Павел Журавльов: РКИЦ отваря широко врати за нови инициативи и прояви

07.09.2017 /09:51 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Павел Журавльов по време на отбелязването на 75-годишнината на певеца Бисер Киров и премиерата на неговата книга

През сезона на отпуските в РКИЦ, изглежда, не мислят за почивка. Там кипи усилен ремонт, за да може това огнище на руската култура, изкуство и наука да посрещне своите гости и приятели в една нова и много по-уютна обстановка. Главният двигател на тази „операция“ е Павел Журавльов, който освен ръководител на представителството на „Россотрудничество“ в България, е и директор на РКИЦ и първи секретар на посолството на РФ у нас.

Макар и млад, Павел Владимирович има респектираща биография. За него спокойно можем да кажем, че е от хората, които си разбират от работата. Освен дипломат, той е бил шеф на Приволжското окръжно междурегионално териториално управление при Министерство на печата, теле- радиоизлъчване и средствата за масова комуникация, зам.-ръководител на Федералното държавно ведомство „Апарат на Обществената палата на РФ“, началник на управление „Хуманитарно сътрудничество и младежка политика“ при Федералната агенция,отговаряща за ОНД, съотечествениците, живеещи зад граница, и за международно хуманитарно сътрудничество. Може би затова той е като дялан камък като директор на РКИЦ в София.

Хобито ми е работата, ми сподели той, защото тя е толкова творческа, че може да се гледа на нея като хоби. Бих казала, че за него усмивката е запазена марка, защото никога не сме го виждали сериозен или намръщен. Винаги е предразполагащо усмихнат и като че ли по рождение е открит към хората и готов да говори за всичко, което го попиташ. Все черти, характерни за руския характер.

Въпреки своята прекалено голяма ангажираност, деляща го между ремонта, мероприятията и посрещането на гости, директорът на РКИЦ Павел Журавльов се съгласи да се срещнем и да разкаже за сайта на СБЖ какво предстои да се случи в красивата сграда на ул. „Шипка“ в София.

В днешната ситуация на българо-руските отношения какво е мястото на културната дипломация,Павел Владимирович? Питам ви за това несамо като директор на РКИЦ, а и като представител на „Россотрудничество“ в България.

Имаше време, когато се опитвахме като че ли малко да „тушираме“ нашите връзки, но както показа практиката, все пак приятелските настроения и любовта между народите ни няма къде да се дене и в този смисъл не е правилно да се казва, че ние се явяваме проводници на някаква хуманитарна политика. Смятам, че ние просто можем да подкрепяме естествено съществуващите приятелски отношения и връзки - сегменти на обществената дипломация, които присъстват както в руското, така и в българското общество. Нашата задача е да засилваме тези процеси чрез включването ни в съвместни проекти, в общи инициативи в областта на културата, руския език, междурегионалните връзки. Това са нашите функционални задачи, с които ние се и занимаваме. Много ми е приятно да говоря за това, защото в България е много удобно и интересно да се работи, тъй като тя е открита страна.

Вие оглавихте РКИЦ миналата година. Помня, тогава споделихте, че ще разширите дейността на Центъра и ще работите за популяризирането на дейността на „Россотрудничество“ в България. С днешна дата с какво може да се похвалите?

Всичко, което обещахме, го изпълнихме. Ще ви помоля да не ни оценявате строго, защото това са процеси, които не стават за един ден, но ще ви кажа,че за това време много направихме - както на територията на РКИЦ, така и за сътрудничеството с българските региони, общинските структури. На практика за тази една година създадохме здрави и приятелски връзки с много ваши градове. Мога да ви кажа, че мен ме удивява активността им. Радостен съм да съм приятел и познат с кметове на Павликени, Трявна, Кюстендил. Много бих изброил, но с тези райони и градове се зародиха не само делови контакти, а там вече имам и приятели. Хората, които живеят и работят в тези райони, станаха мои приятели и ние вече обсъждаме съвместни проекти. Дори ще ви кажа нещо повече.Като резултат на това наше сътрудничество се появи и нов формат, който дори за нас беше неочакван. На територията на Центъра вече се организират срещи на българското землячество, и то по инициативата на хората от различните райони на България. Тоест, хората от Плевен, Разград и други български градове, които живеят в София и не са се виждали, вече идват в РКИЦ и тук провеждат своите землячески срещи, и ги правят много хубаво, защото техни местни театри гостуват тук със свои постановки. Те организират свои срещи и в нашия ресторант „Друзья“, където да се видят, да се повеселят и поговорят.

За съжаление, ние тук сме малко хора и не можем да обхванем на 100% всичко, което смятаме да включим в дейността си. И понеже сме определен брой хора, си позволяваме конкретен брой дела. Може би и затова не успяваме за всичко, но се стараем да не обидим някой и максимално активно да участваме в обществените и културни събития, случващи се в различните райони на България.Но на практика това ни е от голяма полза и ще ви посоча един пример. Тези наши връзки дадоха тласък на нова вълнá за побратимяване между руски и български градове. Вероятно не всички знаят, но около 90 български града са побратимени с руски. И в тази насока се наблюдава нарастващ интерес. Вече има нови градове, които ни молят да помогнем в подбора на градове побратими в Русия. Ще ви споделя във връзка с тези проекти, че по покана на кмета на Варна Иван Портних успяхме в рамките на отбелязването на 60-годишнината на курорта Златни пясъци да организираме тази година Форум на градовете побратими, като част от разходите пое община Варна. Подписахме нови споразумения и най-важното, договорихме се, че Варненската инициатива е перспективна. Кметът на Варна предложи да направи това събитие ежегодно, а това е нещо ново, защото по принцип такива срещи се организираха на три или четири години в едната или другата страна. А според това предложение форумът ще бъде постоянно действащ всяка година, и то тук, във Варна. За нас такова сътрудничество е много приятно. Консулството взе активно участие. Но това, че Варна организира такава инициатива, за нас е много приятен факт, който ще позволи това да се осъществи.

За новите и открояващи се връзки мога да кажа, че за първи път в България бяха подписани споразумения за побратимяване между град Коктебел в Крим и българския Калофер. Освен това град Аврен се побратими с ГусХрусталний. Получи се много интересен съюз и те вече си ходят на гости. Павликени и Стародуб също се побратимиха и те вече имат активни контакти. А съвсем прясно и ново е подписаното споразумение между Батак и Георгиевск. Те отначало си мислеха, че още съществува такъв съюз, но когато се разровиха в документите, видяха, че срокът им е изтекъл и отново подновиха своите връзки с нов договор.

Когато се подготвях за нашия разговор, Павел Владимирович, ми направи впечатление, че в днешната ситуация по известни причини в света се наложиха различни отношения с Русия и в някои страни се стремят да провокират всякакви скандали. Обаче „Россотрудничество“ не фигурира в тях. Как успявате да избегнете политизацията?

Съвременната политика на „Россотрудничество“ не е някаква си експанзия или да налага на чуждите страни някакви свои интереси, а в основата на нашето хуманитарно сътрудничество са целеви програми. В този смисъл ние търсим възможност за консолидираща дейност в онези точки, където тя се изисква. Например, да налагаш изучаването на руски език на някой е безсмислено. Смисъл има да дадем адекватен отговор на равнището на потребителското търсене към този език, което съществува. Също така няма смисъл да организираме някакво културно събитие, което не се очаква. Така че трябва да се прави това, което се харесва на хората в дадена страна и което е приемливо и търсено. В този смисъл ще се върна отново към България, защото аз съм представител тук. В основата на нашата работа залагаме на широката рамка за сътрудничество. Имаме няколко тезиса.Първият е, че нашата дейност е проектна, което ще рече, че формираме краткосрочни задачи, за които се търсят ресурси. Вторият тезис е свързан със създаването на експертна база, а това означава, че всеки наш въпрос или решение трябва да бъдат първо проучвани, без да се обсъжда кое е добро или не за България, дори и в контекста на руско-българската дружба.И затова изхождаме от това, че вече съществува или пък е на стадий да бъде създаден т. нар. експертен съвет за различните видове дейности. В момента активно работи такъв в рамките на Открита Арт сцена на „Шипка“ –театрален проект. Върнахме в нашия Център репертоарния театър, който беше желан от театралната българска общност. В този съвет участват много известни личности – директори на драматични театри, водещи актьори, представители на медиите, които пишат за театъра и културните събития. На хората им е интересно, защото разбраха, че им предоставяме възможност да представят нови идеи и инициативи. В момента обсъждаме какви спектакли ще поставят българските театрални трупи на руски език. Казанлъшкият театър ни предложи да участва в Открита Арт сцена на „Шипка“ като продуцент на новата постановка „Мъртви души“ по Гогол.

Следващото, което ще учредим, е експертен съвет по руски език, защото това е голяма тема и ние неотдавна я обсъждахме и тя говори, че в България има интерес към руския език, но това не е дооценено. Виждаме, че преподаването на руски език е твърде по-малко от това, което се изисква с днешна дата в страната, и не защото ние го искаме, а защото хората искат да изучават този език, да учат в училището при посолството на РФ, да се подготвят да следват и получат образование в Русия. А не всеки, по различни причини, има тази възможност. Разбираме какво трябва да се направи, но по-добре би било ако това го правим, а и ще го правим, привличайки широката общност, преподавателите в катедрите по руски, представителите на образованието, организациите на русистите, в края на краищата и родителите -защото те са, които като експерти знаят най-добре как да действаме.

Отговорихте и на моя следващ въпрос. Но всички знаем, че за много българи РКИЦ е любимо място, където се срещаме с руското изкуство, култура, наука. Какво ново да очакваме от бъдещата работа на Центъра?

Току що приключиха Дните на руското кино в България, и то за първи път така мащабно в София и Варна. Знаем, че много ваши сънародници обичат руското кино и сега също видяха филмите, включени в кинопанорамата. Тази година провеждаме Дни на руската духовна култура. Това събитие е съвместно с България и през юни и юли се състоя първата част. През септември има също редица мероприятия, свързани духовната култура на Русия. В тях са включени такива с религиозен характер и светски събития, изложби. Така че сега работим по това. С помощта на Министерството на културата ще гостуват известни руски ансамбли. През този месец ще изнесе концерт квартет „Терем“, който е известен и уникален ансамбъл. Музикантите свирят на много народни инструменти. Пред българските зрители концерт ще изнесе и солистката на Мариинския театър Оксана Шилова. Или както се казва, следете за анонсите, защото не бих могъл да изброя всичко, което сме предвидили. Обемът и броят на изявите, които организираме на територията на РКИЦ, е колосален.

„Россотрудничество“ стана инициатор на проекта „Гастрономия“, чиято цел е да бъдат запознати всички любители на многонационалната руска кухня с нейните особености. През тази година проектът стартира и в София и през септември е неговото продължение. Ще гостуват известни и знакови шеф готвачи от елитния ешелон на ресторантьорския бизнес в Москва, които на 20 септември ще проведат майсторски клас за готвачите професионалисти в България. Планираме също и отворен майсторски клас за всички, които се интересуват от руската кухня. И това, което смятаме за най-важно, е, че тези звездни имена в кулинарията ще организират и майсторски клас за деца. И това е в раздела „Култура“, защото и кулинарията е изкуство.

А в областта на науката ще споделя, че ние активно си сътрудничим с БАН. Организираме и планираме редица научни конференции в различни области и тематика – исторически, екологични, в областта на техниката. Изградихме здрави връзки и с младото поколение български учени. Такъв беше Аеро-космическия форум, където млади хора, които участваха в обменната програма на „Россотрудничество“ „Ново поколение“, участваха миналата година в големия международен космически салон МАКС. Там те успяха да се свържат с руски партньори и сега се готвим за провеждането през следващата година на съвместния проект „От винта“, посветен на младежкото научно-техническо творчество. Много е приятно, че имаме такива партньори сред младото поколение български учени. Мнозина смятат, че приятелството между младото поколение в Русия и България е загубено, но бих искал да ви кажа, че не е така. Има определен разрив, но има и трайно искане за укрепване на тези връзки и и контакти. Приятно ни е, че млади български перспективни учени имат желание да се организират съвместни проекти в научната област.

Това означава ли, че нашите млади българи са намерили пътя към РКИЦ и че сред тях нараства интересът несамо към руската наука, а и към културата, изкуството и руския език?

Ще ви кажа, че несамо младите, но и децата също. В Центъра организираме и курс по руски език и ни е много приятно, че 30% от посещаващите го са деца от 8 до 14 години. Покрай децата и родителите също се включват активно в работата тук в РКИЦ и ние строим модела на нашата работа на принципа,че родителят, който е довел своето дете тук, няма да стои седнал на стол и да го чака. Стараем се да предложим и на тях някакъв ангажимент. Така че децата,младежта и възрастните много активно участват в нашите събития. Ще ви кажа, че много неща тук правим „по заявка“, т. е. по инициатива на родителите, на някои български институции, които ни предлагат съвместна форма на работа.

През втората половина на септември ще организираме Ден на отворените врати, посветен на новата дейност на Центъра. Ще разкажем за всичко, което предлагаме, за да могат хората да се запознаят с нашата дейност. На първо място да покажем какво сме подготвили за нашите български приятели и за нашите сънародници, които живеят в България.

В момента усилено правим ремонта и след него ще пренастроим нашия Център, за да покажем, че той е многофункционално пространство, което може да се използва за различни задачи на различни групи, интересуващи се от него.

Вече реорганизирахме библиотеката, оформи се едно театрално пространство, а и фоайето ни грейна в бяло. Така че искаме на този Ден на отворени врати да покажем новия облик на РКИЦ и вътрешното му съдържание.

България се готви да отбележи 140-годишнината от Освобождението от турско робство. Как РКИЦ ще отбележи тази годишнина и какво да очакваме от вас във връзка с нея?

Ние сме на българска територия и, разбира се, ще изхождаме от това, че вече има Национален инициативен комитет за отбелязване на годишнината. Повечето от заседанията той проведе тук при нас, в РКИЦ, така че ние сме непосредствени участници в този процес. Смятаме се част от голямата програма за тържествата и максимално ще се постараем да изпълним всички знакови събития, включени в нея. Ние вече започнахме, между другото по покана на община Трявна, гостувахме там и в Плачковци по повод Шипченската епопея. На 26 август бяхме на връх Шипка. Така че ние сме част от тази програма, свързана с годишнината от Освобождението. И един интересен факт. Участвахме и в празниците по повод освобождаването на Стара Загора и битката за Самарското знаме и по този повод пуснахме голям материал. И за тези наши читатели, които не знаят историята на Самарското знаме, ние я добавихме в него. Но особено важен беше отговорът на градската управа на Самара, че и там са отбелязали тази годишнина. Стара Загора и Самара отдавна поддържат връзки.

Смятам, че във връзка с годишнината и Русия ще отговори адекватно.

Не бих пропуснала да ви попитам как работите с българските медии, Павел Владимирович, и те помагат ли в работата ви? И нямате ли намерение да организирате редовни срещи с журналисти от българските медии? Питам ви, защото преди години директор на РКИЦ беше Алексей Лунков и той редовно събираше журналистите и тези срещи бяха несамо полезни, но и интересни, защото те узнаваха за новите идеи и намерения, а също даваха и свои предложения за работата на РКИЦ.

Знаете ли, журналистите се интересуват, дори много. Няма да ви разкривам всички тайни, но имаме здрави партньорски връзки с голям брой български медии. Дори ще ви кажа,че голяма част от тях използват наши публикации от сайта и фейсбук като своего рода PR- агенция,за своите информационни рубрики. Ние сме добри приятели на всички. Планираме наистина да направим нещо повече за журналистите. Дали ще е пресклуб или кръгла маса и на чаша чай с журналистите -ще го обмислим, още повече имаме подкрепа на този фронт. При нас е командирован сътрудник, професионален журналист, и вече се е захванал с този въпрос. Така че в тази област ще сме благодарни за всякакви идеи и съвети - какъв трябва да е този пул, в какъв формат да са тези срещи и т. н.

Не знам как е било преди, тъй като Центърът работи отдавна, но за година и нещо, откакто аз съм тук,се сформира един устойчив пул от журналисти и български медии, приятелски и не чак толкова, но трябва да ви кажа, че нямаме намерение да събираме само журналисти приятели, а всички. В това число и онези, които се отнасят критично към нас. За това ще помислим и в най-скоро време ще имаме яснота в какъв формат ще си общуваме с медиите, защото все пак ние не сме информационният първоизточник, а част от руско-българското информационно пространство.

В края на разговора ни искам да ви попитам нещо лично. За първи път ли сте в България и вече имате ли любими градове или кътчета?

За втори път съм тук. Първият бях с група журналисти. Тогава оглавявах Приволжскотомеждурегионално териториално управление при Министерството на печата на РФ. Така че бях близък до журналистическото братство и тук бяхме във връзка с подготовката на визитата на президента Георги Първанов в Русия. Тогава ни показаха всичко в България – и Бояна, и курортите. Съпровождаше ни Бедрос Киркоров.

А от миналата година съм командирован тук.

А как вашето семейство посрещна идването ви тук? Вече свикнаха ли с българския начин на живот?

Съпругата ми, за разлика от мен, е повече запозната с вашата страна ,защото тя е идвала тук на почивка. Тя има положителни младежки спомени за България, за своите приятели тук. А децата са ни още малки – на 5 и 9 години, и затова не ги питаме харесва ли им или не, защото трябва да са редом с нас. Но трябва да ви кажа, че се чувстват тук добре. И големият, и малкият, са рибари пътешественици, и в този смисъл България е уникален природен кът. Всичко е компактно разположено. Можеш да бъдеш на море и след три часа да си вече на високопланинското езеро Доспат, примерно, или пък да отидеш в Родопите, на Витоша…

България е богата и на исторически традиции, на културно наследство. Перперикон е уникално достояние. Не ви ги изреждам по рейтинг, а говоря по принцип. Тук има много различни обекти, които носят цивилизационен код. Историческото ви наследство е глобално, а природата ви много предразполага.

И за да сложим точката на нашия разговор, какво бихте искали да кажете или пожелаете на българските журналисти? Било то с усмивка или сериозно.

Бих им пожелал единствено да са честни и критични към това, което прави „Россотрудничество“ в България“. Пишете честно.

 

Снимки Валя Чрънкина и архив

Сподели в
 

През сезона на отпуските в РКИЦ, изглежда, не мислят за почивка. Там кипи усилен ремонт, за да може това огнище на руската култура, изкуство и наука да посрещне своите гости и приятели в една нова и много по-уютна обстановка. Главният двигател на тази „операция“ е Павел Журавльов, който освен ръководител на представителството на „Россотрудничество“ в България, е и директор на РКИЦ и първи секретар на посолството на РФ у нас.

07.09.2017/09:51

Публицистиката и поезията са били важни оръжия в освободителната борба на една от най-ярките и влиятелни личности на ХХ век. На 2 септември 1945 г. той провъзгласява суверенната Демократична република Виетнам

02.09.2017/15:25

„Журналистиката трябва да е обезпечена с пари, за да е независима, за да не е продажна,” казва един от най-изтъкнатите ни скулптори, който скоро ще украси София с още една своя творба - паметник на братята чехи Иржи и Теодор Прошек, точно срещу сградата на БНТ

24.08.2017/21:13

С Нейно Превъзходителство посланика на Азербайджан Наргиз Гурбанова се срещнахме и разговаряхме малко след отбелязването в нейната страна на Деня на националната преса (22 юли). Отдавна бяхме планирали това интервю за сайта на СБЖ, но поради многото ангажименти на г-жа Гурбанова се срещнахме в разгара на горещия отпускарски сезон.

16.08.2017/10:59

Гостувалият у нас първи латиноамериканец и човек с африкански корени, летял в Космоса, разказва за преживяванията си в орбита, за програмата „Интеркосмос”, за Кубинската революция, дала му крила, и за актуализацията на икономиката на Острова на свободата

16.08.2017/10:21

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Уважаеми колеги, в приложения текст изпращам Декларация на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД и заявявам, че организациите, членуващи в Координационния съвет "България-Русия" подкрепят този текст.

15.09.2017 /17:16

В Деня на международната журналистическа солидарност 8 септември председателят на УС на СБЖ призовава да си спомним моралните послания на убития от нацистите на този ден през 1943 г. чешки антифашист и публицист Юлиус Фучик

08.09.2017 /09:36

Поредният случай с уволнението на журналистката Диляна Гайтанджиева, разкрила международна схема за незаконно въоръжаване на джихадисти в Сирия, прави още по-наложителни бързите законодателни действия за гарантиране на журналистическия труд и права, подчертава председателят на УС на СБЖ

27.08.2017 /14:29

 Мнения

Пояснявам: Ако слушате редовно Българското национално радио (БНР). И още по-конкретно – програма „Хоризонт“. Е, сега да си дойдем на думата.

19.09.2017 /16:38 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Есето за PR бизнеса можеше да бъде за петролната индустрия, автомобилостроенето, банковото дело, здравеопазването, образованието, културата, спорта и т.н. Работата е там, че тези бизнеси и дейности не засягат пряко сърцето на моята професия, докато „пиарът“ - техният агресивен посредник - е на път, според мен, да запуши с тромб журналистическата аорта

01.09.2017 /06:01 | Автор: Йосиф Давидов, Мадрид | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки