Леонид Млечин: Журналистите играят не по-малка роля, отколкото политиците

04.10.2017 /11:33 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Шефът на Международната академия за телевизия и радио Леонид Млечин

Леонид Млечин е един от водещите руски журналисти с богата творческа биография, която си има и своите последствия в авторитетните награди, с които са оценили журналистическата му дейност. Но преди всичко Леонид Михайлович е председател на УС на Международната академия за телевизия и радио и в качеството си на такъв преди дни беше в България във връзка с проведената у нас ХІІІ Международна конференция „Тероризмът и електронните медии.

Отзивчив и винаги готов да разговаря с представители на медиите. Такъв беше и тук, и въпреки прекалената си заетост, той отдели време и за сайта на СБЖ.

С него е много интересно да се разговаря на всякакви теми. За мен беше любопитно да разбера,че  Млечин е журналист, над когото виси смъртна присъда, и то чрез разстрел, и произнесена не от кой да е, а от властите в Северна Корея. Да си призная, изумих се, че в ХХІ в. може да се случи това – чужд журналист да бъде осъден на смърт. Поводът е, че той е автор на серия от документалните филми „Червеният монарх“ и „Наследникът на престола“, за Ким Ир Сен и Ким Чен Ир, излъчени „ТВ Център“. Колеги споделят, че на една от срещите си той се представил така: „Пред вас фактически стои смъртник!“ Днес, когато Северна Корея се стреми да сплаши света с ядрените си опити, е интересно човек да разбере позиция на топ журналиста по този повод,пречупена през неговата смъртна присъда. Естествено, че като всеки с висяща над главата му подобна заплаха, и на Леонид Михайлович не му се говори с желание за това, но споделя, че режимът в страната е доведен до абсурд, защото не търпи ни най-малката дума истина. „А ние единствено разказахме за това какъв е бил на практика Ким Чен Ир – връща лентата назад Млечин, - съобщихме неговата истинска биография, която беше укривана старателно. Изяснихме, че той е роден край Хабаровск, където е служил неговият баща Ким Ир Сен, докато официалната биография твърди, че това е станало в пектусанския таен партизански лагер в дървена колиба в най-високата и свещена планина в Северна Корея – Пектусан.“ Ето този и още няколко подобни фрагмента от документалните ленти на Леонид Млечин стават повод той да бъде осъден на смърт чрез разстрел. Колкото до атомната надпревара, в която Северна Корея се е включила, той смята, че се дължи на стремежа на ръководителите на страната да играят във висшата световна лига.

Журналистът е известен и с това, че е направил редица задълбочени разследвания и е разкрил тайните на руските министри на външните работи от Чичерин до Иванов, както и на ръководителите на спецслужбите от Дзерджински до Путин, документалните ленти за които са били излъчвани година и половина в предаването „Особена папка“. За своите документални разследвания той е носител на една от най-престижните телевизионни награди  ТЕФИ (2007 и 2009) и ТЕФИ – Регион за 2015 година.

Зад гърба си той има много книги, които се ползват с интереса на читателите.

Леонид Млечин и един от добрите изследователи и анализатори на тероризма и на това как медиите трябва да се борят с него.

Как оценявате отношенията между медиите и националната сигурност и какви са различните им аспекти и ролята им в обществото, Леонид Михайлович?

Струва ми се, че на повърхността на нивото им има противоречие между действията на специалните служби, държавния апарат и журналистите. Фактически това противоречие е повърхностно, защото всички ние сме еднакво заинтересувани в борбата срещу тероризма. Според мен журналистите играят в нея огромна роля. Преди всичко те мобилизират общественото мнение в тази борба, а от своя страна общественото мнение  подтиква и държава, и специални служби да отделят  повече ресурси, повече средства в тази насока. Медиите наблягат на всичките недостатъци и грешки. Те анализират ситуацията, разказват, а всичко това е само в полза за специалните служби и държавния апарат. Затова мисля, че противоречията между тях са доста повърхностни.

В миналото говорехме за идеологическа диверсия, а днес за хибридни войни в журналистиката. Кое е общото и различното?

Аз приемам журналистиката професионално, а професионалистите не се занимават нито с войни, нито с идеологически диверсии, нито с контра пропаганда. Професионалистите се занимават единствено с това да анализират събитията, да се опитат да разберат какво се случва и да помогнат на обществото да разбере това. Професионалната журналистика е извън това, хибридните войни са извън нея и те се водят от идеологически бойци, които са съвсем други хора.

В последно време между медиите, властта и обществото като футболна топка се подмятат фалшивите новини. Те имат ли нещо общо с националната сигурност и могат ли да окажат влияние върху нея?

Сблъскваме се с ново явление, защото, както винаги,има опити по всякакъв начин да се повлияе на общественото мнение, като правило в другите страни, при помощта на измислени новини. Преди това имаше локален характер и отделни случаи, докато сега прие някакъв тотален характер, защото с това се занимават огромен брой хора. Социалните мрежи и месинджъри позволяват тези фалшиви новини да достигнат до огромен брой хора, които си ги препращат едни на други. А когато си получил нещо от приятел, ти му се доверяваш и така се създават много опасни ситуации. И именно в нея е особена важна работата на журналистите, които трябва да се противопоставят на това. Според мен е много важно професионалистите да запазят хладнокръвие и да предоставят на своята си аудитория реална и истинска информация.

В Доктрината за национална сигурност на Русия журналистиката заема ли място и как тя може да бъде полезна или опасна за сигурността? Питам ви, защото у нас сред политиците и депутатите все повече се говори, че в новата ни доктрина трябва да бъде отделено място за ролята на журналистиката за националната сигурност.    

Професионалната журналистика винаги е била полезна за сигурността, защото служи на обществото, а непрофесионалната е безумно опасна за обществото.

Колкото до вашата страна, вероятно политиците ви имат някакво основание да говорят за това, но аз като човек на възраст и много видял, смятам най-важното е да се създават условия за професионалната журналистика, защото тя е обречена да служи на обществото, нужна му е и му помага много повече, отколкото всякаква там ведомствена журналистика.

В наше време тероризмът е най-тежката световна болест. Какво е мястото на медиите в борбата срещу негои могат ли те да са полезни или само пречат?

В никакъв случай не пречат. Смятам, че медиите като никой друг помагат на обществото да се справи с този проблем, защото показват неговия реален мащаб.  Помагат в какви направление трябва да се съсредоточат силите, къде не ни достигат мерки и в какво информацията е неоценима. И това е отговорност несамо на отделните журналисти, а и на професията ни.

 Могат ли медиите да са полезни на политиците в борбата срещу терористичните заплахи и бежанската криза? Това личен проблем на журналистите ли е, или отговорност на професията?    

Журналистите играят не по-малка роля отколкото политиците, а понякога дори и много по-важна, защото политиците идват и си отиват, създават се партии и изчезват, а журналистиката я има и служи на обществото дълги години и ще продължава да му служи.

А къде е границата между свободата на словото и правото на обществото да бъде напълно информирано и строгите изисквания на националната сигурност? Винаги ли медиите трябва да се съобразяват с тях и какви са последствията?

За професионалната журналистика няма никакви проблеми,защото тя знае много добре как и какво да прави. Това са същите изисквания, които са приемливи както към всички други страни на живота. Има неща, за които професионалните журналисти разбират, че не бива да се казват и пишат, а има и такива, за които е необходимо да се казват. Така че професионалната журналистика напълно и успешно се справя с това. Ако става дума за личния живот на човек, за това не бива да се разказва, а ако е за частния живот на политиците – трябва да се говори. А това е съвсем разбираемо.

Следейки руската журналистика, а и нашата, забелязвам в последно време като че ли се прокрадва някаква носталгия по онази журналистика от годините назад.

Това е съвсем нормално, защото всички в едно или друго време си спомнят за младостта. И това е съвсем нормално.

Международната конференция „Тероризмът и електронните медии“ какви опорни точки трябва да предложи?

Журналистиката е практическа работа и всякакви там теории не бива да се градят. Срещаме се, обсъждаме, дискутираме и разменяме едни-други интересни методи. Без такива дискусии е невъзможно.

Кои медии са по-търсени от терористите – електронните или печатните?

Не е от значение дали са печатни или електронни медиите. Работата е, че има неквалифицирани, лоши журналисти, и такива, които не могат да се справят с работата си. А такива работят и в печатните, и в електронните медии. работата не е в жанра, а в професионализма.

Снимки Валя Чрънкина и архив 

Сподели в
 

Константин Иванов разказва за главните редактори, с които е работил - Хараламби Трайков, Христо Марков, Валентин Караманчев, Радослав Радев, Генчо Арабаджиев, Боян Трайков, Стефан Продев

22.09.2018/07:15

На 24 септември по БНТ1 ще бъде излъчен документалният филм „Мокър от дъжд не се бои". Сценарист е Драгомир Драганов, режисьор Николай Василев, а оператор – Борислав Георгиев. Лентата е посветена на една тъжна годишнина - 35 години от пожара, изпепелил сградата на Софийския държавен цирк. Предпремиерата се състоя в Дома на киното, а във фоайето беше подредена фотоизложбата на фотожурналиста от вестник „Поглед" Иван Григоров, който единствен е запечатал в кадри спомена от опожаряването на едно от най-любимите места за млади и стари в София.

21.09.2018/12:26

Клуб „Журналист” на СБЖ събра на уникална среща 25 гостуващи у нас български възпитаници от 11 държави в Латинска Америка, които днес са в интелектуалния елит на страните си. Те изповядаха своята обич към втората си родина и благодарност за полученото образование. Споделиха удивителни лични истории - за любови и деца, родени тук, за цели научни школи отвъд океана, тръгнали от техните български учебници, за човешки истини, които ние сякаш сме забравили, а те още пазят. Накараха ни отново да открием онази България, която сами загубихме, а те още боготворят

09.09.2018/20:06

Не е за вярване, но все пак има телевизия, в която можеш спокойно да гледаш сутрешния блок и това се дължи както на качествените дискусии и плурализъм на гледни точки в студиото, така и на неговия водещ, който успява с майсторство да „жонглира“ с тях. Това е Златимир Йочев, който е част от екипа на Bulgaria ON AIR и който, без да е въоръжен с агресия или пък да показва, че има претенции да знае повече от гостите си, предлага да сме свидетели на спокойно и нормално общуване в студиото на „България сутрин“. Приятно и полезно като начало на нашия обичайно нелек ден.

06.09.2018/10:38

Длъжен съм най-напред да обясня откъде дойде това заглавие за моя стар приятел Илия Пехливанов, който през тези дълги и белязани с какви ли не събития и промени десетилетия, кое от кое по-историческо и трагично, продължава да изненадва с непреходната си и неутолима отдаденост на едно дело и на една тема, които, откъдето и да ги погледнеш, би трябвало да станат съдба на всички ни, ако искаме да ни запомнят, че и „ний сме дали нещо на светът”.

03.09.2018/10:57

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Публикуваме изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, което тя не получи възможност да произнесе по време на дискусия в НС по повод медиен законопроект, задвижен от депутати от ДПС. На предложенията на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото и правата на журналистите, които бяха внесени преди повече от година в Комисията по културата и медиите, и досега не е даден ход

21.09.2018 /19:30

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители, за които се приемат предложения до 15 октомври 2018 г.

18.09.2018 /21:09

Европейският парламент (ЕП) прие спорната и преработвана реформа на разпоредбите за авторското право. На сесията в Страсбург евродепутатите одобриха с мнозинство от 438 гласа „за“, 226 „против“ и 39 „въздържали се“ позицията, която задължава интернет гигантите да заплащат труда на журналистите и артистите, когато използват техни произведения. Журналистите също така трябва да получават дял от всяко възнаграждение, свързано с авторското право, получавано от издателските къщи, реши ЕП.

12.09.2018 /16:56

 Мнения

Във връзка със задържането в РПУ Радомир на двамата журналисти от OCCRP – Димитър Стоянов от "Биволъ" и Атила Биру от Rise Romania – румънския партньор на "Биволъ", изразявам недоумението и категоричния си протест срещу ареста на представители на медии и нарушаването на правата на нашите колеги по време на изпълнение на служебните им задължения.

14.09.2018 /16:14 | Автор: Иван Върбанов | Източник: СБЖ

За читателите на сайта на СБЖ може би не е потребно да се припомня кой е Борис Ангелушев. И все пак... Роден през 1902-ра в Пловдив, учи в Художествената кадемия в Берлин, после отива в Прага, живее и в Цюрих, завръща се в родината си.

09.09.2018 /23:16 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 22 гости

Бързи връзки