Спомен за бай Драган Тенев

13.11.2017 /19:01 | Автор : Иван Каневчев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Драган Тенев с Йорданка Христова (снимка, архив: Иван Григоров)

Наскоро разгръщах архивите си, сиреч бумагите, които някога съм счел за ценни и към които в повечето случаи никога повече не се връщах, въпреки първоначалните ми намерения.

Тук попаднах на изрезка от някогашното ни списание „Български журналист” – едно интервю на колежката Галина Рулева с Драган Тенев. И си спомних една моя случка с бай Драган.

Беше през 90-те години на миналия век. Тогава Съюзът на журналистите се управляваше от т.нар. Съюзен съвет. Негов днешен еквивалент е Управителният съвет. Та в това управително тяло аз бях най-младият, а бай Драган – най-възрастният.

Не бях единственият от провинцията, пък и никога не съм страдал от липса на самочувствие. Обаче като вземеше думата бай Драган, аз жадно попивах всяка негова фраза и придружаващите я жестове. Та веднъж на един от тези съюзни съвети бай Драган страшно ни се ядоса.

Може би ставаше дума за нещо лично – за някой негов приятел, когото сме обсъждали за награда, или друг подобен казус. Та взе той думата, изправи се и от висотата на ръста си ни произнесе поучителна тирада, построена по всички правила на ораторското изкуство.

Спомням си, че в знак на превъзходство над нас – простосмъртните, дори изтъкна, че е бил офицер на Негово величество, а ние – не и няма и да бъдем. Вярно – бил съм в бойно поделение в армията над 2 години и съм давал клетва, но явно не е същото. Никога не съм бил монархист и така и не схванах какво точно намират в по-сетнешния министър-председател феновете му.

Но тогава се почувствах дребен и нищожен

Почувствах се недоучил провинциалист. А речта на бай Драган обаче помня и до днес. Като патос, настроение, гордост и самочувствие. После прочетох, че бай Драган бил един от най-добрите столични адвокати. Освен, разбира се, сценарист, автор на „Чудната история на изкуството” и преводач от френски, немски, руски и английски.

Кой е Драган Тенев? Той е роден в София през пролетта на следвоенната 1919 г. С две висши образования – право и философия. Съдия, адвокат, юрист, редактор, сценарист... Дядо му по майчина линия, на когото е кръстен, е герой опълченец от Освободителната война, “незаменим шегаджия и добряк” ще каже внукът в книга, посветена на него. Бабата, пак по майчина линия, е една от първите български учителки - привързаността си към книгата успява да внуши и на своя внук.

Бащата Димитър Тенев е художник от стар сливенски корен Създава, по строгата преценка на сина си, и няколко “прилични” картини. Занимава се основно с пространствено оформление, дори е считан за един от основоположниците му у нас. Участвал е като художник в изготвянето на проекти за български парични знаци (бонове).

Майката, Ружа Драганова Тенева, е силистренка

Тя е известна повече с писателския си псевдоним Северина. Свои творби публикува още 16-годишна. През 1905 г. завършва историко-филологическия факултет към Парижкия университет – първата българка, получила диплома в Сорбоната А през 1914 г. в Женева завършва история и социология.

Учителства най-напред в Ихтиман и там се запознава с поета Димчо Дебелянов. Дружбата им е сърдечна, но само приятелска – Ружа е дружка на голямата му любов Иванка Дерменджиева. Любопитното е, че в джобовете на убития поет намират 2 нейни писма. В края на Първата световна война тя се премества в София, пак е учителка.

Омъжва се на 36 години и има само един син – Драган. Стиховете й са посветени на природата и на най-съкровените женски чувства. Има стихотворения, посветени на “моето дете”: Обичам те. Това е малко да се каже./ Ти си ми всичко. Чрез тебе виждам вселената...

Синът й се прекланя пред нея:

“Никога в живота си не срещнах повече друга такава начетена и умна жена като нея. И по-добра”. Посвещава й няколко книги. Тя е сред първите поетеси на България, наричана “нежната поетеса”. Първата си книга - “Сини върхове”, отпечатва на 44 години – стихове в проза. Корицата я изработва съпругът й. Смята се за създателка на този жанр у нас – “лирична проза”. Превежда от френски език, но знае още италиански, немски и руски.

Драган Тенев работи 25 години като авторитетен столичен юрист. И той като майка си издава първата си книга твърде късно, вече 42-годишен – “Малки разкази за велики хора”. Автор е на 20 книги И все многотиражни, някои с по две-три издания. Негов почитател е изчислил, че общият им тираж е към 1 млн.

Особено ценни са популярно написаните му книги за изобразителното изкуство. Например “Чудната история на изкуството”, посветена на родителите му - “на които дължа всичко добро в моя живот”. Тя има 4  тиража, а четвъртият е от 60 000. Или “Вечното зелено клонче”, получила национална награда.

С не по-малък интерес са посрещнати спомените му ”Тристахилядна София и аз между двете войни”. Те внасят неповторим колорит и свежест в художествено-документалните четива за някогашната столица. Не могат да се преразкажат, но се запомнят завинаги, защото са необичайно съчетание от обществено значими и любопитно-пикантни моменти, случаи, епизоди и лица.

Неведнъж той казва при случай:

"Провървя ми на семейство и среда, в които, щеш-не щеш, придобиваш огромни енциклопедични познания и широка култура". Веднъж, вече поотраснал юноша, малко неуместно пита баща си защо е трябвало като дете всяка вечер да го мъкнат със себе си по кафенета и ресторанти.

Баща му, не без огорчение, му отговаря: “Мъкнахме те с нас не само по кафенета и ресторанти, но и в операта, по театри, по концерти и дори на художествени изложби, за да свикнеш от малък с онова, което се нарича духовен живот на един народ”.

Драган Тенев неизменно впечатляваше събеседниците си именно с това, както и с неизтощимата си бодрост и несекващо сладкодумие. Още като дете родителите му вдъхват един естествен пиетет към жената. Това по-късно се превръща във възпитание, в културни жестове, в изисканост и внимание в присъствието на дами.

Представителките на слабия пол добре познаваха неговото шумно и възторжено кавалерство и въпреки че в него различаваха шлифованата му галантност, приемаха го с удоволствие и за настроение. Никога не се притесняваше да признае гласно и публично, че обича дома и съпругата си Надя.

На Надя посвещава 3 книги – “За нашите 27 години”, после за общите им 36 години и накрая – за 45-те години брак. Особено силна е обаче любовта към единственото им дете, дъщеря му Северина (името й идва от писателския псевдоним на майка му).

Дъщеря му, неговата любима Севка умира твърде млада, но вече като утвърдена талантлива актриса. Нейното име стои на първата страница на няколко негови книги, включително и в последната: “Писма до Северина или малки разкази за голямото изкуство”. После Драган Тенев губи и съпругата си.

В очите му заседна трайно тъгата:

“Всичко, всичко съм имал и имам. Няма ми ги най-свидните хора”, казваше той и човек можеше да го види всеки ден как обикаля улиците около Военното училище или седи самотен в някоя сладкарница на ул. „Иван Асен ІІ”.

Своята потиснатост и усещане за самота той прогонваше с писане на книги и документални сценарии, с участия в популярни телевизионни предавания. Почина през 1999 г., 80-годишен. Наскоро след смъртта му някои вестници съобщиха, че домът му е обран.

Но дори ако от този фамилен дом на ул. “Иван Асен ІІ” No 16 са откраднати ценни картини, редки книги и албуми, както и други антикварни ценности, в библиотеките останаха написаните от него книги. А в паметта на софиянци останаха неговият бодър глас и винаги елегантна фигура, безукорните му маниери, смайващите му познания, чувството му за хумор.

-----
* Може би е време да предложим СБЖ да попита отговорните държавни институции какво става с документалното наследство на Драган Тенев


 

Сподели в
 

Преди по-малко от месец отбелязахме годишнината от създаването на едно от авторитетните български списания - „Пламък“. Вече 95 лета то продължава да е търсено и обичано от читателите, макар и да има зад гърба си достолепна и респектираща история. Драматичните събития не успяха да угасят неговата светлина и днес то продължава да оставя неизбеляваща диря в българската литература и сред нейните почитатели и следовници.

21.10.2018/16:24

Многостранни са талантите на директорката по реклама и връзки с обществеността в списание „Осем”, която е известна актриса. Моноспектакълът й „Приятно ми е, Ива!” е едно от театралните събития на годината

20.10.2018/09:58

По повод 110-годишнина от обявяването на Независимостта на България в Държавната агенция на архивите бе представена книгата на доктора на историческите науки и дипломат проф. Петър Куцаров „Независимостта на България и Русия“. Това е втората част от поредицата му „България в руските секретни архиви“. Първата беше посветена на Съединението.

10.10.2018/15:40

В заглавията на много от книгите му присъства думата „война“. Автор е на книги, в които разкрива жестокото й лице по време на събитията в Северна и Южна Корея, Виетнам, Лаос, Камбоджа. Пет са книгите му за войните в Азия през ХХ век. Сред тях са „Мълчаливата война“, „Войната в Южен Виетнам, както я видях“, „Студената война в Германия“… Такъв бе и животът на талантливия австралийски журналист Уилфред Бърчет - преминал в сложни и опасни времена.

09.10.2018/09:33

Ирина Вакуловска е известен журналист. Била е водеща на предавания в тв каналите РТР, СТС, НТВ и радиоводеща. за своята работа тя е лауреат в категорията „Авторски програми“на престижната награда „ТЕФИ“, която наричат „Оскар“ на руската журналистика.

05.10.2018/15:55

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ отново настоява Народното събрание да обърне внимание на внесените преди повече от година наши предложения за законодателни промени в защита на журналистическия труд и свободата на медиите. Изискваме да се увеличи наказанието за посегателство над журналисти и то да се определи в Наказателния кодекс като квалифициращ признак от съответните състави на престъпление - заплахи, телесни повреди, убийства и пр.

07.10.2018 /20:52

Отличието е учредено съвместно от УС на СБЖ и от НС на БСП в памет на големия български публицист, оглавявал и СБЖ

03.10.2018 /07:14

Публикуваме изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, което тя не получи възможност да произнесе по време на дискусия в НС по повод медиен законопроект, задвижен от депутати от ДПС. На предложенията на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото и правата на журналистите, които бяха внесени преди повече от година в Комисията по културата и медиите, и досега не е даден ход

21.09.2018 /19:30

 Мнения

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

На сърдития на цял свят премиер Бойко Борисов медиите, опозицията и чужденците са му виновни за „охулването” на държавата, която именно неговото управление докара дотам, че на всички да изглежда логично убийството на журналистка, посмяла да засегне темата за корупцията

10.10.2018 /14:54 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 9 гости

Бързи връзки