Начало
 
 

Ще чакам докрай пролетта

07.12.2017 /12:53 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


И ако някой за някого някъде трупа и прави досие, то се оказа, че една журналистка сама си направи нейното. Но то не е дебели папки, пълни с някакви си там излишни доноси или характеристики, а е пълно с поезия. И то поезия, каквато, да си призная, скоро не бях чела. Но нека ви кажа коя е тя, написалата своето „Досие“: Петя Пейчева, колежка, която винаги е била отзивчива и добронамерена, за разлика от многото други наши колеги.

Изненадващо за мен тези дни открих нещо съвсем непознато за нея – тя пише стихове. И то хубави – преживени и осмислени, вълнуващи и грабващи. Когато ми подари новата си книга, я прочетох за една нощ. И попаднах на нещо изключително ново и до болка откровено. Стиховете на Петя ме изпълниха със смесени чувства, които гравитираха от тъга до болка, от топлота до разтърсващи ледени тръпки.

По един много пестелив, но същевременно болезнено откровен начин тя разказва за своя живот, за чувствата, за желанията, за мечтите, за преживени трепети и спомени. И думите й започват да събуждат твои далечни спомени и чувства, започваш да се питаш: а твоят живот как върви и какво срещна по пътя си.

В това наше толкова противоречиво и бурливо време, когато завистта, нервността и стресът сякаш изметоха от нас усмивките, спокойствието и добротата, Петя Пейчева чрез своите стихове ни кара да посегнем към палитрата на живота и да търсим нашето собствено аз. Изповедни стихове, които пробуждат размисли за нас самите.

„Досие“-то на Петя Пейчева е с посвещение на родителите й, а всъщност то е адресирано към всички нас. Всеки е имал мигове, когато не е доизказвал нещо някому, когато е изпитал носталгия по нещо скъпо, но отминало, когато се е оставял в ръцете на съдбата или пък е минавал покрай някаква последна гара. За тези неща, за корените, за изминали чувства говорят стиховете на Петя и те карат да се чувстваш истински и жив.

А когато затвориш и последната страница на поетичната книга на Петя Пейчева, оставаш с усещането, че предстои нещо ново и красиво. Защото в тях напира една притаена жизненост и сила, една заразяваща вяра: „Ще чакам докрай пролетта“.

Избрах едно от нейните стихотворения от „Досие“, което ще ви се стори тъжно, но то носи много истина и философия.

 

ЕДИН ТЪЖЕН ЧОВЕК

 

Един тъжен човек се засели в мен.

Затвори прозорците, вратата заключи,

изхвърли и ключа.

Изгаси светлината, спря песента

и забрави смеха.

Потърси спомена в съня

и скри се от света.

Като в черно-бял, ням филм

финала не разбра.

Един тъжен човек се засели в мен.

Ако майка беше жива, щеше да го изгони.

 

Сподели в
 

Хасковлийка дари на Регионалния исторически музей екземпляр от издадения през 1938 г. от Григор Пасков фотоалбум, озаглавен „България. Нашата Родина”.

11.12.2017/21:04

Едно събитие, свързано с Поднебесната, се състоя в СБЖ, където беше представена книгата на журналиста от Радио Китай за чужбина в Пекин Тодор Радев „Един пояс, един път“, посветена на една мащабна и амбициозна инициатива, чийто стремеж е да реанимира древния Път на коприната, но в един по-модерен и в контекста на ХХІ век свят, същевременно различна от западната глобализационна политика. Книгата се появява на българския книжен пазар благодарение на издателство „Ентропи 1“ и неговия издател Станислава Пекова, която заедно с Петър Красимиров са нейни редактори

11.12.2017/18:48

СБЖ е съорганизатор за възпоменанието за големия български публицист, оглавявал и нашия Съюз. Тази година той би навършил 90, ако не ни бе напуснал без време. На 13 декември от 18:00 ч. в Централния военен клуб по случай юбилея ще се състои вечер в негова памет под надслова „Аз пак съм тук!”

08.12.2017/20:33

В забързания ни делник все по-рядко си спомняме за онези българи, които поставиха страната ни на картата като космическа държава. Днес за наука малко се говори и още по-малко средства се отделят от държавния бюджет. А младото поколение дори не знае, че в далечната 1957 г. – два месеца след като е изстрелян първият изкуствен спътник и три години преди учредяването на НАСА – България е една от първите страни, създала Астронавтическо дружество.

08.12.2017/19:20

Общественият фонд „Детство“ подпомага със стипендия студент във Факултета по журналистика и масови комуникации (ФЖМК) на Софийския университет „Св.Климент Охридски“.

07.12.2017/18:52

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Генералният директор на ЮНЕСКО изпрати писмо на председателя на УС на СБЖ, с което в края на втория си мандат изказва благодарност както за подкрепата лично към нея, така и за Организацията на ООН за образование, наука и култура

29.11.2017 /21:21

СБЖ осъжда категорично всяко посегателство срещу правата на журналистите - както заплахите за разправа, така и лишаването от право на професионална и критична изява, сочи председателят на УС на СБЖ, като напомня, че е наложително по-бързото придвижване на внесените в НС законодателни инициативи на нашия Съюз

26.11.2017 /20:09

НА ОБЩОНАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ СОФИЯ ЗА ЧЕСТВАНЕТО НА 140-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

03.11.2017 /07:45

 Мнения

Колеги, помните ли една от най-прочутите фрази на един от най-прочутите просветители? Ето я: „Може да не съм съгласен с това, което казваш. Но съм готов да умра, за да имаш правото да го казваш.” Ако не го приемем като всеобщо мото на журналистическата ни професия, значи сами я обричаме на умиране в мрак

30.11.2017 /20:01 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Уверен съм, драги колеги и приятели, че всички Вие цените този празник на духовността! Интересното е, че той се чества у нас за първи път по предложение на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.

03.11.2017 /11:58 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 12 гости

Бързи връзки