Леонид Млечин: Журналистите играят не по-малка роля, отколкото политиците

04.10.2017 /11:33 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Шефът на Международната академия за телевизия и радио Леонид Млечин

Леонид Млечин е един от водещите руски журналисти с богата творческа биография, която си има и своите последствия в авторитетните награди, с които са оценили журналистическата му дейност. Но преди всичко Леонид Михайлович е председател на УС на Международната академия за телевизия и радио и в качеството си на такъв преди дни беше в България във връзка с проведената у нас ХІІІ Международна конференция „Тероризмът и електронните медии.

Отзивчив и винаги готов да разговаря с представители на медиите. Такъв беше и тук, и въпреки прекалената си заетост, той отдели време и за сайта на СБЖ.

С него е много интересно да се разговаря на всякакви теми. За мен беше любопитно да разбера,че  Млечин е журналист, над когото виси смъртна присъда, и то чрез разстрел, и произнесена не от кой да е, а от властите в Северна Корея. Да си призная, изумих се, че в ХХІ в. може да се случи това – чужд журналист да бъде осъден на смърт. Поводът е, че той е автор на серия от документалните филми „Червеният монарх“ и „Наследникът на престола“, за Ким Ир Сен и Ким Чен Ир, излъчени „ТВ Център“. Колеги споделят, че на една от срещите си той се представил така: „Пред вас фактически стои смъртник!“ Днес, когато Северна Корея се стреми да сплаши света с ядрените си опити, е интересно човек да разбере позиция на топ журналиста по този повод,пречупена през неговата смъртна присъда. Естествено, че като всеки с висяща над главата му подобна заплаха, и на Леонид Михайлович не му се говори с желание за това, но споделя, че режимът в страната е доведен до абсурд, защото не търпи ни най-малката дума истина. „А ние единствено разказахме за това какъв е бил на практика Ким Чен Ир – връща лентата назад Млечин, - съобщихме неговата истинска биография, която беше укривана старателно. Изяснихме, че той е роден край Хабаровск, където е служил неговият баща Ким Ир Сен, докато официалната биография твърди, че това е станало в пектусанския таен партизански лагер в дървена колиба в най-високата и свещена планина в Северна Корея – Пектусан.“ Ето този и още няколко подобни фрагмента от документалните ленти на Леонид Млечин стават повод той да бъде осъден на смърт чрез разстрел. Колкото до атомната надпревара, в която Северна Корея се е включила, той смята, че се дължи на стремежа на ръководителите на страната да играят във висшата световна лига.

Журналистът е известен и с това, че е направил редица задълбочени разследвания и е разкрил тайните на руските министри на външните работи от Чичерин до Иванов, както и на ръководителите на спецслужбите от Дзерджински до Путин, документалните ленти за които са били излъчвани година и половина в предаването „Особена папка“. За своите документални разследвания той е носител на една от най-престижните телевизионни награди  ТЕФИ (2007 и 2009) и ТЕФИ – Регион за 2015 година.

Зад гърба си той има много книги, които се ползват с интереса на читателите.

Леонид Млечин и един от добрите изследователи и анализатори на тероризма и на това как медиите трябва да се борят с него.

Как оценявате отношенията между медиите и националната сигурност и какви са различните им аспекти и ролята им в обществото, Леонид Михайлович?

Струва ми се, че на повърхността на нивото им има противоречие между действията на специалните служби, държавния апарат и журналистите. Фактически това противоречие е повърхностно, защото всички ние сме еднакво заинтересувани в борбата срещу тероризма. Според мен журналистите играят в нея огромна роля. Преди всичко те мобилизират общественото мнение в тази борба, а от своя страна общественото мнение  подтиква и държава, и специални служби да отделят  повече ресурси, повече средства в тази насока. Медиите наблягат на всичките недостатъци и грешки. Те анализират ситуацията, разказват, а всичко това е само в полза за специалните служби и държавния апарат. Затова мисля, че противоречията между тях са доста повърхностни.

В миналото говорехме за идеологическа диверсия, а днес за хибридни войни в журналистиката. Кое е общото и различното?

Аз приемам журналистиката професионално, а професионалистите не се занимават нито с войни, нито с идеологически диверсии, нито с контра пропаганда. Професионалистите се занимават единствено с това да анализират събитията, да се опитат да разберат какво се случва и да помогнат на обществото да разбере това. Професионалната журналистика е извън това, хибридните войни са извън нея и те се водят от идеологически бойци, които са съвсем други хора.

В последно време между медиите, властта и обществото като футболна топка се подмятат фалшивите новини. Те имат ли нещо общо с националната сигурност и могат ли да окажат влияние върху нея?

Сблъскваме се с ново явление, защото, както винаги,има опити по всякакъв начин да се повлияе на общественото мнение, като правило в другите страни, при помощта на измислени новини. Преди това имаше локален характер и отделни случаи, докато сега прие някакъв тотален характер, защото с това се занимават огромен брой хора. Социалните мрежи и месинджъри позволяват тези фалшиви новини да достигнат до огромен брой хора, които си ги препращат едни на други. А когато си получил нещо от приятел, ти му се доверяваш и така се създават много опасни ситуации. И именно в нея е особена важна работата на журналистите, които трябва да се противопоставят на това. Според мен е много важно професионалистите да запазят хладнокръвие и да предоставят на своята си аудитория реална и истинска информация.

В Доктрината за национална сигурност на Русия журналистиката заема ли място и как тя може да бъде полезна или опасна за сигурността? Питам ви, защото у нас сред политиците и депутатите все повече се говори, че в новата ни доктрина трябва да бъде отделено място за ролята на журналистиката за националната сигурност.    

Професионалната журналистика винаги е била полезна за сигурността, защото служи на обществото, а непрофесионалната е безумно опасна за обществото.

Колкото до вашата страна, вероятно политиците ви имат някакво основание да говорят за това, но аз като човек на възраст и много видял, смятам най-важното е да се създават условия за професионалната журналистика, защото тя е обречена да служи на обществото, нужна му е и му помага много повече, отколкото всякаква там ведомствена журналистика.

В наше време тероризмът е най-тежката световна болест. Какво е мястото на медиите в борбата срещу негои могат ли те да са полезни или само пречат?

В никакъв случай не пречат. Смятам, че медиите като никой друг помагат на обществото да се справи с този проблем, защото показват неговия реален мащаб.  Помагат в какви направление трябва да се съсредоточат силите, къде не ни достигат мерки и в какво информацията е неоценима. И това е отговорност несамо на отделните журналисти, а и на професията ни.

 Могат ли медиите да са полезни на политиците в борбата срещу терористичните заплахи и бежанската криза? Това личен проблем на журналистите ли е, или отговорност на професията?    

Журналистите играят не по-малка роля отколкото политиците, а понякога дори и много по-важна, защото политиците идват и си отиват, създават се партии и изчезват, а журналистиката я има и служи на обществото дълги години и ще продължава да му служи.

А къде е границата между свободата на словото и правото на обществото да бъде напълно информирано и строгите изисквания на националната сигурност? Винаги ли медиите трябва да се съобразяват с тях и какви са последствията?

За професионалната журналистика няма никакви проблеми,защото тя знае много добре как и какво да прави. Това са същите изисквания, които са приемливи както към всички други страни на живота. Има неща, за които професионалните журналисти разбират, че не бива да се казват и пишат, а има и такива, за които е необходимо да се казват. Така че професионалната журналистика напълно и успешно се справя с това. Ако става дума за личния живот на човек, за това не бива да се разказва, а ако е за частния живот на политиците – трябва да се говори. А това е съвсем разбираемо.

Следейки руската журналистика, а и нашата, забелязвам в последно време като че ли се прокрадва някаква носталгия по онази журналистика от годините назад.

Това е съвсем нормално, защото всички в едно или друго време си спомнят за младостта. И това е съвсем нормално.

Международната конференция „Тероризмът и електронните медии“ какви опорни точки трябва да предложи?

Журналистиката е практическа работа и всякакви там теории не бива да се градят. Срещаме се, обсъждаме, дискутираме и разменяме едни-други интересни методи. Без такива дискусии е невъзможно.

Кои медии са по-търсени от терористите – електронните или печатните?

Не е от значение дали са печатни или електронни медиите. Работата е, че има неквалифицирани, лоши журналисти, и такива, които не могат да се справят с работата си. А такива работят и в печатните, и в електронните медии. работата не е в жанра, а в професионализма.

Снимки Валя Чрънкина и архив 

Сподели в
 

На 11 декември от 11 ч. в пресклуб „Журналист“ в СБЖ ще бъде представена книгата „Един пояс, един път“ на Тодор Радев, работещ в българската секция на Радио Китай за чужбина в Пекин. Тя е посветена на една мащабна и амбициозна инициатива, чийто стремеж е да реанимира древния Път на коприната, но в един по-модерен и в контекста на ХХІ век свят, същевременно различна от западната глобализационна политика.

08.12.2017/09:11

За него може да се каже, че от породата скромни и с нищо не парадиращи хора. И ако трябва да го асоциираме, най-вярно ще му пасне образът на голяма част от героите в прекрасните стихове на Борис Христов – онези, които са свити и които не блестят в светлината на самодоволството и пъченето. Но когато дребният на ръст Пенчо Чернаев се изправи пред аудитория, колкото и да е бъбрива залата, моментално замлъква и го слуша с интерес и респект.

01.12.2017/12:00

Според дъщерята на Че Гевара, гостувала наскоро у нас, журналистите често само преповтарят новините, разпространявани от големи центрове за доминиране на информацията, дори без да ги проверяват. Тя разказва също за баща си като журналист - как е пишел и защо е създал „Радио Ребелде” и агенция „Пренса Латина”

27.11.2017/19:37

Не е за вярване, че в пренаселения и шумен център на столицата все още може да има кът на спокойствие и предразполагаща атмосфера, за да се отдаде човек на мисли за култура и изкуство. Ще попитате къде е това райско кътче, на което веднага ще ви отвърна – офиса на портала „Култура“, приютил се в старинна софийска къща в уютно закътано дворче.

25.11.2017/13:52

Светлана Савицка е писател, журналист, д-р по философия, президент на Сдружението за литературни организации и учредител на Националната литературна награда „Златно перо на Русия“. Наред с многото теми, които я вълнуват, се оказа, че и един период от нашата история се е превърнал в нейна любима и важна тема. И това е Руско-турската война 1877-1878 и Освобождението на България. На нея е посветила и новата си книга.

23.11.2017/09:54

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Генералният директор на ЮНЕСКО изпрати писмо на председателя на УС на СБЖ, с което в края на втория си мандат изказва благодарност както за подкрепата лично към нея, така и за Организацията на ООН за образование, наука и култура

29.11.2017 /21:21

СБЖ осъжда категорично всяко посегателство срещу правата на журналистите - както заплахите за разправа, така и лишаването от право на професионална и критична изява, сочи председателят на УС на СБЖ, като напомня, че е наложително по-бързото придвижване на внесените в НС законодателни инициативи на нашия Съюз

26.11.2017 /20:09

НА ОБЩОНАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ СОФИЯ ЗА ЧЕСТВАНЕТО НА 140-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

03.11.2017 /07:45

 Мнения

Колеги, помните ли една от най-прочутите фрази на един от най-прочутите просветители? Ето я: „Може да не съм съгласен с това, което казваш. Но съм готов да умра, за да имаш правото да го казваш.” Ако не го приемем като всеобщо мото на журналистическата ни професия, значи сами я обричаме на умиране в мрак

30.11.2017 /20:01 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Уверен съм, драги колеги и приятели, че всички Вие цените този празник на духовността! Интересното е, че той се чества у нас за първи път по предложение на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.

03.11.2017 /11:58 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 12 гости

Бързи връзки