Валя Балканска: Гордея се, че българска песен покори Земята и Небето

24.10.2017 /15:24 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Валя Балканска - дъщерята на Родопа планина

Със Златния глас на Родопите Валя Балканска се срещаме преди известно време, този път пред фонтаните на Народния театър. Пътят от служебния вход на театъра до сцената се изминава само за пет минути време, а на нас ни отне повече от половин час, защото почти на всяка крачка ни спираха хора от различна възраст, но като че ли май повечето бяха млади, които й целуваха ръка или нея самата, или пък искаха да се снимат с нея.

Те не щадяха благодарностите си, че я има и ги радва със своя златен глас. Да си призная, това ме развълнува много, защото в днешното забързано и грубо време разбрах как хората са съхранили сърцата си, и обичта в тях, и щедро я даряваха на дъщерята на Родопите Валя Балканска. За нея е излишно да се пише коя е и откъде е, защото я знаят както в Кейптаун, така и в Ню Йорк, Токио, Брюксел, Москва и чак дори в Космоса. И ако е рекъл Господ, един ден може би други цивилизации в безкрайната Вселена чрез нейното вълшебно изпълнение на „Излел е Делю хайдутин” ще разберат, че има една синя планета, наречена Земя, и на нея живеят такива прекрасни хора, като на нашата Валя.

Ето какво си разговаряхме с нея:

Какво е да си чедо на Родопите, Валя?

Ами какво да ти кажа?Както Родопа планина е увековечена, така и ние, нейните чеда, трябва да я пазим, защото дедите и прадедите ни са успели да я опазят и затова трябва да си чедо на тази красива и величествена планина. Та тя е толкова красива и магична! Но Господ те създава, изкарва те на бял свят, той те меси.

Теб май те е замесил с родопската песен?

Така е. Тия песни са едно преживяване от робството. Те са тъжни, повечето хайдушки. Имат скрита любовна лирика, все пак всичко е ставало тайно, не можеш да се видиш с любовника си, със севдата, както казваме ние.

„Вояджър1” напусна Слънчевата система и лети из безкрайния Космос. На него лети и твоята песен „Излел е Делю хайдутин” под съпровод на гайдаря бай Димитър Петковски. Тъжно ли е да знаеш, че рожбата ти, песента за Делю, се отдалечава безвъзвратно от теб?

А, не ме е напуснала. Той още търси. Вярно че напусна Слънчевата система, но му остават още шейсет хиляди години търсене. Ако имам това щастие да чуя, че някой ден „Вояджър” е открит от други цивилизации, ще бъда много, много щастлива. Щом тази песен беше избрана да лети в Космоса, значи България ще я има, ако ще и на главите си да се побием.

Преди години правих с теб интервю. Да си призная, тогава ме разплака като слушах изпълненията ти и дори, когато след концерта си говорихме, не можех да удържа сълзите си. Та тогава ми разказа интересна случка с превърналата се в култова песен за Делю войвода. Би ли припомнили тази история?

Това се случи на един концерт в Златоград, в който участвах като солистка на ансамбъл „Смолян”. Програмата вече привършваше и след мен имаше само един танц. Всеки от колегите бърза да напусне сцената и аз така. Но тогава ме спря една баба, а аз от родителите си съм възпитана, че когато възрастен човек те спре, трябва да наведеш глава, да поздравиш, да попиташ как е. А тази възрастна жена стои на една портичка и аз се спрях да я попитам дали чака някой или пък търси нещо. Не се стърпях и я попитах слушала ли е концерта, а тя ми отвръща: „Слушах го, баба, но да ти кажа, че чакам певицата де пееше Делювата”. Помислих си: „Или хубаво съм я изпяла, или лошо”. Признах й, че  аз съм певицата. Тогава тя ми рече: „Ама, дъще, ти не я изпя ей тъй, по нашенски”. Попитах я да ми каже как трябва да я изпея, а тя ми отговаря, че има в песента едно място, където се пее височко. А песента аз съм я научила от нашата прекрасна певица Надежда Хвойнева, Бог да я прости. Тя беше един невероятен човек. Тук ми се ще да спомена нещо. Била съм колежка с едни прекрасни певици, като Калинка Сгурова, Калинка Вълчева, Надка Караджова, Стефка Съботинова, лека им пръст, Христина Лютова. Сега вече идват много и млади колежки, които дано да продължат нашата традиция на родопската песен. И друго. Обичам родопската песен, не че не мога да пея други, но не искам да бъркам стила си. Искам да си остана родопчанка и по стил, и по глас, и по физиономия.

За съжаление през последните години злоупотребиха с песента за Делю, използвайки я в реклами, клипове... Как се отнасяш към това?

Ще кажа, че и това национално богатство поругаха. В някакъв филм за Афганистан я чух, българка им я продала. В Испания пък я видяхме на реклама за козметика. Вече ме е страх да не я пуснат и в някой еротичен филм. Та затова много ме боли, защото не може такъв певец като Георги Христов да ми каже: „Сестро, позволяваш ли да изпея песента?” Така постъпи и Таня Скечелиева от Златоград, която знае песента и въпреки това ме попита дали може да я запише, а някои, без дори да се обърнат към мен, си позволяват да я ползват. Дори не я изпълняват както трябва. Дето се вика, куцо и сакато я подхвана, без дори да се попита дали може да я изпълни както трябва. Е, вярно, че по този начин песента живее, но многократно съм казвала, че не се гордея, че аз съм нейната изпълнителка, но гордея се, че българска песен покори Земята и Небето, и че това късче земя и небе се нарича България. Ето това ме радва! За мен е голямо щастие, че тя лети в Космоса. Нека да се множат нейните изпълнители. Ще припомня, че и Диана Дафовска прави много хубави песни, които прославят страната ни, а младите нека да вървят по този път и те да направят нещо стойностно.

Как минава един твой ден, с какво се занимаваш?

Всяка сутрин си казвам: "Господи, върви напред и аз след теб."
Като всеки друг - кафето, чая... Гледаш да си подредиш къщата. Но най-напред благодаря на Бога, че се събуждам жива, и поглеждам през прозореца; че виждам децата покрай мен. Имам 3 деца, 5 внука и 3 правнучета. Всички са в Смолян. А голямото момче – Емилиан, на най-малката ми дъщеря, е при мен. Но всички идват. Не съм останала сама. През ден, през два – децата и внуците идват на ранчото, където живея. Та там съм непрекъснато в движение. Не съм от хората да седна или да лежа и да гледам телевизия. Със скръстени ръце телевизия не мога да гледам. По-хубаво ми е там. В апартамента в Смолян почти не ходя. А когато се случи, отскачаме с Петър Янев, като ни викнат за концерти из страната. Благодаря на Бога, че все още има хора, които обичат истинското, българското.

Какво отглеждаш в „ранчото“ си?

В Родопите само картофи и бобец стават. Гледам и много цветя - божур, мушкато, индрише. Всичко, което боцна, става.

А годините - какво са те за глас като твоя?

Знаеш ли, което съм проспала, няма да го броя. Аз съм на 35. Поне така се чувствам.

Не е ли имало миг да си кажеш: „Стига си пяла!”?

Не. Това е невъзможно. След като излизам болна да пея... Готова съм да умра на сцената с песен на уста. Моята майка казваше: "Млъкни, мари! Само когато спиш - мълчиш".

Изпяла си няколкостотин песни. Има ли още неизпети и за какво би искала да пееш още?

Искам само едно нещо. Така както вода тече, така и песните да се леят като нея. Няма да спирам, докато имам дъх в гърлото.

Как поддържаш този божествен глас, който ти е дар от Бога?

О, само с работа и с родопската хубава студена вода. Иначе казано, или го имаш, или го нямаш. Господ дава и господ взема, прибира.

Без какво не може родопската песен? Работила си с много гайдари. Как съдбата те срещна с Петър Янев?

Наистина работила съм с много гайдари. Едни, за съжаление, си отидоха от този свят, но всичките бяха много добри. Господ като че ли ми изпрати този млад човек Петър. Той е невероятен! Но родопската песен най-върви и не може без каба гайда.

Участвала си и в рок фестивал. Днес България е удавена от чалгата... Как се отнасяш към другите видове певческо изкуство? Има ли спасение от чалгата?

Всичко, което е нормално и гали ухото, може да се слуша и изпълнява, но което е пошло, не го харесвам. Колкото до рок фестивала, казах си: „Защо не!” Нека да направят разликата кое е доброто и кое хубавото. Когато излязох пред младите, почувствах някаква сила, кураж от това, че пея пред тях и те ми се радваха много.

Коя е най-голямата ти радост в живота?

Коя ли? Тук на земята. Една Валя край хората.

С гордост казваш, че си пенсионерка. Как преминава един твой ден и какво ти дава сили в този така напрегнат и нервен живот?

Ами какво ли не. Много пътувам. Никога не мога да откажа. С Петьо изнасяме концерти. Искаме да веселим хората и да се почувстват освободени от многото грижи, които са ги налегнали. А в живота най-много ме крепят семейството и децата. Макар и да загубих един много ценен за мен човек – мъжа ми, но имам чувството, че той не си е отишъл и е винаги с мен.

Знам че в Америка си преживяла неприятен инцидент – откраднали са ти 200-годишна носия, предадена по наследство. Каква е историята?

Да, така стана. Откраднаха ми безценен костюм на 200 години, предаван от поколение на поколение. Ръчно шит. Везан със сърма. Само бродерията му цяла година се шие. След концерта бяхме на вечеря, а костюмите бяха в колата на американка на един платен паркинг. Отворили колата и го взели. Откраднаха го. Здраве да е! Какво можеш да направим в чужда страна, освен да продължим турнето си.

Пяла си и в Европарламента, където възпроизведе древен тракийски ритуал. Какъв беше той? Имаш ли усещането, че гласът ти идва от Орфеевата планина, от древни времена?

Ами нали оттам тръгваме, за да отидем чак до Брюксел и на много други места по планетата. Орфей е навсякъде и най-вече с нас родопчаните. Ами защо да не се смятам за дъщеря на Орфей?

А в Европарламента за здравето на всички присъстващи възпроизведохме мистериозния ритуал "Орфеево винопиене" с български мавруд и копие на тройния съд от най-голямото ни златно съкровище - Вълчитрънското. Ритуалът е на три хиляди и триста години и до днес е запазен в християнството. Представлява смесване на осветена вода и вино в три съда. По подобен начин в каменните купели на Белинташ, в които се събира дъждовна вода, едно време са извършвали един орфически обред. В сребърен съд са слагали от тази вода, а в един меден – вино. Жрецът ги е освещавал и после ги е смесвал в златен съд.

Имала си и такова преживяване. Няколко дни след разрушителното земетресение и гибелното цунами в Япония, преди години, беше там и стана свидетел на „отзвука” от тази трагедия... Как японците посрещат такива трудности и изпитания?

Невероятни хора са! Когато отидохме в Япония, те си бяха възстановили 50 процента от нещата. Впечатли ме това, че са много сплотен народ. Не се оплакват. При тях няма днес е трудно, а утре по-трудно. Когато пътувахме с колата и ако някои места друснеше, шофьорът веднага се извръщаше към нас и се извиняваше за неудобството. А ние тук все си се друсаме и няма извинение.

Защо в днешно време хората не се обръщат към красивия ни фолклор, за да бъдат по-добри и да не са подвластни на агресията?

Щè ми се да мисля, че вече нещата потръгнаха и се обърнаха. Обикалям много места и вече виждам как младите започнаха да тачат и обичат родното изкуство. Ето за пример ще дам пак рок феста. Половината салон наскача да ме целува и прегръща и едвам си опазих кърпата на главата. Радвам се от сърце, че вече и младите усещат духа на българщината. Дано и тези, които са навън, да се завърнат в родината си, защото ги принудихме да избягат заради единия хляб. Много пъти са ме питали с тази моя дарба защо не съм напуснала България. Защо да напускам родината? Какво ще намеря на друго място? Бащиното огнище топло, хубаво и край него е много приятно!

За всичките години какво научи от живота?

Всеки ден човек се учи и си отива ненаучен.

А какво е богатството на България?

Всичко. Какво ни липсва? Имаме си и полето, и планината, и красивия народ. Нямаме си обаче водач, който да ни каже кое за какво е. Тая в себе си един болен въпрос, но не ми се ще да го зачеквам сега. Само ще намекна, че много българи работят за нашите цигани. Нека да излезе един указ, в който да се казва: до две-три деца. Не са длъжни хората да работят заради някои си.

„Трябва да се подкрепяме, защото България ни остана малко!” Това са твои думи. Не звучат ли песимистично и обречено?

Така е и затова трябва да се подкрепяме. Колко останахме? Ами то повечето народ вече е навън. Защо? Тука учат, родителите дават парите, а накрая децата отиват да си дадат труда в друга страна.

В какво и кого трябва да вярваме, Валя?

Първо на себе си, че можем със собствените си ръце да правим всичко

Известна си с благотворителността си и че подкрепяш хората, българските каузи, независимо къде те извикат по света. Какво те кара да го правиш?

Трябва да протегнеш ръка да помогнеш и дадеш на онзи, който няма, и той да усети, че има някой, който мисли за него. Защото на едно пиле, като му счупиш крилцето, не може да лети, а когато му помогнеш да оздравее, то ще хвръкне и ще даде продължение на рода си.

Искам обаче да предам на българския народ да е здрав, успешен и нека по-малко да гледа в чуждите чинии. Нека да гледа какво ще сложи в своята.

Снимки: Валя Чрънкина и архив

Сподели в
 

Наскоро разгръщах архивите си, сиреч бумагите, които някога съм счел за ценни и към които в повечето случаи никога повече не се връщах, въпреки първоначалните ми намерения.

13.11.2017/19:01

Наричат я с много любов един от символите на Москва, град в града, пътя до седмото небе и с още много други ласкави имена… Но тя си остава тв кулата „Останкино“, откъдето тръгват всички новини по света и Русия и която е приютила много телевизионни канали и радиа. Достатъчно е само да споменем Първи канал и НТВ, а другите се равняват по тях.

08.11.2017/11:23

Хора като него са същинска рядкост. Те – като никой друг, дават живец на всяка компания, на всеки разговор, на всяко селце или град. Благодарение на дарбите, с които Господ ги е дарил и погалил като щедър орисник...

24.10.2017/19:22

Със Златния глас на Родопите Валя Балканска се срещаме преди известно време, този път пред фонтаните на Народния театър. Пътят от служебния вход на театъра до сцената се изминава само за пет минути време, а на нас ни отне повече от половин час, защото почти на всяка крачка ни спираха хора от различна възраст, но като че ли май повечето бяха млади, които й целуваха ръка или нея самата, или пък искаха да се снимат с нея.

24.10.2017/15:24

„Ако има нещо, от което се нуждаем в българската журналистика, това е отговорност и пред собствения си занаят, и пред чуждия. Самият факт, че медиите направиха на пет стотинки един политик, който се показа такъв, какъвто е, показва, че свободното слово в определени случаи е на почит!” - споделия големият българско художник

22.10.2017/20:49

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

НА ОБЩОНАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ СОФИЯ ЗА ЧЕСТВАНЕТО НА 140-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

03.11.2017 /07:45

Представяме ви декларацията на върховния представител по външната политика и сигурността Федерика Могерини от името на ЕС по случай Международния ден за прекратяване на безнаказаността на престъпленията срещу журналисти - 2 ноември:

02.11.2017 /21:39

Председателят на УС на СБЖ честити празника на цялата колегия и на всички хора на духа, разбуждащи най-доброто в човешката природа, но и призовава към размисъл за същността на тази голяма мисия

01.11.2017 /07:24

 Мнения

Уверен съм, драги колеги и приятели, че всички Вие цените този празник на духовността! Интересното е, че той се чества у нас за първи път по предложение на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.

03.11.2017 /11:58 | Източник: СБЖ

Едно „общо събрание" на СБЖ, еволюирало в цинична демонстрация на къса памет, неблагодарност за години водена битка с ненаситни и алчни „емблеми" на българската компрометирана журналистика! Ако можеше да бъде обезглавено на часа, ръководството на СБЖ вече би било в миналото!

30.10.2017 /10:20 | Автор: Цецка Бончина, председател на 27-мо дружество на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 11 гости

Бързи връзки