Начало
 
 

„Мостът“, едно необходимо послание

22.10.2017 /18:28 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


В навечерието на Деня на Кърджали, когато емблематичният български град отбеляза 105-та годишнина от Освобождението си, там се случи нещо, за което ще се говори дълго време. Журналистът и историкът Георги Кулов представи пред своите съграждани, колеги и приятели новата си книга „Мостът“. В същото време в града беше представена и книгата на Красимир Узунов „Азъ служихъ при Дранговъ“, посветена на храбрия български офицер, донесъл свободата на града.

Книгата на нашия колега Георги Кулов разказва за добрите отношения между българи и турци в Източните Родопи. Тя е послание към младите да не се отвръщат от опита на старите, като авторът е искал да разкаже за положителните моменти в отношенията между българи и турци. Според него негативизмът трябва да бъде оставен на заден план. Георги Кулов се е постарал да хвърли мост между миналото и днешното, а и към бъдещето.

„Политиците в барутния погреб на света“, както наричат Балканите, имат навика да определят малцинствените общности като Мост между държавите – се казва в предговора към новата книга на Кулов. - Кърджали, където живее значителен по брой мюсюлманско население, не прави изключение. Различен е смисълът, който влагат политиците в тази метафора. Едни смятат, че мюсюлманите са мост на приятелството, други, че са предмостие за териториални претенции. Затова и Кърджали често се е превръщал в „ябълка на раздора“. Благодарение обаче на хората в този край, които почти винаги са били образец на толерантност, можем спокойно да го наречем Мостът на комшулука.“ А според директора на БНР-Кърджали Красимир Ангелов, „Книгата дава отговор на много въпроси, които ни тревожат и ни държат будни, поглежда назад и показва как българи и турци са живели заедно, както и събития от най-новата ни история. Припомня събитията от началото на 90-те, когато Балканите са раздирани от кървави етнически конфликти, обикновените хора в Кърджали – и българи, и турци – избраха пътя на уважението и разбирателството. „Мостът“ ни разказва за това, но ни открехва и прозорец към бъдещето, предупреждава, че мирът не е даденост и за него трябва да се грижим всички заедно.“

Новата книга на Георги Кулов е своеобразно продължение на негови други две книги - „Българската дъга на исляма” (за историята на българите мохамедани) и „Хора на истината” – изследване на бита и живота на алианите. Според автора третата -„Мостът“, е с акцент върху произхода и историята на сунитската общност. Тя като че ли по свой своеобразен начин затваря трилогията, но не слага точка на търсенията и изследванията на журналиста, тъй като този български край е извор на нови теми.

Георги Кулов прие да сподели специално за сайта на СБЖ кое го е подтикнало да се захване да търси корените и причините за съграждането на Мост през вековете, който да служи и на бъдещето.

Преди това ще припомня кой е Георги Кулов. Той няколко пъти е отличаван с наградата на кмета на Кърджали за журналистическите си разработки по проблемите на града, двукратен носител на „Журналист на годината“ на Асоциацията на регионалните медии (БАРМ), за своите анализи и коментари е носител и на отличието „Константин-Кирил Философ“.

Историк по образование, през 80-те години на миналия век той работи като археолог и директор на Историческия музей в Кърджали, след което поема по пътя на журналистиката, белязан от работата му в изданията „Нов живот“, „168 часа“. Сега се труди за „Кърджали БГ вести“ и е кореспондент на в. „Заман-България“.

ГЕОРГИ КУЛОВ: ДНЕШНАТА ТОЛЕРАНТНОСТ СЕ ДОКАЗВА ВСЕКИ ДЕН ОТ МЕСТНИТЕ ХОРА, НАПУК  НА ПОЛИТИЦИТЕ

Представяте книгата си в дни, когато се отбелязва 105-годишнина от Освобождението на Кърджали, г-н  Кулов, това съвпадение ли е, или…?

В никакъв случай. Бързахме да отпечатаме книгата „Мостът” за Деня на Кърджали, когато християни и мюсюлмани отбелязват едно ново начало. Начало, ознаменуващо края на османското владичество.Това начало е свързано със заветите на Левски и Ататюрк за приятелство и комшулук.Заглавието „Мостът” е изведено от думите на днешния турски президент Реджеп Таип Ердоган, който при визитата си в Кърджали като премиер през 2008 г.,записа в книгата на общината,,че българи и турци от Кърджали са мост между България и Турция. Желая да напомня за тия думи в Деня на Кърджали.

На какви въпроси търсите отговор в „Мостът“? Някъде четох, че това са „въпроси, които ни тревожат и ни държат будни“. Връщайки се назад във времето, показвате как българи и турци са живели заедно, както и събития от най-новата ни история. За кои събития иде реч?

Книгата е едно послание. Послание към младите, припомнящо събития с шествековна давност. В Родопите мостовете са се градили с влагането на животинска кръв в хоросана и са били много здрави. Водата с нейната пречистваща сила е премахвала прокобата, за да се стигне до щастлив край. Днес благодарение на избора, който българи и турци направиха на мразовития 2 януари 1990 г., страната ни живее в мир и е на 29-то място по мирно съжителство.За сравнение Турция е на 145 място в класацията. Именно на 2 януари преди 27 години двата митинга на българи и на турци в Кърджали не се конфронтираха. Видях с очите си маси, отрупани с иззети от полицията ножове,сатъри,брадви. Едно непремерено действие щеше да ни подпали, както това стана в Западните Балкани. Днешната толерантност не е даденост свише.Тя се доказва всеки ден от местните хора, напук на политиците.

Може ли да се каже, че „Мостът“ е показателен пример как във времена на геополитически и религиозни сблъсъци Кърджали е модел за това как различни етноси и обикновените хора от този край са избрали друг път - на разбирателство? За този „мост“ ли става дума?

Кърджали безспорно е витрината на българския етнически модел. В Турция на града казват Калето (крепостта) на турците. В България той дълго време бе определян като „Бастионът на Доган”. През последното десетилетие нещата се промениха. Европейският избор на страната ни обезсмисли тези метафори.Сега кърджалийци наричат своя град „Столица на толерантността”. Те знаят, че тук се дава пример за цивилизационен избор.Този избор е свързан с религиите на Китаба (Книгата), както определя вероизповеданията със свещени книги Пророкът Мохамед. И християни, и мюсюлмани имат свещени писания, прокарващи сходни послания.Търсенето на допирни точки в този свят на хаос е повече от наложително.Мостът вече не е само между два народа, но и между две цивилизации.

Книгата ви май излиза в момент, когато отново турският президент напомни, че този регион на България му лежи на сърцето. Може ли тя да подскаже, че в ХХІ век няма място за желание за завладяване на територии?

Президентът на Република Турция Реджеп Таип Ердоган прегърна идеята на неосманизма, преориентирайки страната си на изток.Тази преориентация се нуждае и от дози национализъм.Посланията му са за вътрешна консумация. Но ние има какво да му напомним. В книгата първите думи са за разнопосочеността на неговите послания през последните години.

Това не е първата ви книга, събрала изследвания и наблюдения на миналото и настоящето на Кърджали. Но тя слага ли точка на вашите многогодишни изследвания, или ще има продължение? И ако да, в коя посока ще поемете след нея?

Това е третата ми книга за исляма в Родопите. Първата засяга историята на българите мохамедани и се нарича „Българската дъга на исляма”.Втората изследва алианите и е под наслов „Хора на истината”.Третата ми книга „Мостът” е с акцент върху произхода и историята на сунитската общност.Така че се получи една трилогия. Първите две книги са в библиотеката на Конгреса на САЩ и в Националната библиотека на Чехия. Надявам се и тази да попадне там.

Смятам,че съм вложил в трилогията проучванията си от тридесет години насам и това е достатъчно.Засега няма какво да добавя, въпреки валящите заявки за нови книги.

Снимки Личен архив

Сподели в
 

Клуб "Журналист" на СБЖ ще бъде домакин на благотворителната инициатива на 15 декември, неделя, от 11 до 18 часа

13.12.2019/15:19

„Българските медии в танца с Мефистофел – кой печели и кой губи“ – под това интригуващо мото беше организирана среща-дискусия за представяне на новоизлезлия сборник „Медиите – между пазара и контрола“. Съставители са доц. Борислав Градинаров и членът на УС на СБЖ, нашият известен колега Валерий Тодоров.

12.12.2019/15:45

Богат откъм събития беше денят след Никулден, деня на многзина, носещи името Никола. България отбеляза 110-годишнина от рождението на един голям български поет, кръстен на св. Николай Чудотворец - Никола Вапцаров. Едно име, което е заело достойно място не само в българската, но и в световната поезия, и което, за съжаление, у нас напоследък някои се опитват да внушат да бъде подложено на забрава.

09.12.2019/00:10

Толкова десетилетия вече, винаги когато я видя тази снимка, оживява детският спомен за макар и мимолетното, но неизличимо докосване до личността, влязла дълбоко в съдбата на поколения българи с опора и вяра в утрешния ден. Никола Вапцаров. Доста преди да разбера от снимката му кой беше този човек, когото видях в летните дни на 1941 година в Годеч…

06.12.2019/18:54

Едва ли има нещо по-вълнуващо от това да видиш млади колеги, отличени за качествена журналистика. И то в днешно време, когато професионализмът е на изчезване, а псевдо-новинари пълнят социалните мрежи с фалшивки. Затова и смея да кажа, че най-много ме зарадваха наградите от осмото издание „Валя Крушкина – журналистика за хората“, които бяха връчени в категорията „Журналист-надежда“.

03.12.2019/13:02

 Представяме ви

Кубинската столица, известна като „перлата на Карибите,” остава вечно млада и магнетична с архитектурните си красоти, с бликащите дори и по улиците й изкуство и култура, със засмените хора. Ето как - в снимки и срещи - видя вълшебния град и други кубински прелести пратеничката на сайта на СБЖ, участвала заедно с 263-ма журналисти от 53 страни в посветения на юбилея FITCuba 2019.

10.12.2019 /20:54 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Регионалната библиотека „Христо Смирненски“ в Хасково издаде подробна биобиблиография по повод отбелязването на 175-годишнина от рождението на Петко Киряков, известен като Капитан Петко войвода.

16.12.2019 /11:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Той се ражда на 28 февруари 1907-а в къща на западния край на Самоводската чаршия в Търново – малко над едно махленско площаче. Кръщават го Никола. Сетне става известен с псевдонима си – Емилиян Станев. Фамлията – същата, променя само малкото си име.

16.12.2019 /11:30 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 41 гости

Бързи връзки