Понката: с длетото – скулптури, с перото – опивни думи

24.10.2017 /19:22 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


„И ушите имат стени”, шегува се Панайот Димитров – Понката

Хора като него са същинска рядкост. Те – като никой друг, дават живец на всяка компания, на всеки разговор, на всяко селце или град. Благодарение на дарбите, с които Господ ги е дарил и погалил като щедър орисник...

Понката е името, с което е известен 83-годишният скулптор Панайот Петров Димитров. Роден е в Сливен, нарицателните тамошни ветрове го отвявят в Бургас, но от 1965-а е великотърновец. Вече над половин век.

Учи в Художествената академия в София и – по собствените му думи – „прилично я завършва“. Като скулптор  -- при доцент Михаил Кац. По-късно сам е преподавател във великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, а сетне минава на свободна практика. Свободен дух, свободен артист, свободна практика...

Работи и с дърво, но е отдаден на камъка

Творби от него имат галерии, музеи,частни колекционери в Австрия, Белгия, САЩ, Русия, Германия...

Член е на Римската академия за модерно изкуство, но е кавалер и на наградата на Велико Търново. Радва се  на почетно гражданство на Царевград Търнов.

Всеки петък, вече няколко десетилетия, събира в ателието си приятели – художници, артисти, писатели, поети, музиканти, учени... „Петъците на Понката“, тъй се знаят из целия град.

През последните 5 години издава и 3 книги: „Огрени сенки“, „Отзад напред и нататък“, „Забравени страници от „Огрени сенки“

Втората и третата са написани на ръка – в буквалния смисъл на израза. Като и оформлението, и шаржовете са си на автора.

Калейдоскопични са тия томчета. В тях чакат читателя спомени за детството, за приятелствата с Александър Дяков, Васил Стоилов, истории с неповторимия Дечко Узунов, с много, много още помнещи се личности. Спотаени са размисли за историята, за съвремието ни, пътеписни впечатления от САЩ, цитати от Жорж Помпиду, лорд Байрон, Торквато Тасо, Франсоа Рабле... Отново се раждат и зазвучават представления в софийската оперета с Мими Балканска, с търновеца Асен Русков, с Видин Даскалов, Тинка Краева, Минко Босев, Любомир Бодуров. 

Редуват се – като кадри в отколешен филм, и

десетки случки от артистичния живот на старата престолнина  

перипетии около създаването на не един и два паметника, сладки раздумки в стария „Балкантурист“, в уютния словашки ресторант „Кошице“ в хотел „Етър“, диалози с цапнатата в устата (тоя израз си е само на търновци) аптекарка Мара Михалска, несравнима – освен с всичко друго – и с умението си да гледа на кафе...

... Колят се прасета по Коледа, гаси се с вино и ракия пожарът от пиршеството подир тоя вековен ритуал, стрелват се пиперливи определения за жената от дядо Петко Славейков, чак напред се навеждат и набраните букви от редовете  по страниците на преклонение пред Андрей Николов, Михаил Кац, Илия Бешков, Янаки Манасиев, Радко Радков, бургазлията Вили...

Сред любимците на почитателя на шахмата и на стенографията – Понката,  е и О Хенри, известен с неочакваните  завършеци на написаното. Понката пък е неповторим във встъпленията. Ала всичко това е безсмислено да се преразказва, може да го усетите истински само когато прочетете споменатите книги.

В тях има и тъга, но и искрящ, забравен във вълчето ни време хумор. Отвътре му идват игрите с думите на мрамороделеца. И, прочел и каламбурите – отделих, към края, няколко от тях. Кръстени са тия  творения  „Огледални отражения“.

Опитайте ги:

  • Таз година люлка, догодина булка.
  • Гладно просо кокошка сънува.
  • На гол пищов чифте тумбаци.
  • След качулка дъжд.
  • От всяка свирка дърво не става.
  • Не оставяй утрешната работа за днес.
  • Който го е страх от гората, да не ходи при мечките.
  • Дъжд от мокър не се бои.
  • Трай, хубост, за баба.
  • Черни пари за бели дни.
  • По-добре никога, отколкото късно!
  • И ушите имат стени.
  • Покрай суровото гори и сухото.
  • Тоягата скача според кучето.
  • Тиганът е в морето, той слага рибата.
  • Всеки гьол да си знае жабата.
  • Хилава баба девет бебета!
  • Сламката се хваща и за удавник...
  • Торба в шило не стои.
  • Дървото не пада по-далеч от крушата.
  • От глава имане не боли.
  • Изтървеш ли дивото, ще гониш питомното.
  • От старо яре коза...
  • Хубавият чул и под вола личи.
  • Бият магарето да се сеща самарът.
  • Всяко жило си има пчела.
  • Много нищо за шум!

х х х

Дами и господа, това е Панайот Димитров – Понката. Незабравим и недостижим. Чудо без подобие, явяващо се като кометата на Халей – веднъж само на много, много години...

Колко е хубаво, че го има!


 

Сподели в
 

За него журналисти и политици единодушно са на мнение,че познава журналистиката до най-малките и най-непопулярните й страни, като при това е обединяваща фигура и най-подходяща да е начело на Съюза на журналистите на Русия (СЖР). И може би поради това Владимир Соловьов беше единодушно избран в края на миналата година за председател на организацията.

18.07.2018/20:55

Тези дни стана известно,че две години след като беше уволнена от Националното радио като директор на програма „Хоризонт“, Лили Маринкова беше върната на работа по решение на Висшия касационен съд. Макар и по-голямата част от журналистическата гилдия да се зарадва на новината, се разбра, че след възстановяването й на поста е освободена заради… придобито право на пенсия.

12.07.2018/21:40

В дните, когато всички говорят за визитата на китайския премиер в България и участието му в срещата „16+1“, в СБЖ гостува наш колега от Поднебесната. Това е зам.-главният редактор на Българската редакция в Радио Китай за чужбина Дин Хао, който обаче се оказа,че носи и името… Павел.

05.07.2018/19:24

В Центъра за фотография „Братя Люмиер“ в Москва е представен фото проектът „NOOR. Иди и виж“. Това е първата по рода си изложба в Русия на независимата агенция NOOR, която бе създадена преди 10 години. Чрез подредените фотографии, журналистически публикации и мултимедия изложбата в Москва разказва разтърсващо за насъщните проблеми през последното десетилетие.

30.06.2018/22:28

Светът не е престанал да бъде интересен, пълно е с важни събития, просто трябва да знаем къде да ги търсим, смята известната журналистка и писателка

27.06.2018/20:05
?>

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Журналистическа дискусия за състоянието на българската журналистика, за защита на правата на журналистите и на свободното слово, клуб „Журналист“, СБЖ, София

13.07.2018 /12:33

Преди десетилетия големият публицист Юлиус Фучик написа, че „Истината ще победи, но е необходимо решително да ѝ се помага.“. Днес тази мисъл звучи с още по-голяма сила, особено когато отваряме голямата тема за истината за медийната среда в България.

13.07.2018 /00:02

УС на СБЖ изразява дълбоко възмущение и остър протест от нарушаването правата на журналистите и свободата на словото, което особено зачести през последните месеци: уволнения, съкращения, неплащане на трудови възнаграждения, драстични нарушения на трудовото законодателство в национални и регионални медии.

08.07.2018 /12:58

 Мнения

Историята е проста. В няколко поредни петъка Слави Трифонов в своето предаване по Би Ти Ви учи Кристиан Талев, наричан още Криско, как се прави шоу. Хрумването е кръстено „Експериментът „Гледай как се прави”.

24.06.2018 /15:19 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Агонията на в. „Стандарт“ продължава и тя ще е много мъчителна и болезнена, защото няма пари дори за морфин. Не е за вярване, че ръководството на любимия и предпочитан от мнозина вестник завърза камъка и пусна на дъното най-стойностните си автори. Какво ли чудо трябва да стане, за да се възроди от пепелта този „Феникс“, от който нищо не е останало, освен пречупените му криле!

15.06.2018 /16:05 | Автор: Оля Ал-Ахмед | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки