Начало
 
 

„Мостът“, едно необходимо послание

22.10.2017 /18:28 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


В навечерието на Деня на Кърджали, когато емблематичният български град отбеляза 105-та годишнина от Освобождението си, там се случи нещо, за което ще се говори дълго време. Журналистът и историкът Георги Кулов представи пред своите съграждани, колеги и приятели новата си книга „Мостът“. В същото време в града беше представена и книгата на Красимир Узунов „Азъ служихъ при Дранговъ“, посветена на храбрия български офицер, донесъл свободата на града.

Книгата на нашия колега Георги Кулов разказва за добрите отношения между българи и турци в Източните Родопи. Тя е послание към младите да не се отвръщат от опита на старите, като авторът е искал да разкаже за положителните моменти в отношенията между българи и турци. Според него негативизмът трябва да бъде оставен на заден план. Георги Кулов се е постарал да хвърли мост между миналото и днешното, а и към бъдещето.

„Политиците в барутния погреб на света“, както наричат Балканите, имат навика да определят малцинствените общности като Мост между държавите – се казва в предговора към новата книга на Кулов. - Кърджали, където живее значителен по брой мюсюлманско население, не прави изключение. Различен е смисълът, който влагат политиците в тази метафора. Едни смятат, че мюсюлманите са мост на приятелството, други, че са предмостие за териториални претенции. Затова и Кърджали често се е превръщал в „ябълка на раздора“. Благодарение обаче на хората в този край, които почти винаги са били образец на толерантност, можем спокойно да го наречем Мостът на комшулука.“ А според директора на БНР-Кърджали Красимир Ангелов, „Книгата дава отговор на много въпроси, които ни тревожат и ни държат будни, поглежда назад и показва как българи и турци са живели заедно, както и събития от най-новата ни история. Припомня събитията от началото на 90-те, когато Балканите са раздирани от кървави етнически конфликти, обикновените хора в Кърджали – и българи, и турци – избраха пътя на уважението и разбирателството. „Мостът“ ни разказва за това, но ни открехва и прозорец към бъдещето, предупреждава, че мирът не е даденост и за него трябва да се грижим всички заедно.“

Новата книга на Георги Кулов е своеобразно продължение на негови други две книги - „Българската дъга на исляма” (за историята на българите мохамедани) и „Хора на истината” – изследване на бита и живота на алианите. Според автора третата -„Мостът“, е с акцент върху произхода и историята на сунитската общност. Тя като че ли по свой своеобразен начин затваря трилогията, но не слага точка на търсенията и изследванията на журналиста, тъй като този български край е извор на нови теми.

Георги Кулов прие да сподели специално за сайта на СБЖ кое го е подтикнало да се захване да търси корените и причините за съграждането на Мост през вековете, който да служи и на бъдещето.

Преди това ще припомня кой е Георги Кулов. Той няколко пъти е отличаван с наградата на кмета на Кърджали за журналистическите си разработки по проблемите на града, двукратен носител на „Журналист на годината“ на Асоциацията на регионалните медии (БАРМ), за своите анализи и коментари е носител и на отличието „Константин-Кирил Философ“.

Историк по образование, през 80-те години на миналия век той работи като археолог и директор на Историческия музей в Кърджали, след което поема по пътя на журналистиката, белязан от работата му в изданията „Нов живот“, „168 часа“. Сега се труди за „Кърджали БГ вести“ и е кореспондент на в. „Заман-България“.

ГЕОРГИ КУЛОВ: ДНЕШНАТА ТОЛЕРАНТНОСТ СЕ ДОКАЗВА ВСЕКИ ДЕН ОТ МЕСТНИТЕ ХОРА, НАПУК  НА ПОЛИТИЦИТЕ

Представяте книгата си в дни, когато се отбелязва 105-годишнина от Освобождението на Кърджали, г-н  Кулов, това съвпадение ли е, или…?

В никакъв случай. Бързахме да отпечатаме книгата „Мостът” за Деня на Кърджали, когато християни и мюсюлмани отбелязват едно ново начало. Начало, ознаменуващо края на османското владичество.Това начало е свързано със заветите на Левски и Ататюрк за приятелство и комшулук.Заглавието „Мостът” е изведено от думите на днешния турски президент Реджеп Таип Ердоган, който при визитата си в Кърджали като премиер през 2008 г.,записа в книгата на общината,,че българи и турци от Кърджали са мост между България и Турция. Желая да напомня за тия думи в Деня на Кърджали.

На какви въпроси търсите отговор в „Мостът“? Някъде четох, че това са „въпроси, които ни тревожат и ни държат будни“. Връщайки се назад във времето, показвате как българи и турци са живели заедно, както и събития от най-новата ни история. За кои събития иде реч?

Книгата е едно послание. Послание към младите, припомнящо събития с шествековна давност. В Родопите мостовете са се градили с влагането на животинска кръв в хоросана и са били много здрави. Водата с нейната пречистваща сила е премахвала прокобата, за да се стигне до щастлив край. Днес благодарение на избора, който българи и турци направиха на мразовития 2 януари 1990 г., страната ни живее в мир и е на 29-то място по мирно съжителство.За сравнение Турция е на 145 място в класацията. Именно на 2 януари преди 27 години двата митинга на българи и на турци в Кърджали не се конфронтираха. Видях с очите си маси, отрупани с иззети от полицията ножове,сатъри,брадви. Едно непремерено действие щеше да ни подпали, както това стана в Западните Балкани. Днешната толерантност не е даденост свише.Тя се доказва всеки ден от местните хора, напук на политиците.

Може ли да се каже, че „Мостът“ е показателен пример как във времена на геополитически и религиозни сблъсъци Кърджали е модел за това как различни етноси и обикновените хора от този край са избрали друг път - на разбирателство? За този „мост“ ли става дума?

Кърджали безспорно е витрината на българския етнически модел. В Турция на града казват Калето (крепостта) на турците. В България той дълго време бе определян като „Бастионът на Доган”. През последното десетилетие нещата се промениха. Европейският избор на страната ни обезсмисли тези метафори.Сега кърджалийци наричат своя град „Столица на толерантността”. Те знаят, че тук се дава пример за цивилизационен избор.Този избор е свързан с религиите на Китаба (Книгата), както определя вероизповеданията със свещени книги Пророкът Мохамед. И християни, и мюсюлмани имат свещени писания, прокарващи сходни послания.Търсенето на допирни точки в този свят на хаос е повече от наложително.Мостът вече не е само между два народа, но и между две цивилизации.

Книгата ви май излиза в момент, когато отново турският президент напомни, че този регион на България му лежи на сърцето. Може ли тя да подскаже, че в ХХІ век няма място за желание за завладяване на територии?

Президентът на Република Турция Реджеп Таип Ердоган прегърна идеята на неосманизма, преориентирайки страната си на изток.Тази преориентация се нуждае и от дози национализъм.Посланията му са за вътрешна консумация. Но ние има какво да му напомним. В книгата първите думи са за разнопосочеността на неговите послания през последните години.

Това не е първата ви книга, събрала изследвания и наблюдения на миналото и настоящето на Кърджали. Но тя слага ли точка на вашите многогодишни изследвания, или ще има продължение? И ако да, в коя посока ще поемете след нея?

Това е третата ми книга за исляма в Родопите. Първата засяга историята на българите мохамедани и се нарича „Българската дъга на исляма”.Втората изследва алианите и е под наслов „Хора на истината”.Третата ми книга „Мостът” е с акцент върху произхода и историята на сунитската общност.Така че се получи една трилогия. Първите две книги са в библиотеката на Конгреса на САЩ и в Националната библиотека на Чехия. Надявам се и тази да попадне там.

Смятам,че съм вложил в трилогията проучванията си от тридесет години насам и това е достатъчно.Засега няма какво да добавя, въпреки валящите заявки за нови книги.

Снимки Личен архив

Сподели в
 

Както е казал мъдрецът, винаги след черната река идва златната. И при нас е така във време, когато над планетата е размахан бичът на страшна пандемия, каквато е короновирусът, има място и за добри вести. Такава е, че на 10 март известната българска публицистка,поетеса и журналистка Елена Алекова получи най-престижното отличие на СБЖ „Златно перо“.

23.03.2020/15:00

Колегията от СБЖ поздравява „майката” на легенрадното предаване „Минута е много” и прочутия телевизионер с кръглите им годишнини и им пожелава крепко здраве и бодър дух срещу всички изпитания, както и още много покорени творчески върхове

23.03.2020/14:29

Най-големият журналист сред дипломатите и най-големият дипломат сред журналистите закръгля 70 години - колкото и да не е за вярване... Читателите и гилдията нямат търпение за книгата, която пише! По повод юбилея припомняме интервюто, което той даде за сайта на СБЖ преди броени месеци

20.03.2020/17:28

На 21 март, събота, от 12.00 ч. в църквата на Централни софийски гробища ще е сбогуването с големия фотожурналист и човек Кольо Панамски, който ни напусна на 18 март на 91-годишна възраст. Дълбок поклон и безмерна почит!

20.03.2020/06:43

За разлика от ситуацията у нас, правата на испанските читатели за достъп до сигурна информация в печатни медии се отстояват съвместно от правителството и от организациите на издателите и на разпространителите.

19.03.2020/20:19

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Председателят на Съюза на журналистите в Подмосковието и секретар в СЖР Наталия Чернишова участва в Международната журналистическа конференция, посветена на 141-годишнина от установяването на българо-руските дипломатически отношения, организатор на която беше СБЖ.

25.03.2020 /18:19 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

До 17 април в Президентския център “Борис Елцин“ в Екатеринбург е подредена изложбата на личния фотограф на президента Борис Елцин и един от най-известните майстори на обектива в Русия и света Дмитрий Донски - „Зад кадър“ представя свои снимки, придружени от историите на тяхното създаване.

22.03.2020 /17:53 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Миналата седмица вицепрезидентът на МФЖ и секретар на СЖР Тимур Шафир беше гост на СБЖ по повод Международната журналистическа конференция във връзка със 141-годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Русия.

11.03.2020 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Какви истории стоят зад прочутия кадър, заснет на 5 март 1960 г.? Каква драма я предшества и още какви следват? Защо тиражиралият я италиански издател Джанджакомо Фелтринели и изнеслият илюстрирания с нея „Боливийски дневник” Антонио Аргедас загиват еднакво? Крачил ли е Бърни Сандърс до Че и Фидел в Хавана?

09.03.2020 /14:45 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Парадакосите и нелепиците край нямат... И по света, и в България. Защо ли? Ами ето ви пример. Преди няколко години моя колежка, която работеше тогава във в. „Новинар” и поддържаше и рубрика за годишнини на известни личности, подирила снимка на легендарния в гилдията ни проф. Георги Боршуков.

28.03.2020 /13:28 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Главният уредник в Регионалния исторически музей Милен Вълчев публикува интересно проучване за присъствието на руската емиграция в Харманлийска околия между двете световни войни.

16.03.2020 /12:59 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое специално послание президентът на Международната федерация на журналистите (МФЖ) Юнес Мджахед призовава организациите членки, сред които е и СБЖ, да продължават да бранят правата на журналистите дори и в тежките условия на глобалната здравна криза около коронависура/ Covid-19. Предлагаме текста на обръщението, получено в СБЖ.

23.03.2020 /13:12

Държавният глава е обезпокоен, че предвидените санкции за невярна информация могат да бъдат употребени срещу всяко неудобно свебодомислие и ще останат в сила и след края на сегашната криза с коронавируса. Румен Радев призовава също така за спешни социални мерки за защита на най-пострадалите от настоящата ситуация

22.03.2020 /13:52

Под предлог за борба с дезинформацията около сегашната пандемия, се предлага оспорван от гилдията и обществото орган като СЕМ да цензурира онлайн медии, което е в разрез с конституцията. Недопустимо е това да се прави по принцип, а особено пък в условията на извънредно положение и преди сериозно професионално обсъждане на преструктурирането на СЕМ, смята председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова

20.03.2020 /20:47

 Мнения

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

22.03.2020 /18:04 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

От началото на вечерните балконни аплодисменти – благодарност към лекари, медицински сестри, санитари, органи на реда, фармацевти, които се грижат разпространението на коронавируса да се ограничава, аз лично ръкопляскам силно за журналистите.

18.03.2020 /14:53 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 30 гости

Бързи връзки