Начало
 
 

Откровен разговор на посланик Макаров с български журналисти

15.12.2017 /16:43 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Н. Пр. посланикът на РФ у нас Анатолий Макаров беше гост в СБЖ

По една добра традиция, която вече се утвърди с времето, в СБЖ гостуват посланиците на различни страни у нас. Така стана и с Н. Пр. посланик Анатолий Макаров, представляващ Русия в България. Неговото посещение в централата на Съюза беше посрещнато с интерес сред много от представителите на различни медии.

Още в началото дипломатът даде непринуден тон на общуване и това продължи до края на срещата, на която не беше необходим преводач. Или както самият Анатолий Макаров каза, вероятно всички присъстващи са изучавали руски език в училище, докато той обаче не е изучавал български, но сега се опитва да навакса тази липса и вече поназнайва малко български. Не скри, че първият чужд език, който е изучавал, бил нидерландския, тъй като така се стекли нещата.

Продължилата повече от час среща бих казала, че не премина в строгите канони на интервюто, но пък за сметка на това Н. Пр. Анатолий Макаров, въпреки ограниченото време, подробно и без всякакви дипломатически шаблони се опита да сподели своята лична позиция по най-наболелите теми в руско-българските отношения. Убедена съм, че за всеки, който прочете за тази среща, би му било много по-интересно да се запознае с казаното от дипломата, отколкото да чете коментари на неговите тези. Поради това предлагам изреченото от посланика на Руската федерация у нас по различните теми, които се преплитаха една в друга.

Посланик Анатолий Макаров за себе си и за България

Много ми е приятно днес да съм ваш гост - започна той. -. Колкото до мен, аз вече година и два месеца, откакто работя в България.  Пристигнах тук на 7 октомври 2016 г. , като на 11 октомври връчих акредитивните си писма, а на 15-ти същия месец посетих в Рилския манастир вашия патриарх Неофит, по повод неговия рожден ден.  И още преди да започна своите дела като посланик в България, получих неговата благословия. За мен това не е никак случайно. С вас нашата история е обща, и традициите, и културата, и духовните ни връзки. И нашият Бог е един. Затова да работя като посланик във вашата страна означава голяма отговорност и поради това се готвих сериозно. До моето пристигане тук никога не бях посещавал България. Дори и на почивка не съм бил тук. Така се случи, че съм бил в много други страни. Когато пристигнах, изпитвах силно чувство на вълнение, виждайки че съм попаднал в страна, в която като посланик ми беше комфортно да работя, за разлика от другаде.

Пристигайки в България, попаднах по време на президентските избори, които бяха през ноември. След като Румен Радев беше избран за президент, у вас настъпиха правителствени промени, парламентарни избори. Така че през това време реших да пътувам из страната, защото исках да се запозная по-добре с България в ситуацията, когато властите се сформират. Така че по-добре беше да се запозная непосредствено с българите, да видя как живеят хората в различните региони на страната, какви са настроенията, да се запозная с младите български политици от различни региони, които се готвят да дойдат в София. Идват в парламента, в правителството… Разбрах, че моето решение беше съвсем правилно и обиколките ми из страната чак до май се оказаха полезни и навременни. Сдобих се с много приятели сред кметовете  и областните администрации. Така че за мен това беше полезен урок. Но най-важното, което разбрах, беше че това са едни топли и сърдечни и приятелски настроени към Русия българи. Не мисля, че съм ги подбирал специално. Те идваха и разговаряха с мен, а това беше много полезно за моята работа, защото усещах тяхната подкрепа.  Поради това останах изненадан, когато разбрах, че правителството е приело доклад за сигурността, в който се казва, че Русия е една от потенциалните опасности за страната, който парламентът утвърди. Това много ме учуди, защото никой и никога не е говорил, че Русия е заплаха за някой. Дори прочетох информация за проведена анкета, в която 85% от запитаните българи не виждат в нейно лице заплаха. Убеден съм,че имаме големи възможности за по-нататъшното общо движение напред.

Нашата история  не е просто история, а история скрепена с кръвта на нашите народи. В момента и в Русия, и в България протичат мероприятия във връзка с 140-годишнината от освобождението на България от османско иго и по този повод аз пътувах много из страната ви. Бях в много градове, бях в Свищов, Стара Загора, знаете откъде е дошло и Самарското знаме. бях и на Шипка. А наскоро и в Плевен. Предстои и да отбележим през януари и годишнината от освобождението на София от армията, командвана от ген. Гурко. На 16 януари ще съм в Пловдив. Много са събитията, които, както аз казвам, са много важни. Това е нашата обща история и ние с вас можем заедно да направим много. Желанието и влечението едни към други го има. Това е очевидно за всеки руснак, който посещава България - че сте същите като нас. Та каквото и да говорим, ние сме славяни, езикът ни е сроден и се разбираме един друг. И поради този факт страната ви я посещават хиляди руски туристи. Само за 2016-та 600 хиляди руснаци са почивали тук. Все пак има разлика между Турция и България и повечето руснаци биха предпочели да дойдат тук. Проблемът обаче е във визите, които бяха въведени. За руснаците от провинцията е трудно да пътуват до Москва, за да оформят виза. Обсъждал съм с много наши и ваши туроператори, когато пътуванията, са организирани, да се правят някакви отстъпки. Чак толкова ли сме притиснати от Брюксел, че да не предприемем нещо?Това е лошо,защото турците успяват да привличат туристи, защото там всичко се прави значително по-лесно и печелят от това.

На мнозина съм казвал, сега го казвам и на вас, много е важно да осъществим фериботната линия Русия – България. По съветско време беше  Одеса – Иличовск. Това сега е Украйна. А би могло да е Русия – България  и фериботната линия да върви от Новоросийск до Бургас. Между другото, в Бургас са готови на това, и кметът Димитър Николов също активно се застъпва. Сега ние трябва да пътуваме през цяла Европа дотук. А ако има фериботна линия, ще е съвсем друго нещо. Тогава туристите ще идват с колите си. Аз работя над тази идея и дано да даде Бог тя да се реализира. У вас условията за туризъм са великолепни. Зимата – ски туризъм, лятото на плаж.Също и поклонническия туризъм може да се развива, манастирите ви са прекрасни. Да не говорим и за балнеологичните курорти. Перспективите са големи да се увеличи туризма, но важното е да работим, отчитайки взаимните си интереси. Обиколих страната ви и за мен тя стана моята страна. За мен, още от детството, България е позната – в магазините виждах български продукти, израснах с българските праскови, грозде , а сега, за съжаление, те липсват в Русия. Българските цигари се продаваха у нас в голямо количество.  българското вино и коняк „Плиска“. Всичко това го имаше.  Не знам дали някой от вас е посещавал Ретро музея във Варна. В него е събрано всичко, което е било в предишните времена, като се започне от колите до телевизорите, компютрите „Правец“, цигари…  Много интересен музей и ви го препоръчвам да го посетите. Иска ми се отново българските стоки да се появят в Русия. Спомних си всичко, което се продаваше у нас. Да има българско вино. Спомням си как на Нова година можехме да си купим шампанското „Искра“ и „Албена“. Всичко това е много важно и ми се иска този тип връзки да се възстановят, защото те са изгодни и за България, и за Русия.

За посещението на руския президент в България за 3март

Има покана до нашия президент да посети България и той я прие. Но през март у нас ще има президентски избори и едва ли той ще посети България през март. Вашият президент разбра това и каза, че ще подберат подходящото време за тази визита. Цялата следваща година за нас е юбилейна и отбелязваме140-годишнината от Освобождението на България и ще можем спокойно да организираме тази визита.

Знаете ли кога за последен път е гостувал руски президент в България? През януари 2008 година. И когато ми говорят за традиционни приятелски отношения,аз казвам, разбира се, те са такива. Но когато президентът на братска Русия десет години не е посещавал страната ви,според мен това е много дълъг срок. Е, разбира се, може да се говори на всеки десет години и за всеки юбилей да има протоколни визити, но според мен това не е правилно. Иска ми се те да се организират по-често, да се срещат по-често, да си говорят по-често. А и бизнесът е заинтересуван нашите отношения  да се развиват. Хората искат да си сътрудничат, но много е важно политическите контакти да подпомагат икономическите. Много са важни контактите и по парламентарна линия.

Изборите в Русия са на 18 март. Според мнозина, Путин отново ще бъде президент, защото сегашният му авторитет позволява да кажем това. Но абсолютно нереално е президентът да посети България преди изборите. Докато те не минат и не бъде избран държавният глава, едва ли ще е възможна визита в България. Трябва да играем по правилата, които съществуват в света.

За тържествата на 3 март в България ще пристигне патриархът на Москва и цяла Русия Кирил. Той ще е тук по покана на патриарх Неофит.   

Присъствах на двудневните тържества в Плевен по повод Плевенската епопея. Беше организирано прекрасно. Благодарен съм на кмета Георг Спартански за добрата организация. Там пристигна наша парламентарна делегация, от Общоруското историческо дружество, представители на РПЦ… Всичко премина организирано красиво и с уважение един към друг, към общата ни история, към паметта на всички, които са загинали за освобождението на Плевен. В трите атаки са загинали над 31 хиляди руски воини. Цялата земя е напоена с кръвта им. И това, което видях, е от особено значение. Трети март е наш общ празник, наша обща победа. Опитвам се да разбера от Общонационалния организационен комитет как ще отбележим този наш общ празник през следващата година. Дали ще е рутинен или не? Готови сме да работим заедно, защото този празник е наш и ваш.

Че се обичаме си го знаем,но

не трябва любовта да е само платонична, а да се подкрепя с действия   

Когато пристигнах в България, посетих Варна. Там кметът Иван Портних е един много активен човек. Пристигайки, видях в града бюст на граф Игнатиев. В София няма негов паметник, а той е почетен гражданин на столицата ви. Какъв е проблемът да му се издигне тук паметник? Казах това и на вашия кмет Йорданка Фандъкова.  Общонационалният организационен комитет ми обеща да говори, но те просто решиха да направят копие на бюста във Варна и да го поставят в София, някъде редом до ул. „Граф Игнатиев“. Хубаво би било да има такъв паметник и когато президентът пристигне, да го открие. Все пак това е наша обща памет и обща история.

Да вземем това, което се случва с паметниците. Паметникът на Альоша в Пловдив непрекъснато го боядисват, и тук паметника на Съветската армия също. Опитах се да разбера чии са тези паметници? Ничии? Никой не иска за каже чий е паметникът. Оказва се, че и паметникът на Цар Освободител пред НС в София няма статут на паметник на културното наследство.  Разбирам, че това не го правим ние с вас, но нали това е нашата история! По-страшно няма от войната с паметниците. И в Русия минахме през този период, когато унищожаваха паметниците. А защо във Франция, и на други места, паметниците си стоят – ами защото това е нашата история, каквато и да е била тя. Може би тук е така, защото всичко остава ненаказано.

У нас с вас имаме толкова много възможности в културата. В рамките на юбилейната година в Москва ще се проведат Дни на българската култура в Русия. Вашата Национална опера и балет ще има изпълнения в Болшой театър. Тези събития могат да са много дори за нашите отношения. В рамките на юбилея в София беше и Валерий Гергиев заедно с Денис Мацуев. Изнесоха голям концерт в НДК. Точно това ни трябва и е много важно за нас, защото и в културата си приличаме. Разговарях с вашия министър на културата да направим съвместни проекти. Защо народният театър „Иван Вазов“ да не гостува в Русия, наш театър да дойде тук на гастроли. Но отново възниква проблемът за финансирането. Според мен трябва да се обмисли въпросът за субсидирането на подобни инициативи.

Бих направил всичко възможно да сме заедно. Имам добри контакти с всички – с президента, премиера, правителството, с всички министри общувам. Желание има,но важното е да се намери къде нашите интереси напълно се покриват и съчетават. Разбирам, че вие сте страна член на ЕС и НАТО и имате своите ангажименти пред тях, но все пак смятам, че там, където са националните интереси, можем да си взаимодействаме.

Русия никога не е била и няма да бъде заплаха за България

Два пъти сме били на Балканите – по време на Руско-турската война и Втората световна, но никога не сме идвали тук като окупатори или завоеватели. Много е важно това да се запомни. Русия винаги е била редом до България. Руският народ, редом с българския. Във вашата страна аз живея с тази мисъл, защото България стана и моя страна.

И тук се случи нещо съвсем неочаквано за един дипломат. Анатолий Макаров запя песента на Емил Димитров „Моя страна, моя България“, което едва ли друг би направил, а това беше показателно за искреността на изреченото от него. Колко други дипломати биха постъпили така? Мисля си – никой.

Тази песен за мен е много приятна, може би защото ми напомня младежките ми години. Между другото незабравим е и Филип Киркоров, който с моя подкрепа стана почетен гражданин на Варна. Как добре го посрещат тук в България! Бях на неговия концерт в НДК и видях как сърдечно го приемат. Беше поканил баща си Бедрос и децата си,вероятно бъдещи певци, съдейки от това, което видях. Достатъчно е само това да се види, за да се разбере,че връзките ни никога и нищо няма да разруши.

След тази толкова емоционална и пропита с много любов и искреност изповед на посланика на Руската федерация у нас Анатолий Макаров, въпреки неговото ограничено време той успя да отговори и на зададените от журналисти въпроси.

Актуалният въпрос за визите в контекста с нашето членство в ЕС му беше отправен от Васил Сотиров (БТА), който се интересува дали не може той да бъде разрешен. На него посланик Макаров отговори: „Проблемът с визите усложни живота ни. Преди ги нямаше и хората свободно идваха на почивка в България. Много наши дори си закупиха тук имоти. Но този въпрос изисква много сериозно обсъждане. Въвеждането на визите беше реципрочен въпрос. вие ги въведохте и ние отговорихме. Затова е необходимо да се проведат преговори и да се реши в какви срокове може визите да бъдат отменени. Това трябва да направят външните министерства на двете страни, а не ние с вас двамата.“

Според Велиана Христова („Дума“) историческите и културните ни връзки са ясни. Но управляващите ни казват, че България е член на ЕС и НАТО, а щом ЕС и НАТО са срещу Русия, значи и ние сме срещу нея. Какво правим тогава, попита тя. „Аз имам доверие на всички вас, защото ви смятам всички за много достойни и прилични хора – отговори Анатолий Макаров. - Ние сме заедно, разговаряме, мисля, че това е нормално. През 1994-1998 г. оглавявах руското представителство в Брюксел, работих там 4 години. Тогава бяха само 12 страни в Европейската общност, после се присъединиха други, Норвегия с референдум реши да не става член на ЕС. През 1997 г. Русия и Европейският съюз подписаха споразумение за партньорство и сътрудничество със срок 10 години напред. В последните години върви нова вълна на разширяване, в ЕС влязоха страните от Прибалтика. По това време работех в руското външно министерство, в отдела за връзките с ЕС. Според мен, проблемът в нашите отношения в момента е, че когато страните от Прибалтика влязоха в ЕС, ние им казахме, че тяхната политическа линия ще се промени. Защото, вие знаете, че по европейските правила вие сте длъжни да се подчинявате на решенията, които се приемат с консенсус. Така и стана, когато Прибалтика влезе в ЕС, се измени съответно и политическата риторика спрямо Русия. В крайна сметка Полша блокира продължаването на партньорското споразумение между ЕС и Русия. От 2007 г., вече 10 години, практически нямаме такова споразумение. След това и България встъпи в Европейския съюз. И разбира се, вашата външна политика се съгласува с Брюксел. Аз познавам работата на Европейската комисия, знам как работят бюрократите в Брюксел и как се приемат там решенията. Министрите на външните работи се събират веднъж месечно и приемат съответните решения. Уверен съм, че вашата позиция по много въпроси може би щеше да е друга, ако имахте повече самостоятелност.“  

Велиана Христова не пропусна да отвори дума и за един от болните въпроси,свързани със спирането на „Южен поток“ и „Белене“, като попита дипломата дали Русия се е отказала да инвестира в българската енергетика, защото се създава впечатление, че всичко отива към Турция, като по този начин България остава извън плановете. Анатолий Макаров: „Помните как завърши историята с "Южен поток". При онази ситуация бе взето решение за строителството на "Турски поток". Той ще отиде в Турция и оттам ще върви към други страни, включително към България, Гърция и по-нататък. Какво може да се направи? Разбирам, че ръководството на България иска да има отделен, пряк достъп до газовата тръба, като някъде в Черно море се направи отклонение към България и газът постъпва пряко в хъб "Балкан" около Варна. А по-нататък България би пуснала този газ към съседни страни. В рамките на проекта "Южен поток" бе предвидено за всеки ден преминаване на газ през България страната ви да получава 2 млн. долара за транзита. Но от проекта се отказахте. Сега отново се повдига същият въпрос и доколкото разбирам, и вашият президент, и премиер-министърът ви, и министърът на енергетиката Теменужка Петкова биха искали да се върнат към този въпрос, като се направи отклонение от "Турски поток" към България. Президентът Путин, когато се изказа в Будапеща заедно с Орбан, каза: Ние не се обиждаме на България, че тогава стана така с "Южен поток" - такива бяха времената, такива бяха обстоятелствата. Но ние сме готови да се върнем към този разговор и да разговаряме с вас за "Турски поток", но за това са ни нужни, първо, техническа обосновка и най-вече - на нас ни трябват твърди гаранции от Европейския съюз, че вие няма отново в един момент да кажете "Тази тръба не ни трябва". Това каза Путин в Унгария. Ако ръководството на вашата страна направи съответното споразумяване с Еврокомисията и получите гаранции, че няма и тази газова тръба да бъде закрита, т.е. ако не настъпим втори път мотиката, това можем да го направим. Дайте да действаме и да го направим.“
А Светослав Терзиев(„Сега“) поиска да узнае  дали Русия се интересува от корупцията във висшите етажи на властта у нас, за която много страни отправят критика към България и която пречи на икономическите ни отношения. Според посланик Макаров, проблемите с корупцията са под контрола на ЕК, за което говорят нейните доклади, които той е чел. Според него ние си имаме проблеми, които не са по-малки и от тези в Русия, но все пак у нас, като членове на ЕС действат определени правила. Още повече, че предстои нашето председателство и вероятно ще имаме възможност да се преборим с корупцията .

И тъй като всяко начало си има и своя край, останаха много незададени въпроси, но като че ли се оформи желание у всички разговорът с Н. Пр. Анатолий Макаров да има своето продължение, защото той е един от най-търсените и желани събеседници.

За спомен от срещата в СБЖ Снежана Тодорова подари на Анатолий Анатолиевич картина, изобразяваща едно от местата, превърнали се в символ за София - „Орлов мост“.

Снимки Иван Василев

Сподели в
 

В края на октомври в Белград бе организирана конференция на журналистическите организации от Балканския регион, темата на която беше „Държавно съфинансиране на медиите“. От българска страна в нея взе участие председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова. За актуалните и болни теми в журналистиката, станали обект на дискусии по време на форума, тя сподели пред сайта на СБЖ:

03.12.2018/15:49

Тиян Сяодзун – главен кореспондент на в. „Икономик дейли” за България и Балканския полуостров, получи престижното отличие на СБЖ – „Златното перо” в категорията „Чуждестранен кореспондент в България”.

12.11.2018/13:39

Делегация, водена от президента на китайското законодателно издание „Правен ежедневник”, който е част от медийната компания „Икономик дейли”, се срещна в София с председателя на СБЖ Снежана Тодорова.

30.09.2018/14:50

12 журналисти и писатели от Мурманск – участници в Международния славянски поход, преминали над 6000 км, посетиха за първи път Пловдив. Поводът за визитата им бе домакинството на града като Европейска столица на културата през 2019 г.

31.08.2018/15:06

Делегация на СБЖ, водена от доц. д-р Георги Калагларски от ВСУ „Черноризец Храбър“ в град Варна – член на УС на СБЖ, се завърна от едноседмично пребиваване в Република Корея, реализирано в първите дни на юли т.г.

24.07.2018/22:28

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Събранието се проведе в залата за пресконференции, намираща се в сградата на Съюза на българските журналисти - София, ул. „Граф Игнатиев“ 4, етаж 3. Събранието бе открито в 10,15 часа.

21.11.2018 /20:02

Съгласно решение на последното Общо събрание на СБЖ, проведено на 10 ноември т.г., да бъде огласен изходът от делата по искове на шест члена на СБЖ срещу решенията на ОС на СБЖ, проведено на 14 и 15.03.2015 г., предоставяме следната информация:

16.11.2018 /20:32

Становище на Комисията по журналистическа етика на СБЖ: Общинският съвет по наркотични вещества - Благоевград, изпрати писмо до СБЖ по повод предаване „На кафе” по Нова телевизия, излъчено на 14 ноември т.г.

16.11.2018 /12:04

 Мнения

Пошлото клипче, с което студентската ни телевизия „Алма матер” кани на кастинг кандидати за сътрудници, вече произведе поредния неприятен медиен скандал.

09.11.2018 /11:20 | Източник: СБЖ

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 26 гости

Бързи връзки