Начало
 
 

Симеонов и Тодоров не са журналистически проблем. А политически и ценностен

08.10.2017 /17:54 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Къдринка Къдринова

Журналистиката е огледало, макар и често криво. Но не тя е виновна за онова, което отразява и в част от което я е превърнал политическият модел, оседлал обществото ни. Единството на гилдията днес е по-нужно отвсякога. Иначе и този път възмущението от властимащите наглеци ще излети само в свирката на непомръдващия локомотив „Гражданско общество”

Да, случи се отново. За пореден път. Колцина от журналистическата гилдия вече минахме по реда си през циничния, арогантен, нагъл, самозабравил се шпалир от „големци”, сипещи закани в мутренски стил към журналисти заради „неправилни” въпроси...

Сякаш вчера беше, когато в студиото точно на „Здравей, България!” и точно с водещ Виктор Николаев бях принудена да слушам несвързаните нападки на члена на СЕМ Бетина Жотева, чиито заплахи срещу мен бях записала след раздразнил я мой журналистически въпрос.

Виктор искрено се опитваше да разбере от нея какво е предизвикало заканите й, след като аз просто съм й задала въпрос, което е не просто основно право, но и задължение на журналистите.

А тя разпалено изграждаше измислена конспиративна теория, за да оправдае необузданата си и недопустима реакция. И също искрено просто не беше в състояние да разбере, че на позицията, която заема, правилата на демокаратичната държава я задължават да изслушва търпеливо и да отговаря на каквито и да е въпроси, касаещи обществения интерес. Вместо да признае това, тя с апломб декларира, че ще ме съди. Защото „неправилно” питам.

Ето, че сега отново, за кой ли път, гледаме пак същия грозен филм

„Властимащи срещу журналист”,

дори в две серии. И по ирония на съдбата в римейка на мушката е Виктор Николаев.

Всички видяхме и чухме в пряк ефир спиращите дъха с арогантността и безочието си заплахи към Виктор първо на депутата от ГЕРБ Антон Тодоров, а малко след това и на вицепремиера Валери Симеонов. Заплахи, които предизвикаха незабавната, бурна и еднозначно негативна реакция на голяма част от българското общество и на почти цялата журналистическа колегия.

Съюзът на българските журналисти (СБЖ) също категорично заяви първо чрез председателя си, а после и чрез Управителния си съвет, че подобно поведение е „опит за покушение срещу свободата на словото, която е фундамент на демокрацията”. А също и че „заплахите от властимащи към журналисти са заплахи към цялото ни общество, защото нарушават правото му да се информира за сериозни проблеми и процеси от обществен интерес”.

Двамата „херои” обаче не спряха дотук.

Валери Симеонов от позицията си на заместник-председател на българското правителство отправи ултиматум до 4 медии с национално покритие (две от тях обществени) - БНТ, БНР, NOVA и bTV, с искането те да му се извинят до 24 часа, защото били изопачили неговото участие при Виктор Николаев с интерпретациите си на случилото се. Иначе щял да ги даде под съд.

Досущ една втора Жотева, Симеонов изригна срещу медиите, че участвали, видите ли, в някаква режисирана кампания за злепоставянето му. Дори не му е и хрумнало явно, че чисто и просто злоупотребява с позицията си на вицепремиер, изпращайки отгоре на всичко това гневно послание от „Дондуков” 1...

СБЖ лаконично определи искането му като „цинизъм”, добавяйки, че на него „не отстъпват и увъртанията” на другия водевилен персонаж в дублетния скандал - Антон Тодоров, който в типичния си абсурдистки стил обяви, че бил разбран превратно и отправи двусмислени „извинения” към Виктор Николаев под натиска на явно притеснения за имиджа си ГЕРБ...

Макар притесненията да е трябвало да дойдат по-рано - още когато управляващата партия реши да приобщи този странен субект към своите редици, въпреки че е автор на книга под многозначителното заглавие „Шайка - Бойко, Росен, Цецо и другите”, излязла през 2013 г. Моралната скáла на същества от тази категория,

винаги готови за статута на пъргаво обръщащата се палачинка,

би трябвало изобщо да е изключена от шансове за котиране в политическия „елит”.

Но в „страната на чудесата” България явно тези норми не важат. Тук дейците с такива забележителни качества прегръщат мисията да дават уроци от телевизорите на цялото общество.

На подигравка приличаше и днешната пресконференцията на видни ГЕРБ-ерски водачи, напътени от вожда си да се извинят пред медиите заради Тодоров-Симеонов и да обещаят, че няма да водят институционална война с президента (друга голяма тема, достойна за отделен анализ).

Кой се изяви най-активно по медийната тема на тази проява? Кой начерта помирителния сценарий с ново, „обяснително” гостуване на Тодоров-Симеонов при Виктор Николаев? Кой прокламира готовността на партията си даже да закриля свободата на журналистическото слово?

Не друг, а още един вицепремиер - Томислав Дончев. Същият, който осъди преди половин година на 40 000 лв. журналистката Ива Николова. Заради клевета според него, а според нея - заради два нейни въпроса, зададени в интервю дори не с Дончев, а с трето лице, разказващо за него...

Малко по-късно днес Дончев гастролира и в телевизионно предаване, в което говори и за делото си срещу Николова. И в порив да покаже с колко „ограничени граждански права” били политиците, се оплака, че „дори след съдебното решение (съсипало финансово журналистката Ива Николова - б.а.) удовлетворение няма, човек не се чувства добре”... Да го ожалим, а?

Тези хора изобщо дават ли си сметка какво впечатление създават с откровенията си? Или те са просто

някакъв различен вид „хомо сапиенс”

с отсъстващи рецептори за основни морални категории? Какво тогава правят по върховете на държава, засилила се към европейското председателство във времена, когато ЕС тръби за „нов морал в политиката” (по Еманюел Макрон - любимия нов приятел на българския премиер - б.а.)?...

Явно и за Дончев може да важи онова, което СБЖ ясно заяви по повод Тодоров-Симеонов: „Недопустимо е наглото поведение на публични личности към журналисти и медии. В една истински демократична държава подобна драстична и демонстративна проява от страна на депутат от управляващата партия и действащ вицепремиер би могла да има само един финал – незабавното им отстраняване от заеманите постове!”

Същността на случилото се е, че Симеонов и Тодоров не са журналистически проблем. А политически и ценностен.

Заплашвайки журналист, те не удрят само и персонално съответния колега или гилдията ни, а цялото ни общество.

Те демонстрират арогантна недосегаемост, убеденост, че всичко им е позволено, че те са „силните” и затова „диктуват правилата”. Може би и законите? Законите на джунглата?

Двамата олицетворяват онзи циничен и прегазващ общочовешките морални норми политически модел, който оседла обществото ни още по време на „прехода” и оттогава само все повече и повече опъва юздите. Модел, който в други страни роди „движението на възмутените”, а у нас продължава засега да множи главно възмутителните.

Както и в случая с Жотева, сега също първоначално се открои много единен и категоричен отпор от страна на журналистическата гилдия срещу това поредно посегателство спрямо нашата професия и фундаменталните свободи. И този отпор пак породи надежда, че общото осъждане няма да отшуми безследно, че ще извоюва очовечаване на обществената ни среда...

Но... И този път, както и многократно преди, картината скоропостижно започва да се изкривява. С потрес наблюдавам как буквално за броени часове с участието дори на колеги от гилдията, които уважавам,

въпросът стремглаво се измества от същинското си поле

и се приплъзва в разправии помежду ни кой е по-по-най-принципен и морален журналист и кой си е „заслужил” да го мачкат циниците по държавните върхове.

За бога, братя, опомнете се! Прекалено дълго вече позволяваме да съсипват с това наше вътрешно насъскване не просто иначе прекрасната ни журналистическа професия, но и цялото ни общество. Вместо единно да се опълчим на възмутителните „големци”, оставяме цялото ни възмущение, парцелирано от егота и пристрастия, да излети само в свирката на непомръдващия локомотив „Гражданско общество”.

Боли ме, прикипява ми, когато чета из социални мрежи и сайтове разни вариации на общо взето верни заключения, но тъй самоунищожителни, че водят само до деструкция и обезсърчаване. Като например: „Не е луд Валери Симеонов, луди са медиите, които къде по пантофи, къде по терлици доведоха положението до това, което имаме като публичен разговор в момента”.

Остро алергична съм към всякакви пантофени и обслужващи мимикрии в журналистиката, имам пълна ценностна несъвместимост с упражняващите такава дейност. Но точно в сегашния момент това трябва да отиде на далечен заден план. Големият разговор за причините, довели българската журналистика до днешното й тъжно състояние, е задължителен и се надявам да го проведем скоро, максимално откровено и честно, в нашата колегия.

Но не това сега е първото по важност. Журналистиката е огледало, макар и често криво. Обаче не може на нея да се овесва цялата вина за онова, което отразява и в част от което я е превърнал политическият модел, оседлал обществото ни. Отровната за професията ни среда е само отблясък от цялостната ценностна девалвация в обществения и политическия живот. Именно там е

първопричината да ни полазват непрестанно Тодоровци, Симеоновци и Жотеви.

Затова нека наистина упражним качествена и критична журналистика поне този път, нека се взрем в корена на проблема и нека се опитаме да го дезинфекцираме. Стига с този „стокхолмски синдром” на обречения заложник - не един или друг от нас е виновен, че ни мачкат и че огъват по-слабите. Виновни сме всички, че го допускаме и че вместо да се фокусираме върху екзекуторте си, се разсейваме по дребнави разпри помежду си.

СБЖ ясно декларира, че единственият приемлив финал на разигралия се сега скандал със Симеонов и Тодоров е „незабавното им отстраняване от заеманите постове”. Ако журналистиката наистина иска да е „четвъртата власт”, нека поеме пълномощията си. И отговорностите си за политическото, моралното и ценностното здраве на цялото общество.

Ако няма кой друг, а ние сме на мушката, значи наша е и мисията да изкрещим, че този мафиотски модел не работи, вреден е, съсипва обществото ни и България. Баста!

Сподели в
 

Агонията на в. „Стандарт“ продължава и тя ще е много мъчителна и болезнена, защото няма пари дори за морфин. Не е за вярване, че ръководството на любимия и предпочитан от мнозина вестник завърза камъка и пусна на дъното най-стойностните си автори. Какво ли чудо трябва да стане, за да се възроди от пепелта този „Феникс“, от който нищо не е останало, освен пречупените му криле!

15.06.2018/16:05

След като от 29 май вечерта светът беше разбунен от новината, че е убит поредният журналист в Киев, се оказа, че Аркадий Бабченко е… жив и се появи на пресконференция, на която стана ясно, че Службата за сигурност на Украйна (ССУ) е провела спецоперация, съобщи сайтът NEWSONE. За това лично заяви на брифинга шефът на службата Василий Грицак.

30.05.2018/19:56

Стотици, хиляди столичани утре ще се отправят за Борисовата година, за да отпразнуват 1 май, а заедно с това и Деня на вестник „Дума” и на левия печат.

30.04.2018/18:12

Прославената членка на СЕМ заведе съдебен иск за обида срещу известния журналист и депутат. Искът й е за 23 000 лв. Тя се почувствала „обидена и огорчена” от изказвания на Симов от парламентарната трибуна и от негови публикации, в които той реагира на отправени от Жотева заплахи към друг журналист заради зададен й въпрос

23.02.2018/18:19

Достойно влизам в книгата на рекордите на Гинес – упражнявах престижна журналистическа професия в страна членка на ЕС, близо година не ми се плащаше заплата за труда ми, но аз оцелях. Значи мога да оцелея и на Марс.

19.02.2018/08:09
?>

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

За държавния глава ще бъде чест да е патрон на честванията за 125-годишнината на организираното журналистическо движение у нас, се посочва в писмо от Президентството до председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова

31.05.2018 /18:52

Председателите на журналистическите дружества са уведомени с писмо от председателя на УС на СБЖ какви са цените за съюзните членове в Международния дом на журналистите край Варна в различните периоди на летния сезон на 2018 г.

31.05.2018 /18:25

Отправеното му обвинение в държавна измяна може да се сравни само с драматичните гонения срещу хвърлените зад решетките турски или палестински журналисти, смята председателят на УС на СБЖ

17.05.2018 /12:15

 Мнения

Агонията на в. „Стандарт“ продължава и тя ще е много мъчителна и болезнена, защото няма пари дори за морфин. Не е за вярване, че ръководството на любимия и предпочитан от мнозина вестник завърза камъка и пусна на дъното най-стойностните си автори. Какво ли чудо трябва да стане, за да се възроди от пепелта този „Феникс“, от който нищо не е останало, освен пречупените му криле!

15.06.2018 /16:05 | Автор: Оля Ал-Ахмед | Източник: СБЖ

След като от 29 май вечерта светът беше разбунен от новината, че е убит поредният журналист в Киев, се оказа, че Аркадий Бабченко е… жив и се появи на пресконференция, на която стана ясно, че Службата за сигурност на Украйна (ССУ) е провела спецоперация, съобщи сайтът NEWSONE. За това лично заяви на брифинга шефът на службата Василий Грицак.

30.05.2018 /19:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 28 гости

Бързи връзки