример нашите политици отказаха да проучат. Днес ние сме колония на световна доминираща сила, която се стреми да ни превърне в хора без традиции и история, да подмени населението тук, да изсмуче всичките ни таланти и потенциал, закупувайки за без пари нашите вече чудесно обучени млади.

Когато се твърди, че българската образователна система е „лоша“, то нека първо видим резултатите от нея – аз не познавам дете, което да е заминало и да не му е бил предложен по-висок клас, просто защото знанията по математика са твърде напреднали, спрямо местното равнище. Нашите емигранти се реализират навсякъде и получават високо платена работа, разбира се говоря за онези, които са излезли от тук с университетска степен. Нашите деца печелят златни медали в изключително много области, а България например е с най-висок процент жени, занимаващи се с компютърни технологии в света.

Лъжа е внушението, че образованието ни е некачествено. Но скоро ще стане истина. Защото днес се внедряват просто безобразни учебници със съгласието и под шапката на МОН, а учителите, които имат мъдростта и знанията да противостоят и да пренебрегнат учебника, за да предадат съществените знания, скоро всичките ще се пенсионират. За жалост, повечето от младите колеги идват тежко неграмотни, което, разбира се, не е тяхна вина, но според мен е нарочна политика, част от нещата, за които говорех по-горе.

Ти защо избра учителството, а не журналистиката като твоите родители, светла им памет? Когато разбраха за избора ти, какво ти казаха те?

Родителите ми бяха изключителни журналисти. Те никога, разбира се, не са оказвали влияние върху избора ми. Майка ми обаче бе шокирана от избора ми да стана учител. На първо място, Китай през 1995 г., когато влязох в СУ „Св. Климент Охридски“, бе дълбоко неизвестен и неперспективен. Никой не можеше да предположи каква роля ще играе тази страна през XXI век в световната политика. Едва малко преди да почине, мама призна правотата ми и прозорливостта да се насоча именно към тази професия.

Съчетаваш ли даскалуването с пеенето? Общото между тях?

Малко от моите приятели знаят, че съм завършила оперно пеене. Всъщност, между излизането на сцена и излизането на катедрата има много общо – ти всеки ден си оценяван наново, всеки ден твоят спектакъл може да претърпи фиаско, всеки ден трябва да се готвиш и да владееш публиката. Артистичното ми обучение изключително много ми помага да съм добър учител, който налага по естествен начин дисциплина.

Случва се и да пея, още повече, че съпругът ми е певец и музикант в група „Балканджи“ и с него образуваме чудесен тандем в живота и изкуството.

Синът ти по кой път иска да поеме? Вярно, още е малък, но за какво си говорите двамата?

Като всяко момче, той има своите интереси повече към игрите. Радва ме, че има музикалността и способността за учене на чужди езици на майка си и татко си. Именно това ме кара да вярвам, че след седми клас ще избере китайския език, макар да не е най-приятното нещо да ти преподава майка ти.

Все повече набира скорост инициативата „Един пояс – един път“. Ти би ли участвала с учениците ти в този проект и какво би дал Пътят на коприната за образованието в България?

Тази година имах възможността да посетя за месец Китай именно във връзка с инициативата „Един пояс - един път“ и бях безкрайно впечатлена от мащабите и темповете, с които той се реализира.

По мое лично мнение, участието ни в този проект би спасило съществуването на самата България. Доколкото Турция е подписала договори за Турския поток и „Един пояс - един път“, опитът да се продължи през Македония претърпя фиаско. В момента, в който македонците се съгласиха, стана държавен преврат. Ако България не се съгласи обаче, Турция ще е принудена да мине през нас, за да има изгода и да продължи двата проекта. И кой би ни защитил, при условие, че Турция, Русия и Китай едновременно имат изгодата да реализират тези проекти? Никой. Само нашето собствено сътрудничество с тях.

Това дали аз като китаист ще участвам в този проект се подразбира, доколкото всичко зависи от държавата България. Ако тя участва – за мен ще има работа и аз ще съдействам за по-доброто и изгодно за нас реализиране на проектите. Това важи и за онези от учениците ми, които изберат да се занимават с китайски език.


Снимки Личен архив

Сподели в
 

Константин Иванов разказва за главните редактори, с които е работил - Хараламби Трайков, Христо Марков, Валентин Караманчев, Радослав Радев, Генчо Арабаджиев, Боян Трайков, Стефан Продев

22.09.2018/07:15

На 24 септември по БНТ1 ще бъде излъчен документалният филм „Мокър от дъжд не се бои". Сценарист е Драгомир Драганов, режисьор Николай Василев, а оператор – Борислав Георгиев. Лентата е посветена на една тъжна годишнина - 35 години от пожара, изпепелил сградата на Софийския държавен цирк. Предпремиерата се състоя в Дома на киното, а във фоайето беше подредена фотоизложбата на фотожурналиста от вестник „Поглед" Иван Григоров, който единствен е запечатал в кадри спомена от опожаряването на едно от най-любимите места за млади и стари в София.

21.09.2018/12:26

Клуб „Журналист” на СБЖ събра на уникална среща 25 гостуващи у нас български възпитаници от 11 държави в Латинска Америка, които днес са в интелектуалния елит на страните си. Те изповядаха своята обич към втората си родина и благодарност за полученото образование. Споделиха удивителни лични истории - за любови и деца, родени тук, за цели научни школи отвъд океана, тръгнали от техните български учебници, за човешки истини, които ние сякаш сме забравили, а те още пазят. Накараха ни отново да открием онази България, която сами загубихме, а те още боготворят

09.09.2018/20:06

Не е за вярване, но все пак има телевизия, в която можеш спокойно да гледаш сутрешния блок и това се дължи както на качествените дискусии и плурализъм на гледни точки в студиото, така и на неговия водещ, който успява с майсторство да „жонглира“ с тях. Това е Златимир Йочев, който е част от екипа на Bulgaria ON AIR и който, без да е въоръжен с агресия или пък да показва, че има претенции да знае повече от гостите си, предлага да сме свидетели на спокойно и нормално общуване в студиото на „България сутрин“. Приятно и полезно като начало на нашия обичайно нелек ден.

06.09.2018/10:38

Длъжен съм най-напред да обясня откъде дойде това заглавие за моя стар приятел Илия Пехливанов, който през тези дълги и белязани с какви ли не събития и промени десетилетия, кое от кое по-историческо и трагично, продължава да изненадва с непреходната си и неутолима отдаденост на едно дело и на една тема, които, откъдето и да ги погледнеш, би трябвало да станат съдба на всички ни, ако искаме да ни запомнят, че и „ний сме дали нещо на светът”.

03.09.2018/10:57

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Публикуваме изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, което тя не получи възможност да произнесе по време на дискусия в НС по повод медиен законопроект, задвижен от депутати от ДПС. На предложенията на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото и правата на журналистите, които бяха внесени преди повече от година в Комисията по културата и медиите, и досега не е даден ход

21.09.2018 /19:30

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители, за които се приемат предложения до 15 октомври 2018 г.

18.09.2018 /21:09

Европейският парламент (ЕП) прие спорната и преработвана реформа на разпоредбите за авторското право. На сесията в Страсбург евродепутатите одобриха с мнозинство от 438 гласа „за“, 226 „против“ и 39 „въздържали се“ позицията, която задължава интернет гигантите да заплащат труда на журналистите и артистите, когато използват техни произведения. Журналистите също така трябва да получават дял от всяко възнаграждение, свързано с авторското право, получавано от издателските къщи, реши ЕП.

12.09.2018 /16:56

 Мнения

Във връзка със задържането в РПУ Радомир на двамата журналисти от OCCRP – Димитър Стоянов от "Биволъ" и Атила Биру от Rise Romania – румънския партньор на "Биволъ", изразявам недоумението и категоричния си протест срещу ареста на представители на медии и нарушаването на правата на нашите колеги по време на изпълнение на служебните им задължения.

14.09.2018 /16:14 | Автор: Иван Върбанов | Източник: СБЖ

За читателите на сайта на СБЖ може би не е потребно да се припомня кой е Борис Ангелушев. И все пак... Роден през 1902-ра в Пловдив, учи в Художествената кадемия в Берлин, после отива в Прага, живее и в Цюрих, завръща се в родината си.

09.09.2018 /23:16 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 28 гости

Бързи връзки