Спомен за бай Драган Тенев

13.11.2017 /19:01 | Автор : Иван Каневчев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Драган Тенев с Йорданка Христова (снимка, архив: Иван Григоров)

Наскоро разгръщах архивите си, сиреч бумагите, които някога съм счел за ценни и към които в повечето случаи никога повече не се връщах, въпреки първоначалните ми намерения.

Тук попаднах на изрезка от някогашното ни списание „Български журналист” – едно интервю на колежката Галина Рулева с Драган Тенев. И си спомних една моя случка с бай Драган.

Беше през 90-те години на миналия век. Тогава Съюзът на журналистите се управляваше от т.нар. Съюзен съвет. Негов днешен еквивалент е Управителният съвет. Та в това управително тяло аз бях най-младият, а бай Драган – най-възрастният.

Не бях единственият от провинцията, пък и никога не съм страдал от липса на самочувствие. Обаче като вземеше думата бай Драган, аз жадно попивах всяка негова фраза и придружаващите я жестове. Та веднъж на един от тези съюзни съвети бай Драган страшно ни се ядоса.

Може би ставаше дума за нещо лично – за някой негов приятел, когото сме обсъждали за награда, или друг подобен казус. Та взе той думата, изправи се и от висотата на ръста си ни произнесе поучителна тирада, построена по всички правила на ораторското изкуство.

Спомням си, че в знак на превъзходство над нас – простосмъртните, дори изтъкна, че е бил офицер на Негово величество, а ние – не и няма и да бъдем. Вярно – бил съм в бойно поделение в армията над 2 години и съм давал клетва, но явно не е същото. Никога не съм бил монархист и така и не схванах какво точно намират в по-сетнешния министър-председател феновете му.

Но тогава се почувствах дребен и нищожен

Почувствах се недоучил провинциалист. А речта на бай Драган обаче помня и до днес. Като патос, настроение, гордост и самочувствие. После прочетох, че бай Драган бил един от най-добрите столични адвокати. Освен, разбира се, сценарист, автор на „Чудната история на изкуството” и преводач от френски, немски, руски и английски.

Кой е Драган Тенев? Той е роден в София през пролетта на следвоенната 1919 г. С две висши образования – право и философия. Съдия, адвокат, юрист, редактор, сценарист... Дядо му по майчина линия, на когото е кръстен, е герой опълченец от Освободителната война, “незаменим шегаджия и добряк” ще каже внукът в книга, посветена на него. Бабата, пак по майчина линия, е една от първите български учителки - привързаността си към книгата успява да внуши и на своя внук.

Бащата Димитър Тенев е художник от стар сливенски корен Създава, по строгата преценка на сина си, и няколко “прилични” картини. Занимава се основно с пространствено оформление, дори е считан за един от основоположниците му у нас. Участвал е като художник в изготвянето на проекти за български парични знаци (бонове).

Майката, Ружа Драганова Тенева, е силистренка

Тя е известна повече с писателския си псевдоним Северина. Свои творби публикува още 16-годишна. През 1905 г. завършва историко-филологическия факултет към Парижкия университет – първата българка, получила диплома в Сорбоната А през 1914 г. в Женева завършва история и социология.

Учителства най-напред в Ихтиман и там се запознава с поета Димчо Дебелянов. Дружбата им е сърдечна, но само приятелска – Ружа е дружка на голямата му любов Иванка Дерменджиева. Любопитното е, че в джобовете на убития поет намират 2 нейни писма. В края на Първата световна война тя се премества в София, пак е учителка.

Омъжва се на 36 години и има само един син – Драган. Стиховете й са посветени на природата и на най-съкровените женски чувства. Има стихотворения, посветени на “моето дете”: Обичам те. Това е малко да се каже./ Ти си ми всичко. Чрез тебе виждам вселената...

Синът й се прекланя пред нея:

“Никога в живота си не срещнах повече друга такава начетена и умна жена като нея. И по-добра”. Посвещава й няколко книги. Тя е сред първите поетеси на България, наричана “нежната поетеса”. Първата си книга - “Сини върхове”, отпечатва на 44 години – стихове в проза. Корицата я изработва съпругът й. Смята се за създателка на този жанр у нас – “лирична проза”. Превежда от френски език, но знае още италиански, немски и руски.

Драган Тенев работи 25 години като авторитетен столичен юрист. И той като майка си издава първата си книга твърде късно, вече 42-годишен – “Малки разкази за велики хора”. Автор е на 20 книги И все многотиражни, някои с по две-три издания. Негов почитател е изчислил, че общият им тираж е към 1 млн.

Особено ценни са популярно написаните му книги за изобразителното изкуство. Например “Чудната история на изкуството”, посветена на родителите му - “на които дължа всичко добро в моя живот”. Тя има 4  тиража, а четвъртият е от 60 000. Или “Вечното зелено клонче”, получила национална награда.

С не по-малък интерес са посрещнати спомените му ”Тристахилядна София и аз между двете войни”. Те внасят неповторим колорит и свежест в художествено-документалните четива за някогашната столица. Не могат да се преразкажат, но се запомнят завинаги, защото са необичайно съчетание от обществено значими и любопитно-пикантни моменти, случаи, епизоди и лица.

Неведнъж той казва при случай:

"Провървя ми на семейство и среда, в които, щеш-не щеш, придобиваш огромни енциклопедични познания и широка култура". Веднъж, вече поотраснал юноша, малко неуместно пита баща си защо е трябвало като дете всяка вечер да го мъкнат със себе си по кафенета и ресторанти.

Баща му, не без огорчение, му отговаря: “Мъкнахме те с нас не само по кафенета и ресторанти, но и в операта, по театри, по концерти и дори на художествени изложби, за да свикнеш от малък с онова, което се нарича духовен живот на един народ”.

Драган Тенев неизменно впечатляваше събеседниците си именно с това, както и с неизтощимата си бодрост и несекващо сладкодумие. Още като дете родителите му вдъхват един естествен пиетет към жената. Това по-късно се превръща във възпитание, в културни жестове, в изисканост и внимание в присъствието на дами.

Представителките на слабия пол добре познаваха неговото шумно и възторжено кавалерство и въпреки че в него различаваха шлифованата му галантност, приемаха го с удоволствие и за настроение. Никога не се притесняваше да признае гласно и публично, че обича дома и съпругата си Надя.

На Надя посвещава 3 книги – “За нашите 27 години”, после за общите им 36 години и накрая – за 45-те години брак. Особено силна е обаче любовта към единственото им дете, дъщеря му Северина (името й идва от писателския псевдоним на майка му).

Дъщеря му, неговата любима Севка умира твърде млада, но вече като утвърдена талантлива актриса. Нейното име стои на първата страница на няколко негови книги, включително и в последната: “Писма до Северина или малки разкази за голямото изкуство”. После Драган Тенев губи и съпругата си.

В очите му заседна трайно тъгата:

“Всичко, всичко съм имал и имам. Няма ми ги най-свидните хора”, казваше той и човек можеше да го види всеки ден как обикаля улиците около Военното училище или седи самотен в някоя сладкарница на ул. „Иван Асен ІІ”.

Своята потиснатост и усещане за самота той прогонваше с писане на книги и документални сценарии, с участия в популярни телевизионни предавания. Почина през 1999 г., 80-годишен. Наскоро след смъртта му някои вестници съобщиха, че домът му е обран.

Но дори ако от този фамилен дом на ул. “Иван Асен ІІ” No 16 са откраднати ценни картини, редки книги и албуми, както и други антикварни ценности, в библиотеките останаха написаните от него книги. А в паметта на софиянци останаха неговият бодър глас и винаги елегантна фигура, безукорните му маниери, смайващите му познания, чувството му за хумор.

-----
* Може би е време да предложим СБЖ да попита отговорните държавни институции какво става с документалното наследство на Драган Тенев


 

Сподели в
 

Преди повече от 50 години, когато думата хит не беше на мода нито у нас, нито в Съветския съюз, и в двете страни нонстоп се въртеше една песничка, която караше несамо децата, но и възрастните да си я пеят или тананикат. Спомняте ли си „Оранжево небето, /оранжево морето,/оранжево полето,/оранжева камила…“ и т. н. Всички си припявахме закачливия текст. Никой обаче не си спомня малката певица, която я изпълняваше.

14.01.2018/12:57

„Отечеството ми е Русия, родината – Тверската земя, а сърцето и любовта ми е България.“ Това са думи на храбрия генерал Йосиф Гурко, когото неговите солдати и висши офицери наричат с респект и обич „генерал Напред!“, защото той е от малкото военачалници, които не са познавали отстъплението като начин за спасение. Припомням това в днешния ден, когато в София с тържествения камбанен звън, празничната литургия в храма „Св. Неделя“ и литийно шествие беше отбелязана 140-годишнината от освобождението на столицата ни.

04.01.2018/17:12

В днешното ни толкова трудно за живеене време може би хора като учителката Яна Шишкова са като находка, защото е от рядката порода хора, които никога няма да видиш намръщени или хвърлящи лоши погледи на околните. Тя цялата грее от усмивка, а добротата й щедро облъчва. Чедо на едни от известните журналисти Мая Матова и Дянко Шишков, тя не е поела по техния път, а е избрала благородната професия на български учител.

20.12.2017/08:07

Известната водеща и репортерка от БНТ пожелава на всички ни да сме в състояние да отсяваме истинското, достоверното, от фалшивото навсякъде около нас

18.12.2017/08:23

С нашите колежки Феня и Искра Декало, които са журналистки от кореспондентския пункт на БНР в Израел, се срещнах при идването им в София. Разговаряхме за сайта на СБЖ за журналистиката и за това как в Обетованата земя гледат на нашего брата. Смятам, че няма нужда аз да ви разказвам кои са те, защото мнозина в гилдията ги познават и уважават. Четете, защото ще ви е интересно. Та ето как сестрите Декало се представили блога си, който водят успоредно с работата си на кореспонденти от Израел:

13.12.2017/21:03

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ винаги ще се противопоставя на превръщането на журналистите в заложници или оръдия на битките между олигарси, или каквито и да е други противостоящи си лагери, и ще продължи да настоява свободата на словото и журналистическите права да бъдат законово защитени - цел, заложена и в законодателните инициативи, които отдавна вече са внесени от нас в Народното събрание и чието гласуване става все по-неотложна необходимост.

17.01.2018 /10:04

По повод празниците председателят на УС на СБЖ отправя благопожелания към цялата журналистическа колегия

22.12.2017 /20:11

Генералният директор на ЮНЕСКО изпрати писмо на председателя на УС на СБЖ, с което в края на втория си мандат изказва благодарност както за подкрепата лично към нея, така и за Организацията на ООН за образование, наука и култура

29.11.2017 /21:21

 Мнения

И отново станахме свидетели на безскрупулното използване на журналистите. Този път с представянето на Бялата книга за свободата на медиите в България. Форумът, организиран от едната от враждуващите медийни групировки, умело се опита да подмени големия проблем за българското общество - свободата на журналистите - със свободата на медиите.

13.01.2018 /15:03 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Все нещо пречи на държавните ни мъже, жени, а понякога и деца, да влязат в релсите на общественото изискване за по-добър живот. Преди време намираха оправдание в сушата, кишата и Гришата (тогавашен Бойко Борисов).

05.01.2018 /20:52 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 9 гости

Бързи връзки